„Самуил, цар български“ – трилогия на Димитър Талев

Представяне на книга на Белослава Руменова

Добре е човек да чете исторически романи, свързани с миналото на народа си, защото, наред с фактите обстоятелствата по политическите събития, които биват опреснявани в съзнанието му по естествен път, следващ нишката на повествованието, той може да си изгради и лично отношение към хората, които са изиграли огромна роля в образуването на историческата действителност, отразила се неминуемо и върху самия читател днес. Последният може да уважава или презира, да обича или да мрази, да съчувства или да безчувства :) по отношение на дадено историческо лице, което пък лице, заедно с делата си, се превръща и в голям учител на читателя: както за това, какъв той би искал да бъде, така и за онова, което той в никакъв случай не би искал да допусне в живота си.

Още по-голяма е и ползата от четенето на летописни романи, ако и самият читател е някой държавник или просто водач на определена група от хора, или пък, защо не – водач (но истински) на собствения си живот. Тогава обогатяването вследствие на размислите, породени от прочетеното, би повлияло не само на непосредственото обкръжение на четеца, но и на множество други лица, над които водачът упражнява пряко или непряко влияние. Трилогията на Димитър Талев „Самуил, цар български“ е исторически роман, който, описвайки събитията по времето на цар Самуил и края на Първата българска държава, постепенно ни разкрива образа на човека и водача Самуил.

Увлекателното повествование ни потапя в една сурова реалност на политическа интрига, борба за власт, войни, алчност и предателство – теми, които дават вид да са вечно властващи над човешкото същество в единичност и народите като цяло. Но над тяхната привидна вечност се извисяват с непреходна стойност любовта към правдата и Родината, състраданието към народа, обичта към ближния, верността към семейството и към любимата. Всички тези изключителни качества въплъщава в себе си образът на Самуил, който образ, макар и не напълно съвършен, се стреми към своята цялост до самия край на земния си път.

Безстрашен и непримирим със злото, Самуил дава най-доброто, на което е способен в името на България, не жалейки време, усилия, труд, че дори и собственото си здраве. Може би точно тази негова прекомерна отдаденост и на моменти – фанатичност, му изиграват лоша шега, защото, пренебрегвайки на дело собственото си здраве и личните си чувства на човек и мъж, Самуил става прекалено раним и уязвим вътрешно. Неслучайно при гледката на ослепените си войници неговото сърце не издържа на натоварването и рухва, отказвайки да крепи едно тяло, чийто дух безжалостно и дори безразсъдно се жертва за другите.

В това представяне бих искала да разкажа не толкова за царското лице на водача, за неговите изключителни качества на стратег, политик и военнен, колкото за човека и мъжа зад короната. Те несъмнено присъстват, въпреки че в множество моменти биват потискани в името на „по-висши“ идеали (доброто на България на външно- и вътрешно-политически план, както и на нейния народ), от което страда и самата душа на Самуил. Хубаво е висшите идеали да носят и лични блага, щастие и добруване за самия човек и здравето на неговото семейство, защото по този начин водачът ще се стреми към тях с още по-твърда и сигурна стъпка, породена от, в идеалния случай, засилващата му се (истинска) убеденост в тези идеали.

В днешно време личният елемент (егото и егоизмът) сякаш господства и определя идеалите, вместо да се съобразява с тях и хармонично да ги допълва. При Самуил наблюдаваме точно обратното, а именно жертвен идеализъм, където идеалите са Всичко, а личността трябва да се подчини на това Всичко, дори с цената на нейното пълно обезличаване и смазване. Изкривената християнска етика (тип „Бог е Всичко; човекът е само оръдие в ръцете на Бога без своя воля и желания“), която се разпространява и набира скорост по времето на Самуил (подменяйки истинската ведическа вяра, чиито най-чисти представители са богомилите), незабелязано оказва влияние на мисленето и действията му като човек, мъж, а оттам – и като държавник. Тя се изразява не във фанатична жертвеност в името на Бога, а във фанатична жертвоготовност в името на Родината.

Добре е тук да споменем, че образът на богомилите, който Димитър Талев ни представя, е изкуствено християнизиран, т.е. жертвен и следователно – лишен от здравословно заземяване. Богомилите са представени като самобичуващи се фанатици и аскети, които отричат всичко материално като плод на дявола. Това, разбира се, е несъзнато следване на Талев на битуващите стереотипи и лъжи по отношение на богомилското учение, които са замъглили същността на неговия образ от нашето възприятие.

Богомилите са били не средновековни християнски фанатици, а хора, които са живяли в хармония и постоянен допир с Природата, а оттам – и разбиране на нейните естествени закони. Те са имали едно цялостно възприятие за света, включващо единството Дух-Душа-Тяло (т.е., не са отричали и изоставяли тялото да гнояса и въшляса), което единство беше наскоро официално преоткрито в общественото пространство от представителите на цялостната (т.нар. „холистична„) медицина. Неслучайно някои от богомилите са притежавали изключителни лечителски способности, измеренията на които са били прекалено големи за тогавашното ограничено възприятие, поради и което често са били заклеймявани като „вещери„, „слуги на дявола“ и „магьосници“ от неразбиращите.

Според Талевото повествование, Самуил не е тесногръд властимащ, а се интересува искрено от богомилските идеи, съветва се и беседва с богомилските водачи по важни държавни и общочовешки теми, приема сред приближените си техен представител и дори се влюбва във внучката на дедец Дамян – „момичето от простолюдието“ Биляна, която впоследствие става и майка на едно от децата му. За съжаление, политическата обстановка, царските обязаности на Самуил, неговото, на моменти прекомерно чувство за държавен дълг, естествена скромност и тънко осъзнаване на общодържавното положение и прекалена жертвоготовност, както и политическото коварство на противниците му, обричат любовта между двамата на трагичен край.

Самуиловата любов към истината и правдата е характерна за всеки истински българин, за всеки Човек на Светлината. Статията „БЪЛГАРИЯ, СТРАНА НА РАЗУМА, СТРАНА НА СВЕТЛИНАТА“ от Росен Ангелов можете да прочетете тук: http://vluhvite.com/bg/2016/08/18/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%83%d0%bc%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81/. Но за едно хубаво равновесие между енергиите в човека, даряващо му увеличаваща се (а не намаляваща) сила, освен мисълта за истината и правдата, основна винаги трябва да бъде и мисълта за собственото здраве.

Защото дори в цялостната философия на богомилите :) , личното здраве и щастие (в случая, включващо и отношенията с любимата Биляна) върви ръка за ръка със здравето и благоденствието на народа, а не бива принасяно на техния жертвен олтар. Практиката на политическите бракове по времето на Самуил, сключвани с византийски наследнички в името на междудържавния мир, му изиграва лоша шега: той се запознава с бедното селско момиче, когато е вече женен за болярката от византийски произход Агата. Въпреки, че отношенията между съпрузите не се основават на истинска любов, а в най-добрия случай – на страст и навик, те не разтрогват брака си поради ред причини, включващи и родените им вече деца.

Този брак по политическа сметка се оказва като черна прокоба както за Самуил, така и за Агата, и ги прави нещастни до самия край на дните им. Немалка отговорност за положението носи самият Самуил, който, потопен във водовъртежа на нестабилната политическа атмосфера, няма време да размисли върху личния си живот и да бъде негов истински управител. Неговата състрадателност, подценяване на чуждото коварство и, на моменти, мекушавост, допускат ненаказани ред предателства от страна на собственото му семейство (въпреки, че посича за царска измяна собствения си брат Арон), включително и немарливост по отношение на живота и здравето на собствената му любима Биляна. В крайна сметка, Самуил се оказва един изключително самотен и нещастен идеалист, велик български владетел и човек, който обаче си отива без време от този свят.

Представянето на трилогията „Самуил, цар български“ на Димитър Талев не е замислено като Съд над образа, който писателят е разбулил за нас, читателите. Напротив: не са много хората, които, поставени на мястото на Самуил и борейки се със същите обстоятелства, биха удържали докрай убежденията си, жертвайки всичко лично в името на общото благо – висшия идеал на цялостта на българското царство и добруването на българския народ. Има нещо изключително красиво и силно в образа на благородния Самуил, който говори и дружи с войниците си, храни се и дели несгоди редом с тях, заради което си заслужава да уважаваме и дори обичаме този български цар.

Но нека, в качеството си на разсъдливи хора, използваме мъдростта на историята, за да я приложим към днешния живот и преценим, всеки за себе си, кое от образа на Самуил бихме искали да въплътим в живота си и кое не бихме желали да допуснем в никакъв случай. Бихме ли следвали богомилската цялостна философия: да дадем най-доброто от себе си в името на общото добро, запазвайки частичка състрадание и любов и за самите себе си? Още повече би била ползата, ако някои от четящите това представяне са водачи на народа, на големи групи хора, или, защо не – водачи (но истински) на собствения си живот! Защото, нали затова четем исторически романи?

Related posts

„Лютите чушки“ на Радой Ралин

„Лютите чушки“ на Радой Ралин

… ТЪЙ, ОТ ДНИТЕ РОБСКИ И ХАЙДУШКИ СМЕ ИЗЯЛИ МНОГО ЛЮТИ ЧУШКИ. ЗАТОВА НИ Е ЛЮТИВ ЕЗИКА… И ТЕЖКО МУ КОЙ НИ ПРЕДИЗВИКА. Безплатно приложение до БЮРОТО НА ГК НА БКП ТУК ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия в състав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова ДРУГАРИ, Преди известно време излезе от

Posted
Световната конспирация срещу здравето – част II

Световната конспирация срещу здравето – част II

Раздел II.  Ваксини и имунизации Глава 4. Имунизациите – ефикасни ли са те действително?   В медицината и изобщо в здравната култура един от най-вредните, но за съжаление пуснал дълбоки корени митове, е то­зи за предпазния характер на масовите имунизации. На меди­цинската професия и на обществеността от десетилетия се внушава, че те са главният фактор,

Posted
„Без земя“ на Франц-Крал Рьоделбергер – част III

„Без земя“ на Франц-Крал Рьоделбергер – част III

Хляба наш насъщен дай ни го и днес С бясна скорост многотонната боклукчийска кола зави пред съседната къща. Мъжът, който стоеше отзад на стъпалото, изобщо не изчака шофьора да спре чудовището с огромния корем, хвана най-близката кофа за боклук, отвори набързо капака, сякаш търсеше нещо, което става за ползване, затвори го, повдигна кофата – и

Posted
МОЯТ ПЪТ  КЪМ  „ДЕМОКРАТУРА“

МОЯТ ПЪТ КЪМ „ДЕМОКРАТУРА“

Редакционна бележка: Списание „Влъхвите“ помоли Любомир Чолаков, автор на книгата „Демократура или Диктатура на демокрацията“ да представи своята книга. Той отговори отзивчиво и ние изпитваме голяма благодарност за истинския учебник по здравомислие, което ни предлага. Форматирането в текста (удебеляване, накланяне, подчертаване на буквите) е дело на редакцията. Редакцията готви и свое представяне на книгата. Трудно

Posted