Неподчинението на злото прави ненасилието непобедимо!

Размисли на Юнак Богатирев за филма „Ганди“ на режисьора и продуцента Ричард Атънбъро

FilmGandi1 През първата или втората ми студентска година по софийските кина излезе филмът „Ганди„. Помислих си, че става дума или за Индира Ганди, или за Махатма Ганди. У нас, в България, по радиото доста пъти бях чувал името на Индира Ганди. Във всеки случай – много повече от онова на Махатма Ганди.

Както и да е. Купихме си билети с една колежка, с която единствени от групата ни проявихме интерес да отидем на този филм, и влязохме в кинозалата на „Сердика“. Тогава нещо много различно влезе в живота ми. Завинаги!

Филмът можете да го гледате тук: Филмът „Ганди“

И тук: Филмът „Ганди“

Онемях, докато гледах филма. И съжалявах, че не си нося нищо за записване – нито молив, нито химикал, нито бележник. Защото „революционната“ закалка, която ми беше дадена от официалната държавна идеология, както и семейното ми възпитание да преборваме злото с оръжие в ръка, влязоха в сблъсък с посланието на Мохандас Карамчанд Ганди, който „не беше готов да пролива кръв за нито една кауза“ и на когото „не му трябваше свобода, извоювана с убийства„.

Гледах и немеех. Бях изчезнал в стола на кинозалата. Колежката също я бях забравил. Когато филмът свърши, не можех даFilmGandi2  стана от стола. Нямах желание да „изляза“ от филма. И когато реших, че след няколко дни ще дойда отново, но вече сам и то с химикал, листове и подложка за писане, едва тогава станах, настигнах колежката и излязохме с нея от кинозалата.

… След няколко дни, още в същата седмица, въоръжен с химикали, листове, подложка и решението си да не пропусна нито една важна мисъл на героя, влязох отново в кино „Сердика“.

И се потопих в една философия, която и до днес вълнува душата ми! И ми помага да проверявам не една и две заблуди, които се увиват около мисленето ми, за да ме превърнат в жертва на различни тъмни енергии.

През лятото, по време на бригада в село Дълго поле, Пловдивско, отидох на кино – в селското кино. За да гледам за трети пореден път филма „Ганди„. Даваха го тогава в селото. Предвидливо си взех писало и тетрадка, а после си сверих новите със старите записки, за да проверя да не би да съм допуснал грешки при първото записване в тъмния киносалон.

Минаваха години и образът на Махатма Ганди не изчезваше от мислите ми, от чувствата ми, от спомените ми. Напротив, все търсех начин да намеря филма, за да мога един ден да го пусна на учениците си – бях станал вече учител в гимназия. И през 2007-ма най-после ми се усмихна щастието – един българин, с когото се запознах на Седемте рилски езера и на когото казах, че търся от много години филма „Ганди„, ме зарадва! И не след дълго Господин Господинов – така се казва той, – ми изпрати по пощата плик с диск, на който се мъдреше любимият ми филм „Ганди“!!!

FilmGandi3Докато убедя ръководството на гимназията, докато намеря подходяща зала така, че всички 12-ти класове да се съберат в нея и да не закъсняват за следващите часове…, докато помоля колегите да ми подарят часовете си, за да може учениците да го гледат на един път, без да го прекъсваме на части, докато укротя немирниците в залата и … пуснах филма…

За мое голямо разочарование залата не беше добре затъмнена, озвучаването на филма от компютъра ми не беше достатъчно добро и ред други технически недостатъци направиха гледането му не удоволствие, а направо изтезание. Измъчих учениците си! А те, горките, го гледаха от уважение към мен… На мен това хич не ми се искаше… Искаше ми се да го гледат за себе си, но те имаха по-високи изисквания за удобствата, от които се нуждаят по време на гледане на филм. Нямаше записващи на тетрадки, нямаше възторзи, нямаше и грубости, но очакваното от мен Просветление … така и не се случи! Или поне аз не видях ясни признаци за него…

Както и да е, може би бях сгрешил и в други отношения, но филмът „Ганди“ така и не усетих да окаже онова пречистващо въздействие върху учениците ми, каквото имаше върху мен! А може би и много други неща не осъзнавах, които пречеха на тях и които не са пречели на мен…?

Както и да е, аз не спрях дотук с филма „Ганди„. А поканих семейството ми да го гледа. Но и на моето семейство не усетих „Ганди“ да повлияе така, както си го представях. Някъде много сериозно бърках! Прекрасен филм. Дълбок. Човешки. Вдъхновяващ! А моите близки не го отличиха с нещо от хилядите екшън-психо-хорър „отпадъци на кино-индустрията. Защо? Защо? Защо? Не спирах да се питам! Махатма Ганди промени съдбата на цяла Индия, а не развълнува най-близките ми хора, най-скъпите ми ученици? Защо?

Защо философията на неподчинениетосатиаграха, – не вълнуваше близките ми?FilmGandi5

Защо философията на ненасилиетоахимса, – не ги изпълваше с радостна решимост, че насилието може да бъде победено, но не с насилие, а с една несъкрушима сплав от неподчинение и ненасилие???

Защо малцина от учениците ми пожелаха да прочетат книгата на Махатма Ганди „Моят път към истината„? Защо? Нима Истината не е важна? Нима можем без Истината?

Болеше ме. Много ме болеше. Докато осъзная, че всеки човек има собствена скорост на отдалечаване и на приближаване до Истината. Да. Истината е една. Но пътищата към нея са много. Защото заблудите са много.

И всяко назидателно настояване от моя страна „Гледайте, та гледайте, непременно гледайте филма „Ганди““ беше изграждало стена вътре в душите на учениците ми и на близките ми. Е, сега няма да им казвам „Не гледайте филма „Ганди“. Ама изобщо да не сте посмели да го гледате!“ :) :) :) , а просто вярвам, че всеки човек, който вярва в доброто, рано или късно ще си зададе въпроса относно „малкия човек, който промени цяла Индия“ – „Как ли го е направил?“ Разбира се, ако научи, че Индия не се е освободила от Британската империя с „революция“, с пушки и оръдия, а с непреклонната воля на един цял народ да не се подчини на поробващите програми.

Защото насилието е програма. Робството също е програма. И Махатма Ганди успява много задълбочено да ги осъзнае и обезвреди.

Към филма можем да имаме искания за още, за повече Ганди. За показване на възгледите му за поробващата роля на образователната система. Можем. Но може и да сме благодарни на Ричард Атънбъро, както и на всички създатели на великолепния филм, за прекрасния подарък, който ни направиха, пресъздавайки поне части от истинския образ на вечния Ганди. А Бен Кингсли заради невероятното си превъплъщение в Ганди го запомних завинаги!

Та, който от вас, уважаеми читатели, все още не е гледал този филм, трудно може да разбере как така Индия се е освободила без „революция“…

FilmGandi4Може би е време да запознаем децата си, близките си, приятелите си с посланията на Мохандас Карамчанд Ганди! Може би ние, българите, ще спечелим много, ако се поучим за много неща от него?!

Защото не е вярно, че неговият метод е „пасивната съпротива“, както мнозина го наричат. Напротив, Ганди многократно казва, че ролята на истинския „революционер“ е да предизвика „отговор“, „отзив“, „отклик“! Което няма нищо общо с пасивността, с бездействието. Но е много важно отговорът откъде ще идва? От най-тъмните и разрушителни страсти в душите ни? Или от най-светлите?

Ще завърша това кратко представяне на един забележителен филм с думи на самия Ганди:

Ние се борим срещу схващането, че на Земята не можем да живеем всички щастливо!

Впрочем, ако решите да го гледате някой ден, приятно гледане! :) :) :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Related posts

Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Представяне на филм и размисли от Мила Милева   Нов свят Аз зная, че светът е друг сега и не съм единствената Ева – но ето пак, със свойта светлина, благославя ни сам Бог от синьо небе.   Аз зная, че благодарността ни намаля и нещо пообъркахме се малко, но щом Любов в сърце ни

Posted
Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Или за разликата между влюбването, обичта и Любовта Резюме (или нещо такова) и размисли от Петка Русева Филмът „Излекувай живота си“ на световно-известната психотерапевтка и писателка Луиз Хей е нагледен пример за това, как един човек, една жена, преминала през и преодоляла тресавищата на собствения си житейски ад и посадила в тези тресавища малкото семенце

Posted
Филми за Зеп Холцер – Папата на пермакултурата

Филми за Зеп Холцер – Папата на пермакултурата

Кратко представяне от Петка Русева   „Зеп Холцер – Папата на пермакултурата” – част 1 https://youtu.be/DplBWEdeauw?list=PLFm2kdKzMB-MHZajEB8b9Q1W2M3GUrF7H   „Зеп Холцер – Папата на пермакултурата” – част 2 https://youtu.be/VjdCH9y1s10?list=PLFm2kdKzMB-MHZajEB8b9Q1W2M3GUrF7H   „Водата е живот – Зеп Холцер и Бернд Мюлер” https://youtu.be/uyJUrx_9WNU?list=PLFm2kdKzMB-MHZajEB8b9Q1W2M3GUrF7H Чрез настоящето представяне искаме да ви въведем в света на пермакултурата – наука за холистичното или цялостното

Posted

„В какво се превръщат мечтите?“

http://zamunda.net/banan?id=48679 Това е филм с гениалния Робин Уилямс – разказ, който въвежда романтично, драматично и надълбоко в темата за преражданията на човека. Нашата душа не просто съществува – тя играе най-важната роля в целия ни живот, но дано го осъзнаем още докато сме тук! И да ценим най-много душата си и тази на ближните си,

Posted