До Дания и Швеция и обратно – част I

Пътепис от Белослава Руменова

Намалението на самолетни билети чрез т.нар. нискобюджетни самолетни линии като Уиз Еър, Райън Еър и пр. е коварно нещо… :) :) :) , защото човек се „подлъгва” да си вземе билет, който в крайна сметка се оказва най-евтиното нещо от цялото пътешествие. Все пак, аз съм щастливка да бъда една от „подлъганите” , защото с цялото разумно и логично мислене на света до сега не съм имала много невероятни приключения. А, ще се съгласите, приключенията  – особено невероятните, биват и добри: особено, ако човек има мъничко късмет. И закътани спестени пари. Но, най-важно от всичко – трябва да има сериозна подготовка, в случая – планировка на ваканцията. То не, че нещата не се променят на място, но е хубаво, когато знаеш накъде и защо отиваш. Аз съм именно по тази част.

Световноизвестният коледен пазар в парка „Тиволи“ в Копенхаген.

DSC_1250„Защо точно Дания и Швеция?” ме запитаха родителите ми. Отговорът, поне за мен, беше доста ясен: до тогава бях посетила, за по-кратки или по-дългосрочни престои, места в около седем страни, включително Англия (Ливерпул), Франция (Страсбург), Германия (цяла Бавария, но най-вече Мюнхен и Аугсбург), Австрия (Виена), Гърция (Паралия и Катерини), Турция (Истанбул), Македония (Скопие и Прилеп), САЩ  (щатите Северна Каролина и Вирджиния) и пр. Последното ми пътуване беше преди около година. Реших, че в крайна сметка, работейки толкова много, включително и понякога през почивните дни и дори нощни смени, заслужавам да си позволя това, което в очите на мнозина би изглеждало просто като „излишен харч”, но което би се отразило ободряващо на душата и духа ми.

DSC_0919
Пристанището Нюхаун в Копенхаген, Дания.

Така, навивах се аз, ще се заредя с нова енергия и желание за работа, за да бъда полезна на себе си и хората, които обичам. А Дания и Швеция, поне в моето съзнание, дотогава си оставаха свързани единствено с Ханс Кристиян Андерсен, статуята на Малката русалка, така романтично застанала на онази скала и високите руси атлети, които съм гледала по ски-състезанията, излъчвани по телевизията. Немалка роля за избора ми на тези две страни обаче изиграха двете ми приятелки, които вече бяха закупили своите билети и ме подканваха да сторя същото. И тъй, след няколко часа маене и трите се оказахме с билет в ръка и с общо предстоящо приключение – три дни в Копенхаген и един ден в Малмьо. Двата града са свързани с моста Йоресунд над Северно море, а пътят е около тридесет минути с влак, който щяхме да вземем от летището в Копенхаген. Част от пътешествието щеше да бъде под вода – на едно място, Йоресунд от мост преминава в подводен тунел, което го правеше още по-вълнуващо.

DSC_0901Пристанището Нюхаун в Копенхаген, Дания.

Още с кацането на летището в Копенхаген, забелязах почти мигновено този скандинавски тип на високи, слаби руси мъже и жени с атлетично телосложение, които вървяха с куфар в ръка или просто изпълняваха задълженията си на обслужващи на летището. Впоследствие, разхождайки се по центъра на града или ползвайки обществен транспорт до една или друга забележителност, това ми впечатление се затвърди още повече. Действително, клишето за външния вид на датчаните и шведите се оказа вярно, но само донякъде. За наша гордост, българ(к)ите сме не по-малко добре изглеждащи от швед(к)ите или датчан(к)ите – или поне тези от нас, които се грижат за равновесието на душата си и правят някакви физически упражнения.

DSC_1083

                                Околностите на Копенхаген.

Иначе, по отношение на облеклото и грима – неща второстепенни, но все пак значими, действително се открояваше техният по-висок стандарт на живот, но само толкова. Датчанките и шведките – поне тези в столицата – също носят доста къси поли (дори през зимата) връз тънки чорапогащници  и високи токчета, и се гримират. Докато преди десетина години гримът и предизвикателното облекло на Запад (или поне в Германия, по собствени наблюдения) се считаха „запазена марка” на източноевропейките и жените с леко поведение, сега нещата са малко по-различни. Иначе, по улиците на столиците доста често ще видите и забулени жени от мюсюлманския свят с тежък грим и на доста по-високи токчета от тези на датчанките, които също са неразделна част от северния пейзаж.

DSC_1231

Улиците на Малмьо.

Общувайки с нашите домакини, французойката Валери и датския й съпруг Алекзандър, разбрах, че хората в Дания и Швеция са наясно с бежанския проблем единствено за своите си държави. В общи линии, те оправдават и подкрепят политиката на европейския съюз за широко отворените граници, и вярват, че прииждащите хора ще възприемат местната култура и порядки. Не се интересуваха особено за това, как България, като порта към Европа, посреща тези бежанци (някои от които – чисти нашественици) и как това се отразява върху стопанството, и населението й. Изобщо, не можахме да проведем разговор на тази тема, защото в момента, в който се опитах да обясня на Алекзандър за положението по границите у нас, разбрах, че изглеждам в очите му като расистка.

DSC_1220

Гледка от центъра на Малмьо.

Повярвайте ми – живяла съм няколко години в Германия и САЩ и съм развила усет за това, как хората на Запад (а и у нас) ме възприемат във всеки един момент. При нужда, мога да се държа толкова полит-коректно, колкото е нужно, за да ме харесат. В случая намерих за разумно да направя именно това. Иначе, току-виж аз и приятелките ми бихме се озовали без квартира по моя вина. (Те, от своя страна, се придържаха към по-благовидни теми: например изразяваха възхищението си от луксозната къща на домакините и от умението им да възпитават отлично в самостоятелност петте си деца на средна възраст 6 години (без майтап), имайки предвид, че и двамата работеха по цял ден. Една сутрин станах свидетел как Уилям, на около 4 години, си направи препечена филия в тостера, а съквартирантката ми видяла как едно от другите деца, на горе-долу същата възраст, си глади дрешките. За сравнение, мен и сестра ми не ни оставяха сами в апартамента докато не навършихме 9-10 годишна възраст. Аз, от своя страна, се запитах, дали тази физическа самостоятелност от най-ранна възраст няма някакви нежелани последици върху децата, като например душевно отчуждение.)

DSC_1007Известната библиотека на Копенхаген.

В общи линии, това, което разбрах, е, че докато в Дания все пак има някакви ограничения за бежанците (по думите на домакина ни, около 5 души на ден искат убежище в Дания), Швеция ги приема с широко отворени обятия (с десетки и стотици). Причината за това е, че в Дания силното дясноцентристко движение ограничава притока на чужденци. От друга страна, в единствения ден, който прекарахме в града Малмьо в Швеция, станахме свидетели на бежански протест за повече права и социални помощи. Хората си развяваха знамената, жените им бяха традиционно забулени и в общи линии единствено те разбираха, какво скандират. Шведите ги гледаха като някаква екзотична гледка и само се подсмихваха, но не мога да кажа до каква степен осъзнаваха цялото положение в държавата си или в Европа като цяло.

Това, което ми направи впечатление по време на престоя ми в тези две държави, бе значително по-доброто отношение към азиатци и араби, отколкото към източноевропейците. Всички хора бяха много мили към нас до момента, в който разбереха, че сме от България или не говорим датски/ шведски. Въпреки, че едната ми приятелка говореше свободно италиански, втората – португалски, а аз – немски  (в допълнение и трите говорим английски с почти незабележим акцент) и въпреки, че и трите сме образовани, работещи и добре изглеждащи млади жени, фактът, че сме от Източна Европа (не сме се стремяли и да го крием, разбира се), винаги предизвикваше една определена реакция на неодобрение, която понякога намираше лицево изражение или се чувстваше в тона, с който разговаряха с нас. Според мен, причината за това е ясна: ние не сме бежанци и местните не се чувстваха задължени да са особено мили към нас, за да са политически коректни в тон с обкръжението си.

DSC_1095

Двора на замъка Фредериксборг.

Въпреки това, мога да кажа, че спирайки произволен човек на улицата на която и да е възраст, за да питаме за посока към някоя забележителност, той или тя отговаряше търпеливо и подробно на отличен английски език, улеснявайки значително нашето ориентиране както в Копенхаген, така и в Малмьо (нашите възрастни хора пък владеят руски поради историко-политически причини и в тази светлина са не по-малко образовани от датските и шведските пенсионери). Като цяло, по-младите хора на 25-30-годишна възраст бяха по-любезни и по-отзивчиви от по-възрастните, проявявайки искрен интерес да разговарят с нас, докато се возим заедно в обществения транспорт. Част от тази отвореност я отдавам на усилената пропаганда за толерантност и мултикултурализъм, която се засили значително в последните две-три десетилетия.

DSC_1121Вътрешността на замъка Фредериксборг.

В едно от най-известните заведения в пристанището на Копенхаген, където седнахме да се насладим на датската кухня за обяд – „Хееринг”, имаше наредени за украса картички с типично датски културни забележителности/ особености, на една от които беше изобразен мъж на около тридесет, с петсантиметрова брада и околоочен грим, подчертаващ неговата „женственост”. Също така, в центъра на Копенхаген на фасадата на една сграда беше нарисувана либералната дъга за толерантност към хората с различна сексуална ориентация или полово определение (т.нар. трети пол). В един от моловете на Малмьо бях изненадана да разбера, че тоалетните бяха за общо ползване както от мъже, така и от жени (нямаше писоари, само кабинки). Нощният живот на столиците не сме изследвали в дълбочина, с изключения на по една бира в предпочитаната от туристи кръчмичка „Хвиидс” на площада Конгенс Нюторв, но съм сигурна, че и там, както по цяла Европа и дори в София, разбира се, има какво да се види по темата „отвореност и толерантност”.

DSC_1150 Малко-известните скулптори на Едгар Дега.

Иначе, подобно на множество туристи, видяхме по-големите културни, природни и исторически забележителности на тези два европейски града, включително: пристанището Нюхаун в Копенхаген, където направихме обиколка с лодка и екскурзовод по каналите на Копенхаген; музея „Шарлотенборг”; парк „Тиволи” с неговите градини и световно-известен коледен пазар; аквариумът „Ден Бла Планет”; зоологическата градина; музея „Глиптотек” с най-голямата колекция картини на Пол Гоген в Европа, както и с картини на Клод Моне, Едгар Дега и Ван Гог, етруско, египетско, древногръцко и пр. изкуство, както и малко известните скулптори на Дега. Също така, видяхме една от къщите, в които е живял Ханс Кристиян Андерсен (само отвън); статуята на Малката русалка; замъка на кралските особи Фредериксборг; църквата „Санкт Петри”;  моста, който потъва в морето, за да се превърне в тунел Йоресунд; небостъргача „Усукано тяло” в Малмьо; Музея на шоколада в Стокхолм и др. Единственото, което не успяхме да осъществим, въпреки огромното си желание, беше пътуването с ферибот, който работи само през месеците април-септември.

DSC_1171

Картина на Ван Гог.

В крайна сметка, останахме много доволни, щастливи и преизпълнени с впечатления от нашата ваканция. С радост бих ви разказала още за нашето северно приключение във втората част от моето повествование. А дотогава – всичко хубаво, драги читатели!

Следва продължение…

Related posts

Кръвно-родовите връзки и погрешното разбиране на психоанализата за „кръвосмешение”

Кръвно-родовите връзки и погрешното разбиране на психоанализата за „кръвосмешение”

Да преразгледаме догмите на психоанализата Част от „Вътрешният глас – кладенец на Истината„, послеслов на преводача към превода на книгата „Психоанализа и религия“ от Ерих Фром Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Да надникнем емоционално в „котела” на кръвта, рода, народа и всички „научни” каши, които мнозина „авторитети” забъркаха преди нас. Когато Фройд и неговите

Posted
ОБИДАТА – „ОРЪЖИЕТО“ НА БЕДНИТЕ ДУХОМ…

ОБИДАТА – „ОРЪЖИЕТО“ НА БЕДНИТЕ ДУХОМ…

Публикуваме от личния профил на Росен Ангелов във Фейсбук със съгласието на автора „В началото бе словото…“ е част от израза на един велик Вселенски закон, който държи на чистотата на нашите помисли, слова и дела. Словото ни трябва да бъде водено от чисти помисли, поради което въздържането от обиди е един от най-верните признаци,

Posted
Едгар Кейси за сродните души или как “Заедно всичко се постига!”

Едгар Кейси за сродните души или как “Заедно всичко се постига!”

Едгар Кейси е американски лечител и ясновидец наричан „Спящият пророк“, защото е получавал повечето от пророчествата си по време на сън и в състояние на транс. Тук Едгар Кейси съветва как да разпознаем сродната си душа и как да я задържим. Според Кейси висшият израз на истинската любов е „действено отдаване“, в което човек не

Posted
И ОРЛИТЕ ИСКАТ МИР

И ОРЛИТЕ ИСКАТ МИР

Приказка за деца от всички възрасти (Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов) Безстрашният орел казал на бледоликия ловец: – Хайде да разказваме приказки. Ако аз разкажа по-хубава приказка от твоята и заспиш и сънуваш прекрасни сънища, завинаги захвърляш пушката и спираш да убиваш живи твари! Ако ти разкажеш по-хубава и заспя и сънувам по-хубави сънища,

Posted