МИСИЯТА НА ПРОБУЖДАЩИТЕ СЕ ВЕДИ

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов

МИСИЯТА НА ПРОБУЖДАЩИТЕ СЕ ВЕДИ

 

„Сега е нужно само да се отворят очите на Душата, за да се види, да се осъзнае.”

„Ведическата школа, посредством чувствата …, може да предава цялата информация.”

„За веда животът е безкраен.”

Анастасия

 

Уважаеми слушатели,

 

От деветте прекрасни книги на руснака Владимир Мегре изгря един прекрасен образ на Човека в цялата му Божествена същност. Завърна се при нас забранената и забравена наука за образността и истинското съдържание на думите „Бог сътвори Човека по свой Образ и Подобие”! Русия ни върна най-старото учение – това за безсмъртието и вечния живот, живата мъдрост на ведическата цивилизация!

Без култовски настроения, с най-обикновени, но искрени думи Човекът Анастасия ни пренесе през епохата на тъмните сили. Със частички от мига мисълта й и мечтата й най-смела изпревариха всички мрачни планове и ги направиха безсмислени. И случи се дори скоростта на нейната мисъл на моменти да достигне и дори надмине Неговата, на Твореца, Мисъл! Това бе нещото, което милиарди, милиарди години не се бе случвало от мига на Сътворението! Но се случи най-сетне мечтата на любящия наш Създател да се сбъдне: негово дете да го настигне и дори отиде по-далече! И щом тя го направи без никакъв страх и без никаква щета за никого, значи и ние можем! Благодаря ти, Анастасия! Благодаря ти, Владимире, за благата вест!

Вероятно не малко хора сред онези, които приемат нейните идеи, ще възкликнат с недоверие: „Анастасия – да! Тя може, защото е внучка на върховен жрец и е съхранила в себе си уменията и знанията на великата ведическа цивилизация. Но ние не можем…

За мнозина от онези, които са чули-недочули за описаните от Мегре способности на Анастасия, те им изглеждат като безсмислена измислица: „Анастасия е просто плод на развинтеното въображение на един самозван литератор. Тя не съществува…”, „телепортацията, телекинезата, телепатията и всичките други чудесии, които писачът Мегре описва, са евтин трик за привличане на читателското внимание. Науката е доказала, че те са невъзможни…”, „тайните руски служби използват жаждата на любознателните хора за нови идеи, за да прокарват с помощта на най-различни секти своите  имперски интереси”

А свикналите да вярват, че истинното непременно е много сложно, едва ли са способни с лекота да приемат думите на Анастасия, че „„С чистотата и искреността си… с най-прости човешки думи можеш да промениш съдбата.” За тази трудност ще дам един пример от своята учителска практика.

През последните две години прожектирах на няколко стотици деца в гимназиална възраст нашумелия американски филм „Тайната”, в който авторите по интересен и увлекателен начин разкриват отчасти един от големите духовни закони на Вселената: Закона на Привличането. Този закон може да бъде изречен по различен начин, но най-краткото и в същото време най-пълно изложение е следното: ЧОВЕК СТАВА ТОВА, КОЕТО МИСЛИ! Не „за което мисли”, а „което мисли”.

Законът действа на всички измерения на нашите мисли: и чрез нашите осъзнати, и чрез нашите MisiaProbVedi2неосъзнати мисли! При това става дума не само за този наш живот, а за всички наши животи! Мислите от всички наши превъплъщения съществуват в пространството и единствено ние сме способни да ги променим, ако искаме. Но за да искаме промяна, ние трябва да знаем какво ще променяме. А как ще узнаем, ако не успеем да се докоснем до собствените си мисли, например, отпреди няколко хиляди години или пък отпреди няколко милиона години?

Лесно е да си спомним, да кажем, мислите си от вчерашния ден, когато разговаряхме с този или онзи човек от съседната къща. Но как да си спомним собствените си мисли отпреди сто хиляди години? Та нали преди доста векове жреците заповядаха да се подпали Александрийската библиотека, в която се съхраняваха безценни ръкописи, в които беше отразено в писмен вид учението за безсмъртието на човешката душа! И оттогава загубихме представа как да си спомняме веднага след своето поредно раждане кои сме били в предишното си свое превъплъщение. И колкото да се стараехме да запазим спомена си за него, колкото и знаци да си определяхме, каквато и подготовка да правехме за бъдещото си превъплъщение, попадайки в жреческата система за забавяне на мисълта, ние постепенно се обърквахме и разпилявахме пренесеното съзнание от предишните ни превъплъщения!

Решени да поправим всички свои грешки, ние идвахме на нашата Земя отново и отново, но заварвахме система, която знаеше „прекрасно” за нашите намерения и се беше подготвила да ни посрещне „както подобава”: от безсмъртни Богове в джуджета смъртни да ни превърне!

И на нещо толкова лесно и чудесно като Живота и Истината да започнем да гледаме като на най-трудното и най-мъчителното нещо! А на нещо толкова несъществуващо и невъзможно като смъртта да погледнем като най-убедителното и неизбежно!

И да се върна при децата – мои ученици :) . Те видяха във филма редица убедителни примери за силата на човешката мисъл. Един от тях е Морис Гудман – човек, който катастрофира със самолет и който по думите на лекарите „до края на живота си само ще може да мига с клепачите на очите си”, защото всичко друго в тялото му е парализирано или унищожено. Не може да диша, защото диафрагмата му е унищожена, не може да се храни, да се движи, защото има два счупени гръбначни прешлена и множество други счупвания и големи рани. Пълна безнадеждност от гледна точка на жреческата наука! Децата видяха как Морис Гудман възвърна най-напред дишането си и следователно е възстановил изцяло унищожената си диафрагма. Лекарите не можеха да повярват! Децата видяха как „човекът-чудо” (така е наречен в САЩ) не само възвърна всичките си телесни възможности, но 8 месеца след ужасната катастрофа се изправи на собствените си крака и излезе на тях от болницата! Децата видяха и как го направи! Но мнозина от тях не повярваха! Защо?

Попитах онези, които не можеха да повярват, кое ги кара да не приемат видяното! И те ми отговориха, че не вярват, защото „всичко това им изглежда много лесно!”

Да поразсъждаваме малко сами! Не са ли тези деца учени лъжовно като повечето от нас, че „животът задължително е труден и тежък!” и ако е „лек живот, значи е измамен и нечестен живот”? Не бяхме ли повечето ние обучавани, че „да си роб е достойно и почтено занимание”, а „да си свободен човек е недостойно и безсрамно престъпление”? Не става дума за видимите заявления в дух „ние уважаваме много Свободата!”, а за несъзнателните мисли от типа: „Ако достигам до Истината чрез себе си, ще бъда отхвърлен от семейството, от училището, от службата, от махалата, от населеното място, от обществото….”

Можем да мислим за Свободата, но КАК мислим за нея? Като за възможна или като за невъзможна? Като за достъпна или като за недостъпна? Като за лесно достъпна или като за трудно достъпна? Като за нещо, което никога няма да постигнем или като за нещо, което веднага можем да постигнем, ако осъзнаем нещо много важно? Всъщност не започва ли нашето робство от собствения ни отказ да осъзнаем безграничната ни сила, която Творецът е вложил във всеки един от нас? „Но как? Нима е възможно аз да съм също толкова силен, колкото Него? Не това не е възможно! И ако е възможно, това може да стане само при единици – при големите Учители, Адепти, Аватари, Мъдреци, Пророци, Гении, но не и при мен!

Не започва ли от този начин на мислене, представян благоприлично като „скромност”, нашето собствено предателство към самите себе си? Под маската на тази „почтена скромност” жреческата система не ни ли обучаваше да унищожаваме Бога в себе си и да изхарчваме безкрайната си енергия за нетрайни неща извън себе си?

А беше ли нашият непокорен брат Христо Ботев „скромен”, когато възкликна „О, мой Боже, правий Боже! Не ти, що си в небесата! А ти, що си в мене, Боже! В мен, сърцето и Душата!…Не ти, който учиш роба да търпи и да се моли, и храниш го дор до гроба само със надежди голи!”? Беше ли другият ни още по-немирен брат Георги Бенковски „скромен”, когато възкликна „Аз забих ръждясалий кинжал в сърцето на османската империя и тя няма да може вече никога  да го извади, без да освободи робите, връз чиито страдания градеше досега своя измамен блясък!” Беше ли „скромен” безстрашният ни брат Васил Левский, когато тръгна да събужда цял един народ, без да го дели на „бедни” и „богати”, на „българи” и „турци”? Беше ли „скромен” комендантът на Карлово, полковник Петър Димков, когато прие събраните пари не само от българите, но и от турците за възстановяването на къщата на Апостола на Свободата? Беше ли същият, който е прероденият Василий Врач, „скромен”, когато вярваше на ирисовия си метод за диагностика и много по-точно определяше какво страдание има съответният човек, отколкото и най-съвременните апарати?

Под булото на „скромността” ни беше, може би, натрапена нагласата да не вярваме в Душата си Човешка, за да не откриваме във нея Истините Вечни! :) Ето защо повярвах на Анастасия още във мига, когато каза на Владимир, че „да си богат е нещо хубаво”! Разбира се, че е хубаво! И още повече й повярвах, когато каза, че иска „всички хора да са богати!Не можеш едновременно да си богат и да си със „скромни възможности”! Мисля, че е дошло времето да осъзнаем, че душевното богатство на нас, българите, не е истинско богатство, докато не се материализира и в материално богатство! Но не в онова, мъртвото богатство от висулки най-изкуствени, а в живото богатство, което ни прави вечно живи – РОДОВОТО ИМЕНИЕ! Защото, както ни припомни сибирската ни сестра, „само трите чувства на любовта (към своята родина, своето дете, своята жена/мъж), съединени в едно, а не само едното, могат да живеят вечно.” А тези три чувства могат да се обединят само в Родовото имение – онази Райска градина, която жреците преди хилядолетия успяха да ни заблудят да я търсим „на небето”, а не тук – на Земята.

Да пробудим себе си? Какво ли означава това?Написани бяха толкова хиляди трактати за това „пробуждане” и то сигурно е нещо много сложно и трудно! Не може да е лесно и достъпно за всеки!” Така ли трябва да продължаваме да мислим? И да усвояваме мъртви догми като „закони на живота”? И да се чудим след това защо Ной живял хиляда години, а ние едвам изкарваме осемдесет? А не е ли пробуждането нещо съвсем просто? Не е ли то умението да се научим с лекота да живеем Живота в цялата му пълнота, в цялото му богатство, без да ощетяваме никого? Да разгърнем с вдъхновение богатството на своята мисъл във всичките й градивни измерения и да сътворим прекрасни светове съвместно с другите около нас пробудени Богове! И да им се радваме от все сърце!

През последните шест-седем хиляди години жреческата система за забавяне на нашата мисъл направи обрат в съзнанието на повечето хора в такава посока, че днес те вярват на лъжата, че „злото е вечно, а доброто – преходно” и не вярват на истината, че „доброто е вечно и непобедимо”! Поради това, каквото и да прави и да казва Анастасия, каквото и да пише Владимир Мегре, спящият човек ще се пробуди, когато самият той иска да се събуди! Послушковци-роботи на идеята на Анастасия не са потребни! За мечтата на Твореца нужно е Съзнание Свободно, а не Послушание Робско!

Ние живеем на тази земя от милиарди години и хиляди пъти в края на поредния цикъл от един милион години правим една и съща грешка, която води винаги до едно и също нещо – планетарна катастрофа, след която пак започваме отначало! И Бог пак ни предоставя отначало Рая и пак живеем във Ведическия период 990 000 години така, както малкото бебе живее най-спокойно в защитената утроба на своята майка. Общуваме непосредствено с нашата Майка, без да имаме никакви посредници между нас. Всяко нейно чувство се предава мигновено в нас и обратното – всяко наше чувство става мигновено и нейно чувство.

Ала този райски период винаги бива последван от някаква съдбоносна Грешка: време е да я открием! Творецът не се е отказал и няма да се откаже никога от своята Мечта, защото знае, че можем да открием Грешката си? А ние? Какво правим? Питаме ли се „къде сгрешихме, та от Богове станахме джуджета?” или почваме да се смаляваме още повече, като се самосъжаляваме и самоунижаваме с думи като „Ох, Господи, помилуй, ти нам пак дай, че досега това не ни стигна, и бъди готов пак да ни даваш, щото пак може да не ни стигнеJ Ти, Господи, нали знаеш, че ние сме грешни и пак ще опрем до теб, само на тебе разчитаме, на себе си не можем да разчитаме, ние сме жалки и дребни…” :)

Анастасия ни даде много знаци! Много поощрения! Много вдъхновяващи светли образи! Тя разобличи хилядолетни лъжи и заблуди! Тя отприщи най-важните укривани тайни знания, рискувайки всичко тленно, защото знаеше, чувстваше отлично, че „…знанията по учебните предмети… във възпитанието не са най-важните. Неизмеримо по-важна е културата на чувствата, които са способни да свиват всички знания до зрънце.” Тя ни показа как чувства, мисли и действа една Ведруса! Чрез силата на своята човешка безсмъртна Душа! Тя ни показа нагледно, образно ВЕДИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ!

Тя победи сама жреческата система! Сама успя да избегне всичките уловки на тъмните сили, чиито жертви преди много хилядолетия са станали самите жреци. Тя сама успя! Тя ни даде безсмъртен пример! Но тя не може да живее нашият живот! Тя не може да даде всичките ни нужни отговори, защото това ще означава само едно: на мястото на жреците да поставим Анастасия и да създадем култ към нея! А по този начин ще умъртвим не само собствените си способности, но и добрия й пример.

Ето защо казвам от цялата си Душа: Сега е нашият ред! Да я чуем, да я почувстваме, да я разберем и да я последваме! Но не както стадо овце следва овчаря, а както Човек следва Човека! Не чрез Подчинение, а чрез Осъзнаване!

Тя ни показа Първоизвора, но не може да ни накара да пием от него! Ще пием, ако ние самите искаме да пием!

Всяка дума на Анастасия и на Владимир сякаш идва не отвън, а отвътре, откъм моята Душа. Да, аз, българин по кръв и по съзнание, заявявам най-открито, че тяхната мечта е и моя мечта: ИСКАМ НА ВСИЧКИ ХОРА ДА Е ДОБРЕ, БЕЗ ДА ИМА НИКАКЪВ УЩЪРБ ЗА НИКОГО.

И тази мечта се събира в две вълшебни думи: РОДОВО ИМЕНИЕ! MisiaProbVedi3

Време е всеки един от нас да осъзнае, че не става дума за някакъв земеделски природосъобразен проект. Родовото имение не е само, не е единствено и не е преди всичко обработване на земята!

Родовото имение най-напред и най-вече е „обработване” на спящото ни съзнание! Всякакво прибързано „завръщане” към земята в още спящо състояние на съзнанието ни е равносилно на изгасяване на огън с бензин! Все едно да спираме кръвотечение чрез порязване! Братът на Анастасия и наш брат Исус Христос преди време ни припомни, че „най-здравата почва за строеж е Осъзнаването на Човека.” И тези негови слова бяха изхвърлени от онова, което „оцеля” в цензурираната от жреците и техните слуги Библия. На тяхно място бе поставен образ, който неусетно закодираше във всички нас робската приспивна песен: „най-здравата почва за строеж е Страхът от Бога и Послушанието.”

Родовото имение е символ на нашето истинско пробуждане! То е най-кратката и най-ясна, най-красивата и най-убедителна форма за завръщане на ведическото съзнание, което е заложено във всекиго от нас още в мига на Сътворението. Ние сме спящи веди, но след като ни докоснаха посланията на Анастасия и на Владимир, можем с лекота да осъзнаем, че Бог е в нас и до нас. Навсякъде във живата Природа е материализирана неговата Мисъл и всяко живо творение има свое неповторимо предназначение! И вечният живот започва в нас тогава, когато се научим да не отхвърляме като „излишен” или „вреден” така наречения „плевел” и всички примери подобни във всички други измерения на Битието.

Искам да завърша с ясен пример, нали „Вселената … е пълна с ясни примери.:)

Когато сутрин Слънцето изгрява, в Душата ни Човешка някак топло става и нашите най-светли чувства се отправят към това Велико Огледало.

Защо като деца поглеждаме към Слънцето със радост? Защо и всички божи твари му се радват най-блажено? Какво, когато станем възрастни,  забравяме за същността му и днес сме свели неговия образ до услугите на „печка газова”? Нима Творецът бил е толкоз стиснат, че не ни е дал поне още две такива „отоплителни тела”? :)  Нима не е видял, че Земята не е никак малка и нуждае се от „повече безплатно отопление”? Как хубаво ли щеше да ни бъде, ако денонощно „нагреватели” си имахме два-три на небето! :)

Как не го е доизмислил този наш Създател! :)  А може би не Му е стигнал „материалът”? :) Нали преди Него нямало е нищо подредено? Дали пък не го е домързяло? :)

Какво ли беше най-в началото?

Първо виждаше се Тъмнина, после блесна Мисълта Му Сътворяваща и грейна Светлината! Но не за да унищожи тъмата, а за да сътвори със нейна помощ – разбира се, че става дума за много особена помощ, – най-великото творение: Живота!

MisiaProbVedi4И стана ясно във Вселената на всички същности, че СИЛА НАЙ-ГОЛЯМА НЕ Е ТАЗИ, КОЯТО ПОДЧИНЯВА, А КОЯТО ОБЕДИНЯВА! И стана ясно само че за миг, когато Неговата ярка и пленителна Мечта изгря и започна да развива съдържанието свое! Скоростта Му беше толкова голяма, че за всички беше трудно да го следват… И настъпиха периоди на редуване на Светлина и после – Тъмнина. Милиарди и милиарди минаха години. Рай, Ад, Катастрофа и пак същото, и пак същото…

Защо ли? Защо ли се повтаря все така? Нима е Бог садист, та изпитва радост от нашите страдания? Или пък смисълът им е да се пречистим и намесата на тъмни сили да поправим? Време е отново Истината да поставим там, където й е мястото – на Първо място, на най-високото! Кое грее сутринта най-силно? А и през деня е най-нависоко? Слънцето! А не е ли то именно Истината, която ни стопля, когато посред мрачни терзания ни просветне в съзнанието :) ? А не е ли то материализираната ни способност да обичаме, да се радваме, да даваме, да сътворяваме чрез чувствата си най-красиви? Чрез Благодарността си? А какво е Благодарността? Не е ли тя способността ни да изпитваме добри и само добри ЧУВСТВА при всякакви обстоятелства? Да отстояваме безусловно избора си да бъдем Добри като Махатма Ганди, като Мартин Лутер Кинг, като Анастасия! Като хората, които вярват в себе си!

НИЕ СМЕ ОНОВА, КОЕТО ЧУВСТВАМЕ! Чувстваме ли добри чувства, в добри хора се превръщаме! Защото нашите чувства са концентрирани мисли! А Слънцето е Огледало на нашите добри чувства! И лъже-астрономическата представа, че, видите ли, „след няколко милиарда години Слънцето ще угасне” е жреческа уловка, която поставя окови на нашата мисъл! Вече минаха няколко милиарда години от Сътворението и Любовта Божествена не угасна! В това няма спор, разбира се! Но, оказа се, че и Любовта Човешка също не угасна! И време е да осъзнаем: Слънцето никога няма да угасне, докато го обичаме, докато се обичаме, докато Обичаме, докато се РАДВАМЕ! А ние с радост сме създадени! И само трябва да надникнем смело в себе си! В Рода си! В Родината си! В градината си! :)  За да си спомним Първоизвора!

Родовото имение е най-лесният и най-естествен начин да си върнем Радостта завинаги, защото е единственото вечно Пространство на Любовта.

НЯМА НИЩО СЛОЖНО В НАШЕТО ПРОБУЖДАНЕ! ТО СИ ИМА КРАТКО ИМЕ: РОДОВО ИМЕНИЕ! Няма трудни ритуали и недостъпни истини! Нека най-напред го изградим във себе си, а след това и извън себе си!

На работа, пробуждащи се веди :) :) :) !

 

С любов, благодарност и поздрави от Благоевград, :)

Росен Ангелов

1 ноември 2008 г.

 

Related posts

Нужни ни са светли мисли и чувства, а не светци!

Нужни ни са светли мисли и чувства, а не светци!

Автор: Живорад Родовлад   Жрецът овладя гнева си. А този гняв беше страшен. Можеше да помете като лавина всичко пред себе си. Но той се овладя. Съзнаваше, че частиците време, през което гневът бушуваше в него, ще се отразят като столетия, като хилядолетия, в които хората от всички краища на земята ще се кланят на

Posted

Анастасия- дъщеря на Бога 6

„Предел на съвършенството не съществува”   ДУХОВНИ ПОСЛАНИЯ НА АНАСТАСИЯ от книгите на Владимир Мегре „Звънтящите кедри на Русия” 6 книга „Родовата книга”   „Да живеят светлите ти мисли, татко мой!” „Картините се получават сами, когато е истина…” „За да се пребориш със злото, трябва да знаеш къде е, в какво се състои то. Трябва

Posted
БЪЛГАРИЯ ОЗДРАВЯВА!

БЪЛГАРИЯ ОЗДРАВЯВА!

(Размисли във връзка с проведените президентски избори в България – ноември 2016-та година) Публикуваме от профила на Росен Ангелов във Фейсбук   Част първа: БЪЛГАРИЯ ОЗДРАВЯВА (след първия тур, 8 ноември, 12ч.51м) Страховете на хиляди и хиляди „анализи“, които се правят от десетилетия наред, че „България си отивала безвъзвратно„, се събират в едно „кошче за

Posted
Кой превърна пустинята в градина

Кой превърна пустинята в градина

Магически разказ от Белослава Руменова Сахид, Мурад и Мойсей седяха с наведени глави върху пясъчните дюни на Арабската пустиня, съсредоточени върху делото си. Те вплитаха тоновете на каманчето, оуда и перкусиите и извезваха от тях музикалната дантела на нова, никога нечувана досега песен. На Запад, тяхното сътрудничество можеше да се нарече „музикална импровизация“ на умели

Posted