„Кой е по-силен?” Притча за … който види себе си в нея.

Живорад Родовлад

Преди години един християнски поклонник, бъдещ пастор, ми даде едно книжле. Не го метнах в печката. Зачетох се в него. Не станах християнин, не започнах да ходя всяка събота в неговата църква (той беше адвентист), но запомних една интересна притча. Сега ви я разказвам, малко видоизменена, и на вас.

 

Веднъж Истината решила да си премери силите с Любовта.

Може ли Истината да не знае „Кой е по-силен?” от двете? Не може. Тя, Истината, се стреми всичко да знае. И подирила Любовта. Намерила я замечтана на брега на едно езеро и със силно съсредоточен поглед й рекла:

  • Здравей, Любов. Искам да си премерим силите с теб.
  • Щом искаш, аз съм съгласна, след като това ще те накара да се чувстваш добре.- отговорила Любовта с усмивка и без да му мисли много.
  • Не „добре”, а „по-добре”. – поправила я Истината. – Аз и сега се чувствам добре, но след като разбера, кой от нас е по-силен, ще се чувствам още по-добре.

Този път Любовта нищо не рекла, а попитала Истината:

  • Ти как предлагаш да постъпим, за да разберем коя от нас е по-силна?
  • Ами, ще тръгнем по този път и като срещнем някой човек, ще му въздействаме всяка по своя начин и ще видим чие въздействие ще се окаже по-силно. Съгласна ли си?, – попитала Истината.
  • Добре. Съгласна съм. Да вървим. – отвърнала Любовта.

И тръгнали двете по пътя. Вървели, що вървели, срещнали един човек. Истината изпреварила Любовта и отишла първа до човека. Пообиколила го, поогледала го, поразучила го и му казала:

  • Човече, на гърба палтото ти е скъсано. Свали го, за да го оправиш.

При тези думи на Истината човекът не си свалил палтото, а го хванал отпред и още повече го притиснал.

Тогава Любовта казала на Истината

  • Нека опитам сега аз. – И се обърнала към човека.- Човече, ако искаш, дай ми палтото ти и аз ще го зашия.

Като чул тези думи, човекът разтворил палтото си, свалил го и го подал на Любовта.

 

Притчата беше вмъкната в книжлето, което имаше заглавие „Бог е любов” и идеше, за да внуши, че Бог е Любов. Да, Любовта действа по този начин, но Бог не е Любов, макар че е в задруга с енергията на Любовта. :) Но Той, уравновесил в себе си енергиите на всички вселенски същности, е нещо друго, нещо, което защитава и самата Любов от уловките на наивността. И, ако искаме да продължим притчата в съвременно звучене, то тя би могла да се развие и така:

 

Когато Любовта поела палтото на човека и започнала да го шие, толкова се увлякла в занятието, че не само го зашила, но и извезала много красиви шевици по палтото. Човекът, когато Любовта му върнала палтото, вместо да й благодари, като видял красивите шевици, които не били в синхрон с „евро-атлатническите символи”, се разкрещял на Любовта:

  • Абе, ти луда ли си? Аз мислех, че ти само ще ми зашиеш палтото, а ти какви тука глупости си изписала? Сега аз да се срамя ли сред приятелите си?
  • Добре, човече. Дай ми палтото си, за да го поправя. Ще му махна шевиците.- смирено и малко обидено рекла Любовта. Тя очаквала радост и благодарност, а получила ругатни и обвинения.

В този миг една невидима сила взела палтото и пред очите на човека, Истината и Любовта започнала да трие шевица по шевица. Ала с всяка изтривана шевица палтото ставало наполовина, смалявало се. Тази сила се казвала Благодарност. Тя не позволява неблагодарниците да се ползват от благата, създавани от добрите сили. В този миг, човекът, виждайки, че дрехата му се смалява и ще стане неизползваема, извикал:

  • Чакай! Може би сбърках. Мога ли да поправя стореното? – до него се била докоснала Съвестта и му помагала.
  • Можеш, извини се за неблагодарността и прибързаността си, и помоли светлите сили за такава дреха, за каквато си си мечтал! – отвърнала Прямостта.
  • Нима мога да мечтая, след като извърших такава грешка? – попитал човекът, като разбрал, че си има сериозна работа не с комшията Пешо, нито с пияницата на квартала, а с велики вселенски сили.
  • Мечтата ти, ако е истински светла, ще ни обедини всички светли сили и ще надделее над всички терзания, грешки, подвеждания, изкушения. – рекла Вярата.

А Мечтата?

Мечтата чакала търпеливо да бъде поканена от Душата на човека. Защото знаела, че онзи, който я открие и покани, той вечно ще живее! А в живота както грешки, има и прошки. За да ни е леко и радостно на всички! И задружно, и красиво!

Един помага с едно, друг – с друго. Но Мечтата ръководи! :)

 

 

 

 

 

Related posts

Мъдрости от книгата „Любов“ на Елиф Шафак – част II

Извадила за вас: Леа Серафимова Всички сме създадени по Божия образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и

Posted
Истини и заблуди за прераждането

Истини и заблуди за прераждането

Статия на Влъхвите Настоящата статия разглежда заблудите, които дебнат душите между преражданията и начините за тяхното надмогване.Статията е събирателна – включва размисли на Влъхвите по материали на Г. Прескът и други Интернет-източници, но не претендира да представя всички страни на пътя на душата след напускането на тялото. Въпреки, че не задължаваме никой да се съгласи

Posted
ДЪЛГАТА РЪКА НА … ДОБРОТО

ДЪЛГАТА РЪКА НА … ДОБРОТО

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов от неговия профил във Фейсбук Преди няколко десетилетия, през детството и юношеството ми бях около двадесетина години „програмиран“ от Партията-Държава да виждам „Дългата ръка на Вашингтон“ навсякъде, където има злини. Сега пък, от около двадесетина години „демон-кратичните медии“ и „демон-кратичните партии“ програмират днешните младежи да виждат „Дългата ръка на

Posted
ОТНОВО У ДОМА

ОТНОВО У ДОМА

Първа част Пътепис от Донадела   Гурбетчията е човек, тръгнал да спечели пари и да се върне у дома с тях. Аз не знаех смисъла на тази дума тогава, когато заминах през гладните години на 1992-93 година. Мислех си, че няма да стоя дълго, но, уви, не се оказах права. Като лист, отбрулен от  родното

Posted