Легенда за змийската хурка

Легенда за змийската хурка

(Arum maculatum L.)

ZmiiskaHurka1 (Петнист змиярник, змийско грозде, змийска лапад, смоков хлеб, циганско грозде, змийска пченка, количав бурен, змийски папур, устреличе, змиявец, заешка царевица, отровен козлец, сакатник, маясъливче, заминяк, дервишка пишка, змийски папур, змиюв щавлек, змиянец, зъмски мисир, котешка пишка, лопой, мечкина пченка, зайча пишка, попова лъжичка,  аронов жезъл, змийска царевица)

 

ZmiiskaHurka2

Понякога легендата казва повече от научното изследване. Защото в нея е отразен опитът на много човешки поколения, предаден по иносказателен начин: думам ти едно, сещай се друго. Образно-емоционално. А науката, опитвайки се да бъде „точна”, често пъти пропуска важни неща, „избрала” да ги обяви за „несъществени”, понеже са трудно доловими чрез нейните средства за изследване. Легендата „долавя” чрез чувствата на разказвача и слушателя.

 

Нека ви разкажем една легенда за змийската хурка. Пък вие внимателно я почувствайте.

ZmiiskaHurka5И съзнателно изберете какви искате да бъдете: змия или Човек?

 

Имало преди много време една Царица. Царицата на змиите. Тя била много красива, но имала прочута и опасна особеност – когото погледнела накриво, на мига лицето му се изкривявало и оставало такова завинаги.

Чудела се царицата на какво се дължи това нейно свойство и страдала. Все пак искала да не предизвиква неприятни чувства и криви физиономии в онези, към които погледнела. А не винаги успявала да погледне с одобрение и с искрена усмивка. А не била и не можела да бъде лицемерка. Все виждала кривините в душата на човека отсреща, колкото и закътани да са и се опитвала да му ги покаже, за да ги „изправи”. Нали Създателят й бил заръчал да показва правдата за всеки от нас чрез съответните извивки. И тя се стараела да бъде много честна в своя танц.

Танците й били различни – според хората. Едни били красиви, изящни, хармонични с изключително плавни и премерени извивки. Но други? Други били много криви, неравномерни, с ту остри, с ту тъпи ъгли, почти на нищо не приличали. Самата царица се чудела нейното гъвкаво тяло, което можело през всяка кривина да премине, как успява да се сгъне така, както се е сгънала отсрещната човешка душа.

И за разлика от изящния, красив и плавен танц, танцът й на кривене предизвиквал страх, ужас, паническо схващане на някой мускул по лицето на наблюдателя и… той като че се вкаменявал с такава физиономия завинаги.

Терзаела се много царицата на змиите. Само тя предизвиквала такива неща в хората. Нейните поданички и поданици – не. Какво да направи? Как да спре да въздейства така, когато погледне накриво някои хора? Нали уж за тяхно добро го правела?

Разболяла се царицата на змиите. Сън не я хващал. Спряла да се храни. А кой ще върши нейните задължения?

Тогава решила да се посъветва със своето царство. Разпратила глашатаи, гърмящите змии, по четирите краища на земята, за да съобщят, че всички, без изключение, змии трябва да се съберат на всеобщо събрание. В този и този ден, в този и този час, на това и това място. Избрала царицата една много стара и голяма пустиня, където можели преспокойно да се съберат всички, без да им пречи някой външен минувач.

И така в уречения ден и час, на уреченото място се събрали всички змии на земята. Малки и големи, къси и дълги, дебели и тънки, качулати и очилати, зелени и кафяви, сиви и черни, пълзящи и подскачащи, съскащи и свистещи, гърмящи и безмълвни, зъбати и беззъби, млади и стари. Почерняла пустинята на това място, от небето да я погледнете, ще се види като едно огромно тъмно петно в средата й. Поогледали се стари познати, запознали се нови, заприказвали се кой как свари и като се наприказвали, решили, че е време да започнат по същество – да видят за какво ги е викнала царицата?

Излязла най-отпред царицата на всички змии. И споделила своята мъка:

– Мои скъпи поданички и поданици. От край време страдам от това, че когото и да погледна от хората накриво, неговото лице се изкривява завинаги и след това не само че ме обвиняват за това, но и на мен самата не ми е добре, че така се е получило. Уж за да им помагам на хората съм създадена, да им показвам истината за тях, уж съм царицата ви и трябва да ви давам по най-добър начин пример за това, как се помага на хората, как се лекуват, а какво се получава? Като видя някоя кривинка в душата на човека, се опитвам да му я покажа точно и той, вместо да се зарадва, че честно му я разкривам и описвам със своя танц, си разкривява лицето и след това красотата му не се връща. Какво да направя, че да не се получава така?

Настъпила гробна тишина. Свили се змиите на кълба и се замислили. Нали уж Създателят ги бил сътворил за благото на хората, пък то какво се получавало – тяхната царица май вредяла на мнозина, та какво остава за останалите змии?

Мислили, мислили змиите и по едно време една по-стара змия, на име Правдобран, се поразвила и изправила. Рекла:

– Сестрици и братлета змии, царице на змиите. Дали пък изкривяването на лицето на човека не се получава от липсата на достатъчно сила при него да чуе цялата истина за самия себе си? Нали като се претовари едно дърво, то може да се изкриви и даже да се скърши и да остане такова прекършено до края на дните си?!

– Но какво да направим – попитала царицата, – за да не става това прекършване от истината, мъдри Правдобране?

Тогава се поразвила и изправила друга стара змия, на име Далновидна, и казала:

– Ти, царице, може би е добре да разпределиш своята способност за казване на Истината помежду нас, всичките твои поданички и поданици. Така няма да ти се налага да показваш всичките кривинки на човешката душа на един път. Ще покажеш само част, аз ще покажа друга част, Правдобран – трета и така дървото на душата на човека няма да се прекърши от истината, защото тя няма да му се стовари изведнъж.

Царицата, а и доста от по-старите змии веднага се съгласили с Далновидна, но една по-млада змия, на име Самопазен, попитала:-

– Царице и ти, Далновидна, нима не виждате в бъдещето, че има хора, които като видят истината за самите себе си, показана им от нас чрез нашия танц, ще са склонни да ни убият? Нима ти, мъдра царице, която досега беше поела тази тежест изцяло върху себе си, сега малодушно ще избягаш от своите царски задължения? Какво ще стане с всяка от нас, ако при всеки наш танц хората започнат да се кривят от ужас и поискат да ни убият?

Вместо царицата, се изправил един питон, на име Стискамздраво, и рекъл:

– Самопазене, като вземем части от тази способност на царицата, ужасът, който ще изпитват хората, ще бъде с много пъти по-малък, отколкото сега, когато само тя им показва истината. А и Създателят ни е разрешил да хапем или душим всеки, който застраши живота ни или живота на нашите близки. А и как страшно можем да съскаме….! Хайде да не се правим на беззащитни.

– Стискамздраво, благодаря ти за уместната намеса, – рекла царицата и продължила. – Скъпи мои поданички и поданици, аз съм научила доста, да не кажа всичко от кривинките на човешките души и сега, като се наредите в редица, ще мина през всяка от вас и ще ви предам по частичка от моята способност, за да им показвате чрез своя танц част от техните душевни кривинки. Така и те няма да изкривяват лицата си завинаги, а и аз няма да страдам от това, че им предизвиквам постоянно изкривяване. И хем ще продължаваме да си вършим нашата задача, за която ни е сътворил Създателят. Но вече цялото змийско племе, а не само аз.

– Царице, царице, а какво да правим, когато съответният човек няма кривинки в душата си? – попитала една змия, на име Вярвамвдоброто.

– Виж какво, Вярвамвдоброто, – отговорила царицата, – такъв човек е рядкост и точно затова не бива да го избягваме, а трябва да се захранваме от него.И как да се захранваме от него, царице? – попитала Вярвамвдоброто.

– Аз не знам, само го чувствам и помня, че сред хората има едни такива малки, наричат ги „деца”, при които като се покажа, не виждам никакви кривинки в душата им, а даже към мене идва една блага, преблага светлинка от тях. Затова съм ви събрала всички, за да помислим заедно и да решим.

В този миг се обадила една много, много стара змия, на име ИдвамотВечността:

– Царице моя, сестрици и братлета, чистият човек, независимо на каква възраст е, където и да стъпи, там винаги поникват свежи треви, храсти, дървета, цветя и всякакви други растения. По неговите следи ходят всякакви зверове, за да се хранят от растящите в тях растения и от излъчваната от него блага светлина. И той не ги гони, защото знае добре, че и ние, зверовете, ще му помогнем някой път в нужда. Сега той нас храни със своята благост, а друг път – ние него.

ИдвамотВечността спряла за известно време, за да си поеме дъх и изпреварила въпроса на останалите змии, как да се захранват, когато няма такива благи хора наоколо:

– Такъв един радостен човек видях преди много, много слънца и луни да играе на една поляна и където стъпваше, поникваше едно чудно растение, което много ме привличаше. Когато си отиде, аз доближих новото растение и… го опитах. Да ви кажа ли сега защо идвам от Вечността? Ами това растение ми дава тази сила и сега цялото ни змийско племе ще го научи, защото днес ние сме заедно всички за едно добро дело. Нарекох това растение „змийска царевица, змийска хурка”. То не само нас може да захранва, но и кара човека да изхвърля от себе си лъжите за самия себе си. Онзи човек, който не крие нищо от себе си и не се страхува от кривинките си, защото с цялото си сърце иска да ги изправи, няма нужда от змийската хурка и така ще остава повече за нас, когато расте покрай такъв човек. Но хора, които не са се научили да си признават кривинките, се запушват на някои местенца в техните тела и нашата змийска хурка може да им припомни, че е добре да поизхвърлят от себе си някои лъжи, да се пречистят, да изкашлят истината за самите себе си, да изплюят камъчето… Но трябва да бръкнат надълбоко – и в себе си, и в корените, грудките на змийската хурка. Без да прекаляват, за да не се прекършат от истината, ако я поемат наведнъж…

– Ясно. Ясно. Благодаря, Благодаря.– закимали повечето змии в знак на съгласие и радост, че ИдвамотВечността им споделя тази велика тайна. – Значи затова нашият стар учител, змията Виждамбъдещето, казваше, че ще дойде време и змиите ще бъдат разглеждани като едни от най-полезните и мъдри създания на планетата. Само дето трябва човеците да спрат да си вкаменяват лицето при вида ни. Значи сега е настъпил моментът.

ИдвамотВечността продължила:

– Ние можем да лекуваме хората и от разстояние, без да им се показваме. Само в по-редки случаи се налага да се покажем. В нас чистият човек няма да види заплаха, а поизкривилият се може да се замисли и да реши да се изправи. Нали това ние правим – докато чрез нашия танц им показваме кривинките, „изсмукваме” отровата, която ги е причинила. Нали ние, змиите, виждаме всяка кривинка, защото само ние можем така да се извием, че да преминем през всякакви кривини. А змийската хурка има и способността да ни пречиства от натрупаната човешка отрова по същия начин, както ще ги пречиства и тях, хората. Създателят се е погрижил чрез радостната игра на онзи човек да вплете нужните енергии в змийската хурка… Пък и не е само той – има и други истински радостни хора на Земята…

Настъпила голяма тишина. Всички змии затаили дъх, за да поемат колкото се може по-пълноценно мъдростта на казаното. Толкова било тихо, че се чувало бавното дишане на камъните наоколо. А то, повярвайте ми, е доста бавно. Но и змиите са доста търпеливи същества.

Като поели всички змии достатъчно добре мъдростта на казаното на общото им събрание, царицата преминала през всяка от тях и ги целунала. Всяка змийска целувка предавала част от мъдростта, натрупана от царицата, на съответната змия. Сега всяка змия щяла да притежава част от способността на царицата, а царицата можела вече да танцува толкова изкривено…

Разбрали се змиите, олекнало им на душите от радостта, че хем ще помогнат на царицата, хем и на хората и се разотишли по родните си места.

Царицата на змиите от този момент нататък заживяла спокойно: можела да се показва на хората, можела и да не им се показва. Вече това не било само нейн личен дълг. Разбрани и добри били нейните поданички и поданици и дългът се разпределил по всички змии, а и престанал да бъде непременно показно проявяван. Но най-важното, вече никой човек нямало да застива завинаги с криво лице при вида на истината за самия себе си. Пък и някаква билка щяла да помага. И на змии, и на хора…Ех, че живот чудесен се задавал!

Затова с хурката на змиите трябва да се внимава много.

Да не би да е заредена с бая наша отрова, която сме им предали. А и защото след като я приемем, ще следва доста изzmiiskaHurka4хвърляне – през устата и през други отвори на Истината :) :) :) . Кашляне, отхрачване, отпушване на пикочопровода, изпотяване, отпушване на бъбреците… , може и повръщане – винаги става дума за смелостта ни да общуваме честно с Истината за самите себе си. Истина за това, как се държим с любимия ни човек, как се държим с родителите си, с децата си, с роднините, с колегите, със самите себе си? И когато сме поизкривили нещичко, това изкривяване непременно се отразява в нашето тяло.

 

Иначе, за билката е писано много. В книги и в Интернет. И вероятно не е най-важно това, че тя съдържа еди-колко си сапонини, мазнини, алкалоподобни вещества, кумарини, полизахариди и т.н. Едва ли онзи, който има нужда от нея, ще изчислява съотношението, например, между нишестето и скорбялата в тази (а и във всяка друга) билка.

Затова, сега, след като ви разказахме легендата, ще зададем и няколко въпроса, чрез които да разберем по-добре лековитите свойства на змийската хурка.

Тя помага при загуба на гласа.

Кога си губим гласа? Когато не го използваме както трябва – я сме казали нещо лошо за някого, който не го е заслужавал, я сме премълчали малодушно нещо, което е трябвало да кажем… Змийската хурка ни връща гласа, за да го използваме както и когато трябва.

Тя помага при бронхиални задръствания.

Кога имаме затлачвания (катар) в бронхите? На какво е израз затрудненото дишане? Когато мамим себе си по отношение на личнатга си свобода и влизаме в робско-робовладелски взаимоотношения с другите. Когато сме ощетили своята и чужда свобода. Змийската хурка прочиства тези налепи и ни предизвиква да поставим честно въпроса за личната си свобода и тази на другите.

Тя помага при стомашно разстройство.

Кога имаме стомашно разстройство? Когато не вярваме достатъчно в себе си, че ще се справим със съдбоносно важен въпрос. Стомахът съдържа една от най-силните киселини, а ние нещо не успяваме да „смелем”. Буквално и в преносния смисъл на думата. Защото сме се уплашили, че няма да ни стигнат жизнените сили. Змийската хурка ни припомня, че сме съвършени и вечни същества, създадени по образ и подобие на Създателя. Поради това можем да се справим с всичко.

Помага при хемороиди.

Кога имаме хемороиди? Когато се преуморяваме в чувството си за дълг към другите, застиваме на едно място като приковани от дълга си, забравяме за дълга към самите себе си и подценяваме нуждата си от почивка и движение. Поробени от „Трябва ,трябва на всяка цена!”, не ставаме от стола, от струга, от работната маса, забавяме кръвообръщението, а с него и – енергобмена и … хемороидите ни казват: „Я, ставай веднага и се раздвижи!” Змийската хурка ни припомня, че имаме нужда от лична почивка и сладка разходка, защото мъртви ако сме, няма как да си изпълняваме дълга. Затова да се пораздвижим и да се подмием няма да е безполезно…

Помага и при чернодробни заболявания.

Кога имаме болести на черния дроб? Когато ни е страх от самия живот? И празнотата в него запълваме с алкохол, скука, ядовитост, прекаляване с някои „удоволствия”…. Змийската хурка пречиства отношението ни към живота и ни връща усещането, че животът заслужава да бъде живян смело, но не яростно, красиво, но не сладникаво, пълноценно, но не насила.

Помага и при бъбречни задръствания.

Кога имаме пясък и камъни в бъбреците? Когато не смеем да кажем на любимия ни човек или на друг много близък човек какво наистина мислим за него, защото се страхуваме, че ще се скараме с него, а и ни е страх, че можем да останем сами. Че може да го/я загубим… Отвикнали сме да разчитаме най-вече на самите себе си и очакваме повече, отколкото трябва разбиране и упование от другите. Подменили сме самоуважението с очакване на одобрение от страна на другите. Змийската хурка ни помага да си върнем себеуважението и себеупованието. Без да избираме самотата, разбира се, но и без да се обезличаваме.

Помага и при пикочни затлачвания.

Кога имаме задръствания в пикочния мехур? Когато пак не смеем да изкажем на глас редица наши отрицателни мисли и чувства и те „задръстват” тялото ни, за да покажат на душата ни, че така, по този начин не ни чака нищо добро. Стига сме се правили на „добри”, като преглъщаме и все преглъщаме онова, което ни тормози. Змийската хурка ни връща способността да „изпикаем” (и изкажем) нечистотиите.

Помага и при възпалено гърло.

Кога имаме възпаление на гърлото? Когато горим от яд и гняв, но в същото време ни е страх да кажем истината на човека, на когото сме ядосани. Обикновено наш родител, съпруг, съпруга, много близък приятел. Вместо да изгорим неприятните чувства в огъня на честното себеизразяване, ние замълчаваме и огънят се премества в гърлото. Змийската хурка ни помага да кажем истината, без да се стремим да нараняваме онзи, на когото я казваме.

 

ZmiiskaHurka3

Как да я използваме тази прекрасна билка? За това са писали много народни лечители. Няма да ги повтаряме.

Хайде със здраве в срещите с Истината за самите себе си.

Да не си кривим душичката, за да не ни се налага да лапаме змийска хурка :)

Related posts

Стражът на Светлината – легенда за шипката

Стражът на Светлината – легенда за шипката

Спомени на Див Посев Нейният или по-скоро „неговият“ лъч бодеше. Пробождаше. И разкъсваше мрака. Лепкавият мрак се разпадаше. Паяжината на паячето беше по-силна от него, защото скоростта, с която светлината проникваше, беше огромна. Някой много искаше да види лицето на певеца. Звездата все повече се откриваше пред очите на Орфей. Радостта му се завръщаше, независимо

Posted
Плетката на живота или легенда за здравеца

Плетката на живота или легенда за здравеца

Предал на вас Див Посев   Когато Творящата Мисъл на Създателя роди ефира, а ефирът роди камъка, а камъкът роди водата и водата обхвана небесата, по цялата Вселена се почувства облекчение. Трупаното напрежение от неизвестното беше огромно. И плодотворно. Защото идеше от безкрайното Време – необозримо за математическия ум, обозримо за чувствата човешки. Това напрежение

Posted
Белият равнец – последният рубеж на друидa

Белият равнец – последният рубеж на друидa

Див Посев Билките лекуват. Но лечението зависи не само от онова, което Създателят е вложил в тях. То зависи не само от всички природни сили (земя, елфи, деви, ветрове, дъждове и т.н.), които хармонично влагат програмата на Създателя, не само от чистотата на почвата, въздуха и водата, не само от ъгъла, под който идват слънчевите

Posted
Да открием мащерката в себе си

Да открием мащерката в себе си

Магически спомени от Див Посев Тя ухаеше на любящ живот. Привличаше най-доброто от мен. И аз, закопнял за най-доброто, пристъпвах към нея лека, полека, за да не изпусна нито едно ефирче от омайния аромат на цветовете й. Наведох се, клекнах на колене, не усетих забилите се в коленете ми камъчета, клечици, сламки, трънчета, докоснах я

Posted