Астрология на Месопотамия

Из книгата на Румен Колев

Книгите на Р. Колев се продават в книжарница Астеа на ул. Пиротска 3, ет 2 в София.

http://www.staff.science.uu.nl/~gent0113/babylon/images/k_8538.jpg

  • На снимката Асирийска звездна карта намерена в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал 668-627 пр.Хр. Тази 13- сантиметрова в диаметър карта разделена на 8 сектора има “астро-магическа’’ функция. British museum, London

Едно истинско разбиране на античната астрология трябва да започне от изучаване и практикуване на най-древната астрология, такава, каквато е била в началото на големия цикъл- около 5500 г.пр.Хр., когато хората са били като ангели и небесните озарения са били ежедневна реалност. Тогава боговете и хората още не били съвсем разделени и съществували пътища от Небето до Земята и обратно.*

Било е преди около 7500 години, когато след една гигантска битка силите на тъмата са били сразени и епохата на мрака, властвала дотогава в продължение на няколко хиляди години, е свършила за да започне това, което древните гърци наричат Златната Епоха. Това е било и времето, между 5500 пр. Хр. и 3500 пр. Хр., когато и истинската астрологията е процъфтявала.

Било е около 5000 години пр.Хр., когато в Шумер** се е формирала една астрална религия, всеобхватна философия и митология, която е била изведена от наблюдението на небесните образи и феномени.

Старо-Вавилонското Мирознание

  1. Бог е един.
  2. Човек е образ и подобие на Бога.
  3. Целия свят с неговите божества, ангели и демони, зверове, растения и камъни, пчели, звезди и цветя, е проявления на Единния Бог.
  4. Земята е обряз на Небето.

Земя = Небе. Микрокосмос = Макрокосмос.

Земята е точна реплика на Небето. Всичко на Земята има своето съответствие на Небето. Това, което се случва на Небето, в този същия момент се случва на Земята. Небе и Земя са неразделно Единство.

  1. Вселената има кръгово-циклична природа. Пространство и Времето също имат кръгово-циклична структура и са едно цяло. Времето се измерва с въртенето на небесната сфера, а пространството – от мерките на Времето.

Съвършения цикъл

Съвършения цикъл е този, който се връща там, откъдето- змията захапва опашката си. Слънцето, от равноденствие до равноденствие. Годината от пролет до пролет. Деня, от изгрев до изгрев. Месеца, от първия Лунен сърп до следващия първи Лунен сърп. Цикъла на Венера, от първата и поява като Зорница до следващата и такава поява. Прецесионния цикъл от 25000 години, където равноденствието прави един пълен оборот по зодиака.

Всеки съвършен цикъл е идентичен по структура на другите. Всички те минават през едни и същи етапи доминирани от едни и същи принципи и сили. Съвършените цикли са фрактали на великия световен цикъл, който започва със сътворението и завършва с унищожаването на Вселената. Затова и в Месопотамия, първия ден на първия месец наричан Нисан, когато тънкия лунен сърп за първи път се появява около пролвтното равноденствие, разкрива каква ще бъде цялата година. Така и началото на всеки човешки живот показва какво ще бъде цялостното му развитие. Не само картата на звездното небе в момента на раждането е показателна, но и всички сапътстващи фактори се взимат предвид- има ли облаци или е слънчево, дали е станала авария в родинлия дом например или всичко е било наред, сбиват ли се в този момент котките навън или гларусите се рачкрещяват, бащата изгубва ли си чадъра на път към родилното или намира сребърна монета- всичко е знак за това как ще протече живота на новороденото. Така е и с всяко друго начало в човешкия живот, било то първо работен ден или първа среща, първи поглед, първи разговор…

  1. Всички явления и процеси на Небето и Земята са по своята природа кръгово-циклични. Слънцето през съзвездията и Земята сменайки сезони. Годината, месеца и деня са кръгово-циклични и са разделени по един и същи начин.
  2. Света в своето развитие преминава през цикъл състоящ се от различни епохи. Началото на цикъла е Златната епоха. После следва постепен упадък като накрая идва епохата на тоталния мрак. Тогава Бог праща лъч от самия себе си в образа на Спасителя (Мардук), който в битка побеждава тъмата и полага основите на нова златна епоха и нов голям световен цикъл. Всичко това се повтаря във всички по-малки цикли- година, месец, ден…началото на всеки цикъл разкрива същността му.
  3. Всяка част от вселената – малка или голяма- е точен образ и подобие, част, фрактал, на цялата Вселена. Макро космоса се съдържа в микро космоса.
  4. Мъдростта и волята на Бога се пишат със светлината на звездите и могат да бъдат прочетени в събитията на небето.
  5. Числото е изражение на волята на Бога в цикъла.
  6. Името е същина и съдба. Те са едно и също.
  7. Внимателно наблюдение на Небето и Земята води до прозрение в Тайната на Небето и Земята, което води до единство с Бога.

Извори и Развитие на Астрологията на Месопотамия

Според легендата първия човек, на който Боговете са дали знанието за небесните знаци, е Ен Медуранки*** (господаря на знанието за единството между Небето и Земята), който е бил царя жрец на Сипад, града посветен на Слънцето (Шамаш), и седмия от общо осем царе на Месопотамия преди Потопа.

Изследвани от Р. Колев акадски записи показват следните периоди, които без съмнение са били златните епохи на разцвет на астрологията в Месопотамия концентрирани в четири времеви момента: 5500 пр.Хр., 2300 пр.Хр., 1300 пр.Хр., и 800 пр.Хр..

Религията в Месопотамия

Всички науки и изкуства, вярвания, астрология, митове в Месопотамия са били взаимно свързано цяо с фундамент и първоизвор, звездното небе. Съществувала е вярата, че всичко е едно цяло. Многото различни Божества са само еманации на това цяло. Те са силите и принципите действащи във Вселената и се изявяват навсякъде, но най-ясно и чисто- в звездното небе. Така, те са били 36 и са имали своите тела на небето- съзвездията.

Астрологията, както е предадена от Ермедуранки, първия Хермес, около 5500 пр.Хр., е било едно всеобхващащо знание и един път към последната реалност, самия Бог.

Реалността на месопотамеца е била духовна. Той е живял в един магичен свят където всичко- и най-малкото събитие, най-малкия детайл е имал значение, защото всичко е идвало Боговете и е било тяхна проява, т.е. различните аспекти и имена на единия Бог.

Космологията на Шумерите

Според тях целия свят е обграден от Първичния Океан Намму. Той е началото на света, който се разделя на две големи части: Великото Горе- Ан Гал, Небето, и Великото Долу- Ки Гал, Голямата Земя. Голямата земя се състои от три части: Горна Земя, по която живеят хората обградени от солен океан. Под нея пък се намира Средната Земя- океан от сладка вода наречен Абзу, в който живее мъдрия Енки. Най-долу е Долната Земя, Света на Мъртвите. Подземния свят е, в който властват седем подземни божества начело с Ерешкигал и Нергал. На дъното на Великото Долу се спотайва змията дракон Кур или Тиамат- олицетворение на хаоса, разрушението и злото. Великото Горе се състои от три небеса. Първото е това на планетите и звездите. Второто е на небесните Богове, а третото и най-високото е на Ан. Както небето, така и Земята се управляват от седем божества различни за небето и Земята.


*Пиер Гримал Приказки и легенди от древен Шумер

**В Месопотамия е имало два народа Акадци и Шумерци. Шумерците са се появили около 5500г пр.Хр. и цивилизацията им е процъфтявала до 2004 година пр.Хр. После щафетата там поемат Акадците до края на Месопотамската цивилизация около 70 г. Сл. Хр.

***легендата за Ермедуранки Ламберт 1967 132, стр. 21, Р.Колев