Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Представяне и размисли от Божидар Светлозаров

 

Режисьор: Вили Цанков

Сценарист: Стефан Дичев

В ролите: Илия Добрев, Георги Калоянчев,

Коста Цонев, Георги Черкелов

Музика: Георги Тутев

Оператор: Борислав Пунчев

 

Епизод Заглавие Връзка
1. „Посрещане“ https://youtu.be/98r6EMtkIp0
2. „Сватба“ https://youtu.be/C8urnBKWYrw
3. „Кривици“ https://youtu.be/xX1FpENKcpo
4. „Проповед“ https://youtu.be/YoFl1F7eCRw
5. „Чужденци“ https://youtu.be/PkuAyFwslHs
6. „Събрание“ https://youtu.be/1L3AcH7Un90
7. „Пловдив“ https://youtu.be/J4dhezjgbpU
8. „Беше от нашите“ https://youtu.be/1qnrn_fOcQc
9. „Митхат“ https://youtu.be/pIXzslNV5HE
10. „Изпращане“ https://youtu.be/Mo8KaCGi53k


„Народе????“
НАД ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ

стр.115 

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потерия малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четири страшни питанки прободен,

и днес кърви духът му цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките в мен!

И грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лил личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен

на онова въже го окачи! 

ДАМЯН ДАМЯНОВ 

Гледайки филма „Демонът на империята“ (1971) на режисьора Вили Цанков, се запитах: „Защо и днес не правим такива филми? Ето, на „Спайдермен“, за един съвсем измислен герой, американците правят „римейк“ на всеки 3-5 години, пък ние, българите, за един истински герой…“ и тогава се сетих за филма „Дякон Левски“ на режисьора Максим Генчев.

Този филм, макар, че е съвременен, доста се различава по начина си на представяне на главния герой Васил Иванов Кунчев-Левски – нашата национална гордост. Докато „Демонът на империята“ е героично, историческо-приключенско образоописание, то „Дякон Левски“ е развенчаване, принизяване на мита Левски.

levskiВъпросът сега тук не е, дали Левски е използвал груби думи и цинизми в ежедневието си, или пък при залавянето си от турците, в пристъп на отчаяние и озлобление. Образът, който историята ни е завещала и за който храним спомен от историческите документи, описания и възпоминания на съвременници, силно противоречи на това твърдение.

Там Левски е представен като „същ ангел“: добър към децата, уважителен към жените и, разбира се, смел, решителен, непоколебим, предвидлив, отговорен, достоен, саможертвен, проницателен, бодър, неуловим, ангелогласен и каквото още се сетите. В народното ни съзнание, над Левски е само Бог, а самият Левски е почти богоравен.

Но, да си представим за миг, че Левски не е Бог :) и нему са присъщи и чисто човешки черти, подобно на нас, простосмъртните: понякога греши, понякога и той забравя, понякога плаче, понякога дори псува. Реален и несъвършен човек в реалния ни и несъвършен живот.

Съвсем разбираемо е. А ние като интелигентни и, искрено вярвам, разсъждаващи личности, разбираме и прощаваме, защото „вместо да търсим треската в чуждите очи, виждаме гредата в своите“. Образът на един човек и неговата многоизмерна личност, т.е. самият човек, често се различават един от друг. Това добре го знаем, във века на Фейсбук и Инстаграм. Хубаво.

Левски като човек от плът и кръв е напуснал тогавашното си физическо тяло от 1873 г. Колкото го е познавал, го е познавал. И толкова. Днес ние не можем да познаваме Левскичовека (освен, ако не сме големи късметлии :) ). Можем да познаваме само образа му.

Образът на Левски беше създаден от гореспоменатите архиви, исторически извори, летописи, съхранените документи от разпита му, автобиографията му в стихотворна форма, биографиите му, към изготвянето и уточняването на които и Захари Стоянов има немалък принос (биографията на З. Стоянов „Васил Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му“ четете тук)  и т.н., и т.н.

Създаденият образ беше хубав, възвишен, вдъхваше сила и увереност на не един български патриот и националист вече почти 2 века. Да си го припомним.

clip_image001Филмът на Вили Цанков „Демонът на империята“ вдъхна нов живот на този образ, даде му енергичност, динамика, въплъти още повече героизъм в него. Хората, гледайки филма, бяха във възторг. Аз бях във възторг. Ето го българският Робин Худ, българският защитник на слабите и онеправданите, българският борец за Свобода! Колко хубаво само! „Какви е чеда раждала, ражда и днеска, българска майка юнашка!“

Щом тогава, в тези смутни времена на Османското и Турското робство, е раждала такива синове, значи тогава и днес, когато България (и Европа) е изправена пред опасността от радикалния ислям, нахлуваща в земите ни и чрез някои от т.нар. „бежанци”, (България) може също да ражда! (Тоест, може, ако не се е „еманципирала” прекалено и едно дете би попречило на кариерата й.)

Сиреч и ние можем да сме като Левски – мъжете ни могат да са като Левски, синовете ни могат да са като Левски и дори жените също могат да са поне малко като него, що се отнася до смелостта и добродетелите му! Ха така! Хубаво нещо са хубавите образи (а какво тогава са лошите образи?). Ето образът, който ни оставиха Вили Цанков и Илия Добрев (актьорът, изиграл Левски), за Дякона.

levski1А сега да се запитаме, защото сме още в детската градина, дали е хубаво да рушим създаденото от другите, когато то е добро? Ами, не бива. Без да обвиняваме Максим Генчев, защото и той греши, подобно на всеки човек, подобно и на Левски :),  можем да кажем с чиста съвест, че създаденият от него образ разводнява концентрираната чиста сила в образа на нашия национален герой!

Свещеното се десекрализира, принизява, опорочава. Какъв образ (!) трябва да храним, да подхранваме с мислите, чувствата и асоциациите си, когато мислим за Вазов, Ботев, Левски, Каблешков, Бенковски, Петко войвода, Сирма войвода, Райна Княгиня, Румена войвода?

Отговорът е един: свят. Религията има своя пантеон, своите ангели и светци, а Българското Освобождение канонизира в паметта си други люде, чиито икони (образи) пази като реликва. И не бива, наистина е грях, т.е., грешка, от стремеж към новаторство заради самото новаторство или самоцелна оригиналност, да обругаваме националните си икони.

Където има грешка, има и прошка. Този месец, на 13-и март, честваме Сирни Заговезни, или т.нар. Прошки. Хубаво е да си прощаваме. Готови сме да простим всяка грешка, стига извършителят й да осъзнае стореното и да се извини. Извършителят на образното опорочаване не е Максим Генчев, драги читатели. Ние всички, с допускането на тъмни и порочни образи в съзнанието си, след освобождението от „социалистическия” гнет, забравихме себе си.

Подменихме датата на Българското Освобождение – вместо 3 март 1878 год., сега в съзнанието ни по-голямо освобождение е 10 ноември 1989. Неслучайно се отрича съществуването на петвековното Турско робство (наред с Баташкото клане), а се предвиждат до 3 год. затвор за „разпространение на комунизъм“.

Отговорът на въпроса: „Кой е Левски?“ ще намерим с отговора на: „А кой съм аз?“ И в двата случая ще сме прави. Дали оскотял простак и авантюрист, нямащ нищо за губене, или саможертвен смелчага, посветил съществото си на светла идея – ние избираме.

И накрая: „Има два пътя – кой ще изберете?… Народе????“ Може би „Демонът на империята” ще ни помогне в избора. Може би…

Related posts

Филм на Джон Пилджър „Новите владетели на света“

Филм на Джон Пилджър „Новите владетели на света“

Кратко представяне от Живорад Родовлад Филмът не е за фанатични антикомунисти и за заклети привърженици на „американската мечта“. Защо? Защото ще видят кадри, които демонтират от съзнанието им митовете за „американската свобода“, за „свободния свят“. Няма как да отговорят честно и положително на въпроса „Струва ли си благосъстояние, което се гради на цената на смъртта

Posted
Великата тайна на водата – 1 част

Великата тайна на водата – 1 част

Кратко представяне от Живорад Родовлад Това е филм за всеки Човек. Залагам честта си. Показвал съм го много пъти на учениците си. И с радост виждам как все повече и повече от тях прилагат наученото от него. След като го гледате, непременно направете след това опита, който ви показва Масару Емото. Но в три различни

Posted
Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Излекувай живота си — филм на Луиз Хей

Или за разликата между влюбването, обичта и Любовта Резюме (или нещо такова) и размисли от Петка Русева Филмът „Излекувай живота си“ на световно-известната психотерапевтка и писателка Луиз Хей е нагледен пример за това, как един човек, една жена, преминала през и преодоляла тресавищата на собствения си житейски ад и посадила в тези тресавища малкото семенце

Posted
„Завръщане” – един филм на Даниел Богдански

„Завръщане” – един филм на Даниел Богдански

Представяне и размисли от Леа Серафимова   ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА ТИХА ПОБЕДА ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА… Божидар Коцев Димчо Дебелянов Димчо Дебелянов           С надежда се връщам по тези земи, Денят за труд е отреден, Да се завърнеш в бащината къща,   където роден съм и

Posted