Хомеопатия от д-р Атанас Гълъбов

Размисли и коментар върху книгата „Хомеопатия за всички“

от Белослава Руменова

Представяме ви книгата на д-р Атанас Гълъбов „Хомеопатия за всички“, която можете да намерите в нейната цялост в Книгохранилището на списание „Влъхвитетук. Д-р Атанас Гълъбов, по-известен нам с труда си „Световната конспирация срещу здравето“ (също налична в нейната цялост в нашето Книгохранилище тук), е един светъл пример в съвременната медицина, където лекар, закърмен и обучаван чрез строго „научните“ похвати на алопатичната (традиционна) медицина, отваря очите си към хомеопатичната (част от холистичния или цялостен подход към лечението, за който сме писали на страниците на нашия сайт тук) медицина.

Още по-впечатляващ факт, свързан с д-р Гълъбов, е и това, че той е българин: нещо, което приятно изненадва тези от нас, които сме свикнали все да черпим мъдрост и знания някъде „отвън“ или „отгоре“, да се оплакваме от българските лекари и „джипита“ като незаинтересовани от нашето здраве, считайки ги за неблагонадежни и крайно меркантилни търгаши, които ни лекуват сякаш „на килограм“.

Е, види се, че има и български лекари, на които им пука за пациентите си (въпреки, че по новините се представят предимно примери за лекарска безотговорност), които са отворени за множество незадължителни и непредписани начини да помагат на страдащите. Лечители, използващи и нетрадиционни методи, неодобрени от световните фармацевтични и корпоративни лобита за човешки геноцид. Българи, които мислят самостоятелно, търсят информация, разпространяват знанието за здравето и дори пишат книги за него. Ето какво научихме от „Хомеопатия за всички“ на д-р Гълъбов (както и някои свободни разсъждения по написаното от него).

При всичката си нетрадиционност, хомеопатията е научен подход (основана на четири научни закона, доста по-истински на-учни, т.е. гностични [от gnosis – знание] или по-знава-телни [познание за устройството на микро-и макрокосмоса, т.е., на човека и Вселената] закона от съвременната традиционна медицина) към лечението, разглеждащ човешкото здраве като триединство на духдушатяло (поради която „света Тройца“ J считаме хомеопатията за принадлежаща към холистичната или цялостната медицина).

Повече за хомеопатията и хомеопатичните лекарствени средства сме писали на сайта на сп. „Влъхвитетук. За подхода на вербалната, или т.нар. словесна, или глаголна хомеопатия, разработен от Силва Дончева, можете да прочетете на сайта на сп. „Влъхвитетук.

За словесната хомеопатия можем да кажем още, че повелителните наричания, напомнящи бялата магия за здраве, младост и дълголетие, са известни на хората още от българския фолклор, или народно знание: от изрази като „Здравей!“, „Жив и здрав да си!“, „Където и да отидеш, късметът все да е с теб!“; от българските народни песни при различните обреди и ритуали – например, при замесването на хляба, наливането на вода от извора, сплитането на косите в плитка, където пеенето може да се сравни с църковното песнопение за „освещаване на водата“.

Филмът на Масару Емото „Великата тайна на водата“, разказващ за способността на човек да пречисти и препрограмира себе си за здраве, щастие и, смея да твърдя, вечен живот, чрез силата на мисълта/ думите/ Словото, можете да гледате тук, за част 1 и тук, за част 2. Неслучайно и ние, от сп. „Влъхвите“, сме създали раздела „Да пеем и да готвим“ на страниците на нашия сайт (връзка за която можете да намерите тук), осъзнавайки силата на думите за едно такова вграждане на положителна енергия (било то направо в нашето съзнание (душевен път), или заобиколно, чрез приготвянето на храната (физически път)) и подобряване на човешкия живот.

При хомеопатията, с личностно подбрани хомеопатични лекарства, се стимулират ес­тествените оздравителни реакции на организма, без да внасянето в него на токсични вещества (за разлика например от тъпченето с антибиотици при алопатията). Според истинската хомеопатия, въпреки двупосочното взаимодействие на човека (микрокосмос) с окръжаващата го среда (макрокосмос), здравето идва преди всичко отвътре, не отвън.

Тоест, познанието и овладяването на вътрешната Вселена на човека, на своето себе си, е достатъчна предпоставка за здраве, независимо от външната Вселена. Следователно, приемът на едно хапче (външно за човека) не може да излекува тялото, ако душичката страда, т.е. ако човекът вътрешно е душевноболен. Според хомеопатията, всички хора, които проявяват симптоми (т.нар. болест), са душевно-болни.

Случвало ми се е да чуя за някой човек с душевни проблеми изказвания от рода на: „този не е наред“, „хлопа му дъската“, „избили са му чивиите“, „изкукуригал е“, пък съдейки по това, че всички неведнъж сме били по поликлиники поради различни оплаквания, то и ние сме повече или по-малко душевно-болни. Просто не искаме да го осъзнаем, защото това би означавало, че живеем в едно душевно-болно общество. Ерих Фром има какво да каже по въпроса, че даже е написал и книга със заглавието „Душевноздравото общество“ (препоръчва се „за любознателните и досетливите“).

Хубаво е понякога „да ни хлопа дъската“, защото може би тогава се отваряме към неписаното вселенско знание. Бебетата се раждат с мека част на главичката, т.нар. „фонтанела“, която изпълнява не само физиологична функция, но и свързва детето с вселенския поток на информация. С „хлопането на дъската“, ние се доближаваме до онази първичност на новороденото, която е най-естествена, т.е. е най-близко до Природата.

„Не сме наред“, когато отказваме утвърдеността на линейното световъзприятие и правим нетипични словесни и смислови асоциации (напр. при шизофренията): всъщност, може би точно тогава сме по-близко до цялостното световъзприятие. А онези, които считаме за „изкукуригали“, може просто да са се събудили по-рано от нас, та кукуригат, за да известят настъпилото утро :) :) :). Както казва един български народен хомеопат и цялостен лечител (не Петър Димков, ами Христо Ботев):

Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

„Богат е“, казва, пък не го пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

Из „Борба“ :)

Според философията на хомеопатията, преди болният да се отправи към педиатъра, зъболекаря, или дори неврохирурга, той трябва най-напред да се по-съвет-ва със своя вътрешен лекар – своята съвест. Ако това не помогне, то следващото място, където страдащият трябва да потърси помощ, е при някой психолог, с чиято помощ да се изяснят причините за симптома, след него – при лечителя-хомеопат и единствено в краен случай – при касапина :), пардон, хирурга.

Идеалният лекар би бил човек на самия себе си, където той, въоръжен с познания по психология (или „поне“ познавайки себе си; познавайки себе си, т.е., микрокосмоса, човек би познал и всеки, и всичко друго, би бил истински психолог) и с такива за правилното хранене и по хомеопатия, води беседа със собствената си съвест, понякога съчетавайки я с приема на някое коренче, плод, билка, или леко хомеопатично лекарство. А всички хомеопатични лекарства са леки – затова неслучайно я наричат и „нежната медицина“.

Някой беше казал, че „храната е най-доброто лекарство“. Тоест, хранейки се правилно с естествени плодове, треви, корени и билки (неслучайно и изразът „билка за болка“), нам не биха били нужни никакви други лекарства (включително и хомеопатични). Хомеопатията не е „билкарство“, въпреки че има множество хомеопатични лекарствени средства, в чито състав влизат извлеци или части от растения, наред с вещества като сяра, солна киселина и пр. Разделът „Представяне на билки“ на сп. „Влъхвите“ можете да посетите тук.

За съжаление, в днешно време храненето се разбира като чисто физически процес. Но както има храна за тялото, така има и „храна за душата“: информацията, която пропускаме в съзнанието си и начинът ни на нейната обработка, са основополагащи за нашето здраве. За ответната ни реакция на околната среда и как тя може да бъде винаги здравословна, за да можем да се справяме със симптомите на ниво „душа“, и да не се стига до телесен симптом, препоръчвам книгата на д-р Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке „Болестта като път“.

Книгата на Луиз Хей „Излекувай тялото си“ пък ни подсказва истинските душевни причини за някои телесни заболявания. За истината за (духовното разбиране на) рака, можете да се отнесете към статията „Кратко въведение към духовното разбиране на рака“, включваща и откъс от книгата на д-р Атанас Гълъбов „Световната конспирация срещу здравето“, а именно глава 7: „Истината за рака“ тук. От всичко това отново стигаме до извода, че човешката мисъл, в зависимост от естеството си, може да лекува, но може и да убива (най-вече себе си).

Що се отнася до физическото хранене, за него ведрусата Анастасия от книгите „Звънтящите кедри на Русия“ (връзка към книга 1: „Анастасия“ можете да намерите на сайта на сп. „Влъхвите“ тук) казва: „Човек трябва да се храни, както диша.“ Какво означава това, не сме осъзнали в пълна степен, но имаме някои предложения за отговор на въпроса „как?“: с лекота, без изкуствена или показна церемониалност (което не значи без мисъл); [храненето] да е средство, а не цел; естественост, а не принуда; животоутвърждаващо (като дишането), а не животопогубващо (в случая имаме скрита препоръка, но не и повеля, за вегетарианство).

Хомеопатията е цялостен подход в лекуването, където се лекува не болестта (симптомът), а човекът. Нездравословният начин на живот на човека (човечеството) и липсата на достатъчно самодисциплина и стремеж към себеразвитие, както духовно-нравствено, така и двигателно-материално (т.е. и физическо, а не непременно и не единствено кариерно-финансово, както се разбира думата „развитие на личността“ в днешно време), се разглеждат като причинителите на симптома. Тези причинители включват: природната и обществено-икономическата среда, политическа обстановка, стреса на работното място и в семейството (обществото), нездравословните хранителни навици.

В хомеопатията: „Здрав дух в здраво тяло“ и „Направи нещо добро за тялото си, че на душата ти да ѝ се прииска да живее в него“ са не само синонимни, но и допълващи се изречения, защото второто предполага и усъвършенстване на жизнената среда, включващо организирането не само на собственото тяло, но и на макрокосмоса (външната Вселена): например заменянето на неудовлетворяващата работа с такава, съответстваща с личните таланти на човека, в контекста на хомеопатията, би имало силно оздравително действие. Хомеопатията, следователно, е не само изолиран поход към лечението, а напротив: тя има връзка с цялото. Наред с цялостната философия, тя е и философско течение, което, разбрано и приложено правилно в неговата цялост, би оздравило душевно-болното ни общество.

Хомеопатията, въпреки нетрадиционно пълноценния си подход, се основава на някои строго научни закони.

Първият основен закон гласи: „Подобното се лекува с подобно“. Това означава, че на пациент с определени симптоми, се предписва такова хомеопатично лекарство, което е приготвено от вещество, пре­дизвикващо в по-големи дози подобни оплаквания у здрави хора.

Това ще рече, че при наличие на висока киселинност в стомаха (причинена от завишено наличие на солна киселина), се предписва много силно разредена солна киселина, която в големи дози би влошила проблема още повече. Този закон наистина припомня двойнственото действие на всяко вещество като „лекарство“ и „отрова“ в зависимост от дозировката. Та нали и противоотровата от змийското ухапване се правеше от отровата на змията? Не беше ли това знакът на всички аптеки? Явно съвременната алопатична медицина не е познала добре себе си.

Вторият закон гласи, че винаги се дава само едно лекарство според цялостта, т.е. съвкупността от характерни симптоми, където, както вече споменахме, всички нездравословни мисловни модели, навици и състояния на личността и нейната среда, се считат за симптом.

Това е така, защото докато не се установи ефектът от приема на едно хомеопатично лекарство, приемът на второ само би объркал естествените реакции на организма. Например, ако едно вещество в състава на първото хомеопатично лекарство действа възбудително, а друго вещество в състава на последвалото го хомеопатично лекарство – успокояващо, то тези двете вещества биха нулирали въздействието си върху организма и едновременният или последователният им прием би бил безсмислен. Вторият закон на хомеопатията би трябвало да е и закон в традиционната (алопатична) медицина, но по трагичен начин, често не е.

Пример за неспазването на Втория закон в съвременната медицина е една позната, която по време на бремеността си страдаше от разстройство на хипофизната жлеза. Лекарите ѝ бяха препоръчали хормоналана терапия, основана, естествено, на хапчета. Тя ходеше редовно на лекар, където всеки път ѝ се изписваха нови медикаменти. Младата жена не успя да задържи плода и при беседата с други специалисти, този път, от столицата, се установи, че първоначалното ѝ лечение е били неправилно, тъй като част от направените изследвания и изписвания на лекарства са били въз основата на вече приетите от нея различни хапчета, които са „разбъзикали“ хормоналните нива в организма ѝ.

На момичето се изписаха други хапчета и нов план на лечение въз основа на изследвания, направени вече по правилния начин – на „чист“, т.е., лишен от външни влияния организъм. Моята препоръка в случая към нея, а към всички нас, беше и си остава, преди да се доверяваме на традиционната медицина и нейните лекари, да се доверим първо на Майката Природа и на лекаря в себе си, може и на хомеопатичната медицина. Кой знае, може би при едно правилно лечение, тази жена не би загубила бебето си?

Ще кажете, случаят с познатата ми е бил изолиран такъв. Моля? А изписването на рецепти с куп хапчета и антибиотици, например, при един бронхит, от страна на личния лекар, не е ли един подобен коктейл от химикали, които внасяме в организма си? Сборното влияние, както и сборните странични ефекти при едно такова „лечение“, са непредвидими и крайно рискови. Престъпление е в XXI век човешките животи да се погубват вследствие на такова брутално невежество от страна на традиционната медицина.

ВНИМАНИЕ: Добре е да се отбележи, че със съвременната хомеопатична медицина често се злоупотребява от практикуващи лекари „специалисти“, които нарушават четирите закона на хомеопатията, например едновременно предписвайки сбор от различни хомеопатични лекарствени средства на своите пациенти, или пък лекуващи само отделен симптом, а не човека в неговата цялост. По този начин грешките от традиционната медицина се вмъкват в хомеопатията и подронват вярата в истинската наука. Добре е, преди да приложим каквото и да е хомеопатично лекарство върху себе си, да сме убедени в знанията на лекуващия ни специалист. За „уловките“ в хомеопатията разказва по-подробно д-р Гълъбов в книгата си „Хомеопатия за всички“.

Третият закон на хомеопатията гласи, че лекарството се дава във възможно най-малкото количество (доза) и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза. Това е така, за да се избегнат отрицателните последствия от възможно предозиране.

Четвъртият закон е Законът на Херинг. Той е непознат на повечето лекари и студенти по традиционна медицина, тъй като при традиционното лечение не се постига истинско изле­куване, и по този начин не се стига до неговото проявяване. Според Закона на Херинг, истинското излекуване на болния става отгоре надолу (напр. от главата към краката), отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи. При това, истинското излекуване често се съпътства от т. нар. „лечебна криза“: връщане на ста­ри оплаквания (преди месеци, дори години), в обратен ред на тяхното появяване, последвано от тяхното изчезване. Това показва, че тези не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати.

Хомеопатията е истинско знание, истинска наука с огромен потенциал за лечението на цялото човечество. В постоянният стремеж към все по-добро и по-пълно разбиране, развитие и приложение на нейните закони се корени нейната сила. В цялостната философия няма значение, откъде ще започнем: дали от изучаването на собствената си душа (психология), на личностните особености на тялото си и начина му на реагиране на вътрешните и външните процеси (биология), на растенията и билките (фитология), на Природната среда (екология), на обществото (социология), на държавното устройство (политология) и т.н. – то няма значение.

Стига да започнем своето търсене и да не спираме, да не се ограничаваме в дълбокото разбиране на отделените науки икономика, математика, история, физкултура и пр., а да търсим значението им една спрямо друга и заедно не на някакво абстрактно и твърде общо ниво, а в личния си живот.

Неслучайно Исус е казал: „Онзи, който търси, не бива да спира да търси, защото търси ли, ще намери. А намери ли, ще бъде разтърсен и ще се учуди. А учуди ли се, ще завладее Вселената.“ Защото всички пътища водят не към Рим, а към себе си. Именно за това себе-познание препоръчвам книгата на д-р Гълъбов „Хомеопатия за всички“.

Related posts

Вербална Хомеопатия

Метод разработен от Силва Дончева http://silvaantonydon.blog.bg/politika/2012/05/01/verbalnata-homeopatiia-na-praktika-video.947991 Из Вербална Хомеопатия Това е метод на лечение, в който е трудно да се повярва, но след като вече сте го разбрали няма да ви интересува нищо друго.  А за да приложите този нов метод на живот трябва да умеете само да ГОВОРИТЕ и да имате на разположение шишенце

Posted

За силата на една дума

Вербална Хомеопатия Втора част Методът на Силва Дончева книгата П Р А К ТИ К А Т А Разбира се, трябва да спазим и всички хомеопатични принципи, за да задейства препаратът: Когато се изговаря името на конкретното вещество или проблем винаги трябва да се споменава и разреждането, което задължително трябва да е повече от 9

Posted
Духовна хомеопатия или защо и как не полудях?

Духовна хомеопатия или защо и как не полудях?

Спомени на Живорад Родовлад Бележка към читателя: Описаното трябва да послужи като предупреждение, което помага да се избегне по правилен начин подобна опасност.   Не смеех да се прибера у дома. Гледах да се бавя, колкото се може повече, преди да се прибера, защото картините в ума ми бяха ужасяващи! Дори не искам да ги

Posted