Филмът „Капитан Петко войвода” (1981)

Представяне и размисли от Петка Русева

 

Сценарист: Николай Хайтов

Режисьор: Неделчо Чернев

Оператор: Димо Коларов

Музика: Атанас Бояджиев и Петър Ступел

Участват: Васил Михайлов, Пламен Дончев,

Петър Чернев, Стоян Гъдев, Наум Шопов,

Васил Банов, Бистра Марчева,

Мариана Димитрова, Бистра Тупарова
Джоко Росич, Георги Русев и др.

 

 

ЕПИЗОД ЗАГЛАВИЕ ВРЪЗКА

Част I„Хайдутин“

Епизод 1 „Отмъщението” https://youtu.be/f76YPbvBO1g
  Епизод 2 „Капанът” https://youtu.be/EHP_x_egHis
  Епизод 3 „Бягството” https://youtu.be/mwZq446mCyM

Част II – „Комита“

Епизод 4 „Хайдушки данък” https://youtu.be/4GQELE1eJf8
  Епизод 5 „Русия дойде” https://youtu.be/nQq7iJrN3i4
  Епизод 6 „Годежът” https://youtu.be/Hsdis2VNq_4
  Епизод 7 „Топографи” https://youtu.be/zJ2Nx3KldLU

Част III„Мирен живот“

Епизод 8 „Завръщане” https://youtu.be/d9rVw5vVgRA
  Епизод 9 „Срещи” https://youtu.be/rXNksQR-dwE
  Епизод 10 „Ич Кале” https://youtu.be/fqytuGAQmHc
  Епизод 11 „Побратимът” https://youtu.be/5Z_xMA139_0
  Епизод 12 „Петко ле, капитанине…” https://youtu.be/kwSK_aoHdtI

 

Филмът „Капитан Петко войвода” (1981) на режисьора Неделчо Чернев е биографична историческа драма от 12 серии, разпределени в три части по сценарий на Николай Хайтов, разказваща за живота на Петко (Каракирков, Киряков) Калоянов (1844-1900), по-известен като Капитан Петко войвода. Войводата и революционер Капитан Петко войвода, роден в с. Доганхисар, в Беломорска Тракия, има труден житейски път, който път той посвещава на освобождението на беломорските българи, защитата на Родопите и изобщо, българското целокупно единство.

Принуден да стане хайдутин след убийството на брат си и братовчед си, за да отмъсти, Петко Киряков никога не се връща обратно към „истински мирния живот”, а ако го прави, то това е само временно, за да се завърти отново върхушката на събитията, поставяйки го начело на неговите верни хайдути или в центъра на събитията, където, сред интриги и клевети, свикналият да си проправя път чрез чест и достойнство мъж, се чувства неадекватен да се бори срещу низкото и хлъзгавото, долното и подмолното. Друг е въпросът, че „истински мирен живот” за Петко Киряков никога не е имало, както не е имало и за семейството, съселяните, и сънародниците му по времето на Турското робство, където, както при всяка форма на робство, грабители от разни род и порода се домогват по високите етажи на властта, за да издевателстват над беззащитното население.

Но, за да покажат, че това население не е тъй беззащитно, колкото насилникът е свикнал да мисли през петвековния си рахатлък, смели български мъже излизат по горите – да, отпървом заради лична мъст, но отпосле – заради общото, националното дело. Горските шуми и шубраци, вековните дъбове и буки пеят „песен хайдушка, юнашка”, песен на Свободата, такава, каквато я има само в най-първичния й, естествен природен вид, пред която смелите сърца и непокорните души не остават безразлични.

Скоро същите тези хайдути се превръщат от разбойници в предводители и революционери и много от тях заемат челни места в борбата ни за национална свобода през XIX век, така майсторски описана от Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания” (връзка към анализ и коментари по „Записките” можете да намерите тук, за част I и тук, за част II). Между тези смели мъже българи е и станалият известен като Капитан Петко войвода, чиито подвизи, макар и не увековечени в Захариевите записки, са пресъздадени чрез таланта на Николай Хайтов и Неделчо Чернев в едноименния филм, белязал с родолюбива, патриотична и дори романтична нотка живота на поколения българи.

След като се бори на родна територия срещу турското насилие и безчестие, но не и срещу миролюбивите и честни турски поданици на империята, страдащи по подобен начин от несправедливите закони и лошото управление на Османската империя, Петко Киряков отива в Атина, където става слушател във Военното училище. Впоследствие криволиците на съдбата го отвеждат в Италия, където той бързо става дясна ръка на Джузепе Гарибалди. Там, изявявайки се с особена смелост и предводителски качества в българо-италианските борчески чети, Петко Киряков се окичва с титлата „капитан”.

Трудният живот и организираната борба в четата от гарибалдиевите 220 храбреци, а както и здравата селска закалка, учат Капитан Петко войвода на дисциплина, ред и уважение към справедливия закон. Неслучайно, установявайки се впоследствие във Варна, Капитан Петко войвода става адвокат и защитник на бедните, неуките и неоправданите и този път със Слово, наместо с ножа и пушката (или меч :) :) :) ), той възвестява правото на човека, било то българин или турчин, или представител на която и да е друга народност, на достойно съществувание.

Капитан Петко войвода не е човек, който след Освобождението да тръгне да се тупа в гърдите и да иска благинки от българската държава за жертвите, които е направил в името на своите сънародници и святото за всички ни дело – Свободата. Напротив, той дълго време се опитва сам да свърже двата края, претърпявайки и лишения. Но нищо не може да се сравни с огорчението му, когато посещава, заедно с адаша си, Петко Радев, или т.нар. Малък Петко, един от бившите участници в дружината си. Изоставен на произвола на съдбата в една студена и влажна дупка, която само формално може да се нарече соба, възрастният и вече на смъртно легло герой разкрива пред Капитан Петко войвода истинското лице на суровата реалност: никакви пенсии, никакви имоти, никакви елементарни човешки грижи не са положени за борците ни за национална свобода след Освобождението. Този случай не е единичен. В „Записки по българските въстания” Захарий Стоянов с горчилка описва материалната несрета и злощастна участ на най-смелите и най-високо духовните българи, дали мило и драго, изоставили баща и майка, брат и сестра, другар и либе, за да се посветят на святото дело.

Въпреки, че след Освобождението Капитан Петко войвода има личното познанство с генерал Скобелев и Император Александър II, последният от които го произвежда в чин капитан от Руската армия, дава му орден за храброст „Георгиевски кръст” и имение от 160 000 дка в Киевската губерния, патриотът Капитан Петко войвода продава имението и се връща в свободна България, за да й се нарадва. Собствената му държава, за разлика от братска Русия, се отнася като мащеха с него. Множество пъти той бива оклеветяван и обвиняван в подривна дейност, множество пъти бива задържан и подлаган на разпит, а отказът му да съдейства на местните грабители-поробители, вече българи, а не турци, го забърква в техните безбройни политически интриги.

Русофилът Капитан Петко войвода е оклеветен за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов, синът му от първия му брак е екстрадиран, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. По време на 140-дневното му изтезаване, от 27.07. – 15.12.1892 г. във варненската тъмница Ичкале, градоначалникът Спас Турев, за когото самият Капитан Петко войвода веднъж огорчено възкликва: „Турчев, Турчев, ти си по-голям турчин и от турците!”, заграбва спестяванията на войводата под формата на акции от продажбата на имението му в Киев.

Филмът „Капитан Петко войвода” показва един мъж, който живее за България и умира за България. Не изтезанията и униженията, не преследванията и гоненията от страна първо на турското имперско правителство и след това – „свободното” българско такова убиват войводата, а ударът, нанесен върху неговата Мечта за свободен свят, където хората да живеят в мир и разбирателство, който свят обхваща и неговата родна Майчица България. Капитан Петко войвода развява траурния флаг от покрива на къщата си, на който е изписал „Те погребаха България” в знак на протест срещу новите поробващи заеми на тогавашното българско правителство, взети от чуждестранни банки. По флага стрелят стражарите, за да го свалят от покрива на къщата на Капитан Петко войвода, а скоро след това нашият национален герой умира.

Капитан Петко войвода” е филм за всеки истински българин и за всеки Човек.

Един филм на достойнството, мъжеството, храбростта и честта.

Един филм на Бореца за Свобода.

Един филм за безсмъртието на България!

Related posts

Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Представяне и размисли от Божидар Светлозаров   Режисьор: Вили Цанков Сценарист: Стефан Дичев В ролите: Илия Добрев, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Георги Черкелов Музика: Георги Тутев Оператор: Борислав Пунчев   Епизод Заглавие Връзка 1. „Посрещане“ https://youtu.be/98r6EMtkIp0 2. „Сватба“ https://youtu.be/C8urnBKWYrw 3. „Кривици“ https://youtu.be/xX1FpENKcpo 4. „Проповед“ https://youtu.be/YoFl1F7eCRw 5. „Чужденци“ https://youtu.be/PkuAyFwslHs 6. „Събрание“ https://youtu.be/1L3AcH7Un90 7. „Пловдив“ https://youtu.be/J4dhezjgbpU 8.

Posted
ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА

ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА

Елена Тодорова   “Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й (…) не го съзнаваха.” Така започва един от най-популярните романи на Америка – “Отнесени от вихъра”, писан в продължение на 10 години (от 1926 до 1936). Макар романът да е единственото произведение на Маргарет Мичъл, “провинциалната домакиня”, той продължава да вълнува

Posted

„В какво се превръщат мечтите?“

http://zamunda.net/banan?id=48679 Това е филм с гениалния Робин Уилямс – разказ, който въвежда романтично, драматично и надълбоко в темата за преражданията на човека. Нашата душа не просто съществува – тя играе най-важната роля в целия ни живот, но дано го осъзнаем още докато сме тук! И да ценим най-много душата си и тази на ближните си,

Posted
Филм на Джон Пилджър „Новите владетели на света“

Филм на Джон Пилджър „Новите владетели на света“

Кратко представяне от Живорад Родовлад Филмът не е за фанатични антикомунисти и за заклети привърженици на „американската мечта“. Защо? Защото ще видят кадри, които демонтират от съзнанието им митовете за „американската свобода“, за „свободния свят“. Няма как да отговорят честно и положително на въпроса „Струва ли си благосъстояние, което се гради на цената на смъртта

Posted