Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Представяне на филм и размисли от Мила Милева

 

Нов свят

Аз зная, че светът е друг сега

и не съм единствената Ева –

но ето пак, със свойта светлина,

благославя ни сам Бог от синьо небе.

 

Аз зная, че благодарността ни намаля

и нещо пообъркахме се малко,

но щом Любов в сърце ни засия,

не е било нахалост.

 

Че сякохме дървета ний без капка жал

и съвсем в алчност се опихме…

но неуки бяхме, доста малки –

после чак се възродихме.

 

И аз зная пак, че грешката си ще оправим,

дървета с радост пак ще засадим,

сами със себе си ще съпоставим,

Адам и Ева пак възвеличим!

 

Аз зная, път ни чака –

и мен, и всякой друг човек,

но ще победиме дружно ний пак мрака,

Разум ще цари вовек!

 

 

Kan-kobrat

 

Джон Перкинс, автор на книгите „Признанията на един убиец на икономики” (“Confessions of an Economic Hit Man”) и „Тайната на американската империя” (“The Secret of an American Empire”) си поставя за задача да разобличи марша на корпокрацията по пътя й към превръщането на света в неин феодален слуга. Наред с всичките семинари, лекции, интервюта и пр., в които Перкинс разказва за личния си опит и принос в услуга на сатанинската сбирщина, наречена световното задкулисно правителство, авторът се появява и във филма „Говорейки свободно с Джон Перкинс”.

Там той дава в съкратен вид цялата истина за алчността и безчовечността, които разоряват цели държави, замърсяват реки, изсичат гори, обричат цели общности на глад, мизерия, беззаконие, проституция и смърт. Алчност и безчовечност, в която той сам е участвал и която е намирал за лесно да оправдава пред собствената си съвест.

Всичката тази мъка се причинява не от кого да е, а от служителите на съвременните корпорации :

  • Скъпо-платените изпълнителни директори по високите етажи на властта, пътуващи в частни самолети и развличащи се по луксозни яхти в най-скъпите курорти по света.
  • Техните усърдни, добре платени, високо-образовани икономически съветници, готови да подменят статистиките и да предоставят икономически анализи, оправдаващи всяко икономическо безумие.
  • Президенти на държави, които са принудени да избират между благото на страната си и собствения си живот.
  • Специалисти по инвестициите и анализатори на целесъобразността на дадени проекти, принудени да взимат подкупи и да държат устите си затворени.
  • Обикновените секретари в офисите, изпълняващи добросъвестно служебните си задължения.
  • Работниците по най-нисшите нива, работещи в робски условия или ползващи по някакъв начин продуктите и услугите, предлагани от корпорациите.
  • Всички нас.

Това, което Джон Перкинс ни дава да разберем, е, че всички проекти, финансирани от Световната банка (СБ), Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ), програми на ООН за отпускането на заеми и средства за „подпомагане” на развиващи се държави чрез използването на тези средства за инвестиране в инфраструктура, са просто умело замаскирани начини за ограбването и подчинението на държави като Панама, Колумбия, Еквадор, Венецуела, Аржентина, Саудитска Арабия, Ирак, Индонезия, Гърция и която щете друга държава!

Перкинс припомня общоизвестния факт, че всички заеми за развитието на заводи и електроцентрали, магистрали, летища, пристанища, индустриални зони, изградени по този модел, се дават на държавите в нужда с условието, че инженерните и строителни фирми, които ще се заемат с тяхното изграждане, трябва да са именно най-могъщите корпорации в света (намиращи се най-вече в САЩ) или техни дъщерни компании. В интерес на тези строителни компании е заемите да бъдат отпуснати от СБ, МВФ, ЕЦБ, ООН и пр. организации, защото по този начин първите усвояват финанси за предоставяната от тях услуга – изграждането на съответната инфраструктура.

Това, което на практика се получава, е, че заемите, предназначени за подпомагане на държавите в нужда, отпускани от „най-напредналите” държави, отиват за финансирането на собствените им най-мощни корпорации, които стават все по-силни и по-силни, и които, по ирония на съдбата, отнемат независимостта на същите тези държави. По висшите ешалони на властта се изкачват само верни лакеи на корпокрацията, пионки на нейния интерес, които ограбват обикновения човек – бил той индонезиец, американец или българин.

За да се отпуснат самите заеми, корпорациите наемат хора като Джон Перкинс, т.нар. „икономически убийци”, които с поредица от фалшифицирани изследвания, съмнителни статистики, сплашвания, подкупи и т.н. убеждават съответните контролиращи органи за „невероятния” икономически растеж, който се очаква в дадената развиваща се страна и съответната „многократна възвръщаемост” на инвестициите. Разликата между размера на заемите и предсказания икономически растеж е така голяма, че впоследствие, когато Аржентина, Венецуела или Гърция не могат да ги изплатят, кредиторите поставят своите условия: я приватизация на водоснабдяването, вследствие на която водата става прекалено скъпа за обикновения роб, пардон, поданик на държава, я някой остров от Гърция, какъвто беше поискан по време на кризата в страната през 2015. Хубаво е, че гърците знаят думата „oxi”.

Така че, всеки път, когато чуем по новините, че правителството на България е взело нов заем за строенето на магистрали, нещо в нас трябва да трепне – осъзнаването, че това правителство или е изключително заблудено, или дълбоко корумпирано, или в безкрайна безизходица. Глупаво е да обвиняваме когото и да е от нашите политици за решенията, които взимат, защото не се знае, дали в същите обстоятелства и под този сатанински натиск и ние не бихме постъпили по същия начин. Разумно е да търсим заедно решения: както е казал самият кан Кубрат: задружието прави силата!

8

Тези думи са се превърнали в символ на българската държава и до ден днешен смисълът им е вплетен в нашия герб. И действително, истинското обединение, истинското съ-дружие на осъзнатите хора, а не световната сбирщина на най-невежите души правят истинската сила – Живота!  Световната сбирщина оставя след себе си само смърт, разруха и погубени човешки животи, докато светлите мисли, чувства и дела на целеустремените човеци създават истинското творчество, истинския градеж, истинското бъдеще!

Връзка към статията „Нужни са ни светли мисли и чувства, а не светци”.

Както казва самият Джон Перкинс: „Човешкият живот е поредица от съвпадения, върху много от които нямаме контрол. Как ние се държим в условията на тези съвпадения и изборите, които правим, определя кои сме като човеци.” Закърмен с любовта към идеалите, поставени в американската „Декларация на независимостта” и сам потомък на рода на великия Томас Пейн, Перкинс намира силите в душата си, за да каже не „охi”, a “no” :) :) :) на сатанистите.

Приветстваме го за смелостта и силата на духа му. Остава въпросът, дали ние българите, всеки по отделно и всички заедно („Един за всички и всички за един”) ще си припомним не по-малко славното си минало и завета на кан Кубрат, дали ще намерим сили да кажем „не” на насилниците? Или ще продължаваме да заравяме главите си в пясъка, докато сатанистите отзад „бая си ни го набутват”? Дали ще имаме силата да спрем проституцията с душите си и да браним светостта на нашите идеали, на чисто българското в нас? Без обвинения и без сочения с пръст. Пръстите си ще използваме за изравяне на главите си от пясъка.

Връзка към статията „Размисли на един бивш биоробот за Канцлер акт” и за България.

Защото истинският българин първо вижда гредата в собствените си очи, преди да се заеме с треската в чуждите.

Препоръчвам ви горещо филма „Говорейки свободно с Джон Перкинс”!

За изваждане на всякакви греди от полезрението ни! За истинско проглеждане!  Кой знае – като съберем всичките греди, може и да съградим нещо заедно? Не като корпорациите, а като човеците J, които сме!… Заедно една до друга, те ще са като съчките на Кубрата – неразрушими в своето съдружие! Пък оттам нататък, освен ограда срещу злото, можем да положим и основите на достойното си съществуване? Какво ще кажете, приятели? :)  

Един за всички, всички за един! Задружието прави силата! :) :) :)

Related posts

„В какво се превръщат мечтите?“

http://zamunda.net/banan?id=48679 Това е филм с гениалния Робин Уилямс – разказ, който въвежда романтично, драматично и надълбоко в темата за преражданията на човека. Нашата душа не просто съществува – тя играе най-важната роля в целия ни живот, но дано го осъзнаем още докато сме тук! И да ценим най-много душата си и тази на ближните си,

Posted
Филмът „Капитан Петко войвода” (1981)

Филмът „Капитан Петко войвода” (1981)

Представяне и размисли от Петка Русева   Сценарист: Николай Хайтов Режисьор: Неделчо Чернев Оператор: Димо Коларов Музика: Атанас Бояджиев и Петър Ступел Участват: Васил Михайлов, Пламен Дончев, Петър Чернев, Стоян Гъдев, Наум Шопов, Васил Банов, Бистра Марчева, Мариана Димитрова, Бистра Тупарова Джоко Росич, Георги Русев и др.     ЕПИЗОД ЗАГЛАВИЕ ВРЪЗКА Част I –

Posted
Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Представяне и размисли от Божидар Светлозаров   Режисьор: Вили Цанков Сценарист: Стефан Дичев В ролите: Илия Добрев, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Георги Черкелов Музика: Георги Тутев Оператор: Борислав Пунчев   Епизод Заглавие Връзка 1. „Посрещане“ https://youtu.be/98r6EMtkIp0 2. „Сватба“ https://youtu.be/C8urnBKWYrw 3. „Кривици“ https://youtu.be/xX1FpENKcpo 4. „Проповед“ https://youtu.be/YoFl1F7eCRw 5. „Чужденци“ https://youtu.be/PkuAyFwslHs 6. „Събрание“ https://youtu.be/1L3AcH7Un90 7. „Пловдив“ https://youtu.be/J4dhezjgbpU 8.

Posted
„Завръщане” – един филм на Даниел Богдански

„Завръщане” – един филм на Даниел Богдански

Представяне и размисли от Леа Серафимова   ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА ТИХА ПОБЕДА ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА… Божидар Коцев Димчо Дебелянов Димчо Дебелянов           С надежда се връщам по тези земи, Денят за труд е отреден, Да се завърнеш в бащината къща,   където роден съм и

Posted