Представяме ви българина Любомир Чолаков

Любомир Чолаков е българин. По рождение, по убеждение, по душа и по дух! Независимо, че живее в Португалия! Писател, издател, драматург, актьор, преводач, журналист, ценител на животворните идеи и образи в литературата, изкуството, историята, политиката – мислещ българин! Много опасна сплав! Свободолюбива натура. Задълбочена и непокорна! И най-вече – търсеща и творяща!

LubomirCholakovБудител! А това вече е прекалено за „родните” и световните робовладелци! Помолихме господин Чолаков да отговори на някои наши въпроси, посветени на българското битие. Той любезно се съгласи. В разговора ни ще ви стане още по-ясно какъв човек и българин е той. Разговорът ни се получи някакси по-дълъг, защото господин Чолаков има наистина какво да ни каже. Защото мнозина говорят, но нищо не казват! Може да не сме съгласни с всички негови твърдения, но определено сме щастливи, че сме сънародници на такъв Човек. Затова решихме да го публикуваме без съкращения и на един път, без да го делим на части!

Приятно и полезно четене, уважаеми читатели!

Списание „Влъхвите”: Господин Чолаков, най-напред искаме да Ви благодарим за любезното Ви съгласие да дадете интервю за списание „Влъхвите“. Оценяваме го по достойнство и искрено вярваме, че това няма да е единствената ни среща.

Любомир Чолаков: И аз благодаря за Вашата покана. Винаги е приятно да се разговаря с хора, които търсят духовните измерения на човешката личност и на обществото като цяло.

„Влъхвите”: Вие сте писател, преводач и журналист на свободна практика. Заедно с това, сте един от създателите на независимо авторско издателство „Тилилея“. Темата за свободата и независимостта присъства дейно във Вашия живот. Кое ви подтикна, така да се каже, „да се освободите“ като човек и журналист? Имаше ли някаква осъзната причина или беше по-скоро някакво случайно стечение на обстоятелствата?

Л. Чолаков: Не само за мен, но и за много хора от моето поколение идеята за свободата, „освобождаването“ беше и остана на високо ниво в морално-ценностната ни система. Вероятно причина за това е обстоятелството, че обществото преди 1989 година, в което премина значителна част от нашия живот, при това младите ни години, беше откровено не-свободно. Тази откроена и нескривана не-свобода тогава се оправдаваше с надежди за бъдещето. Но пред имагинерните надежди за бъдещето ние искахме свобода в настоящето – веднага, тук и сега. Наивно до глупост желание, разбира се – но така е, когато човек се остави на емоциите… Този неистов стремеж на милионите хора в Източна Европа, който, както всеки революционен стремеж, притежаваше огромен разрушителен капацитет, беше използван от глобални геополитически сили – и разруши онова общество. Тогава си въобразихме, че с разрушаването сме постигнали свободата. В ентусиазма си пропуснахме дребното обстоятелство, че свободата не е цел, а само средство, за да бъде построено нещо друго на мястото на разрушеното. И докато се усетим, че трябва и да строим, освен да разрушаваме, другите отидоха напред – а ние си останахме насред развалините. Но ето, един Китай, например, не си позволи лукса да разрушава в името на свободата – и сега е първата икономика в света; и независимо, че е „комунистически“ от чисто формална гледна точка, е желан и търсен партньор за всички страни по света. А ние си останахме излъгани, измамени, прецакани, казано на съответен жаргон. Доста късно разбрахме, че сме се озовали в нов затвор – много по-жесток и с много по-строг режим, отколкото беше комунизмът. Затова и стремежът към „свобода“ не само не изчезна, но се усили – поне за тези, които разбират в каква чудовищна система се озовахме след 1989-та, маскирана под благовидната думичка „демокрация“

„Влъхвите”: Какво означава името „Тилилея“. Откъде идва то?

Л. Чолаков: Тилилея“ е издателство, което, заедно с още няколко приятели от различни страни, основахме в Лисабон. Идеята беше да създадем свободно, независимо авторско издателство, което да функционира без намесата на външни издатели и книгоразпространителски вериги. Името беше предложено от мен, защото Лисабон и цяла Португалия всъщност, в началото на запознанството ми с тази страна, ми напомняха нещо като вдън горите Тилилейски – далеч, отвъд хоризонта, непознати земи и хора…

Взаимно си помагаме, главно с пари и преводачи, за да издаваме и пласираме сами своите книги, когато няма възможност това да стане чрез тромавата система на големите издателства и книгоразпространителски вериги.

„Влъхвите”: Кога разбрахте, че искате да се посветите на литературата и езиците? Това ли бяха любимите Ви предмети в училище? А кои бяха най-малко любимите?

Л. Чолаков: Баща ми четеше много, почти постоянно в свободното си време. От него се заразих. Спомням си, в трети или четвърти клас ми попадна случайно една книжка джобен формат, с твърди корици – сборник със заглавие „Българската бойна слава“ на Военно издателство, още я помня… Може да си представи човек как въздействат върху едно 11-годишно момче разказите за победите на Аспарух, кан Крум, Симеон Велики, Калоян… Оттогава ми остана любовта към българската военна история.

Отначало се колебаех между рисуването и литературата. Мечтата ми беше да стана художник. Но тогава се случи нещо, което само за един учебен час предопредели цялата ми съдба по-нататък. Има и такива мигове в живота…

Работата е там, че тогава, в края на 60-те години, до 8 клас не се учеше предмет „литература“ (не зная сега как е). Имаше два предмета на тази тема: „граматика“ и „български език“. Граматиката си е граматика, а по български език се запознавахме за пръв път с българските писатели. Но самата дума „литература“ не се използваше.

Ето защо, когато преминахме в следващата степен след тогавашната прогимназия – девети клас на гимназията, първата задача, която стоеше пред нашата нова учителка по литература, беше да ни обясни какво всъщност означава самата дума „литература“. Естествено, логичното беше да започне да ни преподава дефиници, определения и т. н., които да учим наизуст, да преповтаряме – въобще, обичайната учебникарска досада. Това и очаквахме в 9-ти клас на елитната тогава гимназия „Алеко Константинов“ в Свищов, през октомври 1971 г.

Но, вместо да ни съобщава дефиниции, другарката (такова беше обръщението) Юлия Николова просто носеше със себе си една книга – и от нея, в продължение на 40 минути, ни прочете разказа „Златната роза“ на Константин Паустовски. По време на това четене, тези 40 минути, никой не пророни думи, не се чу звук, дори мисля, че никой не помръдна. Никога, нито преди, нито по-късно, не съм чувал по-оглушително мълчание. Дори ние, 15-годишните хлапета, чувствахме, че присъстваме на нещо, което не се случва всеки ден.

Когато свърши четенето на разказа, Юлия Николова ни погледна и каза: „Ето, това е литературата“.

Звънецът удари и тя излезе. Целият клас продължи да седи неподвижен и мълчалив…

А аз за себе си вече бях решил: искам това да бъде животът ми оттук-нататък! Така и стана.

Между другото, въобще не се учудих, когато разбрах, че след преместването си от Свищов госпожа Юлия Николова станала любимата преподавателка на студентите в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски„. Днес тя е почетен гражданин на град Свищов, да й дава Бог здраве и радост!

Дано и днес да има такива учителки по литература… Макар, като гледам нивото на сегашното ни образование, да храня известни съмнения. Както казва популярната фраза: вече не ги правят.

Въобще, Учителят, с главно „У“, е най-важното нещо в човешкия живот. Каквото направи от тебе Учителят ти, независимо кой и какъв е този учител – родител, преподавател, стар мъдрец, офицер, приятел, мафиотски бос или просто улицата – такъв ще си останеш цял живот. Неслучайно китайците казват: „Ако искаш да победиш врага си – направи така, че да възпитаваш децата му!“

Любимият ми предмет в училище – да, определено беше литературата. Най-малко любими – химията, математиката, физиката… Въобще, точните науки ми бяха малко скучни. Което не означава, че наистина са скучни, разбира се. Напълно разбирам онзи учен, който казал за свой студент: „Липсваше му въображение, затова се отказа от математиката и стана поет„.

„Влъхвите”: Вдъхновил ли Ви е някой да поемете по пътя на просветителя? От кого сте взимали най-голям пример в това отношение?

Л. Чолаков: Нямам претенции за „просветител“. Това е твърде високо звание, което се дава само от народа и то след време. Но наистина се старая тези изводи, до които съм стигнал, независимо в коя област, да споделям със своите читатели – пък, ако някой реши, че му вършат работа, това само ще ме радва. За пример, специално в публицистиката, ми служат автори, които са разбираеми. Защото има доста такива, които си въобразяват, че ако пишат тежко, „книжовно“ и неразбираемо, ще впечатлят читателя. Само го отегчават. Да не говорим, че задачата на публициста не е да впечатлява читателя, а да го накара да мисли. Затова в публицистиката си се старая да пиша преди всичко разбираемо, четивно, простичко, следвайки принципа на Айнщайн: „Ако някой не може да обясни нещо така, че да го разбере 6-годишно дете, значи сам не го разбира„.

„Влъхвите”: Направи ни впечатление, че въпреки, че сте автор на множество книги и литературни произведения, не ги рекламирате активно (с изключение на книгата „Демократура или диктатура на демокрацията“) нито в своя блогhttp://lyubomircholakov.blog.bg/, нито на сайта си https://sites.google.com/site/sajttnalubomircolakov/  Това проява на скромност ли е или друга причина стои зад него?

Л. Чолаков: Не, за добро или лошо, не се смятам за скромен, макар да гледам и да не се натрапвам излишно. Просто мисля, че за художествените творби трябва повече да говорят читателите и критиците, отколкото самият автор. При това напоследък се занимавам повече с преводи. Книгата ми, която имаше по-значителен тираж напоследък, е романът „Да сънуваш Портокалия„, който излезе през 2008 г. в издателство „Интервю-прес“ на издателя Валентин Марков. През 2011 г. в Португалия заснеха игрален филм по него, но тъй като португалците не са от хората, които се притесняват за изтичащото време, оттогава все довършват монтажа. Надявам се все пак някога да го довършат и да видим филма, също и в България. Работя върху цикъла романи „Видения в замъка Томар„, от които досега излязоха три: „Проверка на нощната стража„, „Полет върху дракон“ и „Търсачи на Златната ябълка„; но в библиофилски тиражи, нещо като маркетингово проучване за първите впечатления на читателите. Когато напредна в този сериал, вече ще мислим за истински тиражи. Пиша полека-лека нещо, за което не съм намерил подходящото му определение като жанр – „Изкуството да пиеш водка в тамплиерски замък„, но то е повече за собствено удоволствие, отколкото с някакви предварителни намерения и амбиции; калейдоскоп от бегли мисли и впечатления, които, ако не бъдат записани на момента, ще отлетят завинаги. Нещо като капан за лениви размишления, след което ги настанявам в клетките-страници, където, също както в зоологическа градина, ги наблюдават посетителите, тоест, читателите. Радвам се, че пиесите ми „Дон Жуан Казанова“ и „Неправилната легенда за Тристан и Изолда“ имаха успех в Португалия и бяха посрещнати радушно от тамошната публика. Понеже стана дума за пиесите ми… бях много приятно изненадан, когато ми съобщиха, че с монолог на Изолда от „Неправилната легенда за Тристан и Изолда“ кандидат-студентка успяла да влезе в НАТФИЗ. Ето как игрите на фантазията понякога допринасят съвсем реална полза някому…

Колкото до „Демократура или Диктатура на демокрацията„, тази книга е нещо по-различно.

RomanDemokraturaТова е, доколкото може да има такива дефинитивни жанрови определения, нещо като политологически роман-есе, където описах изводите си върху сегашната политическа система, в която имаме орисията да живеем. Бих искал наистина повече хора да го прочетат. Не за друго, а защото това са изводи, до които съм достигнал чрез личен опит и по един доста криволичещ път – от върховно преклонение пред демокрацията в началото на 90-те години, за да стигна до мнението, на което съм сега: че, в съвременната си форма това, което днес се нарича „демокрация„, е всъщност най-лицемерната, жестока и човеконенавистническа система, създавана някога от човечеството. Достатъчно е да се вгледаме в какво „демокрацията“ превърна Европа днес – бойно поле, където необезпокоявани нахлуват диви афро-азиатски орди, изнасилват европейските жени, грабят европейските богатства и се гаврят с европейската култура. Атила ряпа да яде – някога той е нахлул само с 300 хиляди хуни. А сега европейските чиновници доброволно, сами, подло и предателски разтвориха широко вратите на цивилизацията пред над 1 милион днешни варвари – и през тези врати всеки ден нахлуват нови десетки хиляди орки. През 2016 година очакват още 3 милиона. Но еврочиновниците така и не затварят портите на Европа. Случайно? От глупост? Много се съмнявам.

Благодарен съм на издателя и литературен критик Стоян Вълев, издател на сайта „Книги NEWS„, който преди време пръв прие предизвикателството да публикува глави от „Демократура„.

А се налага сам да се занимавам с издаването, разпространението и рекламата на книгата по една проста причина: българските издатели, на които я предлагах, под различни предлози отказваха да имат нещо общо с нея. По-откровените ми го казваха директно: „Не искаме разправии с прокуратурата„.

За щастие, основната ми специалност е „Книгоразпространение„, така, че се наложи да си припомня знанията, получени в някогашния Държавен библиотекарски институт. Доволен съм от реакцията на читателите ми – мнозина от тях, след като си купят един екземпляр, ми се обаждат по-късно, за да поръчат още няколко: за свои приятели, близки и познати. За един автор няма по-голяма радост.

„Влъхвите”: Бихте ли ни разказали за Вашето виждане по отношение на Новия световен ред? За Вас той плод на някаква конспиративна теория без никакви здрави основания ли е или е все по-очебийна действителност?

Л. Чолаков: Няма конспирации. Няма място за конспирации, защото това е вече открита терминология, която се използва от политиците, без да се смущават – независимо от различното съдържание, което влагат. Времето на конспирациите свърши, както го казва дисидентът проф. Александър Зиновиев в едно интервю:

https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/razkonspiriranata-konspiracia/disidentt-prof-al-zinovie-nama-svetovna-konspiracia-vsicko-e-pred-ocite-ni

 

Всички карти вече са на масата. Каква конспирация, когато пред очите ни бива унищожавано християнството в Европа, на континента нахлуват милионни тълпи криминални типове, джихадисти, терористи и обикновени диваци, които изнасилват жени по площадите – а европейските чиновници в това време се трудят усилено да забраняват кривите краставици, детските балончета, прекалено „мощните“ прахосмукачки и са дълбоко загрижени кокошките и прасетата да бъдат „щастливи“? Нима някой смята, че европейските чиновници са толкова откровени идиоти? Не, те знаят, че просто трябва да имитират някаква дейност, за да запазят заплатите си и да изпълняват повелите на идеологията на „мултикултурализма“, „толерантността“ и „политкоректността“, все с тази цел: да продължат да получават всеки месец тлъстите си пачки. Какво ги интересува, че диваците изнасилват жени по европейските улици и площади? Нали техните деца и жени живеят в охранявани селища, където африканците не могат да проникнат, поне засега…

Конспирации е имало, но тяхното време е отминало. Днес всичко е на бял свят. Трябва само да се вгледаме по-внимателно. Например, достатъчно е да си спомним структурата на обществото преди 1989 г. Каква беше тази структура?

Представляваше пирамида.

Най-отгоре – Политбюро, една дузина хора.

Следва Централният комитет, партийният елит.

После редовите партийни членове.

Накрая безпартийните.

Хайде да видим как е сега при демокрацията?

Същата пирамида.

Най-отгоре – най-богатите, това са 300 семейни банкерски клана в Лондон и Уолстрийт.

Под тях – богоизбраният елит, определен на етно-религиозна основа.

След това – редовата масонска маса, „партийците“.

И най-отдолу: обикновените хора, които нито са „богоизбрани“, нито са масони. Тоест – сегашните „безпартийни“.

Между другото, това за масоните не го казвам аз. Преди години г-н Методи Андреев, бившият председател на Комисията по досиетата, отговаряйки на журналистически въпрос в интервю: „Колко процента са масоните сред българските политици?„, заяви в прав текст: „Сто процента!„.

Значи: сред българските политици 100% са масони.

Повтарям: казано в открито интервю. От председателя на Комисията по досиетата! Той ли не знае?

А защо трябва да смятаме, че в другите страни от Европейския съюз, пък и въобще на Запад, а и не само, ситуацията е различна?

Така виждаме, че схемата на „демократичното“ общество повтаря като копи-пейст схемата на комунизма. И, като знаем, че комунизмът или социализмът, кой както му харесва, беше тоталитарно, диктаторско общество – каква е логиката да смятаме, че т. нар. „демократично общество“, което е изградено по същата схема, не е тоталитарно и диктаторско? Какъв е аргументът да мислим, че днешното ни общество не е диктатура? Това, че някои го наричат „демокрация“? Ха! Ако наистина това е доводът, не е зле да си припомним, че социализмът също беше наричан „народна демокрация“ – но това не му пречеше да е тоталитарна диктатура. Пропагандните паравани може да ни пречат да виждаме реалността само, ако самите ние не искаме да я виждаме.

Много хора просто насила не желаят да видят истината: че днешната „демокрация“ е най-обикновена диктатура, поради една елементарна причина – не им се разделя с красивите илюзии. Разбираемо е, никак не е приятно човек да губи илюзиите си. Обаче това не означава, че илюзиите отразяват правдиво действителността. Означава само, че те са наркотикът, който използваме, за да не виждаме грозната действителност. Но знаем как свършват наркоманите…

„Влъхвите”: Запознат сте със сатанизма като политически процес, например, във връзка с тайните общества и техните ритуали, проекта „Златен милиард“ и прочее. А вярвате ли в езотеричната или окултна сила на горепосочените явления: т.е, според Вас, омагьосани ли са хората или просто манипулирани? Има ли голямо значение какви думи ще използваме в този случай?

Л. Чолаков: За сатанизма: малцина знаят, че в първите години на болшевишката Съветска Русия там са издигнати 4 паметника на Юда. Да, на същия Юда от Библията, който предава Иисус Христос. Предлагало се да бъде издигнат паметник и на Луцифер – но след дълги спорове било сметнато, че Луцифер „не изцяло споделял идеите на комунизма“.

Е, Западът поправи този пропуск – днес паметници на дявола, на Луцифер, има в Детройт и Мадрид.

Ето паметникът на дявола в Мадрид:

http://09lorry.livejournal.com/257389.html

А ето и този в Детройт:

http://politrussia.com/news/v-ssha-postavyat-539/

Дали тези паметници са символи на един узаконен и регламентиран сатанизъм? Не зная, всеки трябва да се напъне и да направи сам своя извод по въпроса. Наготово сдъвканите и поднесени отговори не са особено ценни. Но щом паметниците си стоят на местата, очевидно това става с разрешението, узаконяването и според регламентите на съответните власти. Следователно ТОВА Е УЗАКОНЕН И РЕГЛАМЕНТИРАН САТАНИЗЪМ. Ако беше незаконен и нерегламентиран, просто паметниците щяха да бъдат съборени.

И понеже става дума за символи, не може да не се спомене любопитната употреба на такива символни знаци като петолъчката – звездата на Соломон, и шестолъчката – звездата на Давид. Винаги съм се учудвал защо звездата на Соломон е един от символите на комунизма? И защо звездата на Соломон и звездата на Давид са емблемите на американската полиция? Впрочем, звездата на Давид е емблема и на португалската полиция… И защо звездата на Соломон присъства в толкова много знамена, гербове и във военната символика на държавите по света? Интересни въпроси, наистина, които предоставят богат материал за размисъл.

Колкото до езотеричната или окултна сила на ритуалите в затворените общества – да, тази сила действително съществува, но само за онзи, който се прекланя пред нея. Ако човек вярва в подобни „сили“, самото внушение вече му въздейства и променя по съответен начин неговата психика. Тоест, малко е сложно да се каже дали тази сила съществува реално или не.

Като внушение – да, човек може да си внуши всичко, а после да действа в съответствие с внушението си; следователно то се изявява в реални действия и промени в околната действителност – затова може да се каже, че от чисто психически феномен се е превърнало в реален, поне като неприятни резултати.

Но ако човек е със стабилна психика и не се оставя да му внушат „вяра“ в подобни нелепости – едва ли тези манипулации може да му повлияят.

Лично аз смятам, че цялата тази ритуална страна на, например, масонските общества, е без никакво реално обективно съдържание – но има своята твърде важна субективна роля вътре в самата общност.

Първо: тя обединява членовете чрез извършване на еднакви за всички действия (също както войниците в строя правят едни и същи движения и това ги превръща в монолитна бойна единица).

Второ: насочва съзнанието на члена на общността, особено на новоприетия, по посока на ритуалната екзотика, чрез която неподготвеният човек бива психически зашеметен и вниманието му бива отклонено от реалната цел на тези общности.

А реалната цел е все една и съща, проста и елементарна: заемане на властови позиции. Кой как използва тези властови позиции – това вече е отделен въпрос. Очевидно е едно: че цялата сфера на т. нар. „окултни“ общности е под контрола на една определена анти-християнски настроена етно-религиозна общност, която в началото е финансирала, а вероятно и досега по определени канали финансира, дейността на масонските ложи – и включвайки в тях влиятелни личности от управленския елит на обществото, преследва свои си цели, които са все същите: повече и повече власт, докато се стигне до глобално властово ниво.

Ето, например, лидерите на такова зловещо и кърваво явление в световната история като т. нар. „велика френска революция“ – всички те са били масони, някои членове на ложата „Девет сестри„, други – на „Великия изток„. И това не е никаква тайна, и никаква „конспирация“ няма тук – пише го във всички истории на тази „революция“.

Друго: всички лидери на руската Февруарска революция през 1917 г., като и почти всички руски генерали по онова време, са масони. Керенски, председателят на тогавашното Временно правителство, което взема властта след царя – също масон. И всички те разнебитват Руската империя и подготвят почвата за възцаряване на комунизма с неговата червена звезда на Соломон. И това също не е никаква конспирация, и това също го пише във всички книги по история на въпросните исторически събития.

Отделен въпрос е, че сега масонските ложи са се изродили от ужким „идейни клубове“ до обикновени общности от корпоративен тип, преследващи най-примитивни материални или кариерни облаги. Днес във финансите и политиката не можеш да надхвърлиш средното ниво, ако не си поне масон. Да повторим: „поне“ (!) масон.

Този процес на израждане от идеологическа организация в елементарен кариерно-корупционен кръжок изживя някога и комунистическата партия преди 1989 г. – ако човек не беше „партиец“, също нямаше как да направи успешна кариера.

Въобще, аналогиите между тоталитаризма и „демокрацията“ са твърде многобройни, за да бъдат подминавани с пренебрежение.

Дали в случаите с внушенията, отправяни от повече или по-малко затворени кръгове и „тайни общества“, става въпрос за магия или манипулация? Очевидно става дума за манипулация, която по силата и интензивността си се изравнява с онова, което обикновено се разбира под „магия“. При това, често надминава по обхвата, мащабите и силата си невинните магии от приказно-вълшебен тип в детските книжки. Ами, например: да си представим само каква манипулация е необходима, та европейците да не се съпротивляват на нахлуването на милионите диваци в собствения им европейски дом – и не само да не се съпротивляват, ами да ги посрещат със сандвичи и топла супа, които същите тези диваци изхвърлят на боклука?!

Може ли човек да си представи магия, която да причини такава масова континентална психоза, че европейците да разрушават собствения си красив и благоустроен дом?!

МАГИИТЕ С КРИСТАЛНИТЕ КЪЛБЕТА И ПРОЧЕЕ ЧАРОДЕЙСКИ РЕКВИЗИТ БЛЕДНЕЯТ ПРЕД МАНИПУЛАЦИИТЕ, КОИТО СЕ СИПЯТ ОТ СТОТИЦИТЕ МИЛИОНИ ТЕЛЕВИЗИОННИ ЕКРАНИ И ЧРЕЗ ТЕРМИНИ КАТО „ТОЛЕРАНТНОСТ“ И ДРУГИ, ВСЕ ТАКИВА РАФИНИРАНИ И РАЗМИТО-НЕЯСНИ, ДУМИЧКИ ИЗГЛАЖДАТ ГЪНКИТЕ НА ЧОВЕШКИТЕ МОЗЪЦИ. Както виждаме, дори политически лидери като Ангела Меркел са способни да оглупеят до такава степен, че да съсипят собствената си държава не само като пускат – но и сами канят варварските орди на нашествениците.

И далеч не е случайно, че източноевропейците не се поддават на подобни манипулации, не отстъпват пред отровната магия на „политкоректността“, „мулти-култи“ и други такива дивотии. Просто ние от Източна Европа сме имунизирани, защото бяхме дълги години подложени на пропаганда. За щастие комунистическата пропаганда беше некадърна, слаба, примитивна, затова и не успя да проникне в съзнанието ни; но ТЯ БЕШЕ ВАКСИНАТА, КОЯТО НИ НАУЧИ ДА РАЗПОЗНАВАМЕ ПРОПАГАНДАТА, дори когато е много по-умела и силна, каквато е пропагандата на диктатурата, наречена с обичайното иедологическо лицемерие „демокрация„.

„Влъхвите”: Как мислите, пробужда ли се здравото българско самосъзнание или народът ни потъва във все по-дълбока дрямка? Вие как бихте сравнили българина по своята информираност и гражданска позиция спрямо европейските си събратя (например португалците)? За вас деен ли е българинът по засягащите го въпроси или е по-скоро бърборещ многознайко?

Л. Чолаков: Проблемът на българите е същият, какъвто е и проблемът на всички европейци: постоянната, 24-часова в денонощието манипулация на съзнанието, която е обсебила изцяло така нареченото „публично пространство„. За щастие, гореспоменатата имунизация на съзнанието срещу пропаганда, която имунизация ни остана като добър подарък от времето на социализма, ни помага да се съпротивляваме и срещу сегашните демократични манипулации.

Помните ли как Кристалина Георгиева ни убеждаваше колко е хубаво, че в България ще се заселят „бежанци“ (тогава все още наричаха престъпниците, нарушили държавната ни граница, „бежанци“), защото така щели да „оправят демографската ситуация“?

Ето, това е разликата между манипулираното и имунизираното съзнаниеманипулираното е способно да приеме и най-голямата лъжа като истина, стига да съответства на идеологическите шаблони, които манипулацията е изградила в него. Но имунизираното съзнание чрез противотелата на разума, логиката и трезвия поглед не позволява на манипулацията да изгради тези шаблони – затова вижда действителността такава, каквато е, без клишетата на идеологията.

Колкото до това дали българинът е деен или просто бърборко: дейни са младите хора, ако достигнат като количество една критична маса. А младите хора днес в България са вече твърде малко, за достигнат тази критична маса. Няма кой да прави големи митинги и шествия, както в началото на 90-те години. Демографията вече убива България, макар все още твърде малко хора да осъзнават истинските размери на демографската катастрофа, в която се намираме.

„Влъхвите”: Ако зависеше лично и само от вас, кои три най-големи пречки пред нашето национално благополучие бихте премахнали веднага? Имате пълната и неограничена възможност да го сторите.

Л. Чолаков: За съжаление, не са само три. Но може да се започне, например, по следния начин:

първо: бих обявил етническите българи в България за изчезващ човешки вид (също както се грижат за животинските изчезващи видове) и на тази основа бих определи финансови стимули за раждане на етнически българчета. По същия начин, по който Виктор Орбан дава по 30 хиляди евро за новородено унгарче и само за няколко години увеличи населението на Унгария с 800 хиляди унгарци. И това няма да е никаква етническа дискриминация. Както се дават пари за решаване на типично цигански проблеми като образование, медицински грижи, интеграция и т. н. – защо да не се дават пари за решаване на типично българския проблем ниска раждаемост?;

второ: бих превърнал България в президентска република със силно ограничени пълномощия на парламента и неограничен брой мандати за президента. Щом е добър президент, нека го избират доживот, ако щат. И НАЙ-ЛОШАТА ЕДНОЛИЧНА ВЛАСТ Е ПО-ДОБРА ОТ НАЙ-ДОБРАТА ДЕМОКРАЦИЯ – съдбата на древна Атина и на днешната Западна Европа е най-доброто доказателство за това;

трето: бих въвел незабавно в училищата за всички класове всеки ден по един час предмет „Възпитание“ или нещо подобно. Всеки ден – задължително! И за неоправдано отсъствие от този час да има най-строги наказания, включително изключване. Понеже и най-доброто образование без възпитание не струва пукната пара, а дори е вредно за обществото – ЗАЩОТО ПРОИЗВЕЖДА ОБРАЗОВАНИ АМОРАЛНИ ТИПОВЕ ИЛИ НАПРАВО ВИСОКООБРАЗОВАНИ ПРЕСТЪПНИЦИ. Осама бин Ладен също имаше висше образование… Като, разбира се, възпитанието не бива да се оставя в мръсните ръце на разни „неправителствени организации“, които постоянно се опитват да превръщат децата на България в безродни дебили и са нашпиковали Министерството на образованието със свои зловещи креатури.

За съжаление, каквито и предложения да правим, България вече е в такова състояние, че почти нищо не може да се направи. Всякакви срокове за спасение на страната са изтекли.

През 2024 г. сред младежите на 18-годишна възраст в България българите ще са малцинство. Каза го съвсем официално министърът на образованието Сергей Игнатов още през 2012 година: тогава сред първокласниците децата с майчин език български вече бяха малцинство.

Българите сякаш не разбират, че това е краят на България. Малцина въобще искат да мислят за това. В интернет често срещам глупавата фраза: България толкова векове е оцеляла, ще оцелее и сега. Не, няма да оцелее! Все едно да кажем: щом този човек не е умрял досега, значи никога няма да умре.

Най-ужасното е колко малко сънародници се замислят над това.

„Влъхвите”: Мислите ли, че чувството (отчасти натрапено) за историческа вина на Германия през ВСВ я прави тъй гостоприемна по отношение на „бежанците“ днес, т.е. може ли да се говори, че е в сила някакъв компенсиращ психологически механизъм на национално и най-вече – политическо ниво?

Л. Чолаков: Първото нещо, което направиха американците в окупирана Германия веднага след войната, беше да уволнят всички преподаватели в училищата и университетите и да назначат нови. Тоест: да започнат най-належащата според тях задача – промиването на съзнанието на младото поколение. В Германия днес има 268 американски военни бази – с други думи, там окупацията продължава. И това при положение, че съветските войски бяха изведени от Източна Германия, а и от цяла Източна Европа. Американците, както виждаме, не са толкова толерантни, както руснаците.

Ето защо, няма значение, какво изпитват германците: чувство, усещане, емоция или комплекс за историческа вина. Просто те са смазани под американски ботуш и затова са толерантни, политкоректни и мултикултурни – волю-неволю, и никой не се интересува какво изпитват.

Понякога си мисля, че германците могат само да кажат „благодаря“ на онези диваци, които подгониха жените им по площадите – защото това е най-после нещо, което може да ги накара да вдигнат глави и да разберат, че нямат друг изход, освен борбата. Иначе ще застанат начело на колоната европейски народи, която надзирателите от някои „неправителствени организации“ ще подкарат към гробището на историята. Всъщност, която вече са подкарали към това гробище…

Л. Чолаков: Прекалено ли е търпима, според вас, християнска Европа по въпроса с „бежанците“? Намирате ли за правилна политиката на доброволно прикриване и дори промиване на собствената идентичност на домакина (напр., снемането на религиозните знаци от църкви и институции) в името уж на етническия и религиозен мир с неговите гости?

Л. Чолаков: Разбира се, че Европа е ПРЕКАЛЕНО търпима. Защото толерантността е прекрасно чувство и отношение към другия – но само към онзи, който също е толерантен спрямо тебе. Каква е логиката да бъдеш толерантен към нетолерантния? Той иска да изнасили жена ти – а пък ти си толерантен? Пълен идиотизъм!

Както беше пълен идиотизъм да отварят границите. Защо трябваше да ги отварят? Какво дължи Европа на тези диваци, които нахлуват със скъпите си мобилни телефони и се гаврят с европейските жени ? Толкова ли беше трудно да бъдат спирани, преди да нахлуват в европейските страни, и да се разграничават мързеливите търтеи, които искат да живеят от социални помощи, от истинските бежанци?

Тази политика може да се нарече идиотска, но аз мисля, че тя не е идиотска – а напълно премислена и целенасочена. Само преди няколко години във Великобритания забраниха на християните да носят кръстчета. Но тогава, ако използваме популярната есеистична фраза, мнозина си казаха: нали не забраняват на мен, какво ме интересува?

После затваряха църкви и ги превръщаха в джамии, но мнозина си казаха: нали не затварят моята църква, какво ме интересува?

После африкански диваци грабеха и разбиваха къщите на датчаните в Одензее и ги принуждаваха да се изселват – но мнозина четяха за това и си казваха: нали не грабят моята къща и не карат мен да се изселвам, какво ме интересува?

Сега изнасилват германки по площадите, и мнозина си казват: нали не изнасилват българки, какво ме интересува?(

Но какво ти германки: колко възрастни българки бяха изнасилени, ограбени и убити от не-българи по българските села? Какво направиха българите срещу това? Нищо не направиха.

Понякога си мисля, че такъв капитулирал народ като нашия просто не заслужава да съществува. Защото историята не признава слабите. Историята ги унищожава. Няма изключения от този закон.

Л. Чолаков: Какво Ви накара да търсите късмета си в чужбина? Как оценявате развитието на държавата Португалия след Световната финансова криза , започнала през 2008 г.? Според Вас, „Прасе“ (от наименованието PIGS) ли беше Португалия, или по-скоро – жертва на режисиран сценарий от страна на световните кукловоди?

Л. Чолаков: Португалски колеги от един театър бяха така любезни да ме поканят да работя известно време за тях като литературен консултант и драматург – бяха им интересни процесите и литературата на Източна Европа. Заедно екранизирахме романа ми „Да сънуваш Портокалия„. По начало театралната система в Sledite na DrakoniteUchastie v piesataПортугалия е твърде различна от нашата: имат само 4-5 държавно-субсидирани театъра и над хиляда частни, общински, селски, градски, самодейни, любителски, полупрофесионални и във всевъзможни други формати.

 

Моя милост в спектакъла „Следите на драконите„, по романите на Урсула ле Гуин от цикъла „Землемория“ – резерват „Следите на динозаврите„, Байро, община Орейн, област Сантарейн, Португалия

Всяко по-голямо село, да не говорим за градовете, си има свой собствен театър. Въобще, тамSlediteNaDrakonitePoRomanaZemlemoriaUrsulaLeGuin постоянно се чувствам на една голяма сцена, която те заобикаля отвсякъде. Усещането е неповторимо.

 

 

Сцена от спектакъла „Следите на драконите“ по романите от цикъла „Землемория“ на Урсула ле Гуин

 

Колкото до световните кукловоди – целият свят е тяхна жертва, не само Португалия. А що се отнася до сегашния момент – Португалия вече излезе от кризата, държавата се стабилизира, отново се отвори пазарът за търсене на работници и служители.

Въобще, тук щом се окаже, че нямат възможност да вечерят 7 пъти седмично в ресторант, а само 6 пъти – и веднага се паникьосват, че държавата е изпаднала в тежка криза.

А когато им кажа какви са заплатите, пенсиите и цените в България, млъкват веднага и следващият им въпрос винаги е: „Боже мой, как оцеляват българите?“

„Влъхвите”: Ваша статия, както и материал на Ирина Бергсет, ни запознаха с явлението масово отнемане на деца в Скандинавските страни от социалните служби, сексуалното малтретиране на отнети деца и тези по домовете за настаняване, усилената гей-пропаганда в страни като Холандия, Дания, Финландия, Великобритания, Белгия и пр. Бихте ли обяснили за нашите читатели, що за явление е това, случайно ли е и какви са възможните последици за близкото и далечно бъдеще, както за обществата на пряко засегнатите страни, така и за целия ЕС?

Л. Чолаков: Ситуацията е принципна: в човешкото общество няма случайни явления, защото зад всяко явление в обществото се крият целите, намеренията и амбициите на определени хора и определени групи хора. Още повече пък, ако тези хора влагат пари в съответните явления. ЗА КАКВА СЛУЧАЙНОСТ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ, ЩОМ ТАЗИ „СЛУЧАЙНОСТ“ СЕ ПЛАЩА, ФИНАНСИРА ОТ НЯКОГО?

Какви са възможните последици? Те са ясни. По някаква странна случайност всички така наречени „европейски ценности“ – и феминизмът, и „еманципацията“, и разюзданата хомосексуална пропаганда, и „толерантността“ към не-европейците, и „политкоректността“ все към не-европейците, и „мултикултурализмът“ (който представлява всъщност унищожаване на европейската култура и замяната й с примитивни култури от Африка и Азия) – всичко това води и се събира в една-единствена точка: демографията.(Намаляване на раждаемостта на европейките.

Днес средният коефициент на раждаемост на европейките е 1.6, при необходими за просто възпроизводство 2.1. Докато коефициентите на раждаемост, например, на пакистанките в Европа е 7 (средно 7 родени деца от една жена), на туркините – 3, на мароканките – 4.

В Европа днес има около 40 милиона мюсюлмани, докато през 1950 г. са били около 1 милион.

Последиците, при това не чак в толкова далечно бъдеще, са ясни: демографско ликвидиране на белите европейци и замяната им с пришълци от Африка и Азия. Унищожаване на християнската култура. Както казва Ориана Фалачи: в тази бъдеща Европа няма да има балет – нали там се показват полуголи жени, нито живопис – рисуват се „неприлично голи“ жени, ще замажат фреските в Сикстинската капела, където са само голи тела. И това е пределно ясно – но ЕВРОПЕЙЦИТЕ СА ЗАТЪНАЛИ В УЮТНИТЕ СИ ЛУКСОЗНИ КОЧИНИ И ПРОСТО НЕ ИСКАТ ДА СЕ ЗАМИСЛЯТ. Да не говорим, че повечето от тях вече са с изтръгнато от мозъците и душите им християнство самосъзнание – във Великобритания само 29% от жителите декларират, че са християни. В Исландия 90% от младежите заявяват, че не се интересуват от християнството.

Това ще са последиците – краят на Европа. Затова сега европейците трябва да благодарят на бежанците, че им отварят очите за надвисналия кошмар; а, както виждаме, МЕДИИТЕ ОТНОВО СЕ ОПИТВАТ ДА ИМ ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ, КАТО ПРЕМЪЛЧАВАТ И ЗАМАЗВАТ НОВИНИТЕ ЗА НАШЕСТВИЕТО. Което и не е странно, като имаме предвид, че ВСИЧКИ ПО-ВЛИЯТЕЛНИ МЕДИИ НА ЗАПАД СА СОБСТВЕНОСТ НА ХОРА, КОИТО НЕ СА ХРИСТИЯНИ. Обясненията на уж сложните обществено-политически процеси са винаги простички и елементарни. Винаги. Когато някой ви каже, че са сложни – значи този човек има някаква изгода да замаже истината.

„Влъхвите”: Каква пробуждаща литература или медия (напр. някоя книга, автор, блог, сайт, независим вестник, радио, телевизия) бихте препоръчали на нашите читатели за все по-голямо осъзнаване на обкръжаващата ни действителност?

Л. Чолаков: Бих препоръчал да учат руски, защото днес истински свободна публична среда, без цензура, с размяна на най-различни мнения, без да бъдат ограничавани и цензурирани по идеологически съображения, има само в Русия. Българите сме облагодетелствани в това отношение, защото руският ни е близък и разбираем език.

Бих препоръчал сайта „Русская народная линия“ – лично аз започвам деня си с преглеждане на статиите в него: http://ruskline.ru/

Също сайтът на руската телевизия RT: https://russian.rt.com

И на военния тв-канал „Звезда“: http://tvzvezda.ru/

Книги: определено препоръчвам книгите на Ориана Фалачи, особено „Силата на разума„, преведена е на български; също и книгата на Тило Сарацин – „Германия се самоликвидира„.

На руски има извънредно много интересна литература, всякаква, от всевъзможни жанрове и теми. Русия винаги е била океан от книги.

Като актуална бих препоръчал книгата на Елена Чудинова „Парижката джамия Света Богородица“ („Мечеть Парижской Богоматери„), мисля, че я има за свободен прочит в интернет, по нея снимаха сериал.

От българските сайтове препоръчвам „Демократура или Диктатура на демокрацията„, където са събрани доста статии по въпросите, за които разговаряме:

https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/

Интересни български сайтове са „Лентата“ на Карбовски, „Гласове“ на Явор Дачков, „Поглед“ на Александър Симов.

От литературните: „Книги NEWS“ на Стоян Вълев:

http://knigi-news.com/

Допада ми един публицист, който, мисля, че се появи наскоро – Калин Руменов. Слабото място на българските публицисти обаче е, че се плъзгат по повърхността, не успяват да погледнат навътре в протичащите процеси. Мисля, че причината е недоброто познаване на историята, а това е задължително, когато се разсъждава за днешните събития. Например, Карбовски съвсем оправдано обсипа Ангела Меркел с доста нелицеприятни оценки и епитети – но излиза едва ли не, че само Меркел е виновна. А Меркел е само прашинка в един гигантски исторически процес, който върви още от Ренесанса насам. Пък дори и отпреди Ренесанса

„Влъхвите”: Ако правилно сме разбрали, владеете шест езика. Бихте ли ги посочили и какво мислите по отношение на езика на музиката: имате ли добър певчески глас и владеете ли някакъв музикален инструмент?

Л. Чолаков: Владея четири чужди езика езика – руски, португалски, френски, испански; но, разбира се, не в еднаква степен. Английският ми е слаб, все не ми остава време да го усъвършенствам; просто на английски днес, за голямо съжаление, излизат много повече пропагандни, идеологически и манипулативни материали в интернетзатова и предпочитам руските сайтове, където кипи истински духовен и интелектуален живот. Пък и някак романските езици винаги ми изглеждат на по-високо ниво, по-аристократични; това са езици, произхождащи от латинския – езика на Империята, на Рим, на строителството и съзиданието. До ден-днешен използваме имперските пътища и имперските закони. Въобще, Империята е върховната форма на организация на човешкото общество. Затова и всяка една държава, когато достигне определено ниво на развитие, високо ниво на развитие по отношение на територия, човешка маса, военна сила и култура – дори да не иска, даже по неволя, се превръща в Империя.

Докато германските езици – немски, английски, скандинавските, все ми звучат като езици на варварите-разрушители. Само да не ми се обидят колегите-германисти…

От романските езици превеждам статии и въобще публицистика, но не бих си позволил да се захвана, да речем, с художествена литература. Докато с преводи от руски се занимавам професионално, без ограничение на теми; всъщност, чета повече на руски, отколкото на български. Просто българското духовно пространство се срина и причината е неспособността на българските публицисти, с много малко изключения, да навлизат в историческата и философска дълбочина на проблемите. С необходимата ерудиция са само няколко християнски религиозни сайта – но религиозните автори и публицисти по начало проникват навътре в проблемите, което се обуславя от самата специфика на тяхната тематика. За съжаление, българските религиозни сайтове не успяват пък да направят другото, което е необходимо: да разширят обхвата на тематиката си до такава степен, че да привлекат широка аудитория, и си остават малки, елитни островчета в нета.

Демокрацията силно влоши качеството на българското културно пространство и ограничи духовните хоризонти на мнозина от хората, които правят съвременната българска култура. Корумпира невероятно структурите, които управляват културата. ПРИНУДИ ТВОРЦИТЕ ДА МИСЛЯТ ПОВЕЧЕ ЗА ПАРИ, ОТКОЛКОТО ЗА ДУХА. Резултат: търсим да четем повече на чужди езици, отколкото на български.

Колкото да музиката – обичам да слушам, но за съжаление, съм абсолютно лишен от музикално-певчески дарби. Затова пък съм много добър слушател: Вивалди, Телеман, Албинони, въобще цялата предкласика. Висоцки и Окуджава. Влюбен съм в португалското фадо. Да седнеш вечер с пура и чаша уиски, за да слушаш Вивалди при напълно изключени телевизия, интернет, телефони и всякакви други съвременни комуникационно-електронни джаджи – това е вълшебно!

Нашите народни песни – когато човек дълго живее в чужбина, дъхът му спира, щом чуе българска народна песен.

„Влъхвите”: Научихме, че обичате вицовете и хубавите афоризми. Ще ни разкажете ли любимия си виц/ афоризъм или пък някой скорошен, който още Ви развеселява?

Л. Чолаков: Вицовете правят деня по-светъл, разтоварват съзнанието, помагат ни да преодоляваме дребните житейски пречки в делника.

Моят любим виц е от времето на социализма. Тогава много хора се бяха отчаяли, че нещо изобщо може да се промени. Бяха станали, както се казва, „вътрешни емигранти“, затънали в себе си, и не се интересуваха от простотиите на тогавашните управници. Та, този виц илюстрира такова психологическо състояние…

„Седи един много пиян в кръчмата, клюма над чашата.

Влиза негов приятел, тръска дрехите и чадъра си, и съобщава:

– Навън вали голям дъжд!

Пияният вдига поглед, успява да го фокусира, после философски махва с ръка:

– Майната им, остави ги да правят, каквото искат!“

Колкото до афоризъм, любимата ми сентенция е една фраза из „Кодекс на честта на офицера от Руската императорска гвардия“:

ЛЮБОВТА – НА ЖЕНАТА. ЖИВОТЪТ – НА РОДИНАТА. ДУШАТА – БОГУ. ЧЕСТТА – НИКОМУ!

„Влъхвите”: Ще споделите ли с нашите читатели някои по-важни неща за това, каква роля са изиграли семейството и родът в живота Ви? Кои са заветите, които сте запомнили от предците си и които бихте искали да предадете на потомците, на нашите братя и сестри сънародници, и на всички човеци?

Л. Чолаков: Баща ми предаде любовта си към книгите. Майка ми – стремеж да разбирам всички и да се опитвам да помогна с каквото мога. Баба ми – мъдростта на смирението. Дядо ми – да бъда добър и да не жертвам малките добрини, които мога да направя, в името на някаква цел, каквато и да е тя. Не зная дали успявам да следвам заветите на паметта им, но поне се опитвам.

„Влъхвите”: Ако сте президент на България с изключителни, абсолютни законодателни права, кои биха били първите три закона, които бихте приели?

Л. Чолаков: Първо: Закон за въвеждане на смъртно наказание.

Според мен отмяната на смъртното наказание е най-голямото престъпление, ако говорим в конкретен аспект, което беше извършено след 1989 г. срещу България. И защо не се поучихме от САЩ, които са най-демократичната държава в света? Видяхме как след отмяната на смъртното наказание ни заля такова цунами от престъпност, което в края на краищата унищожи цялата държава и остави само нейна бледа имитация. Именно възможността най-закоравелите престъпници, особено тези, които грабят, изнасилват и убиват етнически българи по селата, да бъдат разстрелвани без особени церемонии, щеше да е сериозна бариера срещу свирепата етническа престъпност, която се вихри днес. Неслучайно през 1922 г. е бил приет „Закон за изтребване на разбойниците„, който на бърза ръка е смазал тогавашния бандитизъм.

Второ: Закон за правото на полицая да използва по пряко предназначение бойно огнестрелно оръжие при нападение срещу него. И да се изхвърлят така наречените „стоп-патрони“ от полицията. Полицейският пистолет не е тапешник. Впрочем, законът трябва да фиксира не само правото – но и задължението на полицая да застреля на място всеки, който го нападне. Също по примера на САЩ, за които някои казват, че са най-демократичната държава.

Трето: Закон за забрана на неправителствени организации, които провеждат расистка и дискриминационна политика; тоест, които защитават правата не на всички хора, а само на отделни групи. Това е по примера на Унгария, която е демократична държава, членка на Европейския съюз. Нима някой ще каже, че Унгария, член на Европейския съюз, не е демократична държава?

Има и още много, но може да се започне с нещо като тези три.

„Влъхвите”: Готов ли сте да споделите с нас дали имате свой любим герой от българската история и кой е той, ако имате? Защо?

Кан Крум. Основоположникът на онова, което, макар и за кратко време, можем да определим като Българската империя в Средновековна Европа. При наследниците му Омуртаг и Пресиян в България влизат земите на днешните Румъния, Украйна, Чехия, Унгария, Сърбия. Между другото, известно е, че кан Крум разгромява остатъците от Аварския хаганат – но в по-късните му сражения с византийците в българската армия влизат аварски отряди; те изиграват важна роля в разгрома на византийците при Върбишкия проход, когато загива император Никифор Геник. Това означава, че не просто е победил и завладял аварите- а ги е приобщил и превърнал във верни защитници на България. Така може да постъпи само държавник от висша класа.

Впрочем, първият ми роман – „Към теб от далечната синя планина„, е историко-приключенски разказ именно за епохата на хан Крум. Любопитното е, че написах тези 650 машинописни страници на 17-годишна възраст; в издателство „Народна младеж“ бяха направо шокирани, когато им стоварих този куп хартия върху бюрото. Най-интересното е, че след време романът беше публикуван, макар и доста редактиран, естествено – и получи доста радушна оценка от младите читатели. Разбира се, тогава юношите или, както ги наричат сега с това глупаво поамериканчване на езика ни – „тийнейджърите“, все още четяха приключенски романи.

„Влъхвите”: Кое е най-силното качество на българина, според вас?

Л. Чолаков: Скептицизмът. Българинът не се подлъгва лесно, защото е лъган много по времето на комунизма, а и преди това; да не говорим за сега, когато го лъжат 24 часа в денонощието. Това го е направило скептик, слава Богу! И вече не е така лесно да бъде измамен с шаблоните и клишетата на демократичната пропаганда, с нейните нагли внушения от рода на „евроатлантически ценности“ и другите мозъчни калъпи, в които вкарва съзнанието на западняците.

„Влъхвите”: А коя е най-голямата слабост, която Вие мислите, че трябва да преодолеем като български народ?

Л. Чолаков: Също скептицизмът. Той е двуостър нож. Българинът трябва да умее не само да използва (което прави много добре), но и да преодолява скептицизма, защото е пречка към желанието за действие. Шекспир го е казал отдавна в „Хамлет„: „Мисълта убива действието„. А мисълта е винаги скептицизъм, защото преди да се пристъпи към действие, тя започва да обмисля това действие. Но има един момент, когато мисленето трябва да се прекрати и човек да започне да действа. Българинът обикновено пропуска този момент и си остава с обмислянето, което вече се е трансформирало в скептицизъм, тоест, в нежелание за действие – обикновено с аргумента, че резултатът от това възможно действие бил неясен. Е, да, де: ама животът е борба, а резултатът от една борба е винаги неясен. КАКВА БОРБА ЩЕ Е, АКО ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ЗНАЕ КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ? На българина винаги му се иска да влезе в борбата само при условие, че победата предварително му е гарантирана. Уви, няма как – съдбата, този рефер на живота, е неумолима и не може да бъде подкупена.

„Влъхвите”: Кое качество в българския мъж цените най-много?

Л. Чолаков: Умението му да намира изход от всякакви спечени ситуации. И техническите умения, които му останаха като наследство от времето преди 1989 г. Португалците, да речем, за най-малкото угасване на колата звънят на „Пътна помощ“ и я карат в сервиз. Българинът не вика никого, а псува, вдига капака, псува, ръчка, псува, пъшка, псува, отвинтва, псува, завинтва, изпсува победоносно за финал, изрича накрая по адрес на колата: „Ти на мене ли, ма?“, рита гумата – и автомобилът е в движение.

Но, по принцип, съм малко резервиран към подобни социологически обобщения. Всеки човек е индивидуалност, трудно е да се вкарва в схеми, не съществуват „средностатистически“ хора.

„Влъхвите”: Кое качество в българската жена цените най-много?

Л. Чолаков: Романтичната й нагласа. Българката, въпреки неимоверните тежести и нечовешките условия на живот, в които я постави демокрацията, успява да съхрани чувството си за романтика. Е, и тук трябва да се направи уговорката, че всеки човек е сам за себе си. По-тревожна е ситуацията с младото поколение, защото възпитанието изцяло беше изхвърлено от училищата, а семейството не се справя с необходимостта да възпитава децата. Както навсякъде, така и тук държавата абдикира и фактически не съществува. Да се надяваме, че меркантилизацията няма да успее да завладее напълно съзнанието на младите момичета, макар някои от тях, както е видно от съответните телевизионни предавания, да падат в жертва на консумативно-амбициозните си стремежи. За духовна жертва става дума, иначе, те, навярно, си въобразяват, че са преуспели в живота, пускайки в действие сексуалните си способности в качеството на боен авангард за личен просперитет. Но, какво да се прави, това го е имало във всички времена и епохи…

„Влъхвите”: Кое качество в себе си цените най-много?

Л. Чолаков: Това е нещо, което трябва да определят другите. Казвали са ми, че съм добър слушател – в смисъл, че мога да изслушвам, когато някой се оплаква. Днес има множество уплашени и тъжни хора, които се нуждаят от разтоварване и съчувствие. НАЛИ ЗАТОВА СМЕ ХОРА – ДА СИ ПОМАГАМЕ, КОЙ КАКТО МОЖЕ. Не обичам разпространения начин на мислене: „Тоя пък какво е седнал да ми се оплаква?“ Ами, оплаква ти се, защото ти има доверие и има нужда да се оплаче. Ако ти не го изслушаш, ще дойде време самият ти да се нуждаеш от изслушване – но тогава на свой ред няма да намериш с кого да споделиш проблема си. Затова не се прави на много важен и отдели няколко минути за човека, за да може с чиста съвест след време и ти да поискаш от някого да ти отдели няколко минути. Но, разбира се, това е нагласа за нормалното човешко общуване, и не мисля, че е някакво мое специфично личностно качество.

„Влъхвите”: Ако притежавахте машина на времето, която може да върне целия ни народ за една година назад за своего рода „обучение“, къде точно бихте ни върнали, за да помъдреем?

Л. Чолаков: Човек не помъдрява в миналото. Мъдростта го чака в бъдещето, чрез страданията, които тепърва му предстоят. Но ако можеше да се върнем, иска ми се това да бъде годината 1990-та – и както тогава ходехме по митинги и барикади, за да възцаряваме „демокрацията“, така си мисля, че, завърнали се там, сега вече ще се сражаваме на живот и смърт с калашници в ръце, за да защитим толкова омразния ни тогава социализъм срещу това демократично чудовище, което вече знаем какво ни носи и как изглежда.

„Влъхвите”: Кое кътче в България харесвате най-много? А в Португалия?

Л. Чолаков: Харесвам градската градина в Свищов в началото на лятото, когато цъфтят липите. Един от градовете на живота ми с магнетична, вълшебна атмосфера. Обичам да седя в градината и да гледам как уханието на липите обвива въздуха. Когато си идвам в България, винаги се старая да се отбия за няколко дни в Свищов и да поседя в градската градина.

В Португалия – това е замъкът Томар.

ZamakTomar

 

Замъкът Томар

 

Той заслужава специален разказ. Любителите на мистичната история ще го оценят. С уговорката, че съм православен християнин и в този смисъл не мога да бъда почитател на тамплиерите като историческо явление – но, също в исторически аспект Томар, който носи прозвището „градът на тамплиерите„, е един от най-интересните градове не просто в Португалия и Европа, а и в света.

И така: малцина знаят, че след разформирането на ордена на тамплиерите през 1307 година има една държава, където този орден никога не е бил разтурян, до ден-днешен – Португалия. Въпросът е, че тя като държава е основана от рицари-тамплиери през 1141 година – и след това именно тамплиерите са били нейните воини, защитници и, както днес казват, „управленският елит“. И когато кралят дон Диниш през 1307 получава папската заповед да разтури ордена и да арестува рицарите му, се озовава в небрано лозе: кастилците само това чакали, а и арабите, наскоро изритани обратно в Африка, можели всеки момент пак да прецапат морето. Кралят направил най-умното в онази ситуация: започнал да протака, тоест, да преговаря. Преговорите продължили 12 години – все пак Рим е на 2 хиляди километра, 3 месеца път. Не става дума за куриери с развети плащове на запенени коне – а за тежки велможи-дипломати, които пътували с каляски, свити от рицари, слуги, пажове, готвачи, свирачи и т. н. Папата умрял, следващият се съгласил на компромис: орденът на тамплиерите да бъде разтурен, а неговите рицари, сержанти, слуги, коне, замъци, имения и въобще всичко, което притежавал, да влезе в новосъздадения Орден на Христос. Казано накратко: португалският филиал на ордена на тамплиерите бил преименуван на Орден на Христос. Както виждаме, източноевропейските комунистически партии, сред тях и БСП, когато се преименуваха в началото на „демокрацията“, не са измислили нищо оригинално.

После става все по-интересно: именно рицарите на Ордена на Христос са онези мореплаватели, които откриват нос Добра надежда, морския път към Индия, завладяват португалските колонии в Азия, Африка и Южна Америка – въобще, създават Португалската империя. Бартоломео Диаш, Педро Кабрал, Вашку да Гама, херцог Албукерке – всички те са рицари на Ордена на Христос. Инфанта Енрике (принц Хенрих Мореплавателят) е бил Велик магистър на Ордена на Христос. А замъкът Томар, който по-късно бива дострояван и разширяван до голям манастир, е резиденцията на португалските тамплиери до 1319 г., като после се превръща в резиденция на Ордена на Христос. Принц Хенрих Мореплавателят е живял в него 40 години, тук са били замисляни плановете и са чертани картите на Великите географски открития.

Орденът на Христос съществува и днес, представлява отличие за военни заслуги; негов почетен Велик магистър е президентът на република Португалия.

В замъка Томар заедно с моите приятели от театъра, с който си сътруднича, представяме един невероятен театрален спектакъл – „Името на розата„, който сам по себе си заслужава внимание: продължава 6 часа, с 5 антракта, в които се сервира богата вечеря с неограничено количество червено вино според португалската традиция, публиката обикаля целия замък. Радвам се, че имах възможност да организирам посещението на български театрали, за да се запознаят с тази необичайна за нашите сцени театрална технология. Останаха VImetoNaRozataZamakTomarнаистина доста впечатлени, надявам се да приложат португалския театрален опит и в България.

 

 

Сцена от „Името на розата“ в замъка Томар

 

А за замъка Томар има легенда, че под олтара в неговата катедрала е закопан Светият Граал от легендите – чашата, за която любителите на историческите мистерии вярват, че в нея е събрана кръвта на Христос.

OltarZamakTomarSvetiGraal

 

Олтарът в катедралата на замъка Томар, под който се смята, че е скрит т. нар. „Свети Граал“.

 

Неслучайно Томар е наричан „най-тайнственият град в Португалия„. Наистина съм признателен на съдбата, че някога ме доведе съвсем случайно в този град. Впрочем, не зная дали в живота има случайности…

„Влъхвите”: Да приемем, че сте министър на образованието на България и ще направите свое обръщение към децата, родителите и учителите. Кои биха били първите ви три изречения от това обръщение?

Л. Чолаков: Мисля, че ще започна така:

Първо изречение: „Здравейте!

Второ изречение: Помнете, че образованието нищо не струва без възпитаниетонещо повече, ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ВЪЗПИТАНИЕ Е НЕЩО ВРЕДНО, ЛОШО И МНОГО-МНОГО ОПАСНО, защото всички най-големите престъпници в историята са били образовани хора.

Трето изречение: Затова ще започнем с възпитанието!“

„Влъхвите”: А ако сте министър на отбраната?

Л. Чолаков: Бих започнал така:

Първо изречение: „Здравейте, български войници, сержанти, офицери и генерали!

Второ изречение: Не мислете, че се готвим или ще се готвим за война!

Трето изречение: Войната вече се води – ние сме във войната и войната е в нас!

„Влъхвите”: Вие пишете за опасностите от ГМО. Имате ли собствена градина или парче земя, на която да отглеждате свои, екологично чисти, плодове и зеленчуци? А ако нямате, какво мислите за все по-растящото движение за създаване на родови имения в родови селища в Русия, ако сте чували за него?

Л. Чолаков: ГМО са нещо изключително опасно, защото нанасят необратими увреждания на организма – не само физически, но и психически. Всъщност, мисля, че една от целите при създаването им е била именно да се пробие канал за въздействие върху мозъка на човека. Разбира се, това е само хипотеза, но ми се струва правдоподобна…

Там, където живея, в една къща в подножието на замъка Томар, има място за градина – но за съжаление не ми остава време да се занимавам както трябва. Иначе градинарството ми е любимо хоби.

За родовите имения в Русия – не съм чувал, но звучи много добре, руснаците имат традиции в подобен тип земеделие – някогашните дворянски „усадьбы“. Въобще, подобен начин за селско стопанство е познат: испанската хасиенда, американското ранчо, португалската „кинта“, някогашният български „чифлик„. Мисля, че подобен тип земеделие е с много големи перспективи за производство на, както ги наричат сега, „био-продукти“ – които не са никакви „био“, а са си нормалните селскостопански растителни и животински продукти от миналото.

„Влъхвите”: Ще се съгласите ли да споделите любимото си стихотворение или песен с нас – онова, което Ви вдъхновява най-много.

„Влъхвите”: Л. Чолаков: Да, това е песента на Висоцки „Я не люблю„. Има я в You Tube:

https://www.youtube.com/watch?v=sZ97BTBGCMI

(Редакционно вметване: българската родолюбива рок-група „Епизод” пее тази песен на Владимир Висоцки в своя обработка: https://www.youtube.com/watch?v=VvzpoS5hS4k )

„Влъхвите”: Мечтаете ли да се върнете някога за постоянно в Родината? И как си представяте най-доброто си завръщане в родния край?

Л. Чолаков: Разбира се. Това е най-голямата мечта на всеки емигрант. Но най-доброто завръщане определено е завръщането в една българска България – а не в България, където, както е сега, етническите българи са дискриминирани, унижавани, където се гаврят с историята ни, промиват съзнанието на българските деца, а от учебниците изхвърлят българските песни и стихотворения, за да направят място за не-български такива.

За голямо съжаление, мисля, е очевидно, че наближава времето – съвсем скоро в исторически аспект, когато за емигрантите ни по света вече няма да е останал роден край. Просто скоро българите ще станат малцинство в самата България – и това го казват всички демографи. И аз не зная колко емигранти ще имат желание да се завръщат в една не-българска България, ако въобще тогава държавата все още носи това име и то не бъде променено от бъдещото етническо мнозинство в Народното събрание.

Във всеки случай аз, ако съм все още жив тогава, бих предпочел да живея със спомените си за българската България, отколкото да я виждам не-българска. Звучи тъжно, но все някой трябва да говори за тези неща, защото политици, журналисти, публицисти отказват да го правят по различни съображения.

„Влъхвите”: Какво бихте пожелали на нашите читатели?

Л. Чолаков: За да не завършваме на минорна нота: желая им най-вече здраве, оптимизъм и винаги да търсят истината – независимо зад какви завеси, паравани, бариери и всякакви други пречки е скрита!

„Влъхвите”: Благодарим Ви, господин Чолаков, за всичко, което споделихте с нас. До нови и все по-добри срещи!

Л. Чолаков: И аз благодаря за вашето любезно внимание към мен!

Related posts

Историята на храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява

Историята на храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява

Цветанка Митрева е една родолюбива и смела българка, която преди осемнадесет години създава храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява, състоящ се от една реставрирана ранно-християнска черква – тип параклис от римско време на името на Св. Петка и един нов храм на името на Св. Панталеймон. Цветанка Митрева е жена на 82 години, останала

Posted
Интервю с медиума Йонг Ил Ю за неговата система Хюн Ки

Интервю с медиума Йонг Ил Ю за неговата система Хюн Ки

Йонг Ил Ю е холандско-корейски медиум, основател и създател на системата за духовно осъзнаване Hyun Кi- Хюн Ки. Това е система от принципи и правила, предназначени да подсилване на интуицията, себеразбиране и себепознание. Тя има за цел да ни направи по-силни, по-опитни и способни да използваме енергиите си по най-добрия начин. Крайната цел на философията

Posted
Рисуването като лечение

Рисуването като лечение

Представяне на Петка Русева Като малко момиче обичах да рисувам. Гледах мама как шета вкъщи и как постоянно се притеснява, че си нямам занимание, и реших да й вдъхна увереност като стоя на едно място (давайки й необходимото спокойствие, че няма да падна от терасата или да се изгоря на котлона с къкрещата на него

Posted
Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

 Връзка към блога на Нено Бакалски: http://nenobakalski.blogspot.bg/ В училище незабелязано за повечето от нас ни беше внушавано, че „музикант и художник семейство не хранят” и предметите „пеене” и „рисуване” бяха представяни (не от техните преподаватели, а от общата „академична” атмосфера) като „второстепенни” и даже „третостепенни”. Малцина все още от нас си даваме сметка какво увреждане

Posted