„Записки по българските въстания“ – част I

Резюме и размисли от Петка Русева

 

„…днешната наша свобода има безкрайно число мъченици герои българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по безсилниците, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си, брат брата е убивал, баща чедото си и обратно.“

„…И така нашите въстания заслужават да се опишат и изучават заедно с всичките свои по-известни герои, за която цел и се завзех, за да направя начало… Стараех се да бъда точен и верен в границите на действителността без ни най-малко преувеличение на тоя или оня факт, не се ръководех от никакви авторитети и правила, святата истина ми бе знамето.“

Захарий Стоянов из „Записки по българските въстания“

Показания:

„Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов се препоръчва като лекарство за хора, у които чувствата на себеуважение, любовта към семейството, рода и Родината са още живи. Прочитът ѝ следва да окаже благотворно въздействие върху гореспоменатите чувства, общото здравословно състояние на човека, лекуване на късогледство, премахване на очно перде, подобрено дишане.

„Записки по българските въстания“ води до подобрено кръвообращение и може да има силно очистително действие.

„Записки по българските въстания“ възвръща изгубения вкус за живот, подобрява обонянието, има ободряващо и тонизиращо дейстие, възвръща загубената гъвкавост на мисълта.

„Записки по българските въстания“ вдъхва чувство на обич към татковината и поради това изправя гърбици и заздравява гръбнака у мекушавите.

„Записки по българските въстания“ е незаменим помощник на онези, поели по истинския път на цялостното лечение.

Противопоказания:

„Записки по българските въстания“ не се препоръчва за хора, които се отегчават от четенето на нещо, което е по-дълго от средностатистическия Фейсбук статус.

„Записки по българските въстания“ е жив и личен разказ на жив и лично пристрастен човек и не е подходящ за професорстващи чистници, които са претърпели тежки операции на чувствата, и при които истинското съдържание отстъпва пред формата на изложение.

„Записки по българските въстания“ може да доведе до пристрастия към „всичко българско и родно“ и до прочита на други родолюбиви творби.

„Записки по българските въстания“ не се препоръчва за не-българи зомбита и лакеи, които вярват, че българската национална Независимост през 1878 е следствие на протести в САЩ и Западна Европа (повече за което можете да прочетете ТУК) и че пътят към бъдещия разцвет на България минава през отказа ѝ от самостоятелна външна политика, и пълното ѝ подчиняване на ЕС и НАТО.

clip_image002           clip_image002

„Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов (които можете да намерите в PDF-файл за томовете I, II, III: ТУК или ТУК. Още връзки, само за том I: ТУК, само за том II: ТУК, само за том III: ТУК) е не само върхово постижение в българската белетристика,  но и автобиография на смелостта и целеустремеността, на израстването, на превъзпитанието чрез активното търсене на душевно и духовно просветление и действия за подобряването на жизнената среда на българина по времето на борбите му за национално Освобождение. Събирателен образ на угнетения рая, на простака и неграмотника, на суеверника, на мизерстващия чирак, но и на ученика, поборника, доблестния мъж, будителя, защитника, бунтовника, можем да открием отразен у съдбата на Захарий Стоянов, подробно описана в „Записките“. За кратко време, двадесетгодишното овчарче:

  • отхвърля обезчовечаващия занаят (точно колко обезчовечаващ е той добре описва в „Записките“);
  • опълчва се срещу баща си (във времена на строги патриархални нрави);
  • напуска родното си село в търсене на късмета си (без дрехи, без храна и без пукната пара);
  • търпи подигравки, обиди и унижения заради неграмотността и „професионалното си изкривяване“, придобито от овчарлъка;
  • подхваща занаята на абаджия, за да се прехранва, макар и по прехвърлил годините за чиракуване (който занаят е не по-малко затъпяващ — отново описано в подробности в „Записките“);
  • бива изгонен (защото чете книги в извънработно време, през нощта, когато се горят свещите на „шефа“);
  • намира убежище в читалището „Зора:) в Русчук (днешно Русе), под крилото на ръководителя Никола Обретенов.

Там, все още необезкуражен от активното търсене на душевно и духовно просветление и подобряването на жизнената си среда, непрокопсаникът :) Захарий:

  • поема по пътя на решителен бунтовник, подстрекател на населението, организатор на Оборищкия събор, деец на Априлското въстание (1876) и дясна ръка на воеводата Гаврил Груев Хлътев, или Георги Бенковски;
  • сражава се в името на Свободата и в защитата на сънародниците си, избягвайки по чудо летящите срещу му куршуми;
  • участва във вземането на тежки решения (като истински „мениджър“), като подпалването на чисто българските села, целящо принуждаването на тяхното население да се включи във въстанието;
  • броди Балкана продран, гладен и окъсан, във време на виелици, пороен дъжд и снежни бури, заедно с най-смелите и издръжливи бойци от Хвърковатата чета;
  • предотвратява убийството на единствената жена в четата, употребявайки красноречие, авторитет и дипломация;
  • преживява интриги, предателства (като във всяко предприятие), бои за живота си (като всеки нормален човек);
  • бива заловен и лежи по затвори след разтурянето на Априлското въстание.

 

 clip_image003

Въпреки всичко, Захарий остава верен на Делото.

Всичкият „трудов стаж“ и изброените по-горе „постижения в CV-то“ :) не помагат на Захарий, който след Освобождението, за което е страдал и се е борил лично, се скита немилнедраг, живее в недоимък, неколкократно му биват отказвани средства от българското следосвобожденско правителство за издаването на „Записките“ (които не се ценят по заслуги като безценно историческо наследство и завет на борците за Свобода към поколенията).

Подобни са и патилата на останалите ни поборници за национално Освобождение в следосвобожденския период, които борци успяват да оцелеят по време на битките и сраженията с турските башибозуци, но се борят за съществуването си в мирно време сред сънародниците си. „Записките“ са един вид Родова книга, представяща мечтите, стремежите, идеалите, делата на (Бореца, Дееца и Съпричастника на Свободата ) Родителя на следосвобожденския българин, на нас, Неговото дете.

Не успява този Родител „да се орахати“, да получи пенсия от „свободното“ българско правителство за своите усилия по раждането и възпитанието на Свободата, в осигуряването на по-добра душевна, духовна и физическа среда на живот, каквато е обособяването на държавни граници на България. Наместо уважение за пролятите пот и кръв, той е принуден да протяга ръката си за просия, да гладува, да бъде пренебрегнат, подритван и забравен. Свободата на сина е извоювана от Баща му, а първият не успява да оцени по достойнство, да съхрани и доразвие постигнатото от Отца си.

Позорни примери в историята ни са следосвобожденските съдби на А. Кънчев, заедно с двете си дъщери; другарят на Левски и съорганизатор на Гимнастическите дружества — Матевски; Райка Попова, или Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня); Венета Ботева, съпругата на Христо Ботев (за съдбата на която можете да прочетете ТУК и ТУК) и не на последно място, разбира се, тази на Захарий Стоянов.

Въпреки липсата на признание и доходи в следосвобожденския период (споменахме вече, че автобиографията му не успява да впечатли работодателите), Захарий се бори и успява да издаде книгата си, „докато участниците в събитията са още живи“, защото вярва, че всяко описание на историческите събития и личности трябва да се предостави за оценка, потвърждение или опровержение от същите тези участници. Той издава „Записките“ и за да предаде чутото и видяното от „първа ръка“ на поколенията, опровергавайки грозните слухове и спекулации, че българите не са заслужили сами свободата си, а са я получили „наготово“ и „някъде отвън“ — я от Русия, я от панслависткото движение, я от Европа, (току-виж може би и от Америка, както учебниците по не-българска история биха писали), я от някой друг.

clip_image002

Снимка от учебник по не-българска история за 3-ти клас

„Разбира се, че авторите на тия лъжовни източници, повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, умишлено и със злонамерени цели крият истинските причини на нашите народни движения. Още по-лошаво е и това, че мнозина наши държавниции дипломати, които трябваше да бъдат признателни най-напред на българските въстания, старателно се мъчат да обтегнат булото на мрака върху тия народни драгоценности.“

Захарий Стоянов из „Записки по българските въстания“

Захарий Стоянов взема насъбраните бележки, водени в суматохата на събитията и въоръжен със спомените си, голямото си сърце, стремежа да предаде колкото е възможно по-точно и пълнокръвно събитията, („святата истина ми беше знамето“), пише своя труд „Записки по българските въстания“.

Можем да го наречем и „Учебник по бунтовничес о дело“, стига да се намерят буйни натури J, които да се учат по него в самостоятелна форма на обучение.

„Записките“ ни разказват за хората, за българите, за Човеците, за Отците (имат ги не само американците на планината Ръшмор — имаме ги и ние, дали живота си по Балкана, в турските зандани, в усойните дерета, в кладенци, в изгорените си къщи), открили „Де Зора-та“… зората на българското новораждане, на нашето Възкресение от пепелищата на стихийното (повече от) петстотингодишно разрушение на българската идентичност (основите на българската самотъждественост се подкопават още по времето на цар Борис  I през 864 г. с насилственото покръстване и подмяната на старобългарската вяра с християнската).

На въпроса на историческата епоха „Де Зора-та?“, българите-феникси, въз-родители на (старо) българския Дух, на истинското себеупование и вярата в Себе Си, Бащите на Националната ни Независимост, отговарят:

„Зората е у нас. У мен и у теб. Слънцето, горящо в гърдите ни, ще огрее българската земя, а ‚Земята ще бъде рай — /ще бъде!‘ (Гео Милев из „Септември“)“

clip_image001

 

 

 

 

 

 

 

 

Де е България

Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът?

 

Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от Изток Черно море

се бунтува и светлей;

 

тамо, де се възвишава,                     

горда Стара планина,

де Марица тихо шава                        

из тракийска равнина,

 

там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.

 

Там, де днес е зла неволя

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.

 

Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.

 

До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперели са тогаз.

 

Вижте, Търново, Преслава—

тия жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!

 

Българио, драга, мила,

земля, пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!

 

Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;

 

твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.

 

Дето ази и да трая—

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.

 

Иван Вазов

Related posts

Революцията на една сламка

Въвеждане в натуралното земеделие Масанобу Фукуока     Увод В своята ферма, разположена близо до малко селце на остров Шикоку в Южна Япония, Масанобу Фукуока създава метод за натурално водене на фермерско стопанство, който би могъл да върне назад деградационните тенденции в съвременното земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини, нито от отровни

Posted
ПРИМИРЕНИЕ – НЕ! ПОМИРЕНИЕ – ДА!

ПРИМИРЕНИЕ – НЕ! ПОМИРЕНИЕ – ДА!

Родината започва от родителите… Публикува се със съгласието на Росен Ангелов (Четиво за хора със здрави физиологически сетива и процеси…) Само в обединението на противоположностите можем да обезвредим сатанинските сили! Затова България, ние, Българите сме точно по средата на цялата Земна суша, някога наречена „Пангея“ – за да обединим противоположностите! Това го знаеха много добре

Posted
Да обхванеш необятното: Записки на педагога. Част 3-та.

Да обхванеш необятното: Записки на педагога. Част 3-та.

Михаил Петрович Шчетинин Да обхванеш необятното: Записки на педагога. Част 3-та: ИЗПИТАНИЕ   Нощ е. Мрак се разлива по земята, нахлуващата тежка чернилка поглъща всяка подробност на цветовете, на линиите, на формите. По време на светлината криеща се по дупки, прилепчивата сянка към всичко, което е стояло или се е движело по слънцето, сега властно

Posted
Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

Изследване на корените на българсия народ на езиковедът Алия Ошова   Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са

Posted