Исус, който пише върху скала

Действителна случка и съновидение на Живорад Родовлад

Бях спрял да крада. Обещах си по-добре да гладувам, по-добре да жадувам, по-добре да живея по-скромно и дори оскъдно, но повече да не пипам чуждо, за да мога вечер, когато си лягам, да заспивам сладко и спокойно. А и да мога да гледам децата си право в очите, без отвътре да ме яде.

Бях откраднал няколко етернитови тръби от един съсед, който пък на свой ред ги беше откраднал от един изоставен обществен плаж. Той ги беше задигнал от плажа, за да си полива градината, а аз ги отмъкнах от неговата градина, за да ги използвам за колони. Осем колони. Вместо да си ги купя от магазина, аз взех, че завидях на съседа и реших да правя „спестяване“, като ги отнема от него. На всичко отгоре, не можаха да ме спрат предупрежденията и несъгласието на майка ми, както и нейният отказ да участва в изпълнението на моя злокобен замисъл. Тя твърдо отказа да ми съдейства, но аз не се отказах от престъпното си намерение. Издебнах вечерта да дойде и пристъпих към действие.

Бавно и гузно се провирах на няколко пъти до градината на съседа край реката и с озъртащ се на всички страни поглед бързо-бързо вземах две тръби от земята, по една на всяко рамо (не бяха тежки) и беж да ме няма. Така, на няколко пъти, отмъкнах „нужните“ ми тръби. Най-много ме беше страх да не ме види някой, когато пресичах шосето с две тръби на рамо. Затова, щом излезех на него, се затичвах и като грозен и куцащ под тежестта на откраднатото паток пресичах асфалта и се скривах в гората.

Точно на последното ми преминаване, преди да изляза на шосето, се огледах внимателно на двете страни. Не видях никой да се задава. Това беше разстояние от около 100-150 метра в двете посоки. Беше „чисто“. Значи, да излизам и да пресичам. Това е за последно. И започнах да излизам. За мой най-голям ужас, щом стъпих на асфалта, току пред мен се изтъпанчи той!

Седнал на едно магаре с двата си крака, провиснали отляво на магарето. И бавно, бавно преминава пред мен и ме изглежда право в очите и сякаш ми казва: „Брате, толкова ли ниско си паднал? Дотам ли стигна?“ Мълчи, устата му нищо не казва, само очите ме гледат тихо, спокойно, но аз чувствам, че ме питат! Дълбоки синьо-зелени очи, дълга коса, конопена дреха от шията до петите, с колан от въже на пояса, красиво, мъжествено лице и един такъв изпитателен, състрадателен и в същото време неосъждащ поглед! От двете страни на магарето провиснали вълнени торби с красиви шарки.

Magare2Това беше наистина той – Исус! Как така се появи? Нали преди две секунди бях видял и в двете посоки, че не идва никой?! Как така не съм чул тропота на копитата на магарето? Не е възможно да не съм ги чул! Не, не беше халюцинация! Не беше измама. Магарето топуркаше бавно и спокойно пред мен и всяка негова стъпка в асфалта отекваше в мен „Крадец! Крадец! Защо? Защо?“

……

Загубих не само съня си, но и способността да прегръщам детето си спокойно и нежно. Криех от жена си. Криех и от детето. Беше ме срам да им разкажа за грозната си и унизителна постъпка. Сам не осъзнавах все още мизерното си мислене. Бях се вкопчал в идеята за „спестяването“ и не исках да се пусна от нея! А и този Исус! Как можа да се появи точно на последното ми пренасяне?! И нали проверих най-внимателно и в двете посоки!? Едно магаре, дори в галоп да препуска, не може да измине 100-150 метра за три секунди! А то не препускаше. Ходеше си много бавно, копито след копито. Топур-топур.

Дните се нижеха един след друг. Аз не увирах, възмущавах се от политиците и сякаш в това възмущение се опитвах да удавя гузната си съвест. Спях зле, всъщност почти не спях.

Докато един ден от двора не ни изчезнаха няколко важни и полезни инструменти и няколко градински маркуча. Леле какъв вой тогава надигнахме ние! Викнахме и полиция. Даже бяхме на път да обвиним едни наши съседи и роднини. Полицаят тъкмо започна да записва показанията ни, когато аз почувствах огромен срам и някакво необяснимо облекчение.

Казах на полицая, че съжалявам, че сме го разкарвали, но че предпочитам да не обвиняваме нашите съседи-роднини, защото ние самите не сме невинни и безгрешни. Той ме изгледа най-учудено и когато аз настоятелно го помолих да спрем всякакво по-нататъшно разследване, защото първо трябва да погледнем в себе си, той вероятно беше се усъмнил в душевното ми здраве!

Тогава му казах точно какво имам предвид. Аз, сегашната „жертва“, виеща и обвиняваща, нямах никакво право да обвинявам когото и да било, защото „каквото повикало, това се обадило!“ – сега на мен се случваше онова, което аз бях причинил на другиго по-рано! Той беше объркан и с няколко вежливи, но смутени изрази си взе довиждане и си замина.

А аз усетих, че … трябва да върна тръбите на мястото, от където ги бях откраднал! Леле сега какъв ропот настана у дома! Майка ми, която беше толкова против самата кражба, сега се възпротиви още повече срещу тяхното връщане. „Ами ако те видят хората?“

На което аз отговорих твърдо: „Ще им кажа самата истина, че съм ги откраднал, но сега ги връщам на мястото им!“

„Ти си луд! Ти не си нормален! Ти си се побъркал! В каква каша сега ме набъркваш! Даваш ли си сметка какво после ще се говори за нас!“ – викаше майка ми. На което аз още по-твърдо и още по-спокойно, защото усещах някакво огромно облекчение в себе си, отвръщах: „Не, мамо! Ти нямаш никакво участие. Аз сам реших и сам го направих. А и сега не се срамувам, че ще ги върна. Даже след като ги върна, ще отида при съседа и ще му разкажа за постъпката си и ще го помоля да ми прости.“

„Не! Това не трябва да го правиш! Ами ако ги върнеш и той не разбере, защо трябва да му казваш! Ти си глупак! Не само си луд! Но си и глупак! Кой прави така!?“

Баща ми мълчеше, но усещах, че подкрепя намерението ми да върна откраднатото и да се извиня на съседа. „Но нали той сам ги е откраднал от плажа? Защо трябва да му се извиняваш?“ – не спираше майка ми! Тогава баща ми й каза: „Слушай, жено! Той нека ги върне, пък съседът си има своя съвест. Ние не сме неговата съвест!“

Е, казвам ви, колкото тежко и потно ми беше краденето, толкова по-леко и волно ми беше връщането на откраднатото! Върнах ги на четири пъти. Когато преминавах през шосето, не се озъртах, защото знаех, че ако ме срещне някой и ме попита, ще му кажа истината. Но никой не ме срещна.

На по-следващия ден отидох при съседа и му разказах за своето провинение…

От тогава са минали над двайсет години, но и досега с този съсед сме в прекрасни отношения.

А няколко седмици, след като върнах откраднатите тръби и през които разпитвах родителите си дали у дома си нямаме някакви други неща, които са откраднати отнякъде и за които не знам, сънувах следния сън:

TriugSkala1Намирам се пред една скала. Скалата се отваря и отвътре излиза Исус. Той застава пред скалата и започва да пише на родния ни език – арамейския. В съня си ние сме от един и същ народ. Написаното е с много красиви знаци, форми, картини. Аз усещах, че познавам този език. Но главното беше, че Исус пишеше върху скалата с лекота, без длето, а на нея написаното се врязваше завинаги. Скалата беше триъгълна. Като вход. Вход към нещо, което не е страшно. А е вечно. И истинско. Усещах, че Исус иска да запомня ставащото. В него нямаше и следа от обвинение, от осъждане, от порицание. По-скоро, с написаното ми даваше указания. Указания за нещо добро. След като се увери, че съм почувствал, Исус си отиде.

Аз се събудих. Много ми дойде. Първо на магаре, докато крадях. После пред скала, след като върнах откраднатото и признах прегрешението си. Нищо. Ще разбера. Той никога не идва напразно.

Помня, че той учеше, че къща не се строи върху пясък, а върху скала. Значи?

„Пясъкът“ е моята нечиста съвест. Докато „скалата“ е нейната противоположност – чистата ми и спокойна съвест! Ясно може да бъде само онова съзнание, което се опира върху спокойна съвест! Да, „къщата“ – това сме ние, хората. А „скалата“ – това е нашата спокойна и чиста съвест!

Тогава си обещах, че чуждото няма да е за мен! И бавно, но неотклонно започвах да навлизам в това свято изкуство…

 

Related posts

За приноса на Ерих Фром към психоанализата

За приноса на Ерих Фром към психоанализата

Росен Ангелов Послеслов на преводача към книгата на Ерих Фром „Изкуството да слушаш„, 2003 година Бележка на автора: Сега, 13 години по-сетне, не променям ни дума в послеслова си, защото се дивя на чуждиците, които тогава съм използвал, като на грозни шаренийки , пришити към прекрасното българско облекло, за да го „направят по-съвременно“ . Оставам

Posted
23 индиански мъдрости за духовно равновесие

23 индиански мъдрости за духовно равновесие

Редакционна бележка: уважаеми читателю, някои от предложените по-долу послания са образни и трябва да се приемат в преносния смисъл на думата „Думам ти, щерко, сещай се, снахо!“ А не буквално.   Добрият човек вижда добри знаци. За да чуете себе си, е необходимо да мълчите с дни. Ако забележиш, че яздиш мъртъв кон – слез.

Posted
Континентите на Древните Българи!

Континентите на Древните Българи!

Автор Алия Ошова Древните български имена на Континентите Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език – българския, най-древния език на земята, https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/, можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти. Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали

Posted
Как да разбираме своите съновидения?

Как да разбираме своите съновидения?

Кратко въведение в образно-емоционалния език от Живорад Родовлад „Лека нощ, мило дете! Лек полет до страната на Сънищата и приятни сънища!“ – това е запечатало детското ми съзнание. Казваха ми го мама и тате по този или по подобен начин. Сънувах много. Най-различни сънища. Много от тях приличаха на случките, които имах. Други изобщо не

Posted