Филмът „Демонът на империята“ (1971) на Вили Цанков

Представяне и размисли от Божидар Светлозаров

 

Режисьор: Вили Цанков

Сценарист: Стефан Дичев

В ролите: Илия Добрев, Георги Калоянчев,

Коста Цонев, Георги Черкелов

Музика: Георги Тутев

Оператор: Борислав Пунчев

 

Епизод Заглавие Връзка
1. „Посрещане“ https://youtu.be/98r6EMtkIp0
2. „Сватба“ https://youtu.be/C8urnBKWYrw
3. „Кривици“ https://youtu.be/xX1FpENKcpo
4. „Проповед“ https://youtu.be/YoFl1F7eCRw
5. „Чужденци“ https://youtu.be/PkuAyFwslHs
6. „Събрание“ https://youtu.be/1L3AcH7Un90
7. „Пловдив“ https://youtu.be/J4dhezjgbpU
8. „Беше от нашите“ https://youtu.be/1qnrn_fOcQc
9. „Митхат“ https://youtu.be/pIXzslNV5HE
10. „Изпращане“ https://youtu.be/Mo8KaCGi53k


„Народе????“
НАД ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ

стр.115 

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потерия малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четири страшни питанки прободен,

и днес кърви духът му цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките в мен!

И грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лил личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен

на онова въже го окачи! 

ДАМЯН ДАМЯНОВ 

Гледайки филма „Демонът на империята“ (1971) на режисьора Вили Цанков, се запитах: „Защо и днес не правим такива филми? Ето, на „Спайдермен“, за един съвсем измислен герой, американците правят „римейк“ на всеки 3-5 години, пък ние, българите, за един истински герой…“ и тогава се сетих за филма „Дякон Левски“ на режисьора Максим Генчев.

Този филм, макар, че е съвременен, доста се различава по начина си на представяне на главния герой Васил Иванов Кунчев-Левски – нашата национална гордост. Докато „Демонът на империята“ е героично, историческо-приключенско образоописание, то „Дякон Левски“ е развенчаване, принизяване на мита Левски.

levskiВъпросът сега тук не е, дали Левски е използвал груби думи и цинизми в ежедневието си, или пък при залавянето си от турците, в пристъп на отчаяние и озлобление. Образът, който историята ни е завещала и за който храним спомен от историческите документи, описания и възпоминания на съвременници, силно противоречи на това твърдение.

Там Левски е представен като „същ ангел“: добър към децата, уважителен към жените и, разбира се, смел, решителен, непоколебим, предвидлив, отговорен, достоен, саможертвен, проницателен, бодър, неуловим, ангелогласен и каквото още се сетите. В народното ни съзнание, над Левски е само Бог, а самият Левски е почти богоравен.

Но, да си представим за миг, че Левски не е Бог :) и нему са присъщи и чисто човешки черти, подобно на нас, простосмъртните: понякога греши, понякога и той забравя, понякога плаче, понякога дори псува. Реален и несъвършен човек в реалния ни и несъвършен живот.

Съвсем разбираемо е. А ние като интелигентни и, искрено вярвам, разсъждаващи личности, разбираме и прощаваме, защото „вместо да търсим треската в чуждите очи, виждаме гредата в своите“. Образът на един човек и неговата многоизмерна личност, т.е. самият човек, често се различават един от друг. Това добре го знаем, във века на Фейсбук и Инстаграм. Хубаво.

Левски като човек от плът и кръв е напуснал тогавашното си физическо тяло от 1873 г. Колкото го е познавал, го е познавал. И толкова. Днес ние не можем да познаваме Левскичовека (освен, ако не сме големи късметлии :) ). Можем да познаваме само образа му.

Образът на Левски беше създаден от гореспоменатите архиви, исторически извори, летописи, съхранените документи от разпита му, автобиографията му в стихотворна форма, биографиите му, към изготвянето и уточняването на които и Захари Стоянов има немалък принос (биографията на З. Стоянов „Васил Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му“ четете тук)  и т.н., и т.н.

Създаденият образ беше хубав, възвишен, вдъхваше сила и увереност на не един български патриот и националист вече почти 2 века. Да си го припомним.

clip_image001Филмът на Вили Цанков „Демонът на империята“ вдъхна нов живот на този образ, даде му енергичност, динамика, въплъти още повече героизъм в него. Хората, гледайки филма, бяха във възторг. Аз бях във възторг. Ето го българският Робин Худ, българският защитник на слабите и онеправданите, българският борец за Свобода! Колко хубаво само! „Какви е чеда раждала, ражда и днеска, българска майка юнашка!“

Щом тогава, в тези смутни времена на Османското и Турското робство, е раждала такива синове, значи тогава и днес, когато България (и Европа) е изправена пред опасността от радикалния ислям, нахлуваща в земите ни и чрез някои от т.нар. „бежанци”, (България) може също да ражда! (Тоест, може, ако не се е „еманципирала” прекалено и едно дете би попречило на кариерата й.)

Сиреч и ние можем да сме като Левски – мъжете ни могат да са като Левски, синовете ни могат да са като Левски и дори жените също могат да са поне малко като него, що се отнася до смелостта и добродетелите му! Ха така! Хубаво нещо са хубавите образи (а какво тогава са лошите образи?). Ето образът, който ни оставиха Вили Цанков и Илия Добрев (актьорът, изиграл Левски), за Дякона.

levski1А сега да се запитаме, защото сме още в детската градина, дали е хубаво да рушим създаденото от другите, когато то е добро? Ами, не бива. Без да обвиняваме Максим Генчев, защото и той греши, подобно на всеки човек, подобно и на Левски :),  можем да кажем с чиста съвест, че създаденият от него образ разводнява концентрираната чиста сила в образа на нашия национален герой!

Свещеното се десекрализира, принизява, опорочава. Какъв образ (!) трябва да храним, да подхранваме с мислите, чувствата и асоциациите си, когато мислим за Вазов, Ботев, Левски, Каблешков, Бенковски, Петко войвода, Сирма войвода, Райна Княгиня, Румена войвода?

Отговорът е един: свят. Религията има своя пантеон, своите ангели и светци, а Българското Освобождение канонизира в паметта си други люде, чиито икони (образи) пази като реликва. И не бива, наистина е грях, т.е., грешка, от стремеж към новаторство заради самото новаторство или самоцелна оригиналност, да обругаваме националните си икони.

Където има грешка, има и прошка. Този месец, на 13-и март, честваме Сирни Заговезни, или т.нар. Прошки. Хубаво е да си прощаваме. Готови сме да простим всяка грешка, стига извършителят й да осъзнае стореното и да се извини. Извършителят на образното опорочаване не е Максим Генчев, драги читатели. Ние всички, с допускането на тъмни и порочни образи в съзнанието си, след освобождението от „социалистическия” гнет, забравихме себе си.

Подменихме датата на Българското Освобождение – вместо 3 март 1878 год., сега в съзнанието ни по-голямо освобождение е 10 ноември 1989. Неслучайно се отрича съществуването на петвековното Турско робство (наред с Баташкото клане), а се предвиждат до 3 год. затвор за „разпространение на комунизъм“.

Отговорът на въпроса: „Кой е Левски?“ ще намерим с отговора на: „А кой съм аз?“ И в двата случая ще сме прави. Дали оскотял простак и авантюрист, нямащ нищо за губене, или саможертвен смелчага, посветил съществото си на светла идея – ние избираме.

И накрая: „Има два пътя – кой ще изберете?… Народе????“ Може би „Демонът на империята” ще ни помогне в избора. Може би…

Related posts

„Хан Аспарух“ (1981) – филм на Людмил Стайков

„Хан Аспарух“ (1981) – филм на Людмил Стайков

Размисли и представяне от Белослава Руменова Режисьор: Людмил Стайков Сценарист: Вера Мутафчиева Оператор: Борис Янакиев Музика: Симеон Пиронков   С участието на: Стойко Пеев, Антоний Хенов, Васил Михайлов, Георги Черкелов, Йосиф Сърчаджиев, Джоко Росич, Ваня Цветкова, Аня Пенчева „Действието на този филм се развива през VII век, едно от първите столетия на Великото Преселение на

Posted
Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Филмът „Говорейки свободно с Джон Перкинс“

Представяне на филм и размисли от Мила Милева   Нов свят Аз зная, че светът е друг сега и не съм единствената Ева – но ето пак, със свойта светлина, благославя ни сам Бог от синьо небе.   Аз зная, че благодарността ни намаля и нещо пообъркахме се малко, но щом Любов в сърце ни

Posted
ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА

ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА

Елена Тодорова   “Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й (…) не го съзнаваха.” Така започва един от най-популярните романи на Америка – “Отнесени от вихъра”, писан в продължение на 10 години (от 1926 до 1936). Макар романът да е единственото произведение на Маргарет Мичъл, “провинциалната домакиня”, той продължава да вълнува

Posted

Ерих фон Деникен – учител от Бъдещето

Филмите на Ерих фон Деникен – сериозен повод за преосмисляне на историята Когато преди около 40-50 години Ерих Фон Деникен започна да създава и да разпространява своите филми за чуждо присъствие на Земята, повечето от нас ги гледахме с насмешка или с приемането, че става дума за нещо „необяснимо“ или „научно-фантастично“. Но сега, когато излизат

Posted