Приказка за Меркурий или защо не е имало и няма да има :) Голям първичен взрив?

Разказва Живорад Родовлад

Бяха времена на Чисти Енергии. Съвършено чисти – без никакво смесване помежду им.

Енергии без начало и без край. Енергии с мощ, надхвърляща всичко въобразимо. Енергии на всички вселенски същности. Тъмни и светли. Светли и тъмни.

Една Енергия, обаче, внимателно наблюдаваше, усещаше, попиваше всичко, що се случваше вътре във всичките други енергии. И ги уравновесяваше в себе си. Тази енергия не унищожаваше своите стремежи, обезсърчена, че не ги вижда в безкрая от възможности защитени откъм разпад. Тя ги разгръщаше в себе си и диреше тяхната вечност, тяхната взаимосвързаност, тяхната несломима безкрайност. Тя не бързаше да твори, пък после да разваля. Тя не бързаше да се пъчи, пък после да подсмърча. Тя не бързаше да проявява онова, което мисли, замисля, измисля, обмисля, домисля… Тя Мислеше със скорост невъобразима за днешните ни представи. Може би, само един-единствен човек на планетата ни (засега един, пък по-нататък ще расне броят :)  ), е развил способността да догони по скорост тази Мисъл. А даже и да я надпревари в някои отношения… По-нататък и на друго място (може и тук :) ), ще напиша за кого става дума. Не е за мен :) :) :)

И тя, тази същност Създаде Творение велико и вечно. Творение, което днес наричаме Вселена, видима Вселена. А тази същност някои от нас наричат „Творец„, други – „Създател„, трети – „Бог“ и т.н.

И понеже от доста време ни се втълпява да вярваме в една голяма глупост, наречена „Голям Първичен Взрив„, искам да ви разкажа нещо в противовес на тези погрешни внушения. Пък вие сами почувствайте дали ви мамя или не.

… ТОЙ ИСКАШЕ, желаеше, копнееше с цялата си душа за прекрасното, здравото, вълшебното, красивото, вечното, радостното и какво по-радостно можеше да срещнат очите му от НЕЯ?

ТЯ ИСКАШЕ да радва, да краси, да лекува, да облекчава, да увековечава, да онагледява най-прекрасните въжделения, най-съкровените мечти, най-прелестните картини.

Той и Тя във вечен съюз се събраха: той да иска, тя да му вярва, че желанията му ще бъдат в пълна хармония с нейните, защото са в пълна хармония с всички Вселенски закони.

Неговата и Нейната енергии се сляха завинаги в неразрушимо единство, в цяло, което е неразгадаемо за онзи, който се е отказал да усеща, да чувства, да вижда чрез Душата и Духа си.

Когато Неговите мисли и чувства се понесоха във Вселената, Нейните трепнаха също. И го потърсиха, за да му вдъхнат още увереност, че е на прав път: пътя на Съ-Творението. Този велик Танц на Енергиите щеше да се увековечи на хиляди равнища – малки и големи, видими и невидими, близки и далечни. Неговата Воля за Творение срещна Нейната Воля за Творение и всяка Негова и всяка Нейна частица трепнаха по нов начин: бяха намерили съзвучие.

Появи се звук в тихата до този миг необятна и невидима Вселена. Този звук днес бихме могли да го предадем с думата „искам„, но тогава той беше просто един-единствен звук, съдържащ в себе си всички бъдещи звуци, които днес населяват цялата видима Вселена.

ИСКАМ – ЗНАЧИ МОГА!“ – ечеше във Вселената за първи път. Всички Енергии се заслушаха. Всички същности, и светли и тъмни, трепнаха.

ИСКАМ – ЗНАЧИ МОГА!“ – звукът се повтори. Започнаха да се питат първо в себе си, после се появи желание да попитат и извън себе си…

ИСКАМ – ЗНАЧИ МОГА!“ – за трети път звукът се понесе. Този път – завинаги! И трепна цялата Вселена, когато почувства този звук. Звук-Слово, звук-Мисъл, звук-Чувство. Трепна и го пренесе към всички същности, светли и тъмни, тъмни и светли. И всички вече питаха и Него, и себе си: „Какво искаш? Какво можеш? Какво мога? Мога ли като него?“….

Тогава Словото беше единно, не разложено, не разядено и отговори: „Каквото поискам – това и мога!“, но Словото съдържаше и много неизказани неща (Например: „Мога да искам и неща, които не казвам на никого... :) :) :) „)

Понесе се тогава от всички страни „И аз! И аз! И аз! И аз! Искам, мога! Искам, мога!„, но бяха припрени, прибързани, догонващи, а Той се усмихваше „Ще видим! Ясно ще се види кой какво може!? и се усмихваше без грам злоба, без грам подигравка, но и с една вътрешна уравновесеност, която сякаш идеше да рече: „Ще ги познаем по делата!

….  ….  ….

Той и Тя завихриха танц, танци, много танци. Танци от велики енергии. В тези танци се включваха постепенно и тъмни, и светли същности, но Той и Тя не пъдеха никоя от тях. Защото знаеха, че тези танци ще траят с милиарди години, с много милиарди години занапред. И постепенно същностите ще променят някои свои проявления, докато участват в тези танци… Няма танц, който да не е повлиял на танцуващите… Затова е танц, за да хармонизира…

Някъде се чу „планета“ – проявленията на Мисълта вече си привличаха имена. А това име бе дадено на най-постоянните, на най-търпеливите, на най-хармоничните, на най-красивите танци от велики енергии. Кой даде това име? Разбира се, че е излишно да се пита! То дойде самичко от Неговата и Нейна Мисъл и всеки може да го долови, ако поиска. С Душата си, разбира се.  Този първичен звук-дума „планета“ е достатъчно чист, за да бъде доловен и след хиляди, милиони, милиарди години. Стига само да стихнем бушуващите дисхармонии в себе си…

Merkurii2Единият от танците беше не много голям по размери, но беше невероятно могъщ.

Сипеше, изливаше във всички посоки Енергията на желанието, на искането, на волята и се въртеше ли, въртеше. Бавно, неотклонно, за разлика от други танци, които се клатушкаха все още неритмично, не уверено, ту много бързо, ту много бавно, с неравномерна скорост. Но този Танц на Волята щеше да остане завинаги именно такъв: не много бърз, даже много бавен, но именно това и ще го прави значим по влияние, може би най-значим.

Танцът на Желанието. Танцът на Волята.

Танц, който се мести ту много близо, ту крайно далече. Ту до сами Светлината, ту до сами Мрака.

Едни трепети в този танц дават сила на Съзиданието, други – на Разрушението. Затова е и толкова удължен… като опънат до краен предел елиптичен балон. Но се случва и да се прибира и да става по-сферичен, по-кръгъл. Ех, този Танц на желанията.

Танцът на Желанията се извиваше, извиваше, извиваше, а още не беше се появила Радостта от сбъднатите желания, онази звук- слово „звезда„, който също идеше от Неговата и Нейна Мисъл.

Но в Мислите Му и Й вече цялото небе беше обсипано със „звезди“ – сбъднати желания!

Но Хороводецът на Сбъднатите Желания (на когото е посветена тази приказка) имаше нужда от помощници, които да ги задвижват с Вяра – основното „гориво“ във Вселената :) . Затова Той беше измислил и други танци на енергии, а Тя чувстваше съвсем точно тяхното съвършенство.

Пред всички същности вселенски започнаха да се появяват все повече и повече „планети“ и „звезди“ и всякакви други вселенски тела, които всъщност бяха проявление на Неговите Мисли и Нейните Чувства.

И най-близката помощница на Хороводеца на сбъднатите желания беше Танцът на Вярата. Не мога да кажа в женски род думата „танц“, та затова има не съгласуване по род между „помощница“ и „танц“. Да, Вярата не можеше да изостави „Искането“ на Твореца и се включваше веднага да помага, защото тя Чувстваше съвършенството на Неговия План, на Неговото Мироздание, на Неговия Промисъл. И макар, че още не го виждаше пред очите си, помагаше, танцувайки и давайки си дума, че никога няма да спре да танцува, тоест – да вярва. Ех, тази Вяра.

Но какво е желание без вяра в неговото сбъдване? Това е безизразното, осакатяващото „Искам, ама не мога!“ – нещо, което днес ни се внушава по многобройни линии на объркване на нашето съзнание, набива ни се всячески: „Искате да сте щастливи, но това не е възможно… Искате да сте богати, но това е невъзможно. Искате да сте здрави, но и това е невъзможно…. Искате да има мир, но и това е невъзможно… Искате благополучие за всички хора, не, това не е възможно…

Поредната „порция“ внушения, че „Европа много, ама много ще страда…“ се прави днес от онези, които финансират, вдъхновяват, ръководят и в същото време „критикуват“ и „предупреждават“ за „заплахите от ислямски тероризъм“… Танцът на желанието, внедрено в проекта „Златен милиард“ също е зареден с енергия, която тази планета, за която разказвам, поддържа. Нооооо…

В същото време има едно друго, все по-растящо по вяра и вдъхновение Желание: Желание за траен и необратим мир между всички народи! И него Танцът на желанията зарежда с енергия.

Среброто, потопено във вода, я пречиства, зарежда я с енергия, без да се интересува за кого е водата: за „ислямски терорист“ или за неговата „жертва“. По същия начин, живакът, когото наричат „течно сребро“ беше обявен за „много опасен“, за да може да бъде изтеглен от търговските и медицинските мрежи и съсредоточен в ръцете на … същите, които направиха и продължават да правят същото и със златото: опитват се да го съсредоточат в себе си като свое притежание, защото силата на техните планове отслабва.

Чрез докосването до златото преди хилядолетия древните са могли да подобряват живота си, но днешните са забравили как е ставало това: Танцът на Радостта, въплътен по особено загадъчен начин и в трептенето на частичките, които съставляват златото, можел да говори на докосналия го човек. Когато той все още не бил запушил сетивата на Душата си.

Докосвайки се до златото, той връщал в себе си усещането за Радост по същия начин или почти по същия, по който цветето се разтваря при слънчевия лъч…

Затова днес и химията, и физиката, а и почти всички други т.нар. „науки“ са пълни с безчет уловки, подвеждащи твърдения и лъже-знания, които отклоняват „обучаваните“, а и самите „обучители“ от Истината.

Живакът може да даде сила на нашите желания, най-важните от които са Волята за Живот и Merkurii1Волята за Щастие. И понеже всяка мисъл за Меркурий е насищала духа на древните с усещането за „Искам, значи Мога!“, той, живакът е играел ролята на ускорител, вселенски ускорител на нашите желания.

Днес Танцът на желанията е много разстроен, защото една част от днешното човечество – да, доста малка част, но много влиятелна, – иска, желае да унищожи останалата, по-голямата част от нашето човечество. Представяте ли си какво му е на Танца на Желанията да чува едни силни, прекомерно силни крясъци, съдържащи зловещи заповеди „Убивай! Лъжи! Трови! Мами! Стреляй! Унищожавай! Гази! Тъпчи! Сривай! Бомбардирай! Разстрелвай! Взривявай! Сечи! Мушкай! Чупи!….“ и едни тихи, прекалено тихи шептения „Искам да живея… Искам да съм жив… Искам да съм щастлив…

Да, вярно е, че първите, разрушителните желания идват от едно малцинство, а вторите – от едно мнозинство. Но също така е вярно, че малцинството се стреми да препрограмира мнозинството и да го накара и то да иска всеобщо унищожение или, по-точно, половината от мнозинството да иска унищожението на другата половина и обратното, но и двете половини да не засягат скритото малцинство. Хитро, нали? Така всички ще искат Унищожение… – взаимно, разбира се… и малцинството ще постигне целта си: 90 % унищожение на световното население, „Златен милиард“. Е, той не е истински милиард, но толкова „по-добре“ за малцинството. Тогава, с помощта на досега натрупаните си умения да „управляват събитията по света“, ще могат да си играят с оцелелите като котка с мишка: хоп, от едната лапа – към другата. Хоп, от другата лапа – към първата….

Ноооо. Нещо се обърка в плана „Златен милиард“ и Меркурий не заигра напълно на Желанието за всеобщо унищожение, което много пъти е довеждало до планетарна катастрофа.

Какво ли е било това „нещо“? Руският писател Владимир Мегре много добре разказва в книгите си „Звънтящите кедри на Русия“ кое и какво е то! Можете сами да го откриете. Мегре на мен не ми плаща за „реклама“ :) , но аз с радост бих отговорил на всеки, който поиска да разбере… Да пита, и  ще му се отговори :)

Човешката Чиста, Светла Мисъл, излъчена от един човек, осъзнат човек, подкрепена от милиони и все повече милиони хора по целия свят, объркаха плановете на тъмните сили, връх на които е Проектът „Златен милиард“ от световно политическа гледна точка, а връх на чиято глупост е образът за „Големият първичен взрив“ от „научно-астрономична“ гледна точка.

Тъмните сили искаха от Меркурий да дава енергия на тъмните ни желания и той, разбира се, щеше да изпълнява това до … планетарната катастрофа…

Светлите сили, обаче, искаха от Меркурий да дава енергия на светлите ни желания и той, разбира се, изпълнява това до … безкрайност. Защо? Защото усилията на тъмните сили да ни накарат да предизвикаме собственото си самоунищожение събудиха в нас САМООСЪЗНАВАНЕ – осъзнаване на това, което най-важното ни желание и от кои желания може и сме длъжни да се откажем. Нарича се „закалка“, „закаляване“ на характера! Още нашият приятел Епикур го казвал: „Слушайте своите желания, но имайте контрол над тях и избирайте от кои удоволствия да се отказвате в името на по-висши удоволствия!“

Е, има ли по-висше удоволствие от това да сме живи и здрави?! И най-големият милиардер на света, ако умира във свръхлуксозна обстановка, но бавно гасне и гасне, не би ли дал всичките си милиарди дори само за още една година радостен живот?

И тук главната героиня на Владимир Мегре, ведрусата Анастасия, ни разкри най-великата тайна на Вселената: образната наука! Разкри я, но по много тактичен, постепенен, внимателен и защитен откъм злоупотреби начин. Разкри я единствено за онези, които са водени от Чисти помисли.

Какво ще рече това? Ами Меркурий има своя собствена „програма“, своя собствена Воля – Танцът на Желанията е възможен единствено при съществуването на самите желаещи!!! Кой, ако не съществува, може да танцува?! Осъзнаването и на самите планети е вече налице!

Един нов вселенски закон беше създаден – Създателят позволи на Анастасия да го задейства. Оттук нататък всички стари „знания“ ще служат все повече и повече за Съзиданието, защото Анастасия успя да обедини всички противоположности, Разума и Антиразума. Обедини ги в образи, които завладяха сърцата и душите на милиони хора с Чисти помисли по целия свят.

Планетите вече ще се вслушват повече в Създателите, а не в Рушителите, защото Създателите се вслушват повече в самите планети, докато Рушителите само ги командват. Командването започва да се „изтегля от обръщение“ :) :) :) . Анастасия много добре го каза: „Най-добре може да действа онова, което можеш само да помолиш!

Във Вселената беше направена велика промяна. За първи път от началото на Сътворението. Един Човек, Дете на Бога, успя да съедини, да обедини противоположностите, всички сили, всички същности, да ги уравновеси по същия начин, както нашия Създател. И създаде образ на всеобщото спасение, който веднага те подтиква към действие, към творчество, към съзидание, към непосредствено подобряване на цялата ти жизнена среда.

Меркурий е щастлив! Най-после разтегната му орбита ще започне да се позакръгля. Ще започнат хората все повече да се обръщат към него единствено за своите хармонични желания. Идва времето на Хармоничните Танци.

Аз видях един мой стар приятел как се обръща към него. Ще го споделя:

Братко Меркурий, нека не те занимават никога моите объркани, хаотични, припрени, тъмни и временни желания. Желания, водени от суета и страх, от алчност и необуздан гняв, от обида и неосъзната, не премислена болка, от високомерие и отмъстителност! Нека до теб да достигат единствено моите светли, красиво подредени, постепенно произлизащи едно от друго, трайни и хармонични желания. Искам винаги желанията ми, които не са в хармония с Вселенските закони, да бъдат възпирани и неосъществени. Искам да се сбъдват само онези ми желания, които са в хармония с Вселенските закони, в хармония с Промисъла на Бог! Така искам! Нека така да бъде! Благодаря ти за цялата ти подкрепа досега и моля те, приеми тази промяна. Ти знаеш как да откликнеш. Няма да те уча. Прегръщам те от сърце и нека и на теб да ти олеква и да стават все повече хармоничните желания и на останалите ми братя и сестри на Земята.

И понеже някои все още вярват, че е „имало Голям Първичен Взрив“, ще се позова на един мой приятел, чиито размисли прочетох наскоро по този въпрос в неговия уеб-сайт.

Когато бъде заченато човешко дете, се сливат две клетки в една, но на следващата секунда (обърнете внимание, това се случва само за една секунда!) вече има няколко хиляди клетки, които на следващата секунда са вече няколко милиона, които след още много малко време са може би вече няколко милиарда… Погледнато отвън, това изглежда като „голямо избухване, голям взрив“, а всъщност е нещо точно противоположно. „Взривът“е „разкъсване на връзките“, „разрушаване на междуклетъчните връзки“, докато при зачеването имаме „създаване на връзки“, „създаване на междуклетъчни връзки“….

Външно „мълниеносно разгръщащото се създаване“ прилича на „голям взрив“, защото при взрива имаме разширяване на обема на разкъсваното вещество, понеже се разкъсват връзки, клетки и т.н. и се разпиляват настрани. Но когато зародишът расте със секунди, с минути с голяма скорост (можете съвсем или относително точно да изчислите с колко хиляди или милиони клетки става това, като разделите времето от 9 месеца на броя на клетките, които има в едно новородено човешко дете), всъщност се създават нови връзки, нови клетки и ако сме добросъвестни, ще признаем, че … твърдението за „Големият първичен взрив“ съдържа в себе си противоречие и изисква да говорим за „Голямо първично зачеване“ или „Голямо първично Сътворение“!

Какво се получава тогава? Ами следва да признаем, че Меркурий вече няма да е толкова „снизходителен“ към всичките ни желания, а ще си прави „оглушки“ и все повече „оглушки“ за тъмните ни от същите :) :) :)

Който прочел, прочел. Който разбрал, разбрал. За другите – има клечки за уши, изворна вода за очи :) :) :) Или как беше? „Който има очи, да види. Който има уши, да чуе“. Ама става дума за „очите“ и „ушите“ на Душата. А „клечките“ за тях са от по-особено естество… :)

Да си изчистим „ушната кал“ в „ушите“ на Душата, уважаеми читатели :) :) :)

 

 

 

 

 

Related posts

Няколко размисли за така наречената „ретроградност“ на някои планети

Няколко размисли за така наречената „ретроградност“ на някои планети

Ведически раздумки на Див Посев Когато се приказва за „ретро-градност“ на една или друга планета, трябва да се има предвид Цялостността в образа на Твореца за Вселената. А не да се изваждат една или друга нейна „тухла“ от общия градеж и да се правят колосални „анализи“ върху отделната „тухла“. Които по този начин са обречени

Posted
Как еволюират зодиакалните знаци, а с това и хората. И как кардиналните, подвижните и неподвижните знаци отдавна не са същите. Антична астрология

Как еволюират зодиакалните знаци, а с това и хората. И как кардиналните, подвижните и неподвижните знаци отдавна не са същите. Антична астрология

Още от времето на Птоломей, около 2ри век, модерната астрология е “замръзнала” неактуализирана в тропическия зодиак, създаден от него, когато по негово време, пролетното равноденствие е било в 0 градуса на Овен. Вече съм писала за това тук как е редно да вземем предвит факта, че според прецесията и промяната на равноденствията, и слънцестоенията и

Posted

Приказка за Слънцето

Разказва Живорад Родовлад   -По усмивката ще ги познаете! По усмивката! – каза Благун и продължи по пътя си. След него остана една светла диря, досущ като стелеща се мъгла и онези, които го бяха питали толкова развълнувано, сега знаеха, че този човек не ги лъже, а им казва истината. Свети. Светлина излизаше от него.

Posted
Хороскопът на България за 2017. Пътуване през епохите.

Хороскопът на България за 2017. Пътуване през епохите.

Настоящият анализ е изготвен с помощта на сидеричният вавилонски зодиак, така както е бил използван преди 5000 години преди Христа в древна Месопотамия. Този фиксиран зодиак изобразява реалната ситуация на небето, за разлика от модерния тропически, който няма как да покаже астрологическата реалност, а само проекция на зодиака върху еклиптиката с разлика от 24°. При

Posted