Лечение на душата

Няколко „сектантски“ :) насоки за … здраве и щастие

(Предупреждение: текстът е противопоказен за хора с изрязано чувство за хумор и неумение да различават смешното от сериозното, поради което може да им предизвика гадене, световъртеж, главоболие, коремоболие, зъбоболие, гърлоболие, ухоболие, очеболие, нособолие и т.н., схващане в кръста, на пръста безименен на левия крак, повръщане и други нежелани оплаквания. Освен това, поради уважение към читателя авторът премахна в текста всички знаци за “ :) „, защото е убеден, че оцелелият ни все още разум може сам да подскаже къде е за смях, къде за плач, къде за дренова тояга по собствените ни кратуни)

SvetKonspirProtivZdraveto1Здравето, моето здраве е най-вече моя лична отговорност.

Ако не вярвате, питайте лошия доктор Атанас Гълъбов.

Връзка към целия текст на книгата на д-р Атанас Гълъбов „Световната конспирация против здравето“. Можете да я изтеглите оттук и да сме благодарни на автора и на хората, които я архивират и пазят. и

още по-лошата британска журналистка и писателка Лин Мактагарт.  Връзка към книгата на Лин Мактагарт „Какво не казват лекарите?“ Тя, не я е срам, пише за укриваните от нас „лекарски тайни“.

Или пък книгата на Габор Мате „Когато тялото казва „Не“! Връзка към книгата „Когато тялото казва НЕ“ На кладата и тримата! Да се разпнат! Подкопават доверието ни в една „толкова уважавана професия“! И в „Новия световен ред“! Размирници, сектанти, абе лоши хора!

С тях съм напълно съгласен по въпроса за личната ни отговорност за собственото ни здраве. А и не само по него. И последно като уговорка: нека уважаваме доброто, но не и заблудите, във всяка професия. Аз не познавам безгрешни професии. А вие?

Да, родителите ми, родът ми, народът ми, цялото човечество имат своята отговорност и влияние върху здравето Chemtrails1ми чрез многобройни „канали“ за въздействие. Химическите следи (т.нар. „чемтрейлс“), които самолетите на НАТО оставят след полетите си, за да тровят градинската ни реколта, са само един от тези „канали“ за въздействие. Но, въпреки, поради, под и над, покрай тях аз, ти, всеки от нас е онзи, от когото най-вече зависи личното му здраве! Стига да не „онаследяваме“ само глупости, разбира се.

Затова личните беседи за здраве и щастие са далеч по-полезни и по-резултатни, отколкото т.нар. „общодостъпно образование“ с „масовото ограмотяване“. Време е да се замислим дали не става дума за „масово оглупяване“?  Връзка с нас за лечение на душата

Откъде идва моето „сектантско“ светоусещане?

Като взема настрана главните „виновници“ – скритите, коварни и подмолни „сектанти“ – баща ми и майка ми, които ме учеха да обичам България, Природата, Истината, семейството на мъж и жена, бабите и дядовците си, StoletovPam!целия си род, съпругата си, децата си, творческия труд, чистотата на тялото и на душата, красивия ред у дома и други подобни „не европейски“ добродетели, се сещам и за други „неща“, които също трябва да бъдат наказани: личния пример на други добри хора, пардон, „лоши сектанти“, редица книги, разбира се, даващи много лош пример за това, че всеки човек трябва да мисли сам, да носи лична отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово, действие. Моля ви, не препоръчвайте на децата си книги, които ги поощряват да мислят сами! Вредно е за всички онези, които печелят от оглупяването на децата ни! А ние трябва да сме милосърдни и да се смилим над горките кукловоди и да продължаваме да им предоставяме децата си като агнета на заколение.

Та една от най-лошите книги, които съм чел, е романът „Война и свят“ на анатемосания от тогавашната руска православна църква като „свръх-опасен сектант и разколник“ руски писател Лев Николаевич Толстой. Дали преводът „Война и мир“ на заглавието е правилен, след като целият роман е посветен на отражението на войната върху света вътре и извън хората? Родители, не препоръчвайте тази книга на децата CompGames1си – нека от сутрин до вечер гледат филми, пълни с ужаси, с най-извратени образи на насилие, на алчност, на хипнотично преклонение пред парите, нека не излизат навън, а да играят само на компютъра разните „развиващи“ ги игри с пушки, пистолети, автомати, бомби, картечници, самолети, танкове, подводници, бронетранспортьори, улични боеве, катастрофи, обири, убийства и мноооого убийства. Каква сладка реч е за нас, родителите, да чуем децата си да се хвалят най-възторжено  „Направих 125 убийства, брато! Ти колко убийства имаш?“ Нали ? Защо ще ни помагат у дома? Защо ще си подреждат стаята? Защо ще си подготвят уроците? Хайде, стига сме изисквали от децата си каквото и да е! Ние, родителите, сме длъжни да сме единствено платци на техните парични сметки (Когато сме се изродили в безмълвни садисти и безгласни роби на Системата, която подготвя за същото робство и децата ни!)

Завинаги се впечатлих от високото съзнание, от изключителната душевна грамотност, от дълбините на разума, които героите в романа „Война и свят“ постигат и които ни дават много повече, отколкото днешните „безплатни учебници“. Но да припомня – повечето от тези герои са образовани в „назадничавата“ (дали наистина е такава?) система на частните уроци, на домашното обучение. Особено ме караха да се замислям (да се замисляме е опасно за „демокрацията“) образите в семейството на княз  Болконски – бащата Николай Андреевич, синът Андрей Николаевич, сестрата Мария Николаевна. Чудех се откъде намират тези красиви думи, които толкова добре изобразяваха всичките им преживявания? Бях във възторг, когато сякаш лично присъствах на разговорите им, изпълнени с взаимно уважение, с търпение, с тактичност и добронамереност, но и с непреклонна воля да отстояват собствените си убеждения, освен ако не им се предложи нещо достатъчно надеждно, което да породи някакви въпроси относно тяхната състоятелност – на убежденията. Образът на Пиер Безухов завинаги ме зареди с вярата, че любовта, добротата и физическата сила, изпълнена с доброта, са нещо много по-важно и много по-ценно от всякакви почести, светска слава и другите нравствени изкушения. LevTolstoiАх, графе, ах, „разколнико“ – ти продължаваш да пречиш на робовладелците и след физическата си смърт! Защото образите ти са в нас, твоите читатели. Живи и пробуждащи! А това е и „най-сектантското“ – вместо да си дремем и спинкаме сладко, сладко пред телевизионния екран, ние ще МИСЛИМ! Кому това е нужно? Някой да ни го е препоръчал? „Готовите решения“ ни ги предоставят „услужливо“ всеки ден по няколко пъти на ден именно от теле-визията. А дали „телето“ пред „визията“ е случайно сложено там? Но всъщност не бива да приписваме на животните каквато и да било непохватност и леност на мисълта. Те с нищо не заслужават да ги използваме като лош пример. Напротив, всички животни, с които съм общувал по някакъв начин, са ми давали само и единствено добър пример! Дали можем да кажем същото за всички хора?

За да сте душевно и телесно здрави, избягвайте всячески книги, които ви карат да мислите сами! Самостоятелното мислене вреди на нашето здраве. Може да разклати Системо-поддържащите догми и цялата Система да се стовари върху нас. Сърдитите, осъдителни или съжалителни погледи на съседи, колеги, роднини и дори на довчера „най-близки“ хора са знаци, че клатим догмите. „Марш в стадото“, „не плувай срещу течението“, „стой по средата“, „не пикай срещу вятъра“, „ако стърчиш, ще те окосят“ и т.н. са онези мисли-стражари, които пазят догмите чрез… внушаване на страх. Страх от отлъчване от общността. Преди хилядолетия атлантите („наричани олимпийски богове“) така са наказали своя събрат Прометей с приковаване Prometei1към скала заради това, че подарил огъня на не-атланти. Митът за Прометей е разказан по друг начин, но всъщност се отнася за всеки от нас във всеки момент: ако не ни е страх да разширяваме доброто, светлината, благата, които нашата „общност“ има и ги даряваме и на други хора, може да си навлечем гнева на „общността“, която се чувства застрашена от нашата щедрост. Догмите винаги се опират на скъперничеството, а щедростта винаги клати догмите. Да мислим самостоятелно – това е истинската духовна щедрост, с която обогатяваме цялата Вселена и на която се радва и сам Творецът! Ноооо, нооо, ноо, но, Системата всичко е „подредила“ и в нея няма място за разхитителство на време, пространство, енергия и пари! „Щедрост“? „Какво е това? В инвентара няма такъв запис!“ Самостоятелното мислене е разхищение за Системата, то е вредно за нейното „здраве“. „Нейното“ ли написах? Простете! Самостоятелното мислене е вредно за нашето Системо-оформяне! За нашето превръщане в био-роботи. Може би е добре да си спомним какво казват северно-американските индианци в тази връзка: „По течението може да плува и мъртва риба.“…

В т.нар. „образователна система“ учителят няма време (или съзнателно не му е оставено такова) за всеки TheWall1отделен ученик и там 40-45 минути мисълта се насочва в една посока, следващите 40-45 минути – в напълно различна посока, третите 40-45 – в трета, още по-различна, посока и така до края, че детето става напълно разногледо. Една изключително неприемлива за мен „законова норма“ е ХЕИ или други подобни институции, хората в които никога не са вниквали задълбочено в собствената си човешка душа „извън служебните си задължения“ и в последиците от някогашните им „учебни часове“, да определят кое подреждане на „учебната програма“ е „здравословно“ и кое не е за детето в „училище“.

В моята практика съм установил следното: ученици, които не посещават „класната форма на обучение“ и тяхната мисъл не се разпокъсва наляво и надясно, нагоре и надолу, на плитко и надълбоко, натясно и нашироко шест-седем часа всеки учебен ден, а последователно и спокойно се съсредоточава в една учебна материя няколко дни (със съответните почивки, разбира се, но не уеднаквени за всички, а избрани своеобразно според и от съответния човек – да не забравяме, че детето, ученикът е Човек), постигат много по-добри, по-трайни, по-свързани, по-приложими към живота, по-междупредметно вплетени знания и умения. За оценките да не говоря, защото, когато учителят е честен човек, а не мошеник на заплата, който се страхува, че „всички ученици могат да поискат да напуснат класната форма“ и той да остане без … заплата, тогава оценките са също по-високи! Изкуственото понижаване (за да не „вземат лош пример“ онези, които са „в класна форма на обучение“ и те „да не поискат“ да излязат в самостоятелна) на оценките говори най-вече не за понижаването на качеството в усвояването от страна на детето, а за завистта и страховете, които тегнат над съответната „учителска“ душа.

И понеже здравето и щастието се усвояват като „учебна програма“ (също като болестите и нещастието), тук смятам да предложа няколко кратки насоки за здраве и щастие!

Преди години, докато превеждах една книга на Ерих Фром, много ме впечатли мисълта на староеврейския философ Маймонид „Когато си заобиколен само от луди, бягай в пустинята„. Как така „в пустинята“, та аз не искам да ставам „пустинник“, нито „отшелник“? Как така да бягам от „хората“?

След време, гледайки многократно с моите ученици филма „Великата тайна на водата„, (Връзка към първата част на филма „Великата тайна на водата“) отново ме порази притчата за човека, който взел предвид предупреждението на минаващия дервиш, че ще дойде време и водата за пиене ще пресъхне. А след време, когато отново се „върне“, тя ще бъде отровна и всеки, който пие от нея, ще загуби разума си. Няма да ви я разкажа изцяло, за да си я чуете сами вътре във филма (Връзка към притчата за пресъхването на кладенците във филма „Великата тайна на водата“ ).

И за пореден път се сещах за един човек, когото мнозинството хора около него наричаха „особен“, „странен“, „не е като другите“, „ненормален“, „труден за общуване“, но който винаги ме „изважда от дупката“, когато се сетя за примера, който ми е дал в живота.

Ще споделя няколко

негови лични примера

като

насоки за здраве и щастие.

Те описват живи случки, но можете да ги възприемете и като иносказания, които изразяват повече. Няма да ги тълкувам, а ги почувствайте сами:

  1. Дори да е най-люта зима, дори да има най-дълбок сняг, дори да е в полунощ, дори до другата хижа да Snjag1трябва да пътуваш над 6 часа, когато пушачите и пиячите не зачитат правото ти да дишаш чист въздух, ти без колебание напусни хижата и пътувай смело, уверено към другата хижа, защото заслужаваш да си здрав и спокоен! Ще видиш, че цялата природа ще влезе в хармония с теб, ветровете ще стихнат, звездите и Луната лично ще ти осветяват пътя до сутринта, снегът ще се втвърди, за да не потъваш прекалено дълбоко, въздухът ще се насити със здрава сила и ще се смекчи, всички нощни твари ще се отдръпнат от пътя ти, за да не те разсейват, а в другата хижа хижарят ще е станал по-рано и вече направил чай. Заслужаваш най-доброто, но и трябва да го заслужиш!
  2. Когато някое куче или „куче“ напада децата ти, понеже е озлобено и не е научено да различава невинност от слабост и се настървява садистично, да си доказва на техен гръб, че е силно, ти не му се zashtita2моли, а вземи една здрава тояга или „тояга“ и го погни веднага. За да знае, че твоите деца не са беззащитни и има кой да ги защити! После прегърни децата си и им прегледай коленцата, да не са се наранили, когато са падали, бягайки от озлобеното куче или „куче“! Същото се отнася и за учителката в детската градина, която си позволява да удря детето ти или да го затваря „на тъмно“, защото „не слушало“. И за подобната в началното училище, която чупи химикалката от главата му, защото „не било дисциплинирано и говорело в час“… И за директора в гимназията, който му крещи, обижда го, заплашва го с физическо насилие, защото „имало наглостта да пита за правата си“… Всички насилници трябва на момента да знаят, че децата ти не са беззащитни. Че имат баща, майка, че ти, Родителю, ще ги защитиш! Не тичай по институции, не пиши жалби, не разчитай на „правосъдната система“, защото алчни, безнравствени и подкупни лица в нея може да се опитат тебе да те съдят „за клевета“. Вземи правосъдието в собствените си ръце, върни го в сърцето си, защото колкото повече разчиташ на „правна система“, която е разядена от духа на човешкото безправие, толкова по-безличен ставаш пред децата си! И пред себе си. Прави разлика между „саморазправа“ (тя е подсъдна според писменото „европеизирано“ законодателство, което често пъти се грижи повече за правата на насилниците, отколкото на потърпевшите от тяхното насилие) и „човешко правосъдие“. Ти имаш човешка съвест и тя знае по-добре и от „най-квалифицирания“ съдия най-краткия, най-верния, най-правилния, най-възпитателния път до Справедливостта. Ако вярваш на „европейска справедливост“, значи няма защо да влизаш в този сайт. Значи няма как да опазиш здравето на децата си, понеже една от целите на Европейския съюз (разбира се, не е обявена открито по този Enichari2начин и ще трябва да се научиш да „четеш между редовете“ на прехвалените „европейски директиви“, за да ни разбереш) е да отчужди децата от родителите им, плавно, постепенно и тихомълком да ги подучи да не ги уважават, да ги откъсне от истинските им духовни корени – любовта и благодарността към мама и тате! И да ги превърне в „евро-атлантически“ еничари! „Турският султан“ днес са Европейските институции, които искат да разрушат българското семейство под формата на различни „закони за закрила…“  Бъди благодарен син и дъщеря, за да станеш истински решителен закрилник на децата си! Защото, ако разчиташ на отдела „Закрила на детето“ и на всички подобни на него организации на хранилка от Системата, значи нищо от по-горното не си разбрал.
  3. Когато си прекарал най-тежка многочасова операция и заради тумор са изрязали половината ти бял дроб, не хленчи, не лей сълзи, а всеки ден, първо няколко метра, после малко повече, и малко повече, и още повече, ден след ден, без никакво изключение, започни да се изкачваш. Към планината! Не кисни пред лекарски кабинети, не слушай съвети, които те програмират да бъдеш „вечната жертва“, на която единственото нещо, което й остава, е да си брои дните до умирачката. Върви крачка по крачка, можеш и тояга да си вземеш за помощ, в случай, че стъпиш накриво. А и за да прогониш някое зло куче или „куче“. Върви всеки ден все повече и повече, все по-навътре в планината. В дъжд, в буря, при вятър, в сняг и в пек, не спирай да се движиш към пълното си здраве! Не вярвай на мърморковци, които се хвалят с броя наSANYO DIGITAL CAMERAзаболяванията си, а вземи пример от скалите, които от милиони години са свидетели на нашите подхлъзвания подир лъжата, но не спират да подпират небесата, за да не ни затиснат тук, „долу“! Вярвай на реките, които от милиони години даряват с живот всичко наоколо. Вземи пример от поточетата и ако не знаеш да пееш, защото са те отказали с „Пееш фалшиво!“, послушай ги и започни да пееш с пълно сърце. Никой не пее по-фалшиво от онзи, който не умее да се радва на живота. Вярвай на Природата – тя е най-добрият ти лечител! Ще те излекува по-евтино, по-бързо, по-трайно и по-необратимо от всички лекари на света, събрани заедно. По-добре да послушаш скърцането на вековните борове, поклащани от ветреца, отколкото мрънкането на поредната „жертва“ за това „колко труден бил животът“… Животът не е никак труден, ако истински се потрудим.
  4. Когато си ядосан от нещо или от някого, по-добре веднага да му треснеш една „майна“, отколкото горчиво и малодушно да преглъщаш обидата, неуважението, унижението и бавно, но неотклонно да се израждаш в роб и жив мъртвец. Идват неблагодарници и искат да ти се качат на главата. Ти какво правиш? Звъниш на „органите“, за да „въдворят ред“ ли? И така постепенно ставаш мекотело, което в един ден същите тези „органи“ могат да превърнат в „законно задържана“ пихтия? Държавата, това сме ние, които обичаме истински себе си и цяла България, а не онези, в чиято длъжността характеристика пише „държавен Psuvnja1служител“. Да, „майната“ може да е доста цветиста, пъстрозвучна и да не е най-доброто възможно средство във всички случаи, но поне бъди сигурен, че няма никога да получиш инфаркт, нито инсулт, защото така наречените „отрицателни чувства“ няма да се трупат в теб, а с теб ще останат единствено онези, които знаят да те уважават и ценят истински. Е, „майната“ не бива да се пръска лековато наляво и надясно, но по-добре да „майносваш“, отколкото да те чаршафосат в дървен костюм. Това, че ще има много цветя върху теб, не е най-доброто ти утешение – по-добре да има цветя до теб и под теб, когато обикаляш прекрасната си градина. По-добре да седиш под дъб на 120 години, посаден от теб, отколкото да лежиш под мраморен паметник на 120, купен от децата ти, за да отчетат уважението си към теб. Нали? И знай, че можеш да започнеш да живееш истински на всяка възраст – и на 5, и на 65, и на 105. Стига да му теглиш една хубава „майна“ на всички вериги, в които „грижовно“ са те опаковали доста дресьори… Казах ли, че можеш да започнеш да строиш щастливия си дом на всяка възраст, но трябва да започнеш от основите – самоуважението ти, а не от покрива – уважението на другите. Без второто можеш, но без първото – НЕ! „Майната“ понякога не е израз на душевна грубост, а – на жаждата да бъдем уважавани като човешки същества. Имаме зъби и нокти не само за ядене и захващане, а и … за предупреждение срещу натрапници и нахалници! Да се озъбиш свирепо, да покажеш остри нокти – понякога е много по-здравословно от лигавите и безсилни ала-„духовни“ медитации на тема „Те ще се научат … да ме уважават“. Аз поне съм го видял практически при този човек. Сигурен съм, че и вие ще си спомните подобни добри примери.
  5. И в игличките на острата смрика е по-уютно, по-меко, по-удобно, когато Душата ти иска да е себе си. Може да е на 4 часа път от града, може да е на два дни. Тази смрика е по-мека от всеки съвременен матрак. Щом на Душата ти й е хубаво да се шмугнеш в смриката, да заровиш лице в ухайните й бодящи клонки, да си спомниш колко кози си довеждал тук като дете, да възрадваш духа си с милите спомени, кой има право да ти казва, че игличките не галели? Игличка, която ти напомня щастливото детство, е по-мека и по-мила и от най-пухените постели за тялото. А щом Душата ти е волна, какво повече ти трябва?
  6. Ако с жена ти сте се сдърпали (или с мъжа ти, ако си жена!), дали има по-добра „психотерапия“ от това да качиш раницата на гърба и за няколко дни да посетиш „терапевтичния кабинет“ на Рила или Витоша, на Родопа или Стара планина, на Странджа, Сакар или Ирин-Пирин? Но без никакви телефони (можеш да предупредиш, за да не те търсят на умряло! И там, вместо да разказваш надълго и нашироко колко „не те цени онази мръсница или онзи неудачник“, да си спомниш истинската си светла сила – да простиш и да обичаш от сърце! И като благодариш на хилядите „терапевти“ наоколо – езера, върхове, облаци, Слънце, звезди, ветрове, ухайни треви, благоухайни билки, смолисти мури, мълчаливи мравуняци, натърколени морени, снежни преспи, прелестни гледки и много други, – да поемеш пречистен, здрав, силен и благ назад. Без да хвърляш боклуци наоколо, разбира се. И като отвориш вратата, да не започваш дълги разяснения, да поздравиш сърдечно „мръсницата“ или „неудачника“, която/когото обичаш, сякаш не е имало никакво сдърпване! Представяш ли си какъв велик подарък е това за душата на децата ти?! Има ли по-добра ТЕС (техника за емоционална свобода) от тази? Ти, планината, красотата, любовта, умиротворението! Можеш ли да простиш, можеш да обичаш!
  7. Не се надпреварваш с пошлите телевизионни образи на ВИП-аджийството (истински „много важно лице“ е само онзи, който е осъзнал, че самоуважението е състояние на духа, а не на банковата сметка), а въпреки напредналата физическа възраст, се навеждаш с възхита, за да помиришеш здравеца, който обсипва камъните, отваряш раницата, вземаш внимателно и благодарно стръкче с корените и… за около 25 години правиш прекрасен здравецов кът в градината на твоето имение. Едно навеждане, едно обожание на Природата, 25 години упоритост и … райски кът в живота ти. Има ли Zdravec1по-добър подарък за любимата? За децата? Кой персийски килим може да ухае така прекрасно като твоя здравецов кът? За колко пари си готов да продадеш здравецовия кът, който предците ти са създали?
  8. Всяка сутрин той става, оправя си леглото, съблича се по гащета, когато има и други хора у дома, за да не ги притеснява с пълната си голота, постила си вълшебното здравно килимче (вие имате ли си такова?), застава на него и отлита в Страната на Здравето – гимнастика, йога, стари български, руски, китайски, тибетски, японски упражнения за здраве! Пълна програма за закаляване, укрепване на здравето. След това отива в градината и поздравява всички живинки в нея. А на деня казва „Добре дошъл с добрината си при мен. Нека и аз те посрещна с добрината си!“ Много е „сектантско“, налииии!
  9. Най-опасната насока: той ходи сутрин бос по тревата! Това никога, никога, ама никога не го правете. BosPoTrevata1Краката ви винаги трябва да са обути в три чифта чорапи, два чифта обувки, може и върху обувките да поставите някакви циментови подложки, за да се отделите от Земята колкото се може повече! И винаги, дори в най-голямата жега, с дълги панталони. Земята е много опасна за здравето ви! В никакъв случай не я докосвайте с босите си крака! Слънцето е още по-опасно за здравето ви – никога слънчев лъч не бива да ви докосва. Нали ни учат да сме вампири!!!
  10. И последна засега насока: никога не бъдете усмихнати! Винаги бърчете много сериозно вежди, мръщете се на всичко около вас – Светът е толкова гаден, налиии. Усмихват се само идиотите! И някои подли „сектанти“.  Ние сме мнооооого сериозни хора! Никакви усмивки!

Related posts

Спомоществувателство

Какво ще рече думата „спомоществувателство“? Да си помагаме взаимно в добрите дела – това означава „спомоществувателство“. С моята помощ твоята сила да се запази, да укрепне и да нарасне. С твоята помощ моята сила да се съхрани, да заздравее и да се разгърне. Така, добро до добро, добрина до добрина, ние можем много повече, отколкото

Posted