„Хан Аспарух“ (1981) – филм на Людмил Стайков

Размисли и представяне от Белослава Руменова

Режисьор: Людмил Стайков

Сценарист: Вера Мутафчиева

Оператор: Борис Янакиев

Музика: Симеон Пиронков

 

С участието на: Стойко Пеев, Антоний Хенов,

Васил Михайлов, Георги Черкелов,

Йосиф Сърчаджиев, Джоко Росич,

Ваня Цветкова, Аня Пенчева

„Действието на този филм се развива през VII век, едно от първите столетия на Великото Преселение на народите. Времето, когато възниква най-старото политическо образувание на европейското средновековие — държавата на българите.“

„Онова, което ме порази в столицата на българите бе, че столицата им беше от камък. Като че ли българите носеха в себе си чувството за вечността.“

 clip_image002 Еп.1—„Фанагория“ https://youtu.be/0LP_ZvVeUTU
 clip_image002 Еп.2—„Преселението“ https://youtu.be/H1q5qg9TvqY
 clip_image002 Еп.3—„Земя завинаги“ https://youtu.be/_8pSU420vXw

Ние опознаваме света чрез опита си, чрез сравнения на минало с настояще, или на бъдеще с настояще (или минало) — ако сме преодолели дуализма и сме придобили ясновидски способности чрез цялостното ни световъзприятие… Книгите и филмите на историческа тематика (както и блогърите, разказващи историята на болгарите :) ) са способи за връзка с националното ни минало и начин да се поучим от историческата реалност, за да избегнем повторението на едни и същи грешки (опит) отново и отново и да можем вдъхновено да творим и градим по-добро личностно и общностно (българско национално) бъдеще… разбира се, ако избегнем някои „уловки“, заложени къде без, къде с умисъл от посредниците между истинската история и нас (жреци, летописци, историци, редактори, предатели, властимащи… дори понякога и нищо неподозиращи сценаристи и режисьори).

Както много филми на историческа тематика, така и „Хан Аспарух“ (1981) на режисьора Людмил Стайков съдържа множество полезности, т.е. уроци но и някои „уловки“.

Ставайки Себе Си, чрез отхвърляне на внушенията на Матрицата, ние няма да се нуждаем от посредници между истинската история и Себе Си, защото ще можем да черпим направо от колективната Вселенска информационна база данни (т.нар. Акашови записи)… но дотогава — е, дотогава би било полезно да развиваме разсъдливостта и мярата си за добро и зло чрез проверка. Проверка на представяното чрез собствения ни разум и чувства, чрез себе-усещане и свето-усещане.

Нека не забравяме, че византийският император Константин Погонат подписва договор с българите и се задължава да им плаща дан след разгрома на войските му при битката през 681 г., чийто изход поставя началото на аспаруховата Дунавска България. С победата си над византийците, кан Аспарух продължава нацията на българите, давайки ѝ държавност. Филмът „Хан Аспарух“ (1981) е филм, който, въпреки „уловките“ си, ни припомня духа на нашите предци, дух Природен (истинският Свети Дух, а не онзи от черквата), на живата история, който ни кара да се чувстваме горди, че сме българи.

Нека да вземем някои уроци от филма „Хан Аспарух“:

  • Хубаво е да се знае значението да думата „колобър“ (а не колибри :) ). Колобърът, това е шаман, върховен жрец на Тангра. Колобърът е бил и философ, и войн и поет, и певец и актьор. Той е владеел магия и превръщането на формите едни в други (собствено или чуждо тяло в човешко или животинско), изпадал е в транс, общувал е с Вселенски същности, душата му е пътувала до далечни съзвездия, от които е черпела информация. Същата е била използвана за управлението на българското царство. Колобърът е бил и под атаката на тъмни същности и характерните им опити за манипулация на съзнанието. Изисквало се е голямо просветление, самоконтрол, дисциплина и сила на духа за общуването направо с Тангра, бога на Живота. Колобър се нарича и село в Североизточна България, община Дуло-во, област Силистра.

 

  • „[Победата стана] 6189 от сътворението на света или 681 от рождението на Христа.“ — съобщава ни разказвачът на филма. Летоброенето както в българската история, така и в световната летопис, е предадено неточно. Множество исторически източници посочват, че старобългарската вяра, Тангризмът, има корени в изчезналите Лемурия и Атлантида, за които се предполага, че са съществували преди 14-15000 години. Повече информация за Тангризма и неговите шамани – колобрите, можете да прочетете тук.

han-asparuh-21345-625x0

  • От кан Кубрат и разговора му с боила, а именно:

– Ти, Ювиги, винаги ни учеше, че в нашето Единство е нашата сила (боил към кан Кубрат).

– Така беше. Няма една истина за всички времена (кан Кубрат към боила).

Можем да вникнем в цялостната философия, изповядвана от българските канове, които си позволяват лукса да мислят, а не да следват твърдо установени форми и предписания с изпразнено съдържание. Кан Кубрат съзнава, че Единствената вечна Истина е Животът. „Всичко [останало] тече, всичко се променя.“ Понякога за запазването на живота (на нацията) е нужно да се разделим с онова, което ни дърпа към смъртта. И ако големината на масата на българите е била прекалена за тяхната способност да се придвижват през земите, да отблъскват вражески нападения и да оцелеят, то поделянето на племена и поемането на всяко племе по различна посока е било целесъобразно.

Когато един болен човек с наднормено тегло целенасочено отслабва и отхвърля ненужната сланина, за да запази здравето и живота си, казваме, че е постъпил правилно. Но от това би следвало да заключим, че българските племена са възприемали един друг като „сланина и бреме“, а не като съмишленическа сила. Постъпката следователно е израз на философия на „всеки за себе си“, а не на „един за всички, всички за един“. Също така, разпръсването на българите в различни посоки е аналогично на „разпръсването на семето“ от мъжкаря от еволюционната теория на Дарвин. Разпръсването тогава е продиктувано от „борба за оцеляване“. Все пак, не е сигурно, дали Слънчевите хора и Богочовеците, имащи на своя страна подкрепата на всички природните сили, са били наистина в такова безизходно положение и дали именно то е причинило тяхното разцепление.

Разпръсването на българската нация в различни посоки по времето на кан Кубрат е историческа истина. Дали е вечна такава, е спорно, защото трудно е да се каже, какво би било, ако всичките му синове останеха единни и поведеха българите в една посока. Добре е също да помислим, дали подобен разговор между кан Кубрат и боила се е състоял и кое от предадените чрез историческите посредници е истина и кое — не.

  • asparuhИстинският водач (вожд, предводител) Аспарух сам повежда армията си в битка отново и отново, показвайки любовта към нацията си и всеки един българин на дело (той дори се стреми да запомни името, лицето, характера и движенията на всеки българин, защото, въпреки, че те са хиляди, „и той ще е с тях хиляди дни“). От друга страна, Константин Погонат се бие в името не на любов към нацията (защото такава единица в неговия случай няма — Византийската империя е сбор от множество подчинени националности, т.е. един мултикулти Византийски съюз), а в името на териториални интереси. Константин Погонат нито веднъж сам не участва в сраженията срещу така ненавижданите от него „варвари“, намирайки си извинения да не поведе лично войните на империята.
  • Истинският водач кан Аспарух се стреми да съблюдава порядките на поверените си българи. Всяко отклонение от правия път на едного може лесно да се пренесе като зараза по цялото тяло на българската нация. Той съблюдава расовата чистота строго, докато българи и словени (славяни) са все още териториални съперници за Онгъла: „Българин да доведе в юртата си словенка — може, но българка да има вземане-даване със словенин не се позволява.“ Расовата чистота винаги е била обект на интерес, вълнения, обсъждане и разделение в обществата. Една интересна статия, засягаща темата за расата и навеждаща на размисъл, можете да прочетете тук.
  • След сключването на съюза със 7-те славянски племена и победата над Византия, българи и славяни се вливат в един генен фонд. Сега кан Аспарух позволява кръво-смешението, защото то води до усилване на расата в доброто. Продължаването на живота на двете досега обездържавени нации чрез сдобиването им благодарение на съюзни действия с единна държава — Дунавска България, е дейно доказателство за силата и полезността на съюза. Във всеки случай силата (на Природата) е мерило за правилност. А съюзът на българите със славяните е природен, защото както едните, така и другите почитат Великата Безначална и Вечна (т.е. безкрайна) Природа. Богът на българите се именува Тангра (бог на Слънцето — на светлината и топлината [осезаем най-вече през деня]), а на славяните —Перун (бог на гръмотевицата, т.е. на огъня — на светлината и топлината [ценени най-вече през нощта]). Древногръцкият бог Зевс (Гръмовержеца) и древноримският бог Юпитер (бог на небето, дневната светлина и бурите) са също езически (пантеистични) богове-аналози съответно на Перун и Тангра.
  • clip_image001Знакът на (пра)бълхарите за Цялото, за Вселената, който кан Аспарух начертава в пясъка за Велизарий. Види се (от ведя — знам, осъзнавам), че (пра)българите са имали холистично или цялостно, нелинейно, а многоизмерно (слънчево) времевъзприятие и световъзприятие, дължащо се на тяхната истинска, първа вяра — тангризмът, и почитането на Тангра (бога на Слънцето).

По такъв (цялостен) начин е устроена и държавната власт при аспаруховите българи: канът е в центъра, той е организиращата сърце-вина, ядката на нацията, а народът около кана е равен пред властта му. Крал-Слънце — да, но не в йерархична, пирамидална организация, както държавите с официално християнско вероизповедание впоследствие оправдават властта си.

Арабските знаци-букви „baa”, „b” clip_image002 (отговаря на буквата „б“ и е символ на бременност. С буквата „б“ или “baa” е Сътворен света) и „nun“ clip_image002приличат на прабългарския знак на Вселената. Тази прилика в знаците между прабългарите и арабите е неслучайна, а е отражение на възприемането на света/ знанието от Бог (Логоса) от различните нации според битуващия колективен (характерен за нацията) светоглед.

  • clip_image002 Знакът на ромелите (географско наименование на византийците, дадено им въз основа на владеенето на земите, наречени Румелия) за Веселената, който Велизарий обяснява на кан Аспарух. Знакът ще да рече „Алфа и омега“ (първата и последната буква в гръцката азбука и всички букви между тях), т.е. „началото и краят, и всичко по средата, е цялата Вселена“.

Види се, че византийците имат линейно времевъзприятие и световъзприятие, което е неточно, защото включва в себе си възможността за край (омега, смърт) на и във Вселената, за която знаем, че е безкрайна и вечна. Уловката се дължи на изопачения от жреците християнски светоглед, който изповядва Византия през 7 в. сл. Хр. — изопачен, за да се контролират робите на империите (в това число и тези на Византия) в подчинение.

Във (византийско-)християнския светоглед, буквата на егото, на Аз-а, алфата, се изписва подобно и на буквата делта в гръцката азбука. Последната е подобна на триъгълник clip_image002, пирамида и оттук вече идва пирамидалното (йерархично) организиране на властта с множество роби в основата и един господар (слънце, напр. Краля-Слънце) на върха (пример за пирамидална организация е тази при съвременните корпорации, както и политическата власт в коя да е държава днес).

Във (византийско-)християнския светоглед, буквата на егото, на Аз-а, алфата, се изписва подобно и на буквата делта в гръцката азбука. Последната е подобна на триъгълник, пирамида и оттук вече идва пирамидалното (йерархично) организиране на властта с множество роби в основата и един господар (слънце, напр. Краля-Слънце) на върха (пример за пирамидална организация е тази при съвременните корпорации, както и политическата власт в коя да е държава днес).

От обединението на алфата и омегата (съвукуплението) идва и символиката на пентаграмата, която може да се счита както за сакрален (когато е с цел зачеване (единение) и продължение на добрия род), така и за сатанински символ (когато съвукуплението е самоцел и води до смърт(та) (на любовта)).

Сакралният (вечният) символ в случая на пентаграмата е непълен, защото в сакралността, омегата не може да бъде край: т.е. съществуват и други, неоткрити и неизобразени (по традиционния начин) безбройно число живи букви (съвсем буквално в древногръцката, а и във всяка друга азбука). Сакрална може да бъде единствено пентаграмата, когато се възприема образно, а не буквално — като си представим светещото слънце с излизащи от него не 5 (крайно число), а безброй лъчи (в случая става преобразуване и звездата става на слънце — съвсем логично, тъй като според астрономите Слънцето е звезда). Отново идваме до изображението в Тангризма със слънчевия диск, окръжността (изградена от безброй точки) с точка в центъра (идея за Сътворение или бебе), символизираща бременността. От всичко това може да заключим, че пентаграмата е по-скоро сатанински символ с по-малка образност, а сакралният символ е този на българите.

Пентаграмата е сборен символ: алфата става триъгълник с връх, сочещ нагоре, а омегата — триъгълник, обърнат с върха си надолу. Раз-единението (смъртта) е видимо в това изображение, защото докато при „алфата и омегата в едно“ clip_image002 имаме еднопосочно движение на съгласие в акта, единение, запълване, в пентаграмата имаме разнопосочно движение.

Тук трябва да се отбележат различните тълкувания на разнопосочното движение:

  1. Единението в акта е неистинско, защото е извършено чрез лъжа или насилие; мъжката изява на силата, или символният фалос, е станала самоцел и е отишла твърде далеч, докато женската сила, или символната утроба, се е затворила към мъжката сила, изтласквайки я навън. Неслучайно в съвременните християнски демокрации имаме фетишизация на мъжкия „размер“, явления като хапчетата „виагра“ и т.н., погрешно разбирани като мерила за мъжката сила.
  2. Съвукупление не се осъществява. Женската утроба е отворена за фалоса, но той „бяга“ от нея, страхувайки се от единствето. Няма полов акт, нито сътворение. Какво има ли? Може би проституция и/ или леконравност (прекаленото отваряне нито не е добре :) ), и мъжка полова немощ (т.нар. импотентност), поради което акт не се осъществява, или пък хомосексуализъм, където нещата са отишли твърде на зле и фалосът търси друг фалос, вагината търси друга вагина.

Пентаграмата следователно е нездравословно и неживотоутвърждаващо изображение, което може да се тълкува или като  из-насилване (не само на жената, но и на Любовта като енергия), или като полова немощ, или като хомосексуализъм, но не и като единството на Вселената.

Множество тайни clip_image002 (напр. масонската ложа — уж строители, но по-скоро —разрушители на Природния закон; множество са разкритията за сатанински оргии на членовете от масонската ложа с невинни деца, с проститутки, дори с животни) и явни политически, и държавни организации приемат пентаграмата или петолъчната звезда като част от официалната си символикаclip_image002 (напр. в знамената на Турция, ЕС, САЩ, Австралия, където фигурират една или няколко петолъчки, „пътеводни“ звезди и т.н.).

Хубаво е да сме запознати с цялостното значение на този символ, за да го тълкуваме правилно според контекста.

  • „От всички човешки грехове, Бог най-тежко наказва глупостта [=наивността]“ (Константин Погонат). Обратното на глупостта е рлазумът, разсъдъкът, а не лукавството. Константин Погонат не взима този житейски урок от битката си с българите. Той продълбава да е невеж човек и не дотам достоен владетел, бягайки от отговорността да поведе лично войската си в битка, намирайки си оправдания и възползвайки се от силата на скиптъра. От поведението на Константин Погонат можем да си извадим извода, че бидейки подвластен на линейната християнска идеология, той не може да бъде богочовек, поемащ отговорност за подвластните му народи. Кан Аспарух, от друга страна, е изразител на една холистична или цялостна идеология на Безсмъртието—нещо, което личи от действията му като владетел и предводител на войските. По-изяснена представа на холистичната или цялостната философия можете да намерите в 5 части на страницата на сп. „Влъхвите“ тук.

Han-Asparuh

  • Аспарух осъществява единение на властта в едно (кана): законодателна, изпълнителна, съдебна, шаманска — нещо, което е отсъствало изцяло или отчасти при баща му кан Кубрат. На думите на боилите, че „законът е над всичко“, той отговаря, че: „Законът е да помага, а не да пречи“, ясно осъзнавайки, че отклонения от закона се допускат, когато са в услуга на запазване (на живота) на държавността. Тълкувайки и изземвайки съдебната власт по този начин, Аспарух ясно осъзнава, че: „Народ без държава е обречен да изчезне.“ Аспарух иззема шаманската власт в свои ръце от подвластния на тъмните сили жрец с думите: „От край време канът на българите е бил и първият колобър.“ Аспарух се намесва и в законодателната власт: „Забранявам съветът на боилите да взима решения в моето отсъствие.“

Единение на властта е по Природния (Божия) закон, когато Единият е добър. Какво е доброто? –Природата — това е най-голямото добро, живият Живот. Тоест, единение на властта е по Божия закон, когато Единият (било то канът ти или съпругът ти :) ) е Едно с Бога. За Аспарух знаем, че милее за нацията си по делата му („По плодовете ще ги познаете“): личното си участие и съпричастие към съдбата на целия български народ и цялостното му, тангристко, или слънчево, светоусещане. Неговото дело следователно е в услуга, а не в ущърб на българския народ. Изземването на цялата власт (законодателна, изпълнителна, съдебна) във време на военна криза и предаването ѝ в ръцете на един военен ръководител, комуто се дава официалното име тиран, се е практикувало и в Римската империя. Гай Юлий Цезар е пример за един такъв тиран. Тогава прозвището тиран не е имало същото отрицателно значение, което има днес, а е било по-скоро военна и политическа титла.

  • Фимът „Хан Аспарух“ показва животинско (гадаене по сърце на куче) и човешко (ритуалното удушване на пророчицата Пагане) жертвоприношение: „Досега са се раждали само мъже съвършени. Но Пагане има много таланти — тя е съвършена и трябва да я пратим да служи на Тангра“ (думи на съвета на боилите във филма). Този факт е интересен сам по себе си, тъй като е в противоречие с това, което знаем за Тангризма (живата вяра), който слави живота и Природата. Възможно е сценаристите да са били подведени от неточно предаване или съвсем откровена фалшификация на историята от страна на византийците-християнизатори, за да се представят старобългарската вяра като варварска, нечовешка и следователно — непривлекателна. По този начин разпространителите на християнството са могли по-лесно да вербуват поклонници между езическите народи и да ги отклонят от истината за себе си. Повече информация за едно такова целенасочено заличаване на историята, свързано с древните астрономически обсерватории и светилища на българите, можете да откриете тук.

Дори в сценария на самия филм, Константин Погонат дава задачата на летописеца Велизарий да изопачи събитията в полза на византийците. Отношението на василевса към българите е неуважително и презрително, открито ненавистническо. Ето и няколко цитата за размишление в тази насока:

– „Историятя не са самите събития, а това, което знаем за тях“ (Константин Погонат).

– „Колко много са хората, които се нуждаят от една лъжа“ (Велизарий).

– „Историята се пише от тези, които бесят героите“ (филмът „Смело сърце“ с Мел Гибсън).

– „Докато лъвът не се науче да пише, историята ще възхвалява само ловеца“ (африканска поговорка).

Константин Погонат не знае за съществуването на вселенската база данни (т.нар. Акашови записи) и, че във Вселената няма скрито-покрито. Природата — това е живото материализирано слово, което, за разлика от летописните хроники, не лъже. Аспарух не се осланя на фалшификации. Достойните оставят делата им да говорят за себе си. (И) негови са думите: „Ако делата ти не останат в историята, значи не са били достатъчно големи“. Това, което е направено в името на Цялостта (Тангра), остава навеки.

  • Все пак и василевсът може да ни научи на нещо мъдро, а именно, че: Силата на българите е на коня, но там е и тяхната слабост (Константин Погонат), т.е., че най-голямото предимство, или сила, на една същност е и нейният най-голям недостатък, или слабост (не важи за съвършените :) :) :) ).

Velizarii_111

  • От летописеца Велизарий също можем да научим много. За него: „Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш“, което е пораженческа или робска философия (Велизарий се води роб на кан Аспарух, но той е най-вече роб на илюзиите и внушенията от възпитанието си). В голяма част от времето, Велизарий не поема истинска отговорност за живота си — той вижда ограничен (а не безкрай) брой възможности, защото самият той е ограничен от възпитанието си, а именно усвояването на философията за смъртта – плод на линейната християнска идеология.

Истина е, че „възможностите се виждат от хора с възможности. Колкото повече, толкова повече.“ Въпреки всичко, Велизарий не се поддава на лъжливото внушение на Погонат, че: „Най-верен си остава приятелят от детството“, защото първият вече е видял що е истинска вярност в приятелството си с Аспарух. Също така, опитът сред волните и диви (т.е., непокорни) българи дава на Велизарий способността да различава искрената от измнаната реч. За Велизарий е ясна омразата на василевса към българите и стремежът на Погонат, българите да се очернят на всяка цена. Но напразно, защото Слънцето не изчезва, когато затвориш очи, а ти ослепяваш за него.

Въпреки себевъзприятието си за слаб, Велизарий всъщност е много силен: той не се поддава нито на натиска на василевса, от когото зависи животът му, нито на този на родната си сестра, която го умолява: „Стани отново такъв, какъвто беше.“ Велизарий съзнава, че опитвайки се да бъде какъвто е бил в миналото, за да се хареса на другите, той би се отказал от това, което е станал и което е сега, благодарение на натрупания опит и грешки. Той би останал без своето развитие, в застой, което е равносилно на душевна смърт. Отказвайки се от опита си за чуждата угода, той би се отказал и от мъдростта, на която го е научил животът при българите. А тя е нему твърде скъпа. За Велизарий истината и приятелството, в които намира свободата и Себе Си, са по-скъпи от живота в робство на лъжата и чуждото одобрение.

Велизарий се осъзнава като Човек в края на филма, парадоксално правейки избора, който до сега не е съзнавал, че има, а именно: „[Аз избрах] да не помогна с ума и с ръката си на човешкото зло, от което то не ще стане нито по-слабо, нито ще намалее. Просто не му дадох своето съучастие.“ Отказвайки да изопачи истината за историята на събитията, Велизарий остава верен на истинските си приятели (които могат да бъдат единствено съмишлениците в доброто), каквито са българите, начело с кан Аспарух.

 

Related posts

„В какво се превръщат мечтите?“

http://zamunda.net/banan?id=48679 Това е филм с гениалния Робин Уилямс – разказ, който въвежда романтично, драматично и надълбоко в темата за преражданията на човека. Нашата душа не просто съществува – тя играе най-важната роля в целия ни живот, но дано го осъзнаем още докато сме тук! И да ценим най-много душата си и тази на ближните си,

Posted
Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Или за разликата между влюбването, обичта и Любовта Резюме (или нещо такова) и размисли от Петка Русева Филмът „Излекувай живота си“ на световно-известната психотерапевтка и писателка Луиз Хей е нагледен пример за това, как един човек, една жена, преминала през и преодоляла тресавищата на собствения си житейски ад и посадила в тези тресавища малкото семенце

Posted
Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Представяне и размисли от Божидар Светлозаров   Режисьор: Вили Цанков Сценарист: Стефан Дичев В ролите: Илия Добрев, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Георги Черкелов Музика: Георги Тутев Оператор: Борислав Пунчев   Епизод Заглавие Връзка 1. „Посрещане“ https://youtu.be/98r6EMtkIp0 2. „Сватба“ https://youtu.be/C8urnBKWYrw 3. „Кривици“ https://youtu.be/xX1FpENKcpo 4. „Проповед“ https://youtu.be/YoFl1F7eCRw 5. „Чужденци“ https://youtu.be/PkuAyFwslHs 6. „Събрание“ https://youtu.be/1L3AcH7Un90 7. „Пловдив“ https://youtu.be/J4dhezjgbpU 8.

Posted
Филми за Зеп Холцер – Папата на пермакултурата

Филми за Зеп Холцер – Папата на пермакултурата

Кратко представяне от Петка Русева   „Зеп Холцер – Папата на пермакултурата” – част 1 https://youtu.be/DplBWEdeauw?list=PLFm2kdKzMB-MHZajEB8b9Q1W2M3GUrF7H   „Зеп Холцер – Папата на пермакултурата” – част 2 https://youtu.be/VjdCH9y1s10?list=PLFm2kdKzMB-MHZajEB8b9Q1W2M3GUrF7H   „Водата е живот – Зеп Холцер и Бернд Мюлер” https://youtu.be/uyJUrx_9WNU?list=PLFm2kdKzMB-MHZajEB8b9Q1W2M3GUrF7H Чрез настоящето представяне искаме да ви въведем в света на пермакултурата – наука за холистичното или цялостното

Posted