„Похвалата и клеветата приеми ти равнодушно и не оспорвай глупака“ или за безсмъртието на Пушкин

(С благодарност на учителите ми по руски език)
Съчинител :) : Живорад Родовлад
Когато бях ученик в гимназията, ни обучаваха да овладяваме руски език. Тогава не беше по желание. Но и да беше по желание, аз пак щях да искам. Както поисках да изучавам и английския език. И не съжалявам и за двата.
Беше ми много интересно в часовете по руски език не само, защото руският език е много близък до българския, за което да го разбереш не ти трябва „висше образование“, а уши, сърце и разум, а най-вече, защото преподавателките по руски език ни преподаваха с много топло чувство. Чувство на любов и радост от руския дух и руската душа. Бяха внимателни, спокойни и много сърдечни натури. Пеехме, разговаряхме като хора, а не само „този падеж, онова склонение…“. Да, учехме и граматика, и правопис, но те не бяха главните – главното беше отличното настроение, което бликаше в тези часове от душите ни.
Друга причина заради интереса ми към часовете по руски език, разбира се, беше вътрешната ми благодарност, която изпитвах към всеки руски войник, сражавал се за нашето освобождение от османската имперска тирания.
Днес е „евро-атланто-угодно“ да се отрича османската тирания над България и да се твърди, че не е имало „робство“, а „присъствие“. Да, угодно е, но не за нас, българите, които обичаме България, а за всички безродници, за които „Родина“ е тяхната банкова сметка и които и майчиното си мляко биха продали, само и само да се „хармонизират“ с идеологическите „евро-атлантически поръчки“,
Да, пълно поробване на българския народ никога не е имало. Защото нашият свят народен дух е останал жив чрез борбите на Чакър войвода, на Ильо войвода, на Мануш войвода, на Чавдар войвода, на Сирма войвода, на Стефан войвода, на Мирчо войвода, на Румена войвода, на Вълчан войвода, на Рада войвода, на Яна войвода, на Бойка войвода, на Кера войвода, на Гуга войвода, на Гоце Делчев войвода, на Яне Сандански войвода, на Филип Тотю войвода, на Индже войвода, на Петко войвода, на Таню войвода, на Ангел войвода, на Желю войвода, на Капитан Петко войвода, на Ботев, на Левски, на Бенковски, на Райна Княгиня и много други, и много други.
Но това, че българският народен дух е останал жив, се дължи не на отсъствието на поробваща османска власт и не поради „спасителното присъствие“ на „миротворческите отреди“ на османската армия и другите „мироопазващи сили“ (черкези, цигани и др.), а въпреки всекидневното насилие от страна на анти-българската държавна власт.
Както и да е, на мен думата ми беше за благодарността към Русия (но не към руската имперска власт), на която са ме възпитавали и мама, и тате, а и тогава, когато бях в ученическите години, почти всички учители.
Някаква вечна и благородна светла сила има в руския народен дух, която всичко-мразците не могат да разбият и в безсилието си беснеят и всячески се стараят да попречат на днешните българи да се докоснат до нея. Днес Русия я няма в новините по антибългарските СМИ или я има като „опасен враг“.
То не са изказвания на чипирани „висши държавни чиновници“, от които да си направиш извод, че „най-голямата заплаха за живота ти е Русия“ (читателю, вземи мерки!!! И помни: всичко руско е лошо, много лошо! Само да си посмял да използваш думата „Русия“! Сакън! Позволява ти се само да използваш израза „онази лоша страна“… ). То не са изпълнени с ярост и злоба статии в няколко дежурни интернет-сайта, бълващи едно и също чувство „Русия е лоша! Русия е лоша! Руснаците са подли и коварни! Путин е гаден диктатор! Путин е виновен за всичко!“ „Мрази Русия! И се страхувай от нея!“ – това е емоционалното внушение, което се лее по каналите на средствата за масова измама у нас. А и не само у нас.
Ами че ние, драги лъжо-поддръжници, сме я играли вече тази игра: доста време, близо половин век,  официалната пропагандна машина на БКП ни заливаше с обратните лъжи: „САЩ са империя на злото! САЩ са терорист номер 1! САЩ са причината за цялото зло на човечеството! Американският империализъм е враг номер едно на мира!“ и много други подобни тъмни образи, но в обратната посока. Тогава не Русия, а САЩ беше „нашият най-голям враг“.
Ние, българите, глупаци ли сме? Докога ще позволяваме да ни настройват срещу други народи? Било то руския или американския? 
Защото е време всички да се научим категорично да разграничаваме „страна“ от „народ“, „народ“ от „държавна власт“. Защото има „държавни власти“, които се грижат за интересите на своите народи, за благополучието на всичко, което е в страната им. Но има и „държавни власти“, които са антинародни, античовешки, антиприродни. Това забравихме ли го? Или сме спали в часовете по политическа подготовка. Може да беше насила тази подготовка, налагана от БКП, но сред плявата можехме да откриваме и тук-там някой диамант и да си направим своите поуки, за да мислим как да живеем наистина добре.

Сега ще ви представя едно старо, изучавано някога в българското училище, стихотворение на един наш приятел, руския влъхва Александър Сергеевич Пушкин.

Прочетете го, ако искате. Опитайте, независимо от това, дали сте изучавали руски език. Няма да ви окапе косата, уверявам ви. Нито ще ви изпаднат зъбите, колкото и да ви внушават всекидневно противното. Руският език не е заплаха за здравето ви. Същото се отнася и за руския народ. Виж, Путин е много, много, много лош – той се грижи за злото на руския народ и как така този добър народ не разбира това, не знам. А даже повишава всекидневно доверието си в него. Направо нямам обяснение. Путин е лош, да запомните! Ако си помислите обратното, не съм ви го аз казал, нали! Да сме наясно. Абе що ще правим изключения: направо да обобщим – всеки руснак е лош! И толкоз! „Какво тук значи някаква си личност!“ Я целия руски народ под ножа!!! Нал тъй :) .

Почувствайте ритъма, почувствайте звуците, дори и да не разбирате добре руски език. Пушкин е надминал себе си. Неслучайно и нашият гений Ботев го цитира преди величайшата си сатира „Гергьовден“ („Защо са на стадата даровете на свободата, тях трябва само да ги сечеш или стрижеш!“ – превеждам на български).

Пушкин е един от обучителите, учителите на руския народ във великото му човеколюбие и свободолюбие. Не се хващайте за пияниците по улиците. Те не представляват руския дух. Тях можете да ги срещнете не само по руските улици, а – по целия свят. Не се хващайте за проститутките с руски произход, те също не представляват руския дух. Проститутки има от много, много народности. Дори има страни, където това е огромен „бизнес“. Да подсказвам ли за една източно-азиатска страна, където родители склоняват децата си към проституиране, защото държавното устройство служи на мега-корпорациите и на местния народ всячески му се пречи да си изкарва поминъка честно и достойно. Да ви прилича това и на една източно-европейска страна?

Хайде да послушаме малко Пушкин! Без превод. Преведете го чрез чувствата си!

Я памятник себе воздвиг нерукотворный

Пушкин А.С.

Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастёт народная тропа,
Вознёсся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру – душа в заветной лире
Мой прах переживёт и тлeнья убежит –
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдёт по всей Руси великой,
И назовёт меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикий
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью бoжию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца;
Хвалу и клевету приeмли равнодушно
И не оспаривай глупца.
1836

Источник: http://versos.ru/verso.html?id=251
Автор: Пушкин А.С.;

Related posts

АЗ НЕ ОБИЧАМ

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Да си спомним барда Владимир Висоцки Размисли на Живорад Родовлад за отровата и чистата вода Преди няколко десетилетия името „Владимир Висоцки“ пораждаше у мен противоречиви чувства, когато слушах неговата музика. За мен той тогава беше нещо средно между „хулиган“ и „светец“, между „добър“ и „лош“. Тогава… Тогава аз не знаех колко много духовна отрова съм

Posted
За приноса на Ерих Фром към психоанализата

За приноса на Ерих Фром към психоанализата

Росен Ангелов Послеслов на преводача към книгата на Ерих Фром „Изкуството да слушаш„, 2003 година Бележка на автора: Сега, 13 години по-сетне, не променям ни дума в послеслова си, защото се дивя на чуждиците, които тогава съм използвал, като на грозни шаренийки , пришити към прекрасното българско облекло, за да го „направят по-съвременно“ . Оставам

Posted
Джорджия О’Кийф – художничката пустиня и цвете

Джорджия О’Кийф – художничката пустиня и цвете

Едно представяне на Белослава Руменова Да решиш да последваш мечтата си и избереш за своя професия музикант, художник, писател или философ, вместо счетоводител, лекар, застраховател или банкер е, може би, една от най-смелите постъпки, на които човекът в днешното съвремие е способен. Причината – борбата за оцеляване в джунглата, наречена „цивилизовано общество“. Родената в щата

Posted
Мечо Пух и неговите мъдрости за радост

Мечо Пух и неговите мъдрости за радост

  А.А. Милн е автор на Мечо Пух през 1926та година. През 1925та Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също

Posted