Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Или за разликата между влюбването, обичта и Любовта

Резюме (или нещо такова) и размисли от Петка Русева

Филмът „Излекувай живота си“ на световно-известната психотерапевтка и писателка Луиз Хей е нагледен пример за това, как един човек, една жена, преминала през и преодоляла тресавищата на собствения си житейски ад и посадила в тези тресавища малкото семенце на вярата за промяна към по-добро, успява да превърне индивидуалния си опит в средство за лекуване на колективното човешко съзнание, душа, тяло — с една дума, живот.

Ето една възможна връзка към филма: Филм на Луиз Хей „Излекувай живота си“

В тези тресавища изниква, подобно на оризово зърно (тази култура обича изобилието на вода, нали така? :) ), нейната нова култура на мислене, която култура всмуква с корените си мръсната вода и чрез процесите фотосинтеза (усвояване на слънчевата светлина или Божия благодат) и растене, извлича от тази блатна тиня нужния материал за градеж на бъдещото си, пораснало „Аз“.

Излекувай живота си“ е филм както много интимен, така и общочовешки, защото прави връзката между великото малко добро—едничката мисъл: „Искам [аз] да се променя“ и Великото Голямото Добро„Всеки от нас, чрез мислите си, създава и твори своята настояща и бъдеща реалност. Всеки от нас може да бъде Създател и Творец на нещо велико, красиво и полезно за всички—на Живота.“

Излекувай живота си“ е филм за смяната на отношенията: от „аз съм малък човек, не харесвам своите проявления и нямам отношение към себе си, не знача нищо в голямата схема на живота“, към „аз имам неограничен потенциал, разбирам своята същност на Божие дете и съм свързан с всичко и всички.“

По този начин филмът на Луиз Хей ти плясва един отрезвителен шамар :) , особено, ако напоследък честичко си си повтарял със злоба, осъдителност и себесъжаление, че си голям неудачник и нищо не правиш както трябва. Този филм е мост и път — пътят на всеки един от нас, на груповия Човек, от себесъжалението към себеуважението, от осъдителността към осъзнатостта, от злобата, насочена срещу собствената си личност, към истинския живот и истинската любов към себе си.

Всъщност… чакайте!

Любов ли казах? Май имах предвид обич, не толкова любов, защото „Излекувай живота си“ не говори за Истинската Любов. Или греша?

За любовта е нужна градина в най-буквалния смисъл на думата. Детска градина, цветна градина, цветето на любовта, любовна градина — схващате замисъла нали? Любовта се отглежда, а за всяко отглеждане, както би потвърдил всеки градинар, се изисква грижа, постоянство и търпение — с една дума обич, въпреки трудностите. Една градина е плод най-вече на постоянството и равновесието, които градинарят с обичта си е създал.

Та на въпроса: „Кое е Първо: яйцето или кокошката?“, ние можем уверено да отговорим: уравновесяването на противоположностите в обичта към самия себе си. Само тогава обич и любов са едно и също нещо и са равностойни на Обич и Любов; само тогава един човек е Човек, животът му е Живот, а той е Той, Създател и Творец на своя Живот.

Разбира се, Любовта е мечтаното място, към което всички се стремим. Но любовта в ежедневния живот на съвременното общество е неравновесно състояние, където градежът на нещо трайно е не невъзможен, но изключително труден. Когато човек е влюбен в друг човек, е доста често неразумен, оглупял от любов, склонен към рисковани действия, основаващи се на недостатъчното познаване на „обекта на любовта” и идеализирането му. С опознаването идва и „приземяването”, често пъти — разочарованието, а с това любовта си отива. В най-добрия случай се замества от уважението, обичта и приятелството.

Когато пък човек е в-любен в себе си в днешното отчуждено общество, откъдето имаме и думичката „самовлюбен“, той също често идеализира себе си, а влюбеността му е фалшива. Фалшива, защото е продукт на фалшиви критерии и основания за влюбеност, каквито са например размерът на месечната заплата, положението в обществото, мнението на околните за него, външният му вид, марката на автомобила му, скъпите дрехи и така нататък. Махнеш ли тези критерии и основания за самовлюбеност, изчезва и самата тя, и бива заместена от самосъжаление. Значи, самовлюбеността е фалшива.

Любовта в нейната безкрайност е качество само на Природния Бог, както и на богоподобния природен Човек, запазил връзката си с първоизточниците, докато при хората в нашето технократично общество, любовта често пъти отлита и се изпарява, тоест, има край.

За тези от вас, които любят себе си — поздравления, вие сте стигнали едно Божествено съзнание. Може би сте в постоянен контакт с Природата? Може би имате собствена райска градина, сакрално място, където всяко камъче, всяко листче, всяко дръвче и всяко птиче ви подкрепят, пазят и напомнят кой сте всъщност? Халал да ви е J. Но не мисля, че Луиз Хей говори във филма си за нуждата от създаването на една такава градина, която да е закрилница на Любовта. А може би не е осъзнала тази нужда поради езиковата бариера? Коя бариера и нейното отсъствие или присъствие е попречило на Луиз Хей да се сети за градината?….. Може да е бариерата между Луиз и Бог-инята в себе си? Нека всеки помисли за себе си.

На английски език думата „love” служи за изразяването на двете емоции, любов и обич. Там няма езиково разграничение, само емоционално такова. Луиз говори за „love” към себе си и ние сме ѝ безкрайно благодарни за това. Не съм ѝ била на гости, може жената да живее в планинската, а не градската част на Ню Йорк, а както знаем, благодарение на чистия си планински въздух и бистра вода, Ню Йорк е известен в Съединените Щати с хляба, пиците и кръглите си хлебчета тип bagel. Та може Луиз Хей наистина да живее в постоянен контакт с Природата и да познава и живее с Любовта. Но тя не говори за това във филма си. Бихме могли да предполагаме, че Луиз Хей интуитивно се е докоснала до Истината, създавайки си или достигайки своя природен оазис, но на съзнателно ниво тя може би не е успяла да го формулира за себе си и за своите пациенти, както и за хората, на които се стреми да помогне.

Да оставим Луиз Хей настрана, въпреки че тя и нейният филм са обект на настоящото резюме. Или пък не. Излекувай живота си е обект на това резюме, значи не сме се отклонили много, нали? J За останалите от нас, които все още си нямаме собствена райска градина (тоест простосмъртните J), защото сме оставили селото в опит да бъдем „граждани“ (а всъщност, вместо да Градим и Творим Истински неща, сме съградили и сътворили магистрали, барове, бомби, супербацили и ракети, с което сме се превърнали в раз-граждани, защото сме се отрекли от Себе Си), предлагам нещо за начало по пътя към Любовта.

Тази първа стъпка е обичта, първо към самия себе си. Но Истинската Обич! Да си припомним от градинарството, какво е обичта — грижа, постоянство и търпение, въпреки трудностите.

Защото аз, ти и всеки един от нас, сме повече от нашите проявления. Осъзнавайки това и започвайки отначало, поставяйки Първите неща на първо място, можем да поемем юздите на нашия Живот.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ на Луиз за ценните ѝ уроци!

 

 

Related posts

Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Представяне на филм и размисли от Мила Милева   Нов свят Аз зная, че светът е друг сега и не съм единствената Ева – но ето пак, със свойта светлина, благославя ни сам Бог от синьо небе.   Аз зная, че благодарността ни намаля и нещо пообъркахме се малко, но щом Любов в сърце ни

Posted
Великата тайна на водата – 1 част

Великата тайна на водата – 1 част

Кратко представяне от Живорад Родовлад Това е филм за всеки Човек. Залагам честта си. Показвал съм го много пъти на учениците си. И с радост виждам как все повече и повече от тях прилагат наученото от него. След като го гледате, непременно направете след това опита, който ви показва Масару Емото. Но в три различни

Posted

Ерих фон Деникен – учител от Бъдещето

Филмите на Ерих фон Деникен – сериозен повод за преосмисляне на историята Когато преди около 40-50 години Ерих Фон Деникен започна да създава и да разпространява своите филми за чуждо присъствие на Земята, повечето от нас ги гледахме с насмешка или с приемането, че става дума за нещо „необяснимо“ или „научно-фантастично“. Но сега, когато излизат

Posted
Филмът „Капитан Петко войвода” (1981)

Филмът „Капитан Петко войвода” (1981)

Представяне и размисли от Петка Русева   Сценарист: Николай Хайтов Режисьор: Неделчо Чернев Оператор: Димо Коларов Музика: Атанас Бояджиев и Петър Ступел Участват: Васил Михайлов, Пламен Дончев, Петър Чернев, Стоян Гъдев, Наум Шопов, Васил Банов, Бистра Марчева, Мариана Димитрова, Бистра Тупарова Джоко Росич, Георги Русев и др.     ЕПИЗОД ЗАГЛАВИЕ ВРЪЗКА Част I –

Posted