„Записки по българските въстания“ – част I

Резюме и размисли от Петка Русева

 

„…днешната наша свобода има безкрайно число мъченици герои българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по безсилниците, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си, брат брата е убивал, баща чедото си и обратно.“

„…И така нашите въстания заслужават да се опишат и изучават заедно с всичките свои по-известни герои, за която цел и се завзех, за да направя начало… Стараех се да бъда точен и верен в границите на действителността без ни най-малко преувеличение на тоя или оня факт, не се ръководех от никакви авторитети и правила, святата истина ми бе знамето.“

Захарий Стоянов из „Записки по българските въстания“

Показания:

„Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов се препоръчва като лекарство за хора, у които чувствата на себеуважение, любовта към семейството, рода и Родината са още живи. Прочитът ѝ следва да окаже благотворно въздействие върху гореспоменатите чувства, общото здравословно състояние на човека, лекуване на късогледство, премахване на очно перде, подобрено дишане.

„Записки по българските въстания“ води до подобрено кръвообращение и може да има силно очистително действие.

„Записки по българските въстания“ възвръща изгубения вкус за живот, подобрява обонянието, има ободряващо и тонизиращо дейстие, възвръща загубената гъвкавост на мисълта.

„Записки по българските въстания“ вдъхва чувство на обич към татковината и поради това изправя гърбици и заздравява гръбнака у мекушавите.

„Записки по българските въстания“ е незаменим помощник на онези, поели по истинския път на цялостното лечение.

Противопоказания:

„Записки по българските въстания“ не се препоръчва за хора, които се отегчават от четенето на нещо, което е по-дълго от средностатистическия Фейсбук статус.

„Записки по българските въстания“ е жив и личен разказ на жив и лично пристрастен човек и не е подходящ за професорстващи чистници, които са претърпели тежки операции на чувствата, и при които истинското съдържание отстъпва пред формата на изложение.

„Записки по българските въстания“ може да доведе до пристрастия към „всичко българско и родно“ и до прочита на други родолюбиви творби.

„Записки по българските въстания“ не се препоръчва за не-българи зомбита и лакеи, които вярват, че българската национална Независимост през 1878 е следствие на протести в САЩ и Западна Европа (повече за което можете да прочетете ТУК) и че пътят към бъдещия разцвет на България минава през отказа ѝ от самостоятелна външна политика, и пълното ѝ подчиняване на ЕС и НАТО.

clip_image002           clip_image002

„Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов (които можете да намерите в PDF-файл за томовете I, II, III: ТУК или ТУК. Още връзки, само за том I: ТУК, само за том II: ТУК, само за том III: ТУК) е не само върхово постижение в българската белетристика,  но и автобиография на смелостта и целеустремеността, на израстването, на превъзпитанието чрез активното търсене на душевно и духовно просветление и действия за подобряването на жизнената среда на българина по времето на борбите му за национално Освобождение. Събирателен образ на угнетения рая, на простака и неграмотника, на суеверника, на мизерстващия чирак, но и на ученика, поборника, доблестния мъж, будителя, защитника, бунтовника, можем да открием отразен у съдбата на Захарий Стоянов, подробно описана в „Записките“. За кратко време, двадесетгодишното овчарче:

  • отхвърля обезчовечаващия занаят (точно колко обезчовечаващ е той добре описва в „Записките“);
  • опълчва се срещу баща си (във времена на строги патриархални нрави);
  • напуска родното си село в търсене на късмета си (без дрехи, без храна и без пукната пара);
  • търпи подигравки, обиди и унижения заради неграмотността и „професионалното си изкривяване“, придобито от овчарлъка;
  • подхваща занаята на абаджия, за да се прехранва, макар и по прехвърлил годините за чиракуване (който занаят е не по-малко затъпяващ — отново описано в подробности в „Записките“);
  • бива изгонен (защото чете книги в извънработно време, през нощта, когато се горят свещите на „шефа“);
  • намира убежище в читалището „Зора:) в Русчук (днешно Русе), под крилото на ръководителя Никола Обретенов.

Там, все още необезкуражен от активното търсене на душевно и духовно просветление и подобряването на жизнената си среда, непрокопсаникът :) Захарий:

  • поема по пътя на решителен бунтовник, подстрекател на населението, организатор на Оборищкия събор, деец на Априлското въстание (1876) и дясна ръка на воеводата Гаврил Груев Хлътев, или Георги Бенковски;
  • сражава се в името на Свободата и в защитата на сънародниците си, избягвайки по чудо летящите срещу му куршуми;
  • участва във вземането на тежки решения (като истински „мениджър“), като подпалването на чисто българските села, целящо принуждаването на тяхното население да се включи във въстанието;
  • броди Балкана продран, гладен и окъсан, във време на виелици, пороен дъжд и снежни бури, заедно с най-смелите и издръжливи бойци от Хвърковатата чета;
  • предотвратява убийството на единствената жена в четата, употребявайки красноречие, авторитет и дипломация;
  • преживява интриги, предателства (като във всяко предприятие), бои за живота си (като всеки нормален човек);
  • бива заловен и лежи по затвори след разтурянето на Априлското въстание.

 

 clip_image003

Въпреки всичко, Захарий остава верен на Делото.

Всичкият „трудов стаж“ и изброените по-горе „постижения в CV-то“ :) не помагат на Захарий, който след Освобождението, за което е страдал и се е борил лично, се скита немилнедраг, живее в недоимък, неколкократно му биват отказвани средства от българското следосвобожденско правителство за издаването на „Записките“ (които не се ценят по заслуги като безценно историческо наследство и завет на борците за Свобода към поколенията).

Подобни са и патилата на останалите ни поборници за национално Освобождение в следосвобожденския период, които борци успяват да оцелеят по време на битките и сраженията с турските башибозуци, но се борят за съществуването си в мирно време сред сънародниците си. „Записките“ са един вид Родова книга, представяща мечтите, стремежите, идеалите, делата на (Бореца, Дееца и Съпричастника на Свободата ) Родителя на следосвобожденския българин, на нас, Неговото дете.

Не успява този Родител „да се орахати“, да получи пенсия от „свободното“ българско правителство за своите усилия по раждането и възпитанието на Свободата, в осигуряването на по-добра душевна, духовна и физическа среда на живот, каквато е обособяването на държавни граници на България. Наместо уважение за пролятите пот и кръв, той е принуден да протяга ръката си за просия, да гладува, да бъде пренебрегнат, подритван и забравен. Свободата на сина е извоювана от Баща му, а първият не успява да оцени по достойнство, да съхрани и доразвие постигнатото от Отца си.

Позорни примери в историята ни са следосвобожденските съдби на А. Кънчев, заедно с двете си дъщери; другарят на Левски и съорганизатор на Гимнастическите дружества — Матевски; Райка Попова, или Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня); Венета Ботева, съпругата на Христо Ботев (за съдбата на която можете да прочетете ТУК и ТУК) и не на последно място, разбира се, тази на Захарий Стоянов.

Въпреки липсата на признание и доходи в следосвобожденския период (споменахме вече, че автобиографията му не успява да впечатли работодателите), Захарий се бори и успява да издаде книгата си, „докато участниците в събитията са още живи“, защото вярва, че всяко описание на историческите събития и личности трябва да се предостави за оценка, потвърждение или опровержение от същите тези участници. Той издава „Записките“ и за да предаде чутото и видяното от „първа ръка“ на поколенията, опровергавайки грозните слухове и спекулации, че българите не са заслужили сами свободата си, а са я получили „наготово“ и „някъде отвън“ — я от Русия, я от панслависткото движение, я от Европа, (току-виж може би и от Америка, както учебниците по не-българска история биха писали), я от някой друг.

clip_image002

Снимка от учебник по не-българска история за 3-ти клас

„Разбира се, че авторите на тия лъжовни източници, повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, умишлено и със злонамерени цели крият истинските причини на нашите народни движения. Още по-лошаво е и това, че мнозина наши държавниции дипломати, които трябваше да бъдат признателни най-напред на българските въстания, старателно се мъчат да обтегнат булото на мрака върху тия народни драгоценности.“

Захарий Стоянов из „Записки по българските въстания“

Захарий Стоянов взема насъбраните бележки, водени в суматохата на събитията и въоръжен със спомените си, голямото си сърце, стремежа да предаде колкото е възможно по-точно и пълнокръвно събитията, („святата истина ми беше знамето“), пише своя труд „Записки по българските въстания“.

Можем да го наречем и „Учебник по бунтовничес о дело“, стига да се намерят буйни натури J, които да се учат по него в самостоятелна форма на обучение.

„Записките“ ни разказват за хората, за българите, за Човеците, за Отците (имат ги не само американците на планината Ръшмор — имаме ги и ние, дали живота си по Балкана, в турските зандани, в усойните дерета, в кладенци, в изгорените си къщи), открили „Де Зора-та“… зората на българското новораждане, на нашето Възкресение от пепелищата на стихийното (повече от) петстотингодишно разрушение на българската идентичност (основите на българската самотъждественост се подкопават още по времето на цар Борис  I през 864 г. с насилственото покръстване и подмяната на старобългарската вяра с християнската).

На въпроса на историческата епоха „Де Зора-та?“, българите-феникси, въз-родители на (старо) българския Дух, на истинското себеупование и вярата в Себе Си, Бащите на Националната ни Независимост, отговарят:

„Зората е у нас. У мен и у теб. Слънцето, горящо в гърдите ни, ще огрее българската земя, а ‚Земята ще бъде рай — /ще бъде!‘ (Гео Милев из „Септември“)“

clip_image001

 

 

 

 

 

 

 

 

Де е България

Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът?

 

Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от Изток Черно море

се бунтува и светлей;

 

тамо, де се възвишава,                     

горда Стара планина,

де Марица тихо шава                        

из тракийска равнина,

 

там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.

 

Там, де днес е зла неволя

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.

 

Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.

 

До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперели са тогаз.

 

Вижте, Търново, Преслава—

тия жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!

 

Българио, драга, мила,

земля, пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!

 

Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;

 

твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.

 

Дето ази и да трая—

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.

 

Иван Вазов

Related posts

Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

Изследване на корените на българсия народ на езиковедът Алия Ошова   Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са

Posted
„Без земя“ на Франц Карл Рьоделбергер – част I

„Без земя“ на Франц Карл Рьоделбергер – част I

Там, където пътят е най–труден, натам тръгни, и онова, което светът отхвърля, с него се заеми. Якоб Бьоме   На приятелите на майката земя, която ни храни! На разумните, които искат да съхранят живота на тази земя! На всички, които виждат смисъл в това да помагат едно по–одухотворено земеделие да си пробие път. Първото издание

Posted
Световната конспирация срещу здравето – част V

Световната конспирация срещу здравето – част V

Глава 15.  Соята – „съвършената храна“   Последното десетилетие бе отбелязано с изключително силна кампания, за да се насочи вниманието на хората към со­ята и нейните „добри“ страни. Може да се каже, че това донякъде имаше успех и заблуди дори лекарите и специалистите по хранене. Индустрията се опита да превърне соята в месото и млякото

Posted
Зулуският духовен водач Кредо Мутуа за водата

Зулуският духовен водач Кредо Мутуа за водата

 Редакционна бележка: Уважаеми читатели, за зулуса Кредо Мутуа ние научихме от смелия английски писател Дейвид Айк и тук ви предлагаме негово послание. Госпожа Емилия Манолова беше така благородна да ни разреши да публикуваме безвъзмездно нейния превод на тази знаменита реч, за което й благодарим сърдечно. Тя има своя уеб-страница „http://www.iskri.net/zefira/„, където можете да прочетете изумително

Posted