Добри хора – добри новини

Представяме ви Славян Стоянов: пример на млад българин, който не се чувства и не живее като „жертва”

20c95f07723c123816c2dc44f5bee594

Славян Стоянов

12200542_10205251011897148_1149864270_nAвтопортрет на Славян в Българска носия

 

Добрите хора не умират, не се превръщат в пепел, в дим, те винаги оставят светла диря и честен път, по който да вървим” са думи, които често съм срещал по некролозите. Ах, тези некролози – докога ще ги лепим, сякаш се прекланяме пред смъртта!? Познавам един човек, който не разреши да се печатат и лепят такива листа, когато физическото тяло на баща му издъхна. Попитах го: „Защо?” Той: „За мен тате не е мъртъв. Мъртво е само тялото му. А некролозите внушават обратното на онова, което аз чувствам. Не ги искам. Не им вярвам. Не вярвам на смъртта. Вярвам на Живота.”. Много хора с българско гражданство отдавна са залепили некролози на България в душите си. И не следват никаква „светла диря”, независимо от това, че продължават да печатат и да лепят некролози на близките си, в които ни уверяват, че ще следват „честния път”…

Защо? Защото се кланят на отчаянието и безверието, които като буен, но кален, поток се изливат всекидневно от средствата за масова измама върху нашите души. И поради това сатанинско програмиране днес май стана обичайно да се оплакваме, да обвиняваме, да съдим, да порицаваме, да се възмущаваме, да критикуваме, да пророкуваме как от ден на ден ще „става все по-зле”. От какво ли не вадим доводи в подкрепа на черногледството си.

Само дали се сещаме да погледнем навътре в себе си? Дали искаме да се обърнем към Душата и Духа си? Дали имаме очи да се изправим пред достойните ни предци и да им кажем: „Аз устоявам въпреки разрухата, въпреки отчаянието, въпреки внушенията, че нищо не зависи от мен. Аз съм ваш достоен потомък и няма да се откажа за нищо на света от България, от българщината!”

Ако мислите, че такива неща има само в „красивите книги”, ще се наложи да размислите. Варненецът Славян Стоянов ще ви подтикне към такъв размисъл: „Дали пък България всъщност не си струва да остана и устоя? Защото България не е правителството, не е държавната машина, която нехае за мен, нехае за народа, защото България съм аз, ти, ние – хората, които истински я обичаме! Аз всъщност обичам България, много я обичам и моята любов я пази! Ти също можеш да я пазиш!

Slavyan Stoyanov

Любовта се създава в Душата на Човека. А не в тайни работилници на други планети на уж „по-високо развити цивилизации”. Тази лъжовна песен е време да спрем да я пеем.

https://kreksofin.artstation.com/

Любовта струи от Душата на Славян Стоянов, която мисли за изоставен археологически обект в едно затънтено кътче на Родината, докато някои мислят за алкохол, а други за наркотици.

https://www.facebook.com/CholakovaMound/

Старо Железаре

Страницата има за цел да информира относно случващото се с кромлеха при „Чолакова могила“ в с.Старо Железаре

https://www.facebook.com/CholakovaMound/videos/vb.728450423841408/886246891395093/?type=2&theater

Любовта струи от Душата му, която мисли за съхраняване на Родовата Българска памет като създава кътчета, които да трупат и съхраняват нейните съкровища, с помощта на всички средства – древни и съвременни.

https://www.facebook.com/VMBulgaria

https://www.facebook.com/CholakovaMound/videos/749856408367476/

https://www.facebook.com/CholakovaMound/videos/749335705086213/

Душата му търси хармонията между всички измерения на времето – минало, сегашно и бъдеще, без да разпилява натрупаното досега в някаква „мултикултурна” каша и евро-атлантически буламач. https://www.facebook.com/Kreksofin.Art/

Душата му копнее за красиво съзидание и не хленчи, а твори добро във всички посоки. Тя не издребнява, когато някой е сгрешил към нея, а великодушно и с усмивка подава ръка за сътрудничество. Душата му гради не върху чуждите усилия, а единствено със своите собствени. Оригинално, неподправено, вдъхновено, цялостно, красиво. И без шумотевица.

А и името говори доста: „На-голяма наситеност на това име има именно в България и никъде другаде. Името Славян и Славяна може да се срещне, но в значително по-слаба честота в Русия. В предвид мащабите на нейната територия и тази на днешна България може да се заключи, че името е възникнало тук”.

Етимологията на името се свързва както със СЛАВА, така и със СЛОВО и двете имат пряка връзка с божественото. Славещ Бога или говорещ словата на Бога. Носещ Божието слово. Да, Славян Стоянов отговаря напълно на името си! Е, да вземем хубавия пример, който ни дава. Пример за добруване без хитруване. За щастие без заблуди. За радост чрез градеж!

Запознайте се с твореца чрез неговите лични слова и чувства, мисли и творби. Усетете го. Вникнете в неговите послания и защо пък да не си кажете „Щом той може, и аз мога. И моите деца – също. А така и цяла България”.

Да преминем към разговора със Славян Стоянов, художник, родолюбец, новатор, възстановител, будител, музеен страж (виртуален), обществен деятел, природолюбец, човеколюбец, българолюбец. Воин на Светлината.

 

Разговорът със Славян Стоянов:

Влъхвите-Славян, ти си учредител на фондация за опазване на кромлеха в Старо Железаре. Можеш ли да ни разкажеш каква е връзката ти със Старо Железаре и откъде се роди идеята за дарителската инициатива?

Славян: Нямам пряка връзка със Старо Железаре. Моето село е в Добруджа. Това, което ме свързва не само с това село в Хисарско, е любовта към България и културното ни наследство, което понякога особено трудно опазваме.

Дарителската инициатива се зароди, след като видях фотографии на състоянието на този полу-проучен обект. Всъщност, там все още битката продължава. Оказа се особено трудно да се пребори бюрокрацията. Аз и фондацията продължаваме да се сблъскваме с абсурди в системата. Стигнахме възможно най-високо равнище в България, за да успеем да спасим този обект. Един напълно зарязан обект, за който никой от натоварените с тази отговорност институции не се занимаваше, се превърна в особен за тях проблем. Станахме свидетели на никому ненужни коварни похвати опитите ни да го спасим да бъдат осуетени.

Секцията по тракология се събра, за да промени неговия статут и го направи. Макар че неговият проучвател, вече покойният Г. Китов, да го е определил като кромлех и обсерватория, това беше променено и обектът беше определен като вътрешна крепида. Това е въпрос на обсъждане, проучвания и дискусии на съответните специалисти и не касае дейността на фондацията. Промяната на неговото научно определение не го прави незначим, или той да спира да е културно наследство и ценна старина, която трябва да бъде съхранена за нашите деца и бъдещите поколения.

В отговор на огромната подкрепа, която инициативата получи, ни се предлага от съответните специалисти като решение неговото засипване. Няма да спрем да протягаме ръце за взаимодействие с хората, от които зависи неговото спасяване и не ще се откажем да стигнем докрай. Дано този край е добър за обекта. Това ще бъде победа както за Старо Железарци, така и за община Хисаря, за десетки хиляди подкрепили ни българи. За България.

Влъхвите– От творчеството ти, с което сме се запознали до сега, сме получили впечатлението, че си предимно дигитален художник. Има ли други области във визуалното изкуство, в които изявяваш таланта си и кои са те? Работиш ли с традиционна медия и ако да, кое е предпочитаното от теб средство (например акрил, акварел, графика)?

Славян: Разбира се, използвам и класическа медия, но моето предпочитание е ясно изразено в названието дигитален художник. Нека читателите разберат, че дигиталните художници рисуват с ръцете си. Не рисува компютърът. Той е единствено инструмент. Рисува се с таблет и дигитална писалка. Използва се софтуер, който осигурява работното пространство и палитрата. Посредством софтуера може да се симулира реализма на всички класически похвати. Акварел, масло, графика, и т.н.

Влъхвите– Разбрахме, че се занимаваш с фотографска манипулация и дигитално възстановяване на образите на археологически находки. Работиш ли на редовни начала с някаква институция, например БАН или археологичния отдел към някой музей, или университет, или като творец на свободна практика приемаш проекти по-скоро в движение?

Славян: Може би имате предвид фото-манипулация. Не, не се занимавам с фото-манипулация. А фотографията е мое хоби. Рисувам възстановки, когато ми поискат такива със съответните консултации от специалистите. Да, участвам в теренни проучвания вече 5 години и помагам с уменията си както за научната работа на археолозите, така и с илюстрации към техните трудове. Някои мои илюстрации и възстановки са част от музейни експозиции. Работя и помагам както на археолози от БАН, така и на тези, които са музейни работници във Варна, където живея.

Влъхвите– Многообразието на творчеството ти ни впечатли: образна възстановка на носии, бижута, оръжия от различните епохи на историята на България; портрети; корици на книги; визуалната част на видео-игри за Ноутбук; карикатури; фентъзи илюстрации. Кое от изредените по-горе би казал, че е най-близко до сърцето ти?

Славян: Хората като мен трябва да са гъвкави и да рисуват в различни области. Тези, които особено ме вълнуват и обичам да рисувам или илюстрирам, са картини или възстановки на историческа тематика, фолклор, фентъзи илюстрации, детска илюстрация. Обичам да рисувам и латино танци.

Влъхвите– От фейсбук страницата ти разбрахме, че си любител на българската природа, традиционни фолклорни обреди и история. Също така, че се интересуваш от англо-саксонска митология. Съчетаваш ли тези две любови в творчеството си, или предпочиташ да правиш разграничение?

Славян: По-скоро келтска митология. Няма нужда да ги разграничавам. Те имат своето място в сърцето ми и когато го развълнуват, това се отразява и на творчеството ми.

Влъхвите– Кога в жизнения ти път осъзна, че мечтата ти е да се занимаваш с изобразително изкуство? Има ли в семейството ти някой, който е избрал същото призвание и чието духовно наследство си мечтал да продължиш? Как реагираха родителите ти, когато им каза за решението си да следваш пътя на художника?

Славян: Част от живота ми е в периода на социалистическа България. От дете съм израснал със страниците на българския комикс „Дъга”, а после и „Чуден Свят”. Редях се на опашки, за да притежавам всеки брой. Препрочитах ги и ги прерисувах. Това ме запали в изобразителното изкуство. Печелех конкурси в основното си образование и така записах средното си образование в художествена паралелка във Варна. Загубих майка си, докато бях на 14 години. Отгледала ме е моята баба. Година след смъртта на майка ми почина и дядо ми. Имам брат и сестра близнаци, с които имаме 11 години разлика. Те бяха на 3 години, а аз – на 14, когато останахме само с баба ни. Тя почина също неотдавна. Аз съм в момента най-големият в семейството ми. Имам обаче голям род от страна на майка ми. Хора, които обичам и с някои от тях съм особено близък.

Влъхвите– От фейсбук страницата ти видяхме, че си нарисувал портрет на дядо си. Впечатлиха ни одухотворените му очи. Каква роля е изиграл за теб той в живота ти? Изобщо, какво за теб са предците ти и какви ценности са ти завещали?

Славян: Любовта към историята и родината ми е предадена от моя дядо. Той казваше така: „За всичко българско ще се бориш, пазиш и предаваш на другите. Уважавай богатството на другите народи. Нека те те обогатяват, но не заменяй българското за нито едно от тях. За много чужденци българското е странно, дори плашещо и до някаква степен диво. То не е диво, моето момче, то е просто много древно и изначално. Все повече народи ще го разбират. Попий това, което ти дава земята ни и хората й, защото те са богатството на земята. И предай тази древна магия на другите. Научи така и децата си. “

Дано аз съм успял да я предам на брат ми и сестра ми, тъй като те бяха малки, когато той почина. Той имаше пламенно сърце, обичаше българското в мозъка на костите си. Беше читалищен деец и инициатор на театрален състав. Обичаше много да чете и предаде любовта към книгата и на мен. Аз нося неговите очи и вярвам, че частица от неговия дух живее и гори и в моето сърце.

ВлъхвитеЩо се отнася до бъдещето, мечтаеш ли за свое семейство и деца, или си се посветил изцяло на изобразителното изкуство?

Славян: Аз имам семейство. Дори като мнозина мои съвременници, зад гърба ми има и един неуспешен брак. От първия ми брак имам син, който също е художник и завърши средното си образование в Национално училище по изкуствата „Добри Христов“, Варна. Той също беше отличен с няколко награди от международни и национални конкурси за дигитално изкуство. Обича родината си и историята си.

Сега моето семейство се състои от четири члена. Дамата, която споделя живота си с мен, е от Карнобат, има дъщеря и също зад гърба си има един неуспешен брак. Аз обаче казвам така. Каквото и да е било неуспешно в предишни връзки от училището на живота, от тези връзки са се родили прекрасни деца, а те не са неуспех. Те са победа. Те са любов, въплътена в тяло. Те са носители на съдба, която свише е решено да бъде българска. Та сега сме две момичета и две момчета и се справяме добре. Те – Карнобатски къдрокоски, ние – Добруджански юнаци.

Влъхвите– Какво е отношението ти към религията? Изповядваш ли определен религиозен светоглед или отношението ти в тази насока е по-скоро философско? Разкажи ни повече по темата.

Славян: Не съм религиозен. Аз разграничавам религия от вяра. Определено съм вярващ. Като вероизповедание се определям като християнин, но не съм окован от стереотипи. Имам изграден поглед към жестоката реалност, в която живеем. Тя е толкова истинска, колкото всъщност сме приели да повярваме. Вярвам, че човек е творец по подобие на Създателя си и има задача и мисия да прекроява този свят чрез даровете си, инвестирани в него. Да помогнеш, да прегърнеш, да стоплиш, да нахраниш, да облечеш или да нарисуваш е една и съща творческа сила в различни спектри на светлината. Ние – хората, можем да бъдем светлина и тази светлина може да направи мнозина да виждат и това да донесе изцеление на болното човечество.

Имал съм възходи и падения в своето духовно израстване. Това ме научи да гледам на нещата като инверс. Сиреч, не винаги това, което мислиш за възход е всъщност такъв, както и не винаги падението всъщност е провал. Божествената перспектива може да ни изненада със своето разнообразие на гледни точки към определено събитие в живота ни, което може да бъде осъзнато единствено посредством разстоянието на времето.

Влъхвите– Къде си учил? Заедно с официалното ти образование, кои са твоите влияния и вдъхновения (течения, творци и т.н.)?

Славян: Основното си образование съм завършил в съседно на моето село училище. После във Варна през художествена паралелка за кратко. Прехвърлих се след това в Добрич в механо-техникум, където завърших. Там продължих на частно да рисувам. Записах и дърворезба. Моите вдъхновители са, както по-рано споменах, българските художници и илюстратори от списание „Дъга“.

В областта на дигиталното изкуство първият, който ме спечели, е Ади Гранов. Впоследствие моите любимци станаха много. Един от любимците ми е илюстраторът Джон Хъдзън. Няма да пропусна да кажа, че България може да се похвали със световно известни имена дигитални илюстратори. Мнозина от тях работят за едни от най-известните геймърски компании, имаме таланти във филмовата индустрия. Повечето исторически, фентъзи, комикс или фантастични филмови продукции първо се раждат през ръцете на дигиталните художници.

Влъхвите– Разбрахме, че си участвал в изложение на българското творчество в Норфолк, Северна Каролина. Това участие за теб традиция ли е, или е по-скоро единичен случай? Би ли споменал някои фестивали, изложби и участия, които са оставили най-ярко впечатление в съзнанието ти? С какво си ги запомнил?

Славян: Творбата, която стана корица във първия ви брой, спечели второ място в конкурс, в който участваха над 50 участници от целия свят. „Българска девойка във фолклорен костюм“. Тази творба придоби огромна популярност. Днес нейни репродукции красят стени като графити. Един ден с мен се свързаха от българското представителство на северно-атлантическия алианс в Щатите, за да ми поискат разрешение картината ми да представя България във фестивал, в който 25 страни представят родните си култури.

Всъщност, аз не съм участвал в чак толкова много фестивали. Представял съм България на балкански симпозиум за комикси в Македония. Имам една съвместна изложба за дигитално изкуство в София и една самостоятелна изложба, организирана от www.yep.bg. във Варна. Една виртуална фотографска изложба на красиви места от България, представена отново от лайфстайл медията www.yep.bg. В момента ми предстои втора самостоятелна изложба, която ще бъде представена заедно с моя книга за древните цивилизации по българските земи на издателство „ПАН“.

Влъхвите– Откъде бихме могли да си поръчаме принт на твои творби? Имаш ли официален уеб-сайт, чрез който да сторим това?

Славян: От мен, разбира се. Аз съм уеб-личност до голяма степен и не е никак трудно да бъда открит в пространството. Моето портфолио може да бъде видяно както на адреса: https://kreksofin.artstation.com/, така и на фен-страницата ми във фейсбук: www.facebook.com/Kreksofin.Art

Хората, които желаят да се свържат с мен, могат да го направят както чрез контактите, оставени във съответните линкове, така и на следният email: kreksofin@gmail.com

Влъхвите– С какво дигиталното изкуство превъзхожда традиционните форми на изображение? Ценят ли хората твоето творчество и имаш ли достатъчно поръчки така, че да не се налага да се занимаваш със страничен бизнес?

Славян: С нищо не го превъзхожда. Те са уникални и не бива да бъдат конфронтирани. Реално не можеш да станеш дигитален художник, без да минеш през класическата медия, или с две думи, да умееш да рисуваш. Мога да ви кажа каква е разликата и евентуално някои от предимствата на дигиталното рисуване.

Дигиталните художници не закупуват консумативи, за да рисуват. Те рисуват посредством софтуер и таблет чрез дигитален писец. След като картината е готова, те могат да я принтират на каквото и да е печатаемо пространство. Хартия, канава, фолио, венил, керамика, плат, кожа, метал. Друго предимство е, че за тях няма граници и затруднения с пощенски разходи и време при доставка на поръчка в която и да е точка на света.

В България това изкуство тепърва набира популярност. Но времето, в което живеем, се променя невероятно бързо. До не повече от 5 години вече във всички художествени училища ще се наложи нуждата от такъв предмет, тъй като все повече млади таланти започват да се занимават с дигитално изкуство. Имам поръчки. Разбира се, винаги може и повече. Проблемът не е в количеството поръчки, а във цената, на която се продава труда ти.

Влъхвите– Прохождайки като дигитален художник, имал ли си моралната и финансова подкрепа на родителите си, или ти се е налагало да работиш, за да се прехранваш? Какво друго си работил, преди да се посветиш на изкуството?

Славян: Нямал съм такава подкрепа, поради факта, че съм сирак. Да, работил съм много други работи. Първата ми работа е като барман в Албена. Работил съм като дърводелец, като общ работник в довършителни строителни работи, работил съм във ферма, раздавал съм брошури, работил съм като алпинист, височинни услуги. Дванадесет години съм работил като графичен дизайнер в рекламни фирми. От няколко години работя на свободна практика като илюстратор и помагам в археологическия сезон при теренна работа и с възстановки, илюстрации и дигитални реконструкции.

Влъхвите– Владееш ли чужди езици или музикален инструмент? Какви други интереси и хобита имаш, освен изобразителното изкуство?

Славян: „Владея” е силно казано, но говоря английски и руски. Свиря на китара и блок флейта. По-скоро свирех и пеех. Отдавна не съм го правил. Преди доста години създадох две музикални групи. Аз бях вокал в двете. Една в Добрич и една в Свищов. Издадохме два албума и отделни песни, които са участвали в сборни албуми. Нито групите, нито песните са известни на широката българска публика, тъй като музиката ни беше на християнска тематика и таргет групата беше доста специфична. Със сигурност в някаква степен песните ни са носили съответно послание и са повлияли и други хора да се захванат с творческия процес.

Всъщност кратката ми певческа кариера тръгва от една и съща сцена с добре известният изпълнител Мирослав Костадинов (Миро). Пели сме заедно, дори сме записвали песни заедно, които не са видели бял свят. Може би до известна степен моето творчество в музикалната сфера е повлияло на Ангел Ковачев от дуото Ангел и Моисей. Рисуването обаче беше моята голяма любов, която винаги ме завръщаше при себе си.

Влъхвите– Слушаш ли музика, докато твориш, или предпочиташ тишината? Ако да, каква музика/ кои групи предпочиташ за фон на творческия ти процес?

Славян: Слушам музика, да. Всъщност слушам БГ РАДИО. Тоест, българска музика. Разбира се, че харесвам и западни изпълнители, но нямам любимци. Ако са добри изпълнители и живеят музиката. Мога да ги усетя. Аз съм чувствителен на тази тема и когато усетя сърцето на изпълнителя и градивност в това, което предава, го оценявам.

Мога да кажа, че не слушам чалга. Когато обаче една песен или музика е добра и нейното послание е градивно и достигащо, мога да я оценя независимо, че се класифицира като попфолк.

Засегнах с коментар чалгата само и единствено, защото не слушам този стил. Слушам всички други стилове. Нямам любим. В различни етапи от живота ми предпочитанията ми за някой конкретен са се засилвали или са отслабвали.

Влъхвите– Кой или кои български или чужди будител/-и или просветител/-и са оставили най-ярка следа в съзнанието ти? На кого от тях би искал поне малко да приличаш и защо?

Славян: Паисий Хилендарски, Левски и Раковски, колкото и тривиално да звучи. На Паисий, защото ме плени с това, че въпреки религиозния си сан, се заема с това грандиозно дело, да опише българската история. Защо въпреки ли? Той описва историята и на предхристиянска България, опитвайки се да я предаде безпристрастно, въпреки опасността да бъде заклеймен, че съхранява паметта и историята ни от езически времена. Тогава такива книги са се горели. За мен това е грешка. Затривайки миналото си, макар и различно от настоящето, ти не успяваш да пораснеш, не успяваш да се научиш. Не успяваш да прозреш отвъд стереотипите и прехода, който си мислиш, че правиш, е обречен на провал.

На Левски, заради уникалното му дело, в когото се съчетават духовното и реалността във времена, които променят съдбата на една цяла нация. На един древен народ. Възрожденците ме впечатляват с дълбокото си родолюбие. Те уважават другите народи, но не клякат на колене пред никой от великите сили. Днес имаме демократи американофили и „националисти“ русофили. Взаимно отричащи се понятия. Демокрация е народовластие, където любовта към родното е приоритет.

Как може да си ФИЛ на нечий друг народ и нечии други политически интереси? Националистите ни пък се оказаха изведнъж по-големи русофили и от комунистите. Не съществува понятие „националист русофил”. Фразата на дякона не спира да ехти в съзнанието ми: „Аз не веднъж съм ви казвал: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

Обичам руския народ, фолклор, памет. Те са тясно свързани с нашето минало от най-дълбока древност, но мразя коварността на политиката. Вярвам, че взаимоотношенията ни трябва да се основават на взаимно уважение и почит един другиму, а не единствено—на желание за геополитически контрол и подчинение, власт, алчност и заличаване. Сега ние сме малки, а те големи, но някога е било обратното. Ние сме слаби като изнемощял старец, а те са силни като младеж в апогея на силата си. Така е, защото от едната страна имаме отци, а от другата деца, но това е дълга тема за друг разговор.

И Раковски не само за неговото възрожденско дело, а и за делото му като историограф и пазител на българската история и памет.

Влъхвите– Имаш ли любимо стихотворение? Би ли го споделил за нашите читатели?

Славян:

 

Аз свикнах да живея с Божии неща

и храсти посадих за твоите светулки.

Лепя ги по челото си и във нощта

от суша и море ме виждат как блещукам.

 

Моряците за фар ме взимат сред море,

когато бясна буря кораба обръща.

И който там се дави, с поглед в мене мре

и който си замине, пак при мен се връща.

(Яна Язова)

 

Влъхвите– Имаш ли някакво послание или пожелание към нашите читатели?

Славян: Това, което искам да кажа на вашите читатели, е нещо, което преди време написах по отношение на изказване, което често чуваме.

Защото тая държава никога, ама никога няма да се оправи.“

Думи, които може би са изричани по един или друг начин във всяка епоха. Не обичам такива изявления, не защото не звучат достоверно, а именно поради тази причина. Това са думи, които убиват вярата и стойността на всичко, което прави смисълът „българин” да звучи гордо.

Днес постоянно се появяват апокалиптични картини, които също звучат реално, как след 50 години България няма да съществува. Как американците, как евреите, как турците, как този или онзи ще ни затрие или претопи. Добре, и така да е, аз отказвам категорично да го вярвам, не защото не е възможно, а защото аз няма да да му дам да е възможно, докато има дихание в мен. Ако вие сте го приели, се чудя защо се морите да пишете по исторически групи, по патриотични форуми, по страници, опитващи се да въздигнат и събудят Българския дух. Ако сте се отчаяли до толкова, че ви боли „Ую“, че сте били родени българи, не виждам причина да държите на това гражданство. Гледам на всички вас, които пишете тук или на други места, които се срещаме, като съвременните будители.

И въпреки, че се карате и се драчите за идеологии и исторически предположения, мисля, че си давате времето да публикувате и пишете за България, защото не искате да повярвате в това, което и аз отказвам. Аз не вярвам в бездуховността.

Има смисъл и цел Божествената промисъл да ви доведе в съществуване, когато мнозина са готови да чертаят нашето изчезване. Ако творецът ви е дал дихание в тяло на „последен“ българин, той или ви е мразил преди да се появите и бъдете издишани от неговата същност, или вие сте изключително ценен и във вас е била вложена сила и потенциал да можете да противостоите в дните, когато изглежда, че ние изчезваме и нашата хилядолетна България си отива.

Това, което съм разбрал за българското семе е, че то е мразено и третирано като най-долно, но дори да сме най-долни, то е защото сме в основата на съвременното човечество такова, каквото го познаваме и нека ви кажа нещо. Ако основата не издържи, то това, че България изчезва, е проблем не само на българите, а на цялото човечество. Поддаде ли основата, всичко ще изчезне, но ако основата издържи, каквито и разрушения или зли дни да дойдат, всичко ще бъде съградено наново.

Всички ние сме свързани. (Позволих си на места вулгарен език, за да кореспондирам с цитата). Така че българи, аз не съм роден, за да се откажа. Не съм роден българин, за да се отрека от това, че съм такъв. Не съм роден на тази земя, за да я заплюя. Научих се да обичам, а не да мразя. Научих се да обичам България и всичко българско, не за да го затривам, а за да го пазя и издигам.

В момента, в който признаете пред себе си силно на глас какви сте вие, а именно БЪЛГАРИ, това е и моментът, в който ще започнете да разбирате, защо сте родени българи.

Какъв е смисълът и целта на вашето съществуване и защо именно в такова време сте тук, на тази земя. Да отречеш, че си българин, е равносилно на самоубийство.

Да се отречеш от България заради помията, в която е затънала, е равносилно на това, да станеш именно тази помия, която я притиска ниско долу. Затова независимо дали сте тук или в чужбина, не спирайте да пишете за нея. Не спирайте да я издигате. Не спирайте да показвате красотата й и да отсичате мръсотията, с която е облепена.

Ние сме дадени на нея, защото сме ценни и защото сме важни и силни, когато признаем, че сме свързани, макар и „различни“ поне само на пръв поглед. Това е моята вяра. Тя идва от дълбините на сърцето ми и, да, тя идва от вярата ми в Бог и затова няма да се откажа от причината да съм роден тук и да се зова „българин”.

Не го правете и вие и ще има бъдеще. Добро бъдеще.

Разговора водиха

Петка Русева и Живорад Родовлад

 

 

 

Related posts

Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

 Връзка към блога на Нено Бакалски: http://nenobakalski.blogspot.bg/ В училище незабелязано за повечето от нас ни беше внушавано, че „музикант и художник семейство не хранят” и предметите „пеене” и „рисуване” бяха представяни (не от техните преподаватели, а от общата „академична” атмосфера) като „второстепенни” и даже „третостепенни”. Малцина все още от нас си даваме сметка какво увреждане

Posted
Магията на астрологията, интервю с Краси Атасио

Магията на астрологията, интервю с Краси Атасио

  Краси Атасио Автор Ева Р Ангел Линк към сайта на авторката-http://ezoterika-itaro.blogspot.bg/ Казвам здравей на Краси Атасио, която е професионален сидеричен астролог, дипломирана в Академията на Робърт Цолър – Лондон. Тя е и доктор по психология от  UBI  в Брюксел. И тъй като съм истински развълнувана от срещата си с нея, нямам търпение да започна с

Posted
„През клоните – небето (домострой)“, или интервю с дъщерята на гения Владимир Свинтила – Райка Николова

„През клоните – небето (домострой)“, или интервю с дъщерята на гения Владимир Свинтила – Райка Николова

    Стихотворение, писано в деня, в който купих моята къща в Панчарево Поздрав към света Надпис върху вход на ателие Това е моят цял имот: Бих изпил светлината до капка! Живей, живей по Божие воление, Лавиците ми – пълни с книги, Тази сутрин на голия връх като усърдна птица на света. по стрехите ми

Posted
Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част II

Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част II

ВРЪЗКА КЪМ „ИНТЕРВЮ С АННА И ВЕСКО ОТ КОННА БАЗА „АДГОР“ – ЧАСТ I: http://vluhvite.com/bg/2016/04/26/3084/ „Влъхвите”: На какво ни учат конете? Как е повлияло общуването с тях на личния ви светоглед? Можете ли да посочите три качества, които сте развили най-вече благодарение на общуването си с тези прекрасни животни? Анна: Конете ни учат на наблюдение и

Posted