Един да беше Никола Вапцаров – пак би стигнал за цял народ…

Убийте поетите на един народ, ако искате да го лишите от вяра. Възхвалявайте мижитурките, сребролюбците, предателите, нагаждачите, ако искате да го лишите от независимост.“

Из „Ръководство за унищожение на народите„,

таен документ, намерен на обратната страна на Луната

Съчинил: Живорад Родовлад

Преди двадесетина години по средствата за масова измама в Родината ни се развихри яростна и подмолна истерия срещу „комуниста” и „терориста” Никола Йонков Вапцаров. За качеството на неговата поезия не се каза нищо или се търсеше начин то да бъде приведено под присъдата: „От комунист не може да произлезе нищо свястно…“ Тази истерия, разбира се, е щедро финансирана от чуждестранни разузнавателни централи и „демон-кратични“ неправителствени организации, на които е даден „план за действие” в няколко основни точки. Мой познат, който работи в няколко от тези централи (двоен, троен, четворен и даже петорен агент :) ) , който понякога пътува до Луната по линия на тайни мисии на НАСА и редовно ми дава вътрешна информация :) , сподели този план съвсем накратко:

1.     Да се деморализира и поквари българския национален дух, като на българския народ му се внуши, че „българско – това означава калпаво”. И вместо дух на достойно и основателно самоуважение в България да господства дух на самобичуващо разложение. А той е най-главната основа на разрушаването на България. „Поквари народа и той сам ще съсипе страната си!“ – това е „евтината разновидност“ на убийството на един народ.

2.     Да се противопоставят до равнище на взаимна неприязън и даже стремеж към унищожение поколенията – родители и деца, предци и потомци, чрез впускане в масово разпространение (чрез СМИ, разбира се) на такива раздвояващи и противопоставящи образи (чрез книги, интервюта, филми, предавания, поредици от „разкрития“, пропаганда и разбира се вплетената в тях дезинформация). Това противопоставяне да се втъче фино в едно по-общо противопоставяне: комунизъм – антикомунизъм, зло – добро! Целта на това противопоставяне е духовно отслабване на народа чрез внушаване на чувство за вина, че е „допуснал да живее при комунизма“. Тук средствата са теоретично безкрайни: вулгарни обиди към идеологическия враг, заплахи, подмолни внушения, че „нищо добро не е имало по време на комунизма“, грандиозни „разкрития“ на „чудовищните престъпления на комунизма“ и т.н. Разбира се, „разобличителите“ ще трябва здраво да си държат езика зад зъбите за още по-чудовищните престъпления на антикомунизма, господстващ в така наречения „демократичен свят“, но това е, меко казано, „дреболия“. Нали е важно да внушим лъжата да се възприема като истина.

3.     Да се създаде в българина усещането за национална несъстоятелност и неистово (достигащо до наркотични пристъпи) желание за напускане на „тази страна”:  държавните институции трябва да бъдат объркани до степен на невменяемост, на неспособност да защитават интересите на българския народ така, че младите хора в България да се чувстват нежелани в собствената им страна, а на родителите даже да се внуши желанието сами да подтикват децата си да напускат България. „Нищо не става от тази страна!“ – това чувство за безсилие и безнадеждност трябва всеки ден по всякакъв начин да се набива, да се натрапва, да се вгражда в съзнанието на българина, за да бъде … пречупен! СМИ са водещата „артилерия“ в това отношение – тъмните образи на насилието, разрушението, покварата, алчността, жестокостта трябва изцяло да заменят светлите образи на добротата, творчеството, честността, красотата, човечността.

4.  Да се откъсне българинът от родната му земя, като се втъче в светоусещането му чувство на безразличие и отчуждение от българската природа, от българската земя, почва, от българското село. Да му се внуши усещане за отегчение и погнуса от всичко старо и родно, та да е готов да замени родната земя и за най-долния вертеп, стига този вертеп да се намира „на Запад“. Всякакво споменаване на изрази като „земеделие“, „обработване на земя“, „градинарство“, „градина“, „градинари“ да се обвързват с тягостни чувства на изостаналост, назадничавост, мърсотия, липса на битови удобства … въобще българското село да бъде усещано като нещо много нежелано. Дискотеките, пълни с цигарен дим, вонящи на гъсти алкохолни пари, кънтящи от свръхсилен звук и в чиито тоалетни умират хора, отровени от наркотици, трябва да бъдат предпочитани пред „изостаналия селски бит“.

5.  Всеки радостен и своеобразен земеделски труд да се подчинява на начина на мислене, присъщ на „модерното западно фермерство“ (негласен клон на промишлеността и банкерското дело и отдавна нямащ нищо общо с пословичната българска любов към земята) и да се контролира по безобразно бюрократизиран начин, който пречи както на творческото начало на градинаря, така и на материалната му заинтересованост от градинарството. Същото се отнася и до всички клонове на животновъдството, рибовъдството и де що се сетите, което е свързано пряко със земята. На земята трябва да се гледа като на „наемен работник“, който „е длъжен да бачка и да дава продукция“.

6. На всеки български политик да се внушава непрестанно, че „без Европа и САЩ в България не може да има демокрация“, дори че „личната му безопасност не му е обещана, ако не изпълнява точно евро-атлантическите указания“. Да се сложи знак на равенство между „слугинско подчинение на ЕС и САЩ“ и „демокрация“. Всяко отклонение от „партийната линия“, указвана от Вашингтон, Лондон, Брюксел, да бъде наказвано по „подобаващ начин“: незаконен преврат, политически убийства, размирици, „недоволства на народа“ (щедро заплатени от разузнавателни централи), медийна завеса пред истинските трудности на страната и отклоняване на вниманието от тях, изкуствено предизвикана хипер-инфлация, системно унищожаване на местния поминък, изкуствено предизвикана безработица, дефицит в бюджета и, разбира се, огромен и непрекъснато растящ външен дълг към Световната банка и Международния валутен борд. Без последното не може! Който тръгне да намалява този дълг, както стори Жан Виденов, го чака най-малкото преврат. В българските политици трябва да има чувство на страх от „Големия брат“ в лицето на САЩ, ЕС и Израел. Разбира се, народите в САЩ, ЕС и Израел не бива да знаят за това, а трябва да им се внуши, че в България „се гради демокрация“.

7.  Българският народ трябва да се чувства не просто неподкрепен от своята държава – той трябва да се чувства чужд в своята държава. Трябва да му се създават всякакви неудобства: правни, политически, душевни, емоционални, материални. Държавата, която се нарича „българска“, трябва да работи против интересите на българския народ и да служи единствено на международните банкери и техните преки и косвени наемници. В душата на българския народ трябва да живее единствено чувството на отчаяние и безперспективност.

8. На всеки по честен начин успял българин да се намери начин да му се пречи, да му се измислят всякакви „грешки“, да се изкара по-черен и от дявола, за да се внуши на народа, че „в България не можеш да успееш по честен начин“.

9. Така нареченото „училище“ да се превърне в мъчилище за българските деца, за да може да се обезверят и да станат удобни биороботи, поредните платени наемници на Системата.

10. Пословичната съпружеска вярност в българското семейство да се осмее като „старомодна отживелица“ и да се замени с „модерния“ безразборен секс, който да се описва като нещо много щастливо, много правилно, много достойно за подражание. Думата „удоволствие“ да господства и да замени думата „любов“.

11. Красивата любов между мъжа и жената да се нападне като „нетолератна и хомофобска“ и да се замени с безплодната и противоестествена дума „връзка“, „обвързване“, „завързване“ между хомосексуални „партньори“, защото „любов не съществува – съществува само бизнес“…

Понеже списъкът от точки е доста дълъг, но разумът на читателя е неограничен, сега ще спрем тук. Ще оставим на собствената му интуиция да „допише“ останалите точки от плана.

И ще се върнем към един от „най-опасните“ поети на България. И неговото безпримерно Vapcarov1стихотворение „Вяра“. Когато го прочета, изчезват всички демони, всички страхове в душата ми. А защо не е и във вашата? И не ме интересува на коя партия е бил член този мой прекрасен сънародник! Не ме интересува дали е имал „терористични“ намерения, защото само „Вяра“ да беше написал, пак би ми стигнало, за да му простя за тях. А пък и не съм убеден, че тогавашната тайна полиция е мерило за самата справедливост и че нейните „доказателства“ не са изработени по нечестен начин. Както и да е. Да почетем малко.

Вяра

Ето — аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! —

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

„Как, искаш ли час да живееш?“

Веднага ще кресна:

„Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!“

 

За него — Живота —

направил бих всичко. —

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? —

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? —

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право —

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! — Не струва! —

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

 

Народ, който ражда такива поети, е безсмъртен. Той не умира!

А онези, които ни заливат с пошлите образи от средствата за масова измама, нека овладеят своите страсти и да проумеят, че като Вапцаров в България са много поети. Много минали, настоящи и бъдещи! За България „бронебойни патрони няма открити! Няма открити!“

Related posts

Христо Ботев – Еверест-ът на Свободата!!!

Христо Ботев – Еверест-ът на Свободата!!!

„О, мой Боже, правий Боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата…“ Из „Моята молитва“ от Христо Ботев Няколко бележки от Живорад Родовлад:  На 6 януари 1848 година България беше споходена от едно от най-ярките превъплъщения на Божествения Дух – калоферецът Христо

Posted
Пеньо Пенев – вечният строител на мечти

Пеньо Пенев – вечният строител на мечти

Живорад Родовлад   Когато бях гимназист мама донесе у дома отнякъде малка грамофонна плоча. На нея прочетох заглавието „Дни на проверка” от Пеньо Пенев и „изпълнява авторът”. След казармата, когато през едно лято работих в АПК-то като товарач на сламени бали на един камион, спечелих достатъчно пари и си купих грамофон. Каква радост изпитах, когато

Posted
Послание от влъхвата Елин Пелин

Послание от влъхвата Елин Пелин

Малко лични спомени на Див Посев Когато бях малко дете, обичах да се заслушвам в разговорите на влъхвите. Една вечер, докато заспивах, чух следният разговор между двама: – Виждаш ли градоносните облаци над България? Какви са се сгъстили и почернели като на умряло? – попита единият с тъжен тон. -Виждам Слънцето зад тях. – отвърна

Posted
КЪДЕ Е ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ЗА КРАДЕНЕТО ОТ НЕЯ?

КЪДЕ Е ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ЗА КРАДЕНЕТО ОТ НЕЯ?

автор Патриция Кирилова линк към блога на авторката Един въпрос, който ми бе зададен в далечната 2011-та година от Иво Грънчаров – перфектен икономист и лаик в историята, но с по-добри анализи и познания от 99 % от официалните ни историци. Той написа всичко това, след като чете мои коментари във фейсбук, свързани с агресивното

Posted