„Добри поличби“ – книга на Тери Пратчет и Нийл Геймън

Представяне от Леа Серафимова

Може би Тери Пратчет е човек, който мисли по коренно различен начин от повечето от съвременните хора. Може би е прероден вещер или някакъв адепт, който, с помощта на разчупващи матричното съзнание идеи и начин на представяне, подсилени от магическата сила на словото, освобождава въображението на хората и ги понася в магично-иронични светове от невероятни случки и герои, които, в крайна сметка и понякога дори – противно на очакванията, ни впечатляват със своята човечност, добросърдечност и земност.

Историите, в които тези герои са въвлечени, имат съприкосновение с действителността и най-вече – с абсурдното, нелогичното, смешното и тъжното в нея: изобщо, те представляват един калейдоскоп от натрупани впечатления (някои, от които много подробно и „нагъсто“ описани, а други – само защриховани) и, въпреки, че читателят е оставен на свобода сам да си извлече лична поука, Пратчет води и води добре, подобно на морски капитан, линията на повествованието, а с това – и читателската мисъл, към добрия завършек, спогодбата, хармонията, уравновесяванeто и разрешаването на проблематичните положения.

Точно такъв е и случаят с книгата „Добри поличби“, която Тери Пратчет пише съвместно с Нийл Геймън: там, ангелът Азирафел, демонът Кроули, синът на сатаната на име Адам (всяко повторение с действителни лица и събития е само и единствено случайно), професионален издирвач на вещици, наследствена вещица и пророчица на име Анатема Дивайс, проститутка (на половин щат) и медиум (на другата половина), един отряд от улични хлапета, както и много други интересни и наглед – несъвместими герои, обединяват усилията си, за да спрат предречения в Библията Апокалипсис. И успяват, макар и да работят по-скоро отделно, отколкото заедно, а успехът им се дължи на факта, че всеки, според личните си сили, възможности и дарования, следва собствения си темперамент и мисъл, давайки най-доброто от себе си, за да може да се предотврати планетарната катастрофа. Всичко това, разбира се, е разказано с много хумор и добро настроение.

Невинаги образите, които Пратчет и Геймън рисуват, са чисти и неопетнени (все пак, на места се описват и демони, я! Също така, използването на самоиронията и иронията невинаги е абсолютно бяло, както всички знаем) и следователно „Добри поличби“ не е книга, която се препоръчва за образни чистофайници (или пък за хора, които, по определени причини, да кажем – лекарско предписание, трябва да спазват безупречна образна хигиена и бяло мислене). Все пак, колкото и с богато въображение да са надарени двамата автори и какъвто и набор от думи да притежават в речниковия си запас, едва ли са чували словосъчетанията „образна хигиена“ и „образна дисциплина“, защото не са били обучавани за отговорността, която носим, пишейки (или четейки). Въпреки това, за внимателния и отговорния читател, който търси разрешение (и знаци) за някои житейски положения, „Добри поличби“ е полезна.

Полезна, защото разчупва стереотипите. Полезна, защото не се подчинява на никакви канони. Именно заради това е и опасна, защото различните съзнания подчертават и се впечатляват от различни откъси. А няма как да не признаем, че Тери Пратчет и Нийл Геймън не „развързват демоните“ на места и ги връзват на други, където никога, или по-скоро – рядко до сега, са били връзвани. Ето къде се състои истинската магическа стойност на тази книга и именно затова тя е безценна за всеки напреднал (а и начинаещ) бял вълшебник: той (или тя) може да създаде защити и поправи пробойни, каквито никой друг досега не е създавал и поправял!

Добре е човек да знае, кое трябва да бъде вързано и кое – развързано. Петър Дънов е бил отличник в това отношение. Писал е цели беседи на подобни теми. Човек, притежаващ знания в тази насока, би могъл, съвсем осъзнато и отговорно, да „се въоръжи до зъби“, навлизайки в повествованието на „Добри поличби“ и излизайки като герой.

Има книги, които е по-скоро добре и полезно човек да прочете. Те обогатяват и (пре-)възпитават, повдигат духа и укрепват душата. Има и такива, чийто прочит е непрепоръчителен, защото са пълни с объркващи и промиващи мозъците образи, които се опитват, съзнателно или не, да подкопаят основите на човешката душа. Неосъзнатият прочит на „Добри поличби“ (както и неосъзнатият прочит на почти всяка друга книга в света) би имал по-скоро отрицателен ефект и затова книгата е неподходяща за хора с недостатъчно ясно определени ценности. Съзнателният прочит на „Добри поличби“ е вече нещо съвсем друго: за будните и добре оградени личности книгата е истинско съкровище. Самият досег с нея прави човека по-отговорен, чувствителен и интелигентен.

Колкото е по-осъзнат читателят, толкова и по-осъзнат и полезен ще бъде неговият прочит. Особено, ако след това реши да приложи някои техники в областта на бялата магия, които са му хрумнали по време на четенето. Мислене му е майката. Защото мисълта е в началото на всичко. С нея се гради и с нея се руши. А какво по-добро въплъщение на цялостното значение на думата „мисъл“ от книгата „Добри поличби“ на Тери Пратчет и Нийл Геймън? Препоръчвам само за хора, които не само знаят как, но не се и страхуват да мислят. Осъзнато четене, приятели!

Related posts

„Самуил, цар български“ – трилогия на Димитър Талев

„Самуил, цар български“ – трилогия на Димитър Талев

Представяне на книга на Белослава Руменова Добре е човек да чете исторически романи, свързани с миналото на народа си, защото, наред с фактите обстоятелствата по политическите събития, които биват опреснявани в съзнанието му по естествен път, следващ нишката на повествованието, той може да си изгради и лично отношение към хората, които са изиграли огромна роля

Posted
Да обхванеш необятното: Записки на педагога. Част 3-та.

Да обхванеш необятното: Записки на педагога. Част 3-та.

Михаил Петрович Шчетинин Да обхванеш необятното: Записки на педагога. Част 3-та: ИЗПИТАНИЕ   Нощ е. Мрак се разлива по земята, нахлуващата тежка чернилка поглъща всяка подробност на цветовете, на линиите, на формите. По време на светлината криеща се по дупки, прилепчивата сянка към всичко, което е стояло или се е движело по слънцето, сега властно

Posted
Книгата „Хомеопатия за всички“ – част I

Книгата „Хомеопатия за всички“ – част I

д-р Атанас Гълъбов   РАЗДЕЛ I: ХОМЕОПАТИЯ – ОБЩА ЧАСТ   Глава 1 ЩО Е ХОМЕОПАТИЯ „По-важно е да знаем, какъв е човекът, който е болен, отколко­то от каква болест е болен.“ Хипократ Хомеопатията е ефикасен, научен метод на лечение, при който с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират ес­тествените оздравителни реакции на организма. Наричат

Posted
Световната конспирация срещу здравето – част I

Световната конспирация срещу здравето – част I

д-р Атанас Гълъбов Предговор от автора Защо въпреки широко изтъквания напредък на медицинската наука броят на болните продължава да се увеличава? Защо средствата, давани за здравеопазване, непрекъснато нараст¬ват с всяка изминала година? Защо се появяват нови болести? Защо нещата в здравеопазването като че ли стават все по-объркани и дори излизат извън контрол? Защо все повече

Posted