Училище, а не мъчилище

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов

УЧИЛИЩЕ, А НЕ МЪЧИЛИЩЕ

Една лична гледна точка, с която авторът не обвързва никого, освен себе си

Но подарява на Българската Родна партия

 

Уважаеми българки и българи,

Тук ще споделя как виждам бъдещото българско училище като желано място за деца и възрастни, в каквото може и трябва да бъде преобразувано сегашното „мъчилище”.

 

Най-напред ще заявя, че в излагането на този си възглед се ръководя от досегашната си практика като български ученик и учител, но най-вече от стремежа си към щастие, който ме доведе до идеите на ведрусата Анастасия, изложени в книгите „Звънтящите кедри на Русия” на руския писател Владимир Мегре.

Ще говоря за българското училище, имайки предвид, че то може би все още не е най-тежкия пример за училище-мъчилище. Но е на път да се превърне в такова.

Днешната ситуация в него мога да опиша образно по следния начин: това е необявен затвор, който постепенно откъсва детето от неговата Душа, от вродените му дарби, от връзката му с Твореца и природата, от истинските знания за Вселената, от здравословния начин на живот, от същественото в човешкото битие, от щастието и свободата, от любовта и истината.

Този затвор е създаден по модела на жреческата система за забавяне на мисленето и подмяна на същественото с несъщественото, той убива в детето вродения интерес към търсенето на Истината и го подменя с интерес към Властта. Той не развива интуицията и въображението на детето, а дресира детето като роботизиран зубрач, който трябва да наизустява все повече и повече ненужна информация, която няма да му трябва за живота. И която се смята за „по-научна”, ако е казана колкото се може по-неразбираемо.

Този затвор развива едностранчиво лявата половина на мозъка на детето и го превръща в интелектуален кариерист, лишен от здрав контакт със своите човешки чувства. Той учи детето на жестокост, на безчувственост, на егоизъм , на безсърдечие, на свръхиндивидуализъм, на отчуждение, на маниакален стремеж към одобрение от страна на околните и в същото време го лишава от елементарно чувство за състрадание и съпричастност към другите живи същества. Той го прави безпомощно при решаването на основни задачи в човешкото общуване.

Този затвор внушава на детето, че то нищо не носи в себе си, че всичко трябва получи отвън. Той лишава детето от задължителното чувство за самоуважение и го превръща в опитен нагаждач, който ловко улавя очакванията на другите, към които се приспособява като към висш критерий за истина. Той не дава на детето пространство и време за мислене, не му дава никаква възможност за истинско творчество, въпреки че твърди точно обратното.

Този затвор непрекъснато боядисва фасадата, докато животът вътре в килиите става все по-ужасен.

Този затвор унижава не само българското дете, но той унижава и българския учител, и българския родител – той е удобен само за българския министерски велможа-робот, който изпълнява безпрекословно програмите на жреческата система за поробване на всяко новородено дете и превръщането му от Бог в роб.

Днешното училище не е привлекателно за детето, защото не е привлекателно за учителя и родителя.

Учителят е лишен от основни права, но в същото време изискванията на бюрократичната система за задушаване на всичко живо в училище нарастват все повече и повече и той все повече и повече престава да бъде учител, а се превръща в надзирател в затвора. От възвишен възпитател на човешки души българският учител се превръща в бездушен умъртвител на човешки мечти.

Учителят трябва да се съобразява много повече с капризите на поредната политическа партия, представяща се за „спасител” на българското училище, отколкото с нуждите на всяко отделно българско дете, с което работи. Законът за образованието е унизителен по своята същност, защото изисква от учителя почти всичко, но не му дава почти нищо. Огромни задължения и никакви права – учителят не е просто роб, той е осъден роб.

Българският родител също е обезправен – той няма думата почти по нито един съществен въпрос от образованието на своето дете. Образователните институции високопарно говорят за родителя, но практически не го допускат до вземането на отговорни решения.

Повечето учебници на българското дете са написани свръх-сложно и неразбираемо и затрудняват дори самите учители. Те отговарят по-скоро на нуждите от „академична” кариера на техните автори, а не на нуждите на живота на българското дете. Учебниците в този им вид създават непрекъснато комплекси за непълноценност в учениците, защото няма никаква или почти никаква връзка с живия живот.

За пример ще дам някога прекрасния предмет „Пеене”, който днес се изроди в „Музика”. Някога в часовете по пеене българското дете можеше да се почувства заредено с жизнена енергия, можеше да се научи да пее жизнерадостни, патриотични, човеколюбиви песни, които в трудни мигове можеха да го избавят от чувството за обърканост, защото носеха в себе си тайните положителни послания на техните автори. Сега в часовете по музика се пишат безсмислени реферати, зубрят се биографии на „именити” певци и композитори, но не се пее.

В днешното училище на гладния се дава снимка на храната, но не и самата храна.

Това, което казах за предмета „Пеене”, обезобразен в „Музика”, е валидно за почти всички останали предмети.

Днешното българско училище обезбългарява духа на българчето, въпреки че в почти всички класни стаи стоят ликове на бележити наши възрожденци, въпреки че са закачени тъй наречените „символи на държавата” – герба, химна, знамето. Защо българския дух си отива от училище? Защото никоя снимка на Левски и Ботев, никое знаме не могат да заменят Свободата, Справедливостта, Любовта и Истината, които ги няма в днешното училище по правило.

Духът на българчето се ориентира към „изобретението” на Демон Кратий, с което той пороби цялото човечество за няколко хилядолетия – парите. Детето все по-явно вижда, че учителят може и да говори за разни духовни ценности, но в живота няма място за тях. Детето не вижда, че Образът, създаден от жреците, управлява, защото и повечето учители не го виждат.

А когато някой учител, който е успял да съхрани нещо човешко и оригинално, се опита да направи нещо истинско за щастието на децата, той бива или уволнен, или заплашен, или набеден като „виновно не изпълняващ разпоредбите на Кодекса на труда или тези на прекия си работодател”. Учителят, който милее за благото на децата, няма място в този затвор.

Днес образованието е задушено от свръх-централизация, която обслужва интересите на Международния валутен фонд и Световната банка, които определят чрез послушните им чиновници в българските правителства учебните програми, учебните планове и средствата, които се заделят за образование. Не български чиновници определят съдбата на българското училище.

И ученици, и учители боледуват все повече и повече. Недоволстват все повече и повече. И не им се ходи по сърце в училище. Или, обобщено, по правило на училище се ходи с нежелание, „за заплата” и „за диплома”. Но със свито сърце и замътен разум.

Спирам дотук с описването на картината в днешното ни училище. Тя не е добра.

Как можем да я променим към добро?

Първо,

Училищата отново ще станат най-добрите сгради, построени на най-добрите места в селищата. Когато това се направи в родовите селища, училищата ще бъдат на най-слънчевите, най-заветните, но и най-проветрени, места – местата с най-чиста енергия. Те ще бъдат от дърво, а не от изкуствени мъртви материали. В тях ще се завърне аромата на живота, а не зловонието на смъртта. Децата ще пият от изворна жива вода, а не от умъртвената вода на градските канализации. Децата ще тичат по жива трева, а не по мъртъв асфалто-бетон. В прозорците на класните стаи ще надничат прекрасните клони на чудесните дървета и храсти, а не безличните фасади на панелните затвори. Учениците и учителите ще чуват омайните песни на славеите и другите божи птички, а не пронизителните клаксони на коли и мотори.

Второ,

Всяко училище ще има своя пълна автономия, съгласно която учебния план, учебната програма, учебната натовареност, учебния ритъм, ваканциите, и всички други подробности от всекидневието на училището ще се определя от конкретните родители, учители и ученици, а не от министерството. Законът ще децентрализира напълно образованието.

Трето,

Учител в българското училище ще може да бъде само здрав и щастлив човек, който живее в родово имение и може да обучи децата на това, как и те да си създадат свое Пространство на Любовта. А такива най-добри учители са самите родители на децата. Ето защо като учители ще работят не отделна прослойка възрастни, а всички възрастни на смени. Едни възрастни ще учат децата на пеене, други – на бродиране, трети – на дърворезба, четвърти – на строителство, пети – на телепатия, шести – на телепортация, седми – на езика на птиците, осми – на езика на животните, девети – на езика на звездите, десети – на езика на билките… Учителите отново ще станат най-уважаваните хора в селището, а такива ще бъдат всички, защото всички ще работят като учители на децата.

Четвърто,

Учебната седмица, като начало ще бъде намалена на четири дни – понеделник и вторник, четвъртък и петък ще бъдат учебни дни с посещение в училище, докато срядата, съботата и неделята ще бъдат учебни дни извън училище. Ученето е за живота, а не обратното, ето защо сегашната преумора трябва да си отиде от училището и четиридневната работна седмица ще даде и на децата, и на учителите допълнително време за творчески размисъл.

Пето,

В течение на времето графикът за провеждане на учебните занимания в училище ще бъде променен до пълното му освобождаване от условностите на днешните технократични стереотипи. Детето ще бъде освободено от днешния страх от дневника с неговата надзирателска функция. Посещенията в клас няма да се измерват количествено, а – качествено. Едно дете може да усвои дадени умения за 3 часа, а друго – за 1, трето – за 10. Всяко има своя скорост на мислене, свое ускорение на мисленето. В бъдещето българско училище няма да има изоставащи ученици, няма да има „бавно-развиващи се” – няма да има така наречени „помощни” училища, които още повече осакатяват детските души, като им внушават, че са „дефектни”.

Шесто,

Всяко дете може да достигне до Истината, но за различно време поради различната си скорост на мислене. Ето защо сегашния начин за определяне на класовете ще изчезне напълно. Класовете няма да се формират по възрастов признак, според годината на раждане на тялото (или както се изразява Анастасия – „сдобиване с материален план на битието”), а според съответната зрелост на Душата на детето. В един клас може да има деца, които са на различна биологична възраст, но водещото ще бъде тяхната сродна душевна възраст. Връстниците са хора, чиито души, а не тела, са на сходна възраст. Така и ще изчезнат противоречията между „напредващи” и „изоставащи” ученици, между „отличници” и „двойкари” – в българското училище няма да има място за това унизително разделение на децата.

Седмо,

Поради обидния и унизителен характер на чуждото оценяване днешната система за оценяване работата на българския ученик ще отпадне изцяло. Няма да има сегашните тестове, класни работи, контролни работи, оценки. Оценките от 1 до 6 ще отпаднат, ще останат само „преминал” и „остава”. Това ще освободи душата на българското дете от страх, от завист, от кариеризъм, от подмазване, от алчност, от болни амбиции. И ще й даде простор за творчески подем. На мястото на прехвалените „отличници” ще дойдат добронамерени деца, които няма да искат тяхно другарче да „остане” за следващата година само извън тяхната група. И те сами ще го научат на ненаученото. От друго дете детето по-добре може да усвои неусвоеното, когато усети искрения стремеж на човешката Душа към взаимопомощ. А това ще стане възможно, когато изчезне надпреварата за оценки.

Осмо,

Изпитите на учениците ще бъдат във формата на представления-празници, на които децата сами и с помощта на своите учители ще подготвят програми, чрез които ще покажат на своите родители какво са научили за съответния период. Но няма да има място за присмех или подигравки на запъващото се момченце, нито ще има избирателни овации само за едно дете, защото програмите ще бъдат съобразени с всяко дете – нали самите деца ще ги изготвят.

Девето,

В една сграда ще учат децата от само едно училище, което и ще спре прехвърлянето на отговорност върху чужди плещи за чупенето. Освен това, учениците ще създават и обогатяват сами кабинетите, а училищата ще се издържат от усилията на самите родови селища, поради което ще бъдат пряко контролирани от родители и деца. И няма да има място за фирмите, които днес са заинтересовани от чупенето на училищната собственост, защото те „обновяват класните стаи”….

Десето,

Българският учител ще работи с 10-14 деца, а не както е сега – с 26-32 деца, което и ще увеличи вниманието, което учителят може да посвети на всяко дете.

Единадесето,

Българският учител ще получи 10 декара земя още при заявяването си, че ще работи като учител. И тези 10 декара земя той ще има правото да ги ползва дотогава, докато работи като учител. А те ще са отделни от хектара на родовото имение на неговото семейство. Освен това, докато е учител, той ще получава от родителите на своите ученици услуги и материални блага, които те могат да му заделят от своите излишъци. Ето защо учителят няма да мисли „как да свързва двата края”, а отново ще се превърне в най-духовната личност, чиято скорост на мислене е най-висока.

Дванадесето,

Българското дете и българският учител ще общуват с природата, която е материализираната мисъл на Твореца, ето защо и днешните учебници напълно ще отпаднат. Всяко дете ще установява само своето общуване с живата книга на Бога, поради което учебният процес ще се превърне от неприятно нравоучение в радостно творчество и колективно наслаждение. Но първоначално, защото мисълта не може твърде бързо да се пренасочи в новата посока, старите учебници-книги ще бъдат заменени на първо време от нови учебници-книги, в които няма да останат предишните уловки от жреческата система и тези преходни учебници-книги ще играят ролята на минотърсачи, които разминират различните области на знанието от заложените от жреците уловки. Това и ще бъдe първата крачка – написването на нови, “екологично чисти” книги за българското дете.

Всички тези промени ще станат не изведнъж, а много постепенно, много внимателно, но много решително.

Тези промени ще станат най-напред в земята на руси и българи, спящите веди – онези, които взаимно се спасиха на няколко пъти от изпълнителите на волята на жреците – монголи, татари, турци….

И ще отключат затвора и мъчилището ще изчезне. И ще дойде истинското училище – Животът с неговата Божествена светлина.

 

Росен Ангелов

 

13 Май 2007,

Благоевград – София

 

Related posts

И ОРЛИТЕ ИСКАТ МИР

И ОРЛИТЕ ИСКАТ МИР

Приказка за деца от всички възрасти (Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов) Безстрашният орел казал на бледоликия ловец: – Хайде да разказваме приказки. Ако аз разкажа по-хубава приказка от твоята и заспиш и сънуваш прекрасни сънища, завинаги захвърляш пушката и спираш да убиваш живи твари! Ако ти разкажеш по-хубава и заспя и сънувам по-хубави сънища,

Posted
ЗАЩО РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА!  (Част 2–ра)

ЗАЩО РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА! (Част 2–ра)

Публикуваме от профила на Росен Ангелов във Фейсбук (и този текст е дълъг – не става за бързо преглеждане ) Мракът се разкъсва все повече и повече. Илюминатите се разцепиха. Окончателно! Преди време, когато споделих за това явление тук с чувство на радост, мои бивши виртуални приятели се опитаха да ме накарат да се чувствам

Posted
Не искам и не приемам оценки на нашия народ нито от Запад, нито от Изток!

Не искам и не приемам оценки на нашия народ нито от Запад, нито от Изток!

Сън на Живорад Родовлад Оценки, които не сме поискали като народ, са всъщност самооценка на самите „оценители”   Сънувах сън. Че съм в едно голямо Училище. Голямо колкото Земята. И на народа ни български дават разни „слаби”, „средни”, най-много „добри”, а после пак „средни”, „слаби” оценки… А „учителите”, „оценителите” едни такива строги, намръщени, навирили нагоре

Posted
ДЪЛГАТА РЪКА НА … ДОБРОТО

ДЪЛГАТА РЪКА НА … ДОБРОТО

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов от неговия профил във Фейсбук Преди няколко десетилетия, през детството и юношеството ми бях около двадесетина години „програмиран“ от Партията-Държава да виждам „Дългата ръка на Вашингтон“ навсякъде, където има злини. Сега пък, от около двадесетина години „демон-кратичните медии“ и „демон-кратичните партии“ програмират днешните младежи да виждат „Дългата ръка на

Posted