МИСИЯТА НА СПЯЩИТЕ ВЕДИ

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов

(доклад от научна конференция през януари 2008 г.)

Всички доказателства и Истини Вселенски

в човешката Душа завинаги са съхранени

Анастасия

 

МИСИЯТА НА СПЯЩИТЕ ВЕДИ

Сънят – защитник на мечтата

 

Уважаеми слушатели,

Възгледите, които предлагам тук, са продължение на главата „Сънищата на българите – мечти за бъдеще” от текста ми „Детство, богомилство и образование”.

С удоволствие заявявам още отначало, че писмени и други „материални” свидетелства за онова, което ще споделя с вас, не мога да приведа. А и не искам да ги търся в тази посока.

Всеки от вас може сам чрез своите собствени усещания да провери достоверността на казаното от мен. Аз вярвам в думите на Анастасия, че най-добрите доказателства са усещанията на нашата Душа, защото само те не могат да бъдат подправени. Защото те идват от Твореца J.

Ще ви предложа моите усещания за един определен момент от онова време, преди много хиляди години (може би 10, може би 11, не е най-важното това сега да уточняваме), когато Тъмните сили са засилили своето влияние над Земята до такава степен, че ведическата цивилизация е взела осъзнато решение да им противодейства чрез един неподозиран от „логиката” на Тъмните сили начин: ОБРАЗЪТ „СПЯЩИ ВЕДИ” :) .

Ведуните и ведрусите – мъжете и жените от ведическата епоха, – са имали много фино усещане за ставащото в света. Те виждали тъмните образи от бъдещето, сътворявани в умовете на хората, върху които тъмните сили вече успявали да оказват нарастващо влияние. Но знаели, че не трябва да обвиняват тези хора, че не трябва да се борят с тях, защото така биха дали още повече сила на тъмните сили. Затова противодействали с добронамерено пренебрежение, със смях и шеги, с веселие и усмивки, с предложения на пръв поглед несериозни, но всъщност истински дълбоки, с обезоръжаване и пчели, с ябълки и други светли мисли. И са удържали дълго, дълго здрава граница около градината божествена напук на „логиката” на Тъмнината.

Докато най-младите извършвали онези умиротворителни неща, за които ни напомни Анастасия, по-възрастните вече не от някаква умора, а поради отговорност към живота най-велика не бездействали, а мислили за бъдещето най-далечно. За ПРОБУЖДАНЕТО ВЕЧНО! Не били те никак прости и наивни. Не си прахосвали енергията светла за празни речи и безсилни увещания. Усещали добре какво стои насреща. И разбирали, че то не ги заплашва, докато общуват пряко със Твореца.

Събрали се най-преданите и най-чисти хора и от двата пола и към нашия Създател се обърнали с въпрос: „Защо, о, Отче наш, задава се такава мрачна сила? Нима си ти по-слаб от нея? Не е мислимо нещо в таз посока. Замислил си ти нещо явно друго. И би ли го разкрил пред нас?” Не питали те много. Достатъчно било това.

Да вметна трябва кои са тези хора от ведическата цивилизация избрани за защита на Истината вечна? На някои отнякъде им е известно, че тези хора ги наричали тогава „българи” – „пазители, носители на светлината”. Не били за ведите от чужд произход. Не били от друга раса. Името им сочело равнището на осъзнаване. Да бъдеш „българин” наричан – това тогава значело не друго, а че си докоснал и че пазиш осъзнато Светлината на Душата.

Задачата да осъзнава всеки може да поеме. Път безкраен е това. И само смелост най-велика може да те води. И ведро, ненатрапливо смирение.

Дали били събралите се там „българи” тогава девет или осем, или десет – това сега е без значение. Дали числото им на нашите планети отговаря и какъв ли смисъл влага се в това – сега отново не е време да гадаем. По-скоро е добре да почувстваме какво самите те усетили, че предстои.

А знаели от опит те, че мъдрият любящ Родител винаги ни чува. И тоз въпрос за идващата Тъмнина бил нов за него и същевременно не нов. Ала Вселената откликнала веднага със тласък най-могъщ. Енергия велика, светла в този миг започнала да се явява. Творецът знаел, че доверието наше заслужава! Защото новият въпрос родил и новата енергия. А той мълчал и не мълчал. Пренасял мисълта на всеки надалече към Безкрая! Във Бъдещето светло всички вперили очи наум.

А отвън за неопитния наблюдател мълчали Небесата. Гората – също. Камъните и тревата, Слънцето, звездите, всичко материално замълчало във очакване велико. Ала знаели събралите се хора, че Бог не бърза да откликне. Че той отвръща винаги, но след като намери най-правилния отговор. И същевременно да не обиди своите деца, той ги подготвя за разбирането най-добро! На този следващ отговор. И знаели избраните ведуни и ведруси, че чакането не е чакане напразно. Те знаели, че нашият Творец е вложил всичко в нас самите. И с мълчанието си външно ни приканва ясно вътре в нас Истината да си СПОМНИМ! Не ни измъчва, Vl.Megre11а уменията ни светли поощрява.

Светлите коси на техните глави започнали да потъмняват. Нали на Мрака трябвало да следват хода. С антените космически на своите глави те уловили неговите намерения. Но съхранили спомен за това кои са те самите.

Видели те картините най-черни, които други умове чертаели за целия човешки род, но веднага ги изтрили с мисълта си. И робството на дрехите, наричано сега учтиво „мода”, и тиранията под храненето не природно, което някои ще нарекат любезно „кухня”, и мъчилището на души, което други ще зоват „училище”. Тъмнината се меняла в своите зловещи форми. Но нищо не могло да ги уплаши, защото те усещали най-важното: „На всичко е начало Мисълта”. И откликнали не с мисли на страха злокобен подчинени, а с образи най-светли. Творели те Защитник на Мечтата.

Видели те милиардите години – във образ най-видим и ясен те успели да разгледат какво се случвало на всеки милион години! Наистина не е желано Бог да страда. И хората, децата негови не бивало да страдат. А на Земята вземала над всичко връх във крайна сметка една енергия – на Разрушението. Да се твори, за да се разрушава – нима това е смислено? Не е такава Божията Мечта! Тогава?

Избраните ведуни и ведруси, накратко „българите” заедно усетили какво е искал нашият Творец от  хората. В това мълчание външно успели да почувстват, без да чуват със ушите. А така и не били готови силите на тъмнината да схванат тайната на Бога. Искали те, със старание най-яростно желали да отгатнат всичко, що Творецът си е мислел. А това било възможно само чрез децата Божии – хората, да стане.

Но тези „пазители на светлината”, най-проникновени люде от ведическата ни епоха проумели тяхното старание тъмно и не предали тайната на Бога. Усетили, че трябва да помогнат Нему! Нали ни е създал по образ свой и по подобие свое! Нима ще изоставаме от него! Да го настигнем е повелята наша! Но с такава мисъл, че не трябва Тъмнината да я схване!

И тогава те разбрали. Проумели, че наистина най-вечен, весел и непобедим Мечтател е Творецът. Че обича да ни изненадва всеки миг. Че Мечтата има свой защитник. И над него Тъмнината няма власт. Защото той прилича именно на нея. И ни се явява именно тогава, когато тя вилнее! И голяма радост завладяла тези люде. Стъписала се Тъмнината, не очаквала на нейните усилия човеците с веселие да отвръщат. Не вписвали се тези действия във нейните картини. Защо ли?

Защото насреща й стояли БЪЛГАРИТЕ. И глас спокоен рекъл „Който българите завладее, той света ще има цял.”

В това отново се съдържало уловка светла. Как да завладееш онзи, който не признава на никого властта? Дори със Бога разговаря без превземки като равен! И разбира Космоса по този начин: „Ред на Бога и Човека”, както знаем днес че се превежда „ТаНгРа” (от „Тан-Нак-Ра”).

Не успели в онзи миг далечен да се възрадват Тъмните сили. Те завладели ума на няколко човека и силата им с всеки ден растяла, но знаели, че има нещо, в което няма да успеят, ако българите те не завладеят. И дълги хилядолетия след този миг жреците (върху които Тъмните сили своето старание успели да наложат) се стараели да разберат на българската ни Душа загадката велика. Чрез робства, чрез империи, чрез изкушения, чрез наблюдения, чрез изучаване и ограничаване. Но не успели!

Защо ли не успели? Защото „българин” тогава значело, че тоз ведун или ведруса може тайните да пази! Затуй след много време те внушавали на цяла нация образа на „българина” като „предател”! За да го разклатят, за да съкрушат невидимата сила на Душата и да могат да извадят тайните чрез самообвинения, чрез самобичуване, чрез самооплюване. Нали така за Левски се мълви, за Ботева и за Бенковски – че паднали са в плена на смъртта поради предател! И все така и досега! Но нашата Душа отхвърля тази измайсторена лъжа. Vedrus1Независимо от „документите” видими.

И така: как успели „българите” да открият начин на Бога да помогнат? Всъщност, както знаем, това значи на себе си да можем да помогнем.

Открили нова тайна. И не съвсем. Това обърквало на Тъмнината сметките напълно.

Тайната била в Съня. За да си спомниш истински, ти трябва да заспиш. Нима тук може да успее някаква си „логика”? Напротив! Както са ни „учили” или „мъчили” да го речем е по-добре: в съня си ние водим безсъзнателен живот. Не умеем да го ръководим, изпускаме контрола…

А може би в това е и доброто! Но защо в съня? Нима не можем и наяве да запазим Светлината? Но точно това осъзнали българите тогава: само спящият човек изглежда като завладян, като покорен от Тъмнината, като мъртъв. Само той може да избегне по-нататъшните й усилия. Че кой се стреми да продължава да разрушава, когато вижда, че всичко е разрушил? Така и тъмнината ще си мисли, че е победила, когато човекът заспи. Не само във най-прякото, но и в преносното значение. Това нали е вечният ни цикъл!

Будността може да се замени с Илюзия. Тя може да се разкраси и подмени, а значи да я изземе Тъмнината от човека, без да разбере за нея той. Но сънят му – не! Сънят е мястото, където „Идва Бог, за да ни предпази от погрешка”, „за да ни научи да живеем по-добре, по повелите на Добротата”.

СЪНЯТ Е НА МЕЧТАТА ВЕЧНИЯТ ЗАЩИТНИК. Не случайно в някои езици за него и за нея се използва едно и също слово.

Сънят на власт най-тъмна не отстъпва, не се поддава на Лъжата. Сънят остава свързан вечно с Бога. Той е извор чудноват, но чист. Затуй повдигналият се грешник е обичан по-високо от светец от нашия Творец! Затуй и след Нощта е по-голяма Радостта. Пробуждането е замислено от Бога и за Тъмнината. И тя отстъпва неусетно. Намира тихо мястото свое – ПОКОЯ.

Когато спим, ние всъщност сме приели Тъмнината и същевременно пътуваме във нея. Защото носим вътре в себе си водач най-верен: Светлината! И тя ни сочи образите верни, за да се намерим, за да си припомним Началата!

Затуй тогава деветте или пък десет, а може би и осем „българи” възкликнали „За да не се самозабравим, трябва да заспим”. Отново „логиката” на Тъмнината и на нейните слуги била сломена: „как така за да не забравяме ще трябва да заспиваме? Нали се получава именно това, че от деня предишен най-важното изчезва именно в Съня? Как може?”

Но точно това усетили тогава събраните ведуни и ведруси – като оставим суетата от деня, тогава се отварят Небесата на Душата, всъщност именно тогава ние се обръщаме към себе си най-истински. А и в двойнственото проявление на тези думи се съдържала на Истината истинска защита: до нея можели да се докоснат само помислите чисти! Във думата е съхранена тайна най-велика, но тя не се отваря за съзнание всяко.

Природата, звездите, небесата са отразявали старанието на ведическата епоха да съхрани Рая на земята с надеждата, че този път, за разлика от хилядите предишни пъти, ведическата цивилизация ще избегне гибелта в края на поредния милионен годишен цикъл.

Цялата Вселена тръпнела с надежда, че Човекът ще осъзнае заложеното в него от Твореца и ще го използва така, че Тъмните сили няма да успеят да го сломят изцяло.

Българите проумели, че този път няма да има Пълно Разрушение. Нещо успели да си спомнят тези ведуни и ведруси, което по-рано другите пропускали. И това именно било Сънят: насън човек отново е Творец на своята съдба! Без никакви заблуди. Насън той вижда Истината за живота без завеси! И може да започне отначало! От съня да се пробуди!” И друго казали си деветимата, а защо пък не и десет, може би пък осем: СЪЗНАНИЕТО ЗА ИСТИНАТА СЕ ПОДДЪРЖА ОТ СЪСТРАДАНИЕТО”.

И образ за велика нерушима дружба между хората създали: онзи, който те от робството извежда, той е твоят истински приятел! Както от съня дълбок Прозрението най-чисто те изважда! Затова Душата ни човешка не се впечатлява от даровете тежки, а от Свободата! Защото туй е нейният Закон: когато си свободен, тогава имаш Душа! Защото само Творецът може да бъде наречен Човек със Душа! В най-прекия и в най-преносния смисъл на тези слова. Нали в това е и Божият замисъл :) :) :) .

Е, няма да продължавам по-нататък надълго. Защото и това е достатъчно вече.

„Българите” намерили Изход за всички хора и той се наричал „спящите веди”. Всеки ще се събуди. Със своята скорост. Без изключение.

А защо не успели толкова хилядолетия Тъмните сили? Защото от Енергията на Разделението били те водени! И всъщност сега с помощта на сестра ни Анастасия можем да отдъхнем и да кажем спокойно: „тъмна сила е онази, която не осъзнава връзката си с Първоизточника”, която се държи като разделена с него. А като е разделена от него, как може да ползва тайните му?

Затова и старият израз „Разделяй и Владей” е водещият образ на техния Водач. Но именно той капан неусетно на Тъмнината поставил, защото тя пропуснала да се насочи към себе си и да си припомни собственото значение. Затова и онзи древен образ за ролята на „българите” им се изплъзнал от контрола.

Не проумели те именно това, че изразът „който българите завладее” съдържа не към тялото насока. Не можели да разберат, че ДА ЗАВЛАДЕЕ БЪЛГАРИНА МОЖЕ САМО ТВОРЧЕСКОТО Vedrusi1ВДЪХНОВЕНИЕ! Можеш да завладяваш земите чрез армии. Можеш да завладяваш телата чрез затвори или изкушения. Но както брат ни Исус показа, Душите се „владеят” само от Светлината. А тя идва от творческото вдъхновение!

Онзи, който е воден от творческо вдъхновение, той не се стреми към никаква власт, защото нему принадлежи цялата Вселена. Защото „да завладее българина, тоест да овладееш това равнище на съзнание, можеш само чрез Съзнанието за Свободата”. А свободният човек е Бог. Творец! Създател на света… Точно това беше и посланието на нашите богомили: когато човек си върне енергията на свободната мисъл, тогава той живее в Рая.

Затова и толкова кратичко, но велико пише на българското знаме: „Свободата – това е Животът”. Така превеждам „Свобода или Смърт”, защото „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”, също както „тоз, който заспива, само той се пробужда”…

Уважаеми слушатели,

Дружбата велика между хората има пример най-светъл между онези, които са се взаимно освобождавали нееднократно: българи и руси. И тя е пътят за всички хора!

Нека Годината на Русия в България подготви достойно Годината на България в Русия, а те двете да подготвят по-нататък Годината на идеите на Анастасия в света. Аз вярвам, че Организацията на обединените нации ще приеме не след много време именно тези идеи като най-вдъхновяващият символ на Мира, Свободата и Благоденствието за всички хора. И ще се върне ведическата цивилизация отново на нашата планета. И Отново ще си върнем Рая на Земята.

Благодаря за вниманието ви.

С уважение, Росен Ангелов

26 януари 2008 г.,

Благоевград – София

Related posts

СИЛАТА НА БЪЛГАРИНА

СИЛАТА НА БЪЛГАРИНА

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов от профила му във Фейсбук Този път ще се опитам да бъда по-кратък от миналите. Дано успея ! Ние, българите, можем всичко! Ако го поискаме с цялата си душа и сърце! Всичко добро и всичко лошо! За да успеем в доброто, ние, българите, трябва да почистим МИСЛЕНЕТО СИ, МИСЛИТЕ

Posted
Правилната молитва – притча

Правилната молитва – притча

Превод от Белослава Руменова Един ден Мойсей се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Мойсей се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира. – О, любими Боже, аз Те обичам повече, отколкото

Posted

Анастасия- дъщеря на Бога 3

Опитай се да осъзнаеш единствено със своята Душа.   ДУХОВНИ ПОСЛАНИЯ НА АНАСТАСИЯ от книгите на Владимир Мегре „Звънтящите кедри на Русия” 3 книга „Пространство на Любовта”   „Вселената е пълна с ясни примери.” „Леко се управляват съгласилите се да се смирят.” „Щом във вас не възниква отговорът, значи вашите мисли не са достатъчно чисти.”

Posted
МИСИЯТА НА ПРОБУЖДАЩИТЕ СЕ ВЕДИ

МИСИЯТА НА ПРОБУЖДАЩИТЕ СЕ ВЕДИ

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов МИСИЯТА НА ПРОБУЖДАЩИТЕ СЕ ВЕДИ   „Сега е нужно само да се отворят очите на Душата, за да се види, да се осъзнае.” „Ведическата школа, посредством чувствата …, може да предава цялата информация.” „За веда животът е безкраен.” Анастасия   Уважаеми слушатели,   От деветте прекрасни книги на руснака

Posted