„Болестта като път“ – Книга на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке

Представяне от Мила Милева

product_51Книгата на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке „Болестта като път“ е опит на немската прагматичност и здрав разум да обхванат източната философия за единство на противоположностите, впрягайки я на работа за едно Добро дело – всеобщото здраве. Въз основата на дългогодишната си практика, двамата автори отричат свещената глупост за тясната специализация на човека (в случая, на лекаря) и ограниченото му право да мисли само в линейна, „сертифицирана“ и строго регламентирана посока, смело впускайки във философия, психоанализа, психология, наред с медицината, за да обяснят причините за симптомите и начините за тяхното истинско излекуване.

Болест – с това наименование обикновената (алопатична) медицина обозначава това, което в цялостното (холистично) лечение е само симптом на явление, чиито корени са в духовното и душевно състояние не само на страдащия (т.нар. пациент) като обособена (т.нар. изолирана) единица, но на него като свързана и неделима част от цялото Мироздание: свързана с всички хора, растения и животни; свързана с всички планети, звезди и съзвездия, свързана с целия Космос.

Най-голямата и очебийна разлика между цялостното лечение, (което е било разпространено в голяма част в дохристиянските родови общества не само като начин на изцеление, но и като философско възприятие на света) и съвременната медицина е в това, че в цялостното лечение нищо не е отчуждено, само за себе си. В цялостното лечение връзките между Великото Малко (микрокосмоса) и Великото Голямо (макрокосмоса) са запазени.

holistic-healthНеслучайно знанието за цялостното лечение се е позагубило през вековете – със смяната на политическите системи и нуждата от стопански растеж (т.нар. капитализъм), изкуствено създадената нужда за разделение (т.е. поляризация) на „свое-чуждо“ и, разбира се, победата на „своето“ над „чуждото“ (в надпреварата на пазара на труда, по спортните състезания, конкурсите за красота и дори, и най-вече – във военно отношение между държавите и наддържавните организации), връзките (истинските) стават излишни. Не само между хората и Природата; не само между хора с хора, а и между различните органи, клетки и тъкани, съставляващи човека.

Война, надпревара за хранителни вещества (земи, петрол, вода, слънчева светлина и т.н. източници) съществува на нивото на организма именно (и едновременно), за да отрази войната, която се е разразила между човека и Природата (Създателя). Затова и статистиките на т.нар. симптоматични оплаквания („болести“) от десетилетие на десетилетие стават все по-стряскащи. Не стига това, ами и нови „заболявания“ се откриват – не всички от които са плод на болното въображение на подкупни „лекари“. Новите симптоми отразяват изумителното въображение на човека да причинява все повече страдание на себе си и на заобикалящия го свят.

За щастие, всичко това е и добра новина за човека, защото осъзнаването му на гореспоменатите взаимовръзки с Природата(или на тяхната накърнена цялост и нуждата от съответното им възстановяване) способства за истинско излекуване на трите нива Дух-Душа-Тяло. Всяко бягство от отговорност за страданието на непосредствената Вселена около човека ще му донесе истинско изцеление дотолкова, доколкото щраусът би се спасил от хищник, заравяйки главата си в пясъка.

3652_300Бягството (заравянето на главата в пясъка) може да прикрие („излекува“) симптома за известно време, но друг, по-страшен симптом (напр. сграбчването на тялото на щрауса от хищник, водещо до физическата смърт на първия) непременно ще изригне впоследствие, за да призове страдащия на откровен разговор със себе си и собствената си съвест.

Да, смъртта (тя винаги е само физическа, защото съзнанието, или поне зрънцето от него, съдържащо душата, продължава да съществува в безкрайността) също е симптом. Симптом на нежеланието ни да живеем истински, в хармония с Природата. Симптом на анти-животоутвърждаващите ни идеи, на анти-разума.

За тези и още много неща говорят в книгата си Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке. Например, от тях научаваме (може и за сетен път), че няма случайности, а само закономерности. Например катастрофата (преобръщането) с автомобил може би е начин на Вселената да ни съобщи, че превишаваме собствената си скорост в много други житейски измерения и, за да не се погубим, е нужно да намалим темпото и да завишим бдителността/ вниманието.

prСтатията „Преобръщането – начало на завръщането към себе си“ можете да прочетете тук: http://vluhvite.com/bg/2015/12/23/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82/

В края на книгата „Болестта като път“ ще намерите и таблица, указваща главните духовни и душевни причини за появата на различните симптоми („болести“). Разбира се, почти никой съвременен практикуващ лекар (освен, ако не е истински холистик или хомеопат) няма да ви посъветва да работите над справянето с гнева си при гнойни рани или над прошката при рак.

Иначе как биха се крепили високобюджетната фармацефтична идустрия и, наред с нея, неговата (алопатична) медицинска практика?… Бъдещето е на цялостното лечение. За да запазят хляба си и уважението на обществото (най-вече – това, на собствените си деца и внуци), лекарите ще трябва да осъзнаят предимствата на цялостното лечение – единственото истинско лечение и да го приложат на всички нива.

„Болестта като път“ е покана за проглеждане.

Покана за връщане към Природата. Първо, поединично и после – в сътрудничество един с друг. За възстановяване на собствената и „чуждата“ цялост. Перифразирайки Библията, но, без да си придаваме важности, ще запитаме: „До колко чужд може да е собственият ти брат, собствената ти сестра?“…

Но, нека помним: „Насила хубост не става.“ Нека не натрапваме Живота на онези, които са избрали смъртта. Истината – на онези, които са прегърнали (макар и несъзнателно) лъжата. Но нека и не се отказваме от тях, а, подобно на Бог, да сме винаги готови да подадем приятелска ръка(понякога и от разстояние), когато усетим в ближните си готовността да живеят истински: в хармония със себе си, семействата си и окръжаващата ги Вселена.

Related posts

Революцията на една сламка

Въвеждане в натуралното земеделие Масанобу Фукуока     Увод В своята ферма, разположена близо до малко селце на остров Шикоку в Южна Япония, Масанобу Фукуока създава метод за натурално водене на фермерско стопанство, който би могъл да върне назад деградационните тенденции в съвременното земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини, нито от отровни

Posted
„Педагогическа поема на Макаренко“ – част IV

„Педагогическа поема на Макаренко“ – част IV

Най-веселата и най-креслива компания се събира в коларската барака на Козир. Козир тук и нощува. В единия ъгъл на бараката стои ниска печка, собствено изделие, на печката – чайник. В другия ъгъл – сгъваемо легло, покрито с ппътстро одеало. Сам Козир седи на леглото, върху купищата наплати. Всички те се стараят упорито да изтръгнат от

Posted
„Христо Ботйов – опит за биография“ от Захари Стоянов

„Христо Ботйов – опит за биография“ от Захари Стоянов

Вместо предисловие Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а четири

Posted
Световната конспирация срещу здравето – част III

Световната конспирация срещу здравето – част III

Глава 6. Ваксинациите като средство за тайно, насилствено намаляване на населението на Земята   От няколко десетилетия се разработват ваксини срещу забременяване под егидата на СЗО и има данни, че те са използ­вани в някои страни като опитно средство за тайно регулира­не на населението на Земята. В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксинационна

Posted