Главоблъсканица за патриотари

Предлага Медоносна Оса

Напоследък у нас има изобилие от „патриотари“. Това ще рече „родолюбци“, ама не съвсем :) . Как така „не съвсем“? Ами ето как: бият се в гърдите, че много обичат Майка България, но когато идва някой чуждестранен велможа, не знаят думичката „НЕ!“ Колкото и противобългарски искания да има този велможа, нашите патриотари винаги казват „ДА“ на тези искания. Без значение дали то иде от Византийската империя или Османската, от Английската или Френската, Германската или Руската, Третия Nulaрайх или СССР, ЕС или САЩ…

Каква е душата на патриотара? Отдясно ще я видите: празна! Страховете всичко изяждат и не остават никакви убеждения, освен едно: „Аз съм с онзи, който е на власт! Властта е моята Родина! Винаги верни на властта! Да живее властта!“

И така коя е най-тежката душевна задача за един патриотар? Разбира се, да отгатне откъде ще задуха вятърът вдругиден? И да си настрои гласните струни да вика в тази посока. Ако довчера е викал: „Да живее Великата българо-византийска дружба1“, от утре вече ще вика „Долу Византия! Да живее великата българо-османска дружба! Привет на петвековното мирно присъствие на османския ни цивилизатор!“. Той, патриотарът ще продава развалено месо едновременно и на руската, и на турската армия по време на Руско-турската освободителна война през 1877-78 година. А след войната ще обяви Русия за „най-големия ни враг“. Същият патриотар, но вече в друго физическо тяло, ще целува подметките на Фердинанд, а след бягството му, ще вика най-възмутено: „Той ли? По-лош от него няма!“. След десетилетия ще приветства Адолф Хитлер най-възторжено, а след 9.9.1944 г. ще стреля пръв по него, за да бъде забелязано това от Съветската армия. И ще вика още по-възторжено „Да живее другарят Сталин – Бащата на народите!“

Същият, без ни най-малка промяна, патриотар, през 1956 година ще се възмущава от „култа към личността на Сталин“ (вече няма да е „другар“, нито „Баща на народите“), но ще дере гърло за „победата на реалния социализъм“. Както се очаква, след 10.11.1989-та той ще вика „Смърт на комунизма! Демокрация! Демокрация!“ и ще припка към американското посолство, за да получава наградата за предателство, пардон, за „смело отстояване на демократичните ценности“!

На него, довчерашния най-правоверен „комунист“,  Държавна сигурност първи ще му осигури възможност да получи работна виза в „гадния капиталистически свят“ и да къта скромните си спестявания (от закусчиците си само) в офшорка, но той, когато му се обадят от американското посолство, най-гръмогласно ще заклеймява „лошата Русия“ и „още по-лошия комунизъм“. Защото патриотарът няма Родина като теб и мен, уважаеми читателю! Неговата „родина“ е ВЛАСТТА – който е на власт, с него е винаги патриотарът! За него не е важно сърцето, а – портмонето. Неговата родина не е България, а – банката, парламентът, президентството, министерски съвет…. службицата, службата… робот-лъкът!

Та как да му помогнем, за да не се терзае и измъчва? И да не гадае дали утре или вдругиден вятърът няма да задуха отново от различна посока? Това са си големи душевни страдания! :) :) :)

Някои предлагат като решение – разстрел на патриотарите! Или да ги изгоним от България. Не. Това няма как да стане, защото те са най-бързо хамелеонстващият вид! И по-бързо от всеки друг могат да сменят начина си на говорене. Днес викат „Смърт на американския империализъм!“, а утре „Смърт на Путинова Русия!“. Умеят много бързо да се завъртат според вятъра. Как да им помогнем да не се сецнат в кръста?

А и още една по-сложна част от задачката: как самите ние да не ставаме патриотари! Защото е лесно да виждаме сламката в чуждото око, без да виждаме гредата в собственото.

Това е задачката! С важното й подусловие за самите нас!

И преди да ви предложим нашия отговор на задачката, да си припомним ненадминатия ни Христо Ботев:

Патриот

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.

 

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

залага си и жената.

 

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

изяда си и месата.

 

ОТГОВОР на главоблъсканицата:

Като се научим ние самите да живеем щастливо и в любяща връзка със Земята. Защото патриотарството е явление, което е заразно! То произлиза от отказа от работенето в градината. Когато изпитваме гнус от градинарската работа, на път сме да станем и ние патриотари. Защо? Защото патриотарът може единствено да папа плодовете от градината, но не и да ги създава. Когато скъсаме връзката си със земята, ние всъщност ставаме неосъзнато патриотари! И тогава се прицелваме във властта! Патриотарството обича да командва я от позициите на Антантата, я от позициите на Тройния съюз, я на немски език, я на руски, я на английски. Но на дърветата и краставиците, на овцете и козите не може да заповядва. Та май тук е решението: да станем едни прекрасни, здрави селяни и да го оставим да си командва …  само себе си. А на село може да дойде и отново да се опитва да ни „колективизира“ (този път по „европейско-трансатлантически“, а не по „съветски“ образец!), но ние вече знаем как да го посрещнем, нали!? :) :) :) Та истинското родолюбие е във връзката ни, в осъзнатата ни любов към Земята! А не в спорове с патриотарите! Колкото повече спорим с тях, толкова повече заприличваме на тях.

Така че, да се залавяме за градините, скъпи родолюбци! :)

Related posts

Защо пият българите на Коледа? (главоблъсканица)

Посвещавам на един истински приятел, който ме научи и продължава да ме учи на много вечни неща Главоблъсканица от Ред Безредев През 30 168-ма година изследователи-археолози посетили Балканския полуостров в търсене на Свещения граал. И дотогава не били го намерили , въпреки всеобщото следене на всяко сантиметърче от повърхността на Земята от шпионски спътници. Ах, този

Posted

Кой е Левски? – главоблъсканица за безсмъртни

Подслушал разговора и записал Юнак Богатирев Настава време, когато отново идва въпросът „Кой е Левски?„. Заради безродниците, които мислят, че „Родина“ и „банка“ са едно и също нещо. Нека подслушаме двама турци какво си говорят за Левски. Някога – през времето на турското робство, – е имало турци, които са уважавали Левски повече, отколкото днес

Posted
Oткъс от народната приказка „Неграмотният поп“

Oткъс от народната приказка „Неграмотният поп“

Oткъс от народната приказка „Неграмотният поп“ изнамерена от Антон Георгиев илюстацията е на Чудомир В далечно село бил назначен нов поп . Човекът бил неграмотен, но броил достатъчно пари на владиката, за да го назначи. Още първия ден миряните препълнили черквата – да видят новия си пастир. А той понеже нищо не разбирал от църковните

Posted

Коледни главоблъсканици

Ред Безредев  Главоблъсканица първа: Трупат се, бъбрят, пият, веселят се, спят, играят, пият, ядат, по-малко бъбрят, повече спят, смеят се, плачат, прегръщат се, прощават си, смеят се, пак играят…, пак ядат, пак пият, забравят злото, хващат се на хорото… на доброто! Що е то? Отговор: ираделок в яираглъБ   Главоблъсканица втора: Няма ръце, ама те

Posted