Приказка за Венера

Още една разходка из ведруската астрология. Разхождащ се Живорад Родовлад

И когато Целта била определена, енергиите били смаяни. Същностите, с малки изключения, се чудели как тази Цел, толкова велика, толкова безпримерна, толкова неподражаема, може да бъде постигната. Не, това е невъзможно. Не е възможно такава Цел да бъде постигната, защото никой досега не я е постигал. Никой дори в мислите си не бил достигнал до нея, а камо ли наяве да я … Как ли ще стане?

Питали се същностите, защото образът на Творецът вече засиявал все по-видим и по-видим в мрачната дотогава Вселена. Мракът започвал да отстъпва, защото Мисълта на Създателя толкова бързо творяла, че всички пречки рухвали още преди да бъдат помислени.

Не! Това е невъзможно. Това изисква много повече от енергията само на една същност! Това не е по силите на никоя сама същност. Нима това е …? Нима това е Съ-трудничество? Съ-Творение? Нима Той обединява, включва енергиите и на други същности? Но как това ще стане? Коя друга същност би се съгласила да „играе по чужда свирка”? Нима ние, вечните Същности, можем да се подчиняваме една на друга! Не, това не е възможно! Това е против самата ни природа! Това е против всяка от нас, иначе бихме изчезнали! Не, ние същностите сме вечни и неизменни, неподчиними и непроменими, затова сме същности. Как така?

И докато една, две, три същности вече се включвали в „хорото” на Създателя, повечето останали още умували, още се назландисвали, още се питали в себе си „Как е възможно?”, вместо да усетят прекрасността на Неговия Промисъл! Но тук една същност, която играе съдбоносна роля при всяко осъществяване, при всяко съ-битие, при всяка случка на всички измерения на битие, вече не чакала, вече не се канела, вече не се питала, вече не задавала въпроси, а Усещала, че Промисълът е наистина Велик и Безсмъртен, защото в този Промисъл има място и за нея. И при това за истинската Нея, без никакви уловки, без никакви подвеждания. Тя няма да изчезне, няма да се разтвори в Неговия Промисъл, няма да се изпари, няма да забрави коя е, а, напротив, ще стане още по-себе си!

Тя, тази хубавица, започнала чуден танц. Танц на Вярата, защото тази същност всъщност „Вяра” се зовяла, ако с имена Творецът е поканил ние да определим всяко нещо според неговото предназначение във Вселената.

Този танц на Вярата щял да бъде вечен. Сутрин и вечер. Посред нощ и посред пладне. Сутрин и вечер. Вечен танц. Танц на Вярата. Всяка бъдеща видима частица щяла да се съобразява с този Танц на Вярата, защото иначе нямало да може да бъде осъществена във видимото, в материално-плътното измерение на битието.

От най-горещите до най-студените образи този танц започнал да изобразява чрез себе си. Той щял да подхрани всички усилия, и светли, и тъмни, но едно вече не можело да се захранва от него: усилието на Безверието. То останало назад. То било вече безвъзвратно минало. Нямало никакъв начин Безверието отново да се върне. Вялостта, изпълнена с кухота, без дух, без вдъхновение, без живец, без трепет, нямало как вече да се вмъкне в Неговия Промисъл. Всичко друго имало вече място и предназначение. А Безверието вече си изиграло своите карти: подготвило Танца на Вярата. На неговия фон този Танц ставал все по-видим, все по-красив, все по-завладяващ. И на видимото, онова, което днес наричаме „небе”, се появила Зорницата-Вечерница, онази хубавица, която ще играе подхранващата роля на всяка Цел. Защото всички малки Цели водят към Голямата Цел. Колкото и противоположни да са Целите, те винаги водят към Голямата Цел, която Създателят-Мечтателят си поставил и чрез която вдъхновил първом светлите същности, а … по-подир започнал да въвлича, макар и не толкова охотно, и тъмните: да пречат! Да спорят! Да мамят! Да съкрушават! Да разубеждават! Да разколебават! Да отслабят! Да се опитват да върнат Времето назад – към Небитието!

Ала Вярата вече много добре била проумяла Промисъла на Създателя – Той не е глупак! Не е тъпак! Не е наивник! Той е поканил всички същности, включително и Безверието! Но то, горкото, се сви от самото начало и изигра своята отключваща роля. Помогна ми на мен да усетя, че тук става дума за нещо истинско, нещо вечно, нещо прекрасно. Ах, как си дремех в себе си до този миг! Ах, как мога сега да се разкърша, да развихря мощните си енергии! Ах, този великолепен Свирач, който ме покани на Танц! Този танц вече никога няма да спира, защото той винаги ще свири!

И който в хармония с неговата Песен иска да играе, нему аз с най-велика радост ще помагам. Но ще помагам и на онези, които искат да играят против Него, защото моята задача не е да преча, а да помагам на всяка истинска Мисъл. Тъмна или светла, аз ще подхранвам всяка мисъл, за да се осъществява, за да се доближава до Неговия Промисъл мисленето на …

Тук Вярата май за миг щяла да удари на „камък”… Но Неговата Мисъл била толкова прекрасна, толкова бърза, толкова могъща, толкова неотразимо несломима, че тя, Вярата, разбрала, че Създателят наистина е Измислил самата Вечност, но вече видима и прекрасна.

Земята щяла да бъде тази Вечност, а аз ще я наглеждам и сутрин, и вечер. За да помагам на мислите, и светли, и тъмни на…

И пак Вярата, която усещала толкова мощно затопляне, но не изгаряне, откъм Създателя-Мечтателя, била на път да удари отново на „камък”, но понеже тя играела по Неговата Мелодия, която толкова й харесвала, почувствала отново нов прилив на сили, на нови сили, на нещо необичайно, на нещо изумително:

  • Как? Нима е възможно това? Нима аз ще се увеличавам? Нима аз ще раста? Нима аз ще ставам все по-хубава, все по-красива, все по-силна, все по-обаятелна и по-неотразимо величава? Нима е възможно отвъд моите възможности да отида? Нима същността, която аз изразявам, ще се променя още и още? Нима ще изменя на себе си? Нима да вярвам все повече е измяна? Ах, тиии?…:)

Видяла тя Творението най-велико в Мисълта Негова, проумяла, усетила, че ще дойде миг, когато това Творение ще започне да тласка всяка същност към нови измерения, които винаги ще бъдат в хармония с Промисъла на Създателя. Как? Това Творение? Нима то може да ме тласне, да ме вдъхнови толкова, че да пожелая да отида отвъд границите, които сама съм си задала? Нима е възможно това? Но какво говоря аз? Нима за мен, Вярата, има невъзможни неща? Да, Той е сътворил Човека и само Човекът ще може след време, след мощно и цялостно осъзнаване да ме вдъхнови отново по подобен начин така, както днес Той, Мечтателят-Създател ме е вдъхновил! Ах, хитрец, хитрец си ти, Създателю-Вдъхновителю! Но аз ще чакам търпеливо, ще чакам този прекрасен миг, когато твоето Подобие ще те настигне и ще ме докосне осъзнато! Ще дочакам това време светло и крилато. А дотогава ще работя неуморно, ще помагам спорно, ще дарявам със сила всяка Цел! Защото само по този начин ще отработим, ще отстраним, ще надделеем всички празни ходове! Само така ще слеем всички противоположности за прекрасно Съ-творение и велика всеобща радост от неговото съзерцание.

Затова сутрин и вечер Венера ни се любува и ни подканя закачливо: „Не вярваше ли, че ще има пак утро? Но ето, аз съм отново тук и вечно ще бъда! Не вярваше ли, че ще се свечери!? Но ето, аз отново съм тук и вечно ще бъда! А ти, помисли си хубаво – какъв Танц би искал да играеш? В хармония с Неговата Музика? Или в не? Аз за себе си съм решила и винаги ще играя Танца на Вярата в хармония с Неговата Мелодия! Аз идвам винаги, когато има Цел! Мисъл, наситена с целенасоченост, ме привлича като цветето как привлича пчелата, като как медът привлича мечката, като рибата как се влече от водата, като камъкът как ражда водата, ах, ах, ах, та мен ме има навсякъде! Навсякъде, където има Цел, там идвам и аз! Но внимателно избирайте своите цели, защото аз винаги ще играя, а доста от целите няма да оцелеят вечно! Внимателно избирайте своите цели, внимателно, внимателно, своите цели, цели, цели, ах, толкова е хубаво да подхранвам, да захранвам, да насищам, да давам сила на целите, целите, целите… Аз съм целителна, аз съм възхитителна! Аз съм Вярата, Венерата, Вечерницата, Зорницата. Всичко видимо започва и свършва чрез мен, защото ако не бях го дарила със себе си, вие нямаше да го виждате! Ах, ах, колко е хубаво, че вече съм включена! Включена!!! Играя, играя, играя! Толкова е хубаво! Но само внимавайте с целите!… Аз играя… и … разбрахте, нали :) :) :)

……………………..

Когато съмнения тъмни те изпълнят, уважаеми читателю, обърни очи нагоре и виж прекрасната Зорница-Вечерница и я помоли да ти помогне с едно, само с едно „синапено зрънце вяра”. Тя обича да го прави, когато бъде помолена. Прави го и когато не я молят, но някакси не толкова охотно и не толкова хармонично. А на теб ти се иска да става все по-хубаво в живота ти, нали. Затова не заповядвай на планетите, а им благодари и учтиво ги моли. Те ще откликнат, щом усетят чистите ти помисли… Хайде, приятна разходка из ведруската пътека сред звездите! И не хвърляй фасове:) , дръж си ги в джоба :) . Но внимавай, да не си запалиш панталона :) :) :) .

 

 

 

Related posts

Гледайте небето! Защо наричате Черната Луна Новолуние!?

Гледайте небето! Защо наричате Черната Луна Новолуние!?

Както казва Румен Колев: “Ако съвременните астролози гледаха небето, щяха да се светнат за всичко!” Циклите на Луната са особено важни, дори най-важни в астрологията още от най-древни времена. Най-значимите цикли и в древна Месопотамия са били Новолунието и Пълнолунието. С появата на първия Лунен сърп се е бележело началото на месеца. По това какво

Posted
Свободната воля в хороскопите ни. Антична астрология

Свободната воля в хороскопите ни. Антична астрология

Тази тема занимава всеки. Имаме ли свободна воля? До колко можем да променяме и моделираме съдбите си? В тази статия ще се постарая да отговоря като ще дам и конкретен пример с хороскоп с прийомите на античната астрология. Много е модерно да се говори за свободна воля, която всеки от нас има и особено удобно

Posted
Глобална и финансова прогноза за България за месец Август 2016

Глобална и финансова прогноза за България за месец Август 2016

Глобален и финансов астрологически анализ за месец Август погледнат от София     Д-р Краси Сергиева DMA   Настоящият анализ е изготвен с помощта на сидеричният вавилонски зодиак, така както е бил използван преди 5000 години преди Христа в древна Месопотамия. Този фиксиран зодиак изобразява реалната ситуация на небето, за разлика от модерния тропически, който

Posted
Спрете с този Ретрограден Меркурий моля!

Спрете с този Ретрограден Меркурий моля!

Много е модерно да се говори за ретрограден Меркурий. Мълвата за него и за “опасносите” свързани с него се разнася от уста на уста от “астролог” на “астролог” като градска легенда!     Всъщност, най-маловажната ретроградност е тази на безобидният Меркурий. Тя изобщо не може да бъде сравнявана с ретроградността на Сатурн, да речем. Защо

Posted