Волята на българския народ за щастие е несломима!

Преразказ от Живорад Родовлад на срещата му със „социален психолог“.

Предупреждение: Не се препоръчва на хора без В-ъ-Ображение :) и без чувство за Българщина (получават се нежелани „реакции“ :) – схващане на устата, изтръпване на мозъка :) , неконтролируемо свиване на пръстите на ръцете и т.н. :) )

Скоро бях на „социален психолог“ в едно българско населено място. Не уточнявам мястото, за да не навлека на човека беда на главата му от страна на новите еничари, дето са ни яхнали и дебнат как да приберат всяка стотинка на българския народ. И то не един път, а, ако може, два пъти да приберат една и съща стотинка. Разбира се, по „законен начин“ – нали „законите“ ги е писал същият еничарски корпус, назначен от султана, пардон :) , от Императора… (Сещайте се сами за кого иде реч в думата „Император“. Не сте тъпи, нали :) :) :) )

Та за какво се ходи на „социален психолог“? Вие не знам за какво ходите, но аз бях, за да го попитам „Как да се излекува българското „тяло“, което толкова дълго време вече боледува? Нали и аз съм клетка в това „тяло“, та ми се иска да живея щастливо, а отстрани все ракови процеси – искат и мен да превърнат в тумор. Аз се дърпам, не ща да си забравям хубавата биохимична програма, ама раковите клетки прииждат, прииждат и си рекох да потърся ум и разум и от друг…

Нали е „модерно“ :) :) :) да се ходи на „специалисти“, „експерти“, „мониторинги“, „уъркшопи“, „рандевута“, „презентации“, „операции“, „машинации“, „индулгенции“, „партита“, „манифестации“ (все чужди, все отравящи самоуважението ни, думи, ама нейсе :) ), та и аз – барабар Петко с мъжете :) .

Намерих кабинета на „социалния психолог“. Беше без табелки на входа. Един приятел ми каза адреса и ме предупреди, че „онзи е голям особняк, да не се изненадаш.“ Почуках на вратата, за която предположих, че става дума и чух отвътре „Да!“. Отворих и какво да видя? Вместо обичайния „психологически кабинет“ (нали доста филми са ме програмирали да го очаквам по „правилния начин“ :) ), аз влизам в най-обикновена стая, по стените на която картини, природни картини. Ама не закачени на стените, а самите стени превърнати в природни картини. Изрисувани, направо не усещаш, че са стени. И се потяпаш в тях. А на някои места в стаята ме гледат Очи, Очите на Ботев, Очите на Левски, Очите на Вазов, Очите на Бенковски, Очите на Райна Княгиня… Натурил си ги, значи, техните снимки на разни места, за да дават явно някакви насоки. Викам си наум „Егати съветниците има този. Съветници без никакви дипломи, без никакви „евросертификати“, съветници-терористи, какъв ли съвет може да ми даде той на мене…?“ И малко ме става яд заради собствената ми наивност да дойда при някакъв шантавелник, дето, вместо да тури, както се полага за „съвременен психологически кабинет“, портретите на Фройд, Юнг, Адлер и цялата друга „правилна академична“ галерия, той ми накачил някакви „профани“, които и един университет не са завършили, а направо са били изключвани от „законните институции“ :) … Както и да е. Дошъл съм, ще опитам да изкопча нещо полезно.

„Психологът“ ме изгледа изпод вежди отгоре до долу, сякаш ми мереше колко дъски и какви ще са нужни за бъдещия ми ковчег :), изсумтя няколко пъти, изхъмка, сякаш пресмяташе колко ум ми е останал в китарата :), после леко се подсмихна и след като ми подаде ръка за здрависване (нещо много „непрофесионално“, между другото, защото това „нарушава безпристрастното пространство на сеанса“… :) ) , ме покани любезно (също много „непрофесионално“ – допуска емоции в общуването ни :) ) да седна удобно. Забележете, „удобно“ – иска да ме подкупи чрез евтини номера. Аз, обаче, добре подкован от нашите СМИ, които всеки ден ме учат, че на „никого не мога да имам доверие, освен на Големия Брат“, не се хванах на уловките му да ми се прави на добър и студено зачаках какво ще каже.

Той ме попита: „Кажете ми, драги господине, за какво сте дошли, за да разбера дали мога с нещо да ви помогна?“

Той, забележете, използва думата „помогна“ (пак „непрофесионализъм“ – каква помощ? Помощта не е „бизнес“!) … Овладях се. Запазих самообладание и все пак му казах причината за посещението ми. След като ме изслуша, известно време мълча, погледна през прозореца към врабчето, дето кълвеше нещо си на перваза, усмихна му се, сякаш искаше да му каже нещо, и обърна погледа си към мен с думите:

„Слушайте, драги ми господине,

Понеже ми е додеяло не до гушата, а до над най-дългия косъм на косата ми :) от непрестанното мъмрене и хокане на нашия прекрасен, но изстрадал български народ (като се почне от Борисово време, когато беше посечен заради непокорството си „да приеме правата вяра“ и се стигне до днес, когато продължава да не възприема възторжено „евро-атлантическите ценности“ :) ) , аз сега ще направя нещо, което в така нареченото „училище“ и т.нар. „университет“, които задължително вие сте посещавали, не са ви показвали. Нарича се „работа със силите„!“

При тези думи „психологът“ се изправи, поразкърши тялото си, завъртя горната част на трупа си няколко пъти около кръста си, сякаш правеше гимнастика, зарита десния, после левия крак във въздуха пред себе си, сякаш искаше да изрита яката нещо си, после направи няколко мълниеносни въображаеми боксови крошета, прави удари, ъпъркути, намачка, накърши, натроши нещо си с двете ръце, поразкърши главата си, изрева страховито с уста (направо като лъв – пълна откачалка! „Леле, къде попаднах!? Този е за лудница!“ :) :) :) ) , посипа нещо въображаемо пред себе си, погали го, прегърна го, полюля го като бебче, пак го погали и ми каза:

„Сега подготвих Борбата на Светлите Сили. Тя е Дете. Дете на Моята Мисъл. Дете на Твоята Мисъл. Ако все още изобщо може да се каже, че Мислиш. Между другото, имаш ли нещо против да преминем на „ти“?“

Аз, напълно онемял от борческото представление пред очите ми, какво да кажа? :) Измънках едно „Ама разбира се, нямам против…“ и той продължи:

„Та така. Моята Борба на Светлите Сили си има своя собствена честота на трептене, която никой друг, освен Създателя, не може да спре. И освен мен. Защо? Защото на всичко, на абсолютно всичко е начало нашата Мисъл. Не просто „Мисълта“, а „НАШАТА Мисъл“. В слово и образ, със силна емоция, Нашата Мисъл твори чудеса – добри и лоши чудеса.

Сега аз ще обърна мислено и на глас към определени хора, които телом не са в тази стая, но моите учители са ми показали, че от това моето Слово и Мисъл не стават по-малко въздействащи. Важното е да бъда пределно чист в помислите си. „Чист в помислите си“ е доста разтеглив израз и може да се злоупотребява с неговото съдържание, поради което ще сведа смисъла му до нещо много кратко: да искаш добро за всички, но да си готов да се бориш докрай за това добро, а не робски да чакаш някой друг да ти го поднесе на тепсия.

И така, сега внимателно ме слушайте и не се намесвайте.

Всички вие, поучители великомъдри и наставници имперски по Земята, към вас се аз обръщам сега с един много прост въпрос:

(В този момент той стана разгневено и се обърна към някакви въображаеми „всички вие“ и започна да се разхожда бързо из кабинета си и да ръкомаха енергично, докато изричаше по-долните слова…)

Когато бяхте деца и на улицата или в градината играехте със своите връстници ли бяхте по-щастливи или днес, когато се криете в имперските си кабинети и мезонети? Кога спехте по-спокойно: тогава или днес? Кога шетахте без охрана навред, без да ви е страх, че някой може да ви заплюе или да ви се закани – тогава или сега? Кога можехте пред огледалото да си кажете с чиста съвест: „аз съм добър човек и обичам своята Родина България“?“

Понеже тези въпроси не са ви ги задавали, когато са ви подготвяли за днешните ви роли в разните чуждестранни фондации и презокеански институти, ние с вас живеем в два различни свята. Ние, „тялото“, сиреч, българският народ, се мъчим да оцелеем всячески, а вие, „мозъкът“, сиреч, българският „елит“, се мъчите да ни изтребите всячески.

(Тук той отвори една каса, блиндирана каса, която не видях откъде се появи. Сякаш дойде от някаква холограма. А от касата извади дебела папка с документи и ми рече: „Тук са всичките политици. В кърпа са ми вързани. Държа ги в тази папка. И когато ми потрябва, мога да я пратя където трябва…“ Попита ме дали искам да погледна в нея, но понеже миризмата от папката не беше никак приятна, аз вежливо, но много твърдо отказах даже и да я докосна. Той тогава я прибра и продължи с по-долните си речи...

Това, което вие правите вече доста време с прелестния български народ,  Алекс Джоунз, един американски журналист, дето не е бил на вашите“инструктажни“ сбирки отвъд Океана, но го познават доста свободомислещи люде по света, го нарича „демо-цид„: „избиване на народа от страна на собственото му правителство„.

Та, нека си признаем чистосърдечно и двете страни:

Първо, вие не ни харесвате, не ни уважавате, не се вслушвате в нас, не вярвате, че ние сме истинският „суверен“, че нашата воля е разумна и искате да ни избиете по заръка на онези, които са измислили плана „Златен милиард“, план за избиването на около 90 % от световното население.

Заради заповедите, които изпълнявате, вие унищожавате планомерно и всекидневно всичко българолюбиво в българската държавност и я превръщате в противо-българска. Получава се едно чудовищно смешение: български народ, управляван от противо-българска държава.

И докога мислите, че ще съумявате да ни унищожавате? Докато все още има будали, дето вярват на вашите СМИ – средства за масова измама (телевизии, радиа, платени от имперските сили Интернет-сайтове, вестници и други наемнически медии). Разчитате на измамата – тук ви е грешката. Защото, колкото повече лъжете, толкова повече ви се налага да лъжете.

Създавате закони, чрез които да ни връзвате ръцете, да ни запушвате устата, да ни пълните ушите и очите с отрова, да ни тровите храните, въздуха, водата, да ни крадете земята, хляба, поминъка, прехраната, да ни настройвате едни против други, да ни обезверявате, да ни грабите с всички възможни средства… и мислите ли, че не го виждаме?

(В този момент той извади по няколко броя от всички български конституции, заедно с автентичен брой от Търновската…. Онемях. Той имаше брой от първата ни Конституция след турското … какво беше? „Робство“ или „присъствие“? Не се сетих добре какво е било, но понечих да я пипна и протегнах ръка. Той за първи път се усмихна и ми рече: „Търновската искаш да пипнеш, а? Май не си най-големият балама… Знаеш какво да пипнеш, защото тук е записано, че „всеки, който стъпи тук, на българска земя, се счита за СВОБОДЕН ЧЕЛОВЕК…“ Пазя я от татко си, той от неговия и така до печатницата. Сега няма да ти разправям колко пари струва, ако река да я продавам, защото тя не се продава. Свободата не се продава, драги! Конституцията на България, докато има макар и един единствен брой от нея, все ще се намери поне един българин да повярва, че Свободата заслужава да се борим за нея. Е, не е съвършена, но… Тук той замълча и извади и Живковата конституция и ми каза: „Виж, дори в тази, доста поосакатена откъм свободи Конституция, има зърна полезни. Може би се чудиш защо ги пазя? Кой ли би ги чел? Аз ги чета. Аз. И моят дух ги праща на всеки, който Търси Свободата….“ Последва дълго мълчание, през което той сякаш се сети към кого се обръщаше досега. После вдигна в ръце всичките различни конституции, размаха ги в четири посоки и се върна към по-долните си слова…)

Вашите непрестанни лъжовни облъчвания по телевизията, че „сивата икономика пречела на България“ докога мислите, че ще им вярваме? Тя, горката „сива икономика“ засега е единственото стопанско звено в България, което ни спасява, но вие пращате еничар след еничар, за да ни вземете и последния залък хляб от устата. Този голодомор – избиване чрез насилствено причинен глад, – знаете ли до какво ще доведе? До собственото ви самоунищожение…

Подценяване ни! Няма да ни унищожите, колкото и да се стараете. Ние, народът, разбираме много добре всичко, което се опитвате да направите, но понеже вашите платени „научни“, „артистични“, „журналистически“ и други „експертни“ слуги непрекъснато са в СМИ, на нас не ни се дава думата да ни чуете. Защо не искате да ни чуете? Защото много добре знаете, какво ще чуете: ние не ви искаме такива, каквито сте в момента! Защо? Защото сте обезумели от страх за собствената си кожа! И сте готови да погазите всичко човешко в себе си, само и само да омилостивите своите презокеански господари.

Получава се огромно разминаване между „тяло“ и „мозък“: тялото иска да се храни, но мозъкът му забранява. Какво става в такъв случай? Обичайно такова разминаване води до смърт на тялото, но понеже мозъкът не може да живее без него… – и до смърт на мозъка.

Да, вашите господари от Империята ви внушават, че ще се „спасите“, като ви пълнят разни банкови сметки зад граница и ви уверяват, „колко много ви обичат“. Ако им вярвате, значи сте много глупави. Защото за тях няма нищо по-лесно от това, в един „удобен момент“, когато вече „не сте им нужни“, да „запорират“ вашите банкови сметки и да поръчат на „когото трябва“ да ви „елиминира“…

Или бленувате, че Империята ще ви пощади? И ще „ви смени самоличността“ и ще ви даде някое и друго ранчо някъде „на Запад“? Лъжете се горчиво. Това досега никога не се е случвало. Може и да получите отсрочка за някой и друг месец или година, но Империята винаги „очиства свидетелите на своите престъпления“, както и „съучастниците“ си.

Идваме до второто, ние, за разлика от вашите слуги, знаем много добре към какво се опитвате да ни тласнете: към размирици, към междурелигиозни войни, към сблъсъци и хаос, който да ви даде „основание“ да засилите потисничеството, полицейщината, тиранията си над нас, уж „ръководени от съображения за нашата безопасност“. Затова ни измъчвате, затова се подигравате с нас, затова издевателствате всячески над нас, за да ни извадите от равновесие и да ни превърнете в „удобната жертва-терорист“, който вашите послушни слуги да „разстрелят“, пардон, „да обезвредят“. Няма да ви мине номера пред нашия народ. Ние имаме друго „оръжие“, което не стреля с патрони, не работи с „химическите следи“ на самолетите на НАТО, не притежава технотронните оръжия на телевизията, но е много по-могъщо от всичките ви средства за въздействие: това е нашата воля за щастие!

Ние, народът на България, искаме да сме щастливи единствено за наша собствена сметка! В собствената си Родина, чрез собствените си усилия, чрез собствения си разум, чрез собствените си сили! Чрез честен труд, чрез свободен, неограбван и подкрепян от собствената ни българолюбива държава. Такава държава ние ще изградим, колкото и да изглежда това сега невероятно.

Ние, народът на България, ще преодолеем всичките ви подмолни и подривни действия против нашето благополучие. Ще ги преодолеем с цената на всичките ни сили, защото знаем кой е с нас!

Бог е с нас! А когато Бог е нас, мракът винаги отстъпва. Но не вашият лицемерен и измамен „Бог“, който „учи роба да търпи и да се моли и храни го дор до гроба само със надежди голи„. Не, този лъже-Бог си го ползвайте вие, ако мислите, че ви върши работа.
Ние, народът на България, носим Бог в себе си, в сърцето си, в Душата си и нямаме нужда от никакво „разрешение“ за това от страна на никоя ваша „институция“, независимо, че вие искате да ни обездушите напълно. Няма да се получи вашето стремление, защото то не се нрави на Бог. Докато нашето стремление се нрави Нему. Нашето ще се сбъдне.

Ние, народът на България, ще бъдем щастливи, защото сме по-силни от вашите интриги против нас. Защо сме по-силни ли? Ами, защото ние не се програмираме да интригантстваме против вас. Ние продължаваме да изглеждаме „роби“, но вътре в нас вие не можете да проникнете. Няма как да стане, защото отдавна сме разбрали, че вие не сте на себе си… и няма какво да ни дадете. Защото само вземате… и все не се напълвате. Какво да ви казваме ли? Каквото и да ви кажем, все ще бъде напусто. Затова си говорим единствено на себе си…

(Тук „социалният психолог“ спря ходенето в кабинета си. Седна на фотьойла отдясно на бюрото си и като се обърна към мен, вече по-бавно, изрече следното…)

„Драги ми господине,

Вие присъствахте на един много стар магически ритуал. Ритуал на бялата магия. Може би думата „магия“ ви плаши? Не се плашете. Аз съм вложил в нея единствено светла енергия. „Магия“ е една от най-старите думи за „майсторене“, „майсторлък“. Но понеже тъмните сили доста са се постарали да очернят тази хубава дума „магия“ – както и много други хубави стари думи, – днес много хора я възприемат с голяма подозрителност и даже страх. Както и да е. Аз противопоставих „тялото“ и „мозъка“ на българския народ с много умишлена цел: когато „мозъкът“ осъзнае, че ще умре без тялото, той започва да се стреми да служи на това тяло. Все повече и повече. И му благодари, че го е спасило.

(Тук психологът замълча. Вгледа се в нещо си. Мълча. Мълча и отново заговори…)

Тялото вече започва да работи като главен Учител на „мозъка“, а „мозъкът“ вече започва да слуша все повече и повече своето тяло.

Това е стар, много стар жречески ритуал, който няма да ви казвам откъде го знам. И винаги е работел успешно. Няма изключение. Е, тялото може да „почеса“ мозъка с някоя и друга точилка, за да го пробуди… но най-важното е да осъзнае, че „мозъкът“ не бива да се дели от тялото, а да се пробуди!

Тялото също мисли. И доста по-мъдро от „мозъка“. Всяка клетка на тялото има свое съзнание. И когато тя е съхранила своята Божествена воля за щастие, няма сила във Вселената, която може да я спре в Пробуждането на всички останали клетки.

(Тук психологът се приближи до мен и ми протегна ръка. Аз поех ръката му със своята и почувствах някакво много приятно затопляне как прелива в моето тяло… Почувствах следното „Волята на народа за щастие е непобедима!“ – всичките ми клетки трептяха с тази мисъл, с това чувство. Цялото ми тяло се усмихваше „Волята на българския народ за щастие е несломима!“ и в този миг разбрах, че българският народ ще надделее. Видях го. Почувствах го. Представих си го. А психологът отново се зарея някъде и пак заговори…)

Уважаеми сънароднико,

Във всеки един от нас има частичка на Волята за Щастие! Всеки един от нас може да я Пробуди, да а съживи, да я засили, да я укрепи. Без да чака „позволение“ от страна на който и да е.

Нека твоята Воля за Щастие се докосне до моята и нека нашата обединена Воля за щастие расте всеки ден, всеки час, всяка минута, като привлича още и още българи. Заедно ние ще надделеем. Но заедно не като банда разбойници, които нахлуват в къщата на набелязаните от тях „жертви“, за да я ограбят „заедно“ и след това „заедно“ да делят плячката, а истински заедно като Съ-творци на един щастлив живот.

Щастлив българин до щастлива българка до щастливи български деца, до щастливи български предци… и така в Безкрая и Вечността!

(След което отиде до бюрото си и без да ми обръща никакво внимание, се самовглъби сякаш аз не съществувах… Поседях, попивах още от духа на това, което видях и чух, после извадих нещо от джоба си и го оставах на бюрото му в знак на благодарност и полека излязох.

Почувствах се добре. Истински добре. Най-после да чуя нещо ободрително за България. Е, доста странно беше, но беше ободряващо. Чувствах, че е истинско и неусетно за самия себе си започнах да си пея „Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила, мила моя майно льо...“)

Zora1Зората на Свободната Българска Душа настъпва все по-уверено!

Мракът отстъпва все повече и повече!

Светлината на Българската Душа надделява, но този път – завинаги!

 

Related posts

ЕЗИКЪТ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК (дълъг вид)

ЕЗИКЪТ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК (дълъг вид)

Росен Ангелов Послеслов на преводача към книгата „Забравеният език“ от Ерих Фром   “Сънищата са като микроскоп, през който наблюдаваме скритите процеси в своята душа.” Ерих Фром “…ние не спим просто, за да живеем, а за да се научим да живеем добре…” Синезий от Сирена     Няколко думи за автора и книгата Когато става

Posted
ОТ КОГО СЕ УЧИ ЧОВЕКЪТ?

ОТ КОГО СЕ УЧИ ЧОВЕКЪТ?

Росен Ангелов Послеслов на преводача към книгата на Ерих Фром “Човекът за самия себе си” Вътрешното и външното учение – човешка и “математическа” цивилизация. Упование и съмнение – лъжовната взаимност. Западната цивилизация изгради за около две-три хиляди години – не без помощта на част от прогонените от България български богомили[1], – колосални масиви от интелектуални

Posted
Духовна хомеопатия или защо и как не полудях?

Духовна хомеопатия или защо и как не полудях?

Спомени на Живорад Родовлад Бележка към читателя: Описаното трябва да послужи като предупреждение, което помага да се избегне по правилен начин подобна опасност.   Не смеех да се прибера у дома. Гледах да се бавя, колкото се може повече, преди да се прибера, защото картините в ума ми бяха ужасяващи! Дори не искам да ги

Posted
Преобръщането – начало на завръщането към себе си

Преобръщането – начало на завръщането към себе си

Разказ от Медоносна Оса   Колата летеше с … 50 километра в час, които в този случай се оказаха съдбоносно много.   Беше ранна мартенска утрин. Първият ден от март. Нищо не предвещаваше този поврат в живота на Медьо Медев, хванал здраво волана на белия автомобил. Всичко си беше както е било винаги – той

Posted