Случка с бомби

Случка с бомби

Веднъж Мечо Пух беше тръгнал към Реката, за да се изкъпе. По пътя, обаче, нещо го смути. Бяха опадали много листа от дърветата, имаше дори и нападали и починали пчелички. Това още повече го разтревожи. Мечо Пух все пак продължи по пътя си. Когато стигна до Реката, а тя знаеше всичко, Мечо Пух я попита:

– Рекичке, рекичке, кажи ми, сестричке, кой покоя на дърветата смути днес, че и пчелички мъртви аз под тях видях?

А Реката отговори:

– Това, което смути покоя на цялата Гора, е едно тумбесто нещо.

– Гърненце с мед ли? – малко изненадано и недоумяващо попита Мечо Пух.

– Не, не гърненце с мед. А „бомба“ се то нарича. Удря се в земята и руши всичко наоколо.

– А защо й е на тази госпожа Бомба да удря земята и да наранява дърветата и да убива пчелички? – пак не разбираше Мечо Пух.

– Виж какво, мили Мечо Пух. Има едни същества като твоя приятел Кристофър Робин, окито обаче са много тъжни, много, ама много тъжни, не целунати, не прегърнати, не погалени и техните тъги и скърби се превръщат в Бомби…

– Но как така? – възпротиви се Мечо Пух. – Нали всички ние си помагаме, обичаме се и … – тук Мечо Пух щеше да започне да пелтечи, но се сети за мъртвите пчелички и сълзи покапаха от очите му… – И аз не искам да ни се случват лоши неща!

– И аз не искам, Мечо Пух – отвърна Реката, – но в момента в мен са се влели хиляди сълзи на милиони хора като Кристофър Робин и аз нося тяхната тъга към Океана, той ще я издигне в облаците и … ако се намери някой да я отнесе много далече от планетата ни, а там да я превърне в нещо добро… може би… няма да има повече Бомби…

Мечо Пух това и чакаше. Затича се обратно към дома, извади всичките си съкровища – седем, не осем (беше скрил едно в много тайно място, за да може трудно да го намери и самият той, за да има за по-дълго, но се сети за него и го добави към седемте… :) ) гърненца с мед. Извади ги отпред и започна да вика силно:

– Пчелички, хей, пчеличкиииии! Елате тук! Елате! – викаше Мечо Пух и не се боеше от все по-тъмния облак, който се задаваше към дома му. Облак от пчели, надушили, разбрали, че ги канят на богато угощение.

Дойде облакът и започна да жужи страховито и все по-ниско до земята и гърненцата.

Но Мечо Пух решително ги спря с думите:

– Вижте какво, преди да започнете да се гощавате с меда, който съм извадил, той си е и ваш, де, но аз съм го извадил, а можех да не го извадя :) , искам да ме чуете и добре да ме послушате. Когато се нахраните добре с този мед, но всички заедно, без никакво изключение, искам толкова високо да полетите, толкова силно да жужите и при това да е весело и радостно, че всички тъги и скърби на хората като моя приятел Кристофър Робин да се изпарят поне за един ден от планетата Земя. Можете ли да го направите?

Роякът, подобен на страшен, градоносен облак, оформи една широка усмивка и …. :) :) :)

Когато медът свърши, а Мечо Пух съвсем, ама съвсем не гледаше към празните гърненца, за да не смути задачата, която си беше поставил (да видите, че и един лакомник може да помогне на Радостта по света! :) ) , роякът от пчели започна да се издига, да се издига все по-нагоре и по-нагоре към облаците. И вечерта небето огря с много повече звезди, с наистина много по-ярки звезди. Небето, цялото, се усмихваше над Мечо Пух: „Ах, тиии! Ти успя да я изпариш тъгата и скръбта! Пчеличките ги примами и те… :) разнесоха тъгите и скърбите, разпиляха ги на … атомчета…“

Мечо Пух се изплези гальовно на звездите и заспа сладък, много сладък сън.

А на сутринта, когато се събуди, какво да види – пред дома му поставени осемдесет и осем гърненца с мед. И две пчелички го чакаха, за да му кажат:

– Тези гърненца са за теб, Мечо Пух. Подарък за всеотдайната ти любов към мира и към всички нас, живите същества. Донесохме ги от много светове, където има също пчелички, които са добрички като нашите сестрички. И много те обичаме всички :) :) :)

Ето така Мечо Пух отговори на госпожа Бомба :) :) :)

Related posts

Как Мечо Пух спрял войната? И добавка за Исус…

Как Мечо Пух спрял войната? И добавка за Исус…

Кореспондент: Медоносна Оса Веднъж Мечо Пух бил на конференция по международното разведряване. В сградата на ООН – Общество на опитомените народи! Не бе, не беше така! Общество на оглупелите народи! Не, и така не беше! Общество на осакатените народи! Леле, и така не беше! Дали не беше Общество на овчите народи! Нееее. Не беше и

Posted
Как Мечо Пух надви империята

Как Мечо Пух надви империята

Видяла Медоносна Оса Веднъж Мечо Пух се разхождаше из гората. За да се порадва. За да подиша чист въздух. А и за да види дали пчеличките жужат по познатия прекрасен начин. Защото това жужене беше може би най-приятната песен в гората за Мечо Пух. Но какво да види Мечо? До много дървета бяха застанали някакви

Posted
Случка с яма

Случка с яма

Случка с яма Веднъж Мечо Пух вървеше в гората и чу „Квиик“, „Квиик“ – познатия глас на Прасчо. Мечо Пух се затича да търси Прасчо, но никъде го нямаше. А гласът продължаваше „Квиик. Квиик. “ и то все по-жално и по-жално. Като че идеше отдолу. Тогава Мечо Пух се приближи до мястото, откъдето идеше гласът

Posted
Мечо Пух и неговите мъдрости за радост

Мечо Пух и неговите мъдрости за радост

  А.А. Милн е автор на Мечо Пух през 1926та година. През 1925та Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също

Posted