„Кой е по-силен?” Притча за … който види себе си в нея.

Живорад Родовлад

Преди години един християнски поклонник, бъдещ пастор, ми даде едно книжле. Не го метнах в печката. Зачетох се в него. Не станах християнин, не започнах да ходя всяка събота в неговата църква (той беше адвентист), но запомних една интересна притча. Сега ви я разказвам, малко видоизменена, и на вас.

 

Веднъж Истината решила да си премери силите с Любовта.

Може ли Истината да не знае „Кой е по-силен?” от двете? Не може. Тя, Истината, се стреми всичко да знае. И подирила Любовта. Намерила я замечтана на брега на едно езеро и със силно съсредоточен поглед й рекла:

  • Здравей, Любов. Искам да си премерим силите с теб.
  • Щом искаш, аз съм съгласна, след като това ще те накара да се чувстваш добре.- отговорила Любовта с усмивка и без да му мисли много.
  • Не „добре”, а „по-добре”. – поправила я Истината. – Аз и сега се чувствам добре, но след като разбера, кой от нас е по-силен, ще се чувствам още по-добре.

Този път Любовта нищо не рекла, а попитала Истината:

  • Ти как предлагаш да постъпим, за да разберем коя от нас е по-силна?
  • Ами, ще тръгнем по този път и като срещнем някой човек, ще му въздействаме всяка по своя начин и ще видим чие въздействие ще се окаже по-силно. Съгласна ли си?, – попитала Истината.
  • Добре. Съгласна съм. Да вървим. – отвърнала Любовта.

И тръгнали двете по пътя. Вървели, що вървели, срещнали един човек. Истината изпреварила Любовта и отишла първа до човека. Пообиколила го, поогледала го, поразучила го и му казала:

  • Човече, на гърба палтото ти е скъсано. Свали го, за да го оправиш.

При тези думи на Истината човекът не си свалил палтото, а го хванал отпред и още повече го притиснал.

Тогава Любовта казала на Истината

  • Нека опитам сега аз. – И се обърнала към човека.- Човече, ако искаш, дай ми палтото ти и аз ще го зашия.

Като чул тези думи, човекът разтворил палтото си, свалил го и го подал на Любовта.

 

Притчата беше вмъкната в книжлето, което имаше заглавие „Бог е любов” и идеше, за да внуши, че Бог е Любов. Да, Любовта действа по този начин, но Бог не е Любов, макар че е в задруга с енергията на Любовта. :) Но Той, уравновесил в себе си енергиите на всички вселенски същности, е нещо друго, нещо, което защитава и самата Любов от уловките на наивността. И, ако искаме да продължим притчата в съвременно звучене, то тя би могла да се развие и така:

 

Когато Любовта поела палтото на човека и започнала да го шие, толкова се увлякла в занятието, че не само го зашила, но и извезала много красиви шевици по палтото. Човекът, когато Любовта му върнала палтото, вместо да й благодари, като видял красивите шевици, които не били в синхрон с „евро-атлатническите символи”, се разкрещял на Любовта:

  • Абе, ти луда ли си? Аз мислех, че ти само ще ми зашиеш палтото, а ти какви тука глупости си изписала? Сега аз да се срамя ли сред приятелите си?
  • Добре, човече. Дай ми палтото си, за да го поправя. Ще му махна шевиците.- смирено и малко обидено рекла Любовта. Тя очаквала радост и благодарност, а получила ругатни и обвинения.

В този миг една невидима сила взела палтото и пред очите на човека, Истината и Любовта започнала да трие шевица по шевица. Ала с всяка изтривана шевица палтото ставало наполовина, смалявало се. Тази сила се казвала Благодарност. Тя не позволява неблагодарниците да се ползват от благата, създавани от добрите сили. В този миг, човекът, виждайки, че дрехата му се смалява и ще стане неизползваема, извикал:

  • Чакай! Може би сбърках. Мога ли да поправя стореното? – до него се била докоснала Съвестта и му помагала.
  • Можеш, извини се за неблагодарността и прибързаността си, и помоли светлите сили за такава дреха, за каквато си си мечтал! – отвърнала Прямостта.
  • Нима мога да мечтая, след като извърших такава грешка? – попитал човекът, като разбрал, че си има сериозна работа не с комшията Пешо, нито с пияницата на квартала, а с велики вселенски сили.
  • Мечтата ти, ако е истински светла, ще ни обедини всички светли сили и ще надделее над всички терзания, грешки, подвеждания, изкушения. – рекла Вярата.

А Мечтата?

Мечтата чакала търпеливо да бъде поканена от Душата на човека. Защото знаела, че онзи, който я открие и покани, той вечно ще живее! А в живота както грешки, има и прошки. За да ни е леко и радостно на всички! И задружно, и красиво!

Един помага с едно, друг – с друго. Но Мечтата ръководи! :)

 

 

 

 

 

Related posts

Събуди се

Събуди се

от Алекс Петров Безотговорност и безнаказаност се внушават нарочно и ЧРЕЗ мобилните комуникации, и филмите, които третират това – са като курсове за различните видове престъпност. Който не знаеше как ста­ва – вече се научи.И престъпността естествено, че ще расте все повече! Има ли вече филм, който да не ти доказва, че да ходиш на

Posted
Образуване, образование и безобразие

Образуване, образование и безобразие

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Част от послеслова на преводача „Българският Дзен – непобедимата ни воля за щастие“ към превода на книгата „Психоанализа и дзен-будизъм“ от Ерих Фром ….В мига на своето най-истинско пристигане на Земята – в душа и в тяло, които са в пълна хармония – всеки човек си обещава да гради,

Posted
Не искам и не приемам оценки на нашия народ нито от Запад, нито от Изток!

Не искам и не приемам оценки на нашия народ нито от Запад, нито от Изток!

Сън на Живорад Родовлад Оценки, които не сме поискали като народ, са всъщност самооценка на самите „оценители”   Сънувах сън. Че съм в едно голямо Училище. Голямо колкото Земята. И на народа ни български дават разни „слаби”, „средни”, най-много „добри”, а после пак „средни”, „слаби” оценки… А „учителите”, „оценителите” едни такива строги, намръщени, навирили нагоре

Posted
ДА ПОДАДЕМ РЪКА НА ПАДНАЛИЯ, А НЕ ДА ГО ДОНАТИСКАМЕ В КАЛТА

ДА ПОДАДЕМ РЪКА НА ПАДНАЛИЯ, А НЕ ДА ГО ДОНАТИСКАМЕ В КАЛТА

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Когато мислим, говорим, пишем за Доброто и Добруването на всички нас, българите, често пъти ни е много лесно да се почувстваме като „велики творци“ и „мъдреци“… Но когато дойде време за Действие… тогава става ясно дали правим разлика между стихийно действие и осъзнато действие. Сега е много лесно да

Posted