Предателство и прошка

Разказ от Леа Серафимова

dete

– Днес, деца, ще редим пъзел! – тържествено оповести Корнелия Георгиева, възпитателката в детската градина, която се намираше в центъра на града на улица „Лилава”, близо до мястото, където днес се помещава известната художествена галерия. – При това, ще го направим в два отбора, под формата на състезание! – След което пристъпи напред, издърпа внимателно няколко столчета с помощта на леличката, която я разбираше и от половин дума, и която винаги стоеше някъде наблизо, готова да помогне с каквото и да било. Иначе, на Корнелия Георгиева рядко й стигаше само половин дума, за да изкаже иначе не толкова сложната си мисъл.

Тази мисъл обикновено биваше насочена към двоумене, дали: А) червеният лак на ноктите й беше по-скоро керемиден, или Б) в него все пак се намираха някои нюанси на розовото. Това беше важно, защото в случай, че реалността  се приближаваше по-скоро към вариант Б), който беше и желателният отговор на този жизнено-важен въпрос, то цветът на лака щеше да смекчава тона на кожата на ръцете на Корнелия Георгиева. Тези, последните, между впрочем, все й се струваха прекалено бели. Истината, разбира се, беше, че цветът на лака  върху ноктите на възпитателката не беше нито керемидено, нито розовеещо червено, а просто червено – такова, каквото е било познато на човечеството от време оно. Но Корнелия Георгиева едва ли щеше да се откаже от философските си разсъждения по този въпрос в скоро време.

Същите, или поне не много различни мисли я занимаваха, докато разпределяше децата от дежурната група в две групички по пет, без предварително да ги запита, дали някога са редили пъзел у дома и дали знаят как се прави. Ето защо, поради несъобразителността на възпитателката, или, може би, по волята на Провидението, отборите се получиха неравностойни, като в единия отбор, отбор 1, имаше две деца с предишен опит и познания върху реденето на пъзел, докато в другия отбор, отбор 2, нямаше нито едно такова дете с представа върху това, как трябва да се напаснат интересно срязаните парчета с частична картинка върху тях. Това несъответствие на силите нямаше да се превърне в такава трагедия, ако участниците бяха възрастни, а не деца… или поне така ни се иска да мислим за наше успокоение.

Дора и Елисавета, на възрасти, съответно пет и четири и половина (което в детското съзнание е равностойно на цели векове възрастова разлика) бяха първи братовчедки, които посещаваха детската градина на улица „Лилава”. Сградата на тази детска градина беше боядисана в жълто и, честно казано, не рядко се превръщаше в същинска лудница в образния смисъл на думата поради неспособността на две възпитателки да укротят двадесет и седем пълни с енергия деца. Тъй като в случая зимната ваканция даже не се беше и преполовила, предстояха кротки дни на занимания с около десетина деца от дежурната, сборна група – повод за всеобща радост на обслужващия детската градина персонал, начело с Корнелия Георгиева.

Последната, видимо доволна от съобразителността си да измисли що-годе тихо занимание за децата, седна на едно столче, придърпвайки върху раменете си чисто новото палто от лисичи кожи, подарено от единия й, по-възрастен любовник и се загледа някак умислено в ноктите си. Децата започнаха да правят това, на което бяха способни, но, не получавайки предварително разяснения за това, което трябваше да правят с парчетата (или поне така твърдеше лелката пред семейството си вечерта, когато седна да разправя преживелиците от работния си ден), тези от група 1 напредваха все по-решително, докато онези от група 2 изоставаха в сравнение с тях. Както Дора, така и Елисавета се числяха в отбор 2, като нито една от тях нямаше и бегла представа за това, какво се очаква от тях в играта-състезание. Единственото, което те осъзнаваха с пълна сила, беше, че техният отбор губеше и че всяка изминаваща минута ги приближаваше все повече до невъзвратимата загуба.

Някак неочаквано, едно от момиченцата от отбор 2, чието име никой не си спомня днес, но която несъмнено се е превърнала в красива и донякъде успешна млада дама, както повечето млади дами в съвременното общество, „дезертира” от все по-губещия отбор 2 във все по-печелещия отбор 1. Причината беше ясна: тя беше по-досетлива от останалите членове на отбор 2 и единствена беше успяла да нареди 1-2 парченца пред възхитените погледи на съотборниците й. Нейното „дезертьорство” този път предизвика не възхищение, а по-скоро завист у съотборниците й, повечето от които желаеха да се бяха сетили първи за този хитър ход. Отбор 1 беше с човек по-силен и започна нареждането все по-бързо, докато отбор 2 отслабна не само физически, но и се обезкуражи морално. Корнелия Григориева наблюдаваше или не наблюдаваше безучастно, но, все едно, не порица постъпката на хитрата дезертьорка в качеството си на възпитател, обяснявайки защо поведението на подопечната й е неправилно.

Това донякъде окуражи едно момченце от отбор 2 да последва примера на доскорошната си съотборничка и да се присъедини и то към отбор 1. Не след дълго, още едно момиченце от отбор 2 направи същото като двете си другарчета, „напускайки потъващия кораб” и присламчвайки се към победителите. Накрая, в отбор 2 останаха само Дора и Елисавета, които осъзнаха, че са самички и вече нямат никакъв шанс да наредят картинката от пъзела, камо ли да спечелят състезанието. На всичкото отгоре, двете братовчедки трябваше да търпят подигравателните подвиквания на отбор 1, който се чувстваше властелин на Вселената. Дора не издържа на подвикванията и също избяга при отбор 1 малко, преди да се нареди и последното парченце. Отбор 1 я прие неохотно, въпреки, че Дора не допринесе с нищо за победата им.

Затова пък Дора искаше да покаже, че е истинска част от новия си отбор – отбор 1, и започна да се подиграва заедно с новите си съотборници на „загубеняците от отбор 2”, към които до скоро се беше числила и самата тя. Малката и пухкава Елисавета, с черни къдрички и големи кафяви очи, в които се четеше самата невинност, избухна в сълзи, усетила черната енергия, която децата несъзнателно насочваха срещу нея. Тогава на Дора й стана жал за братовчедка й – тя осъзна с детската си душа, че е извършила нещо много, ама много лошо. Самата тя се почувства лоша и не знаеше как да отхвърли това натрапчиво, лепкаво чувство на грешка, което я мъчеше отвътре. Дора  постоя вцепенена няколко мига, които й се сториха цяла вечност, след което се върна при братовчедка си, опитвайки се да я успокои с каквото може: предлагаше й всичките си играчки, галеше я по черните къдрички, извиняваше се с цялата искреност, на която беше способна.

Елисавета най-накрая се успокои, но в душата й остана спомена за преживяното. Същото се случи и с Дора, която си спомня случилото се до ден-днешен и много съжалява. Елисавета никога не се довери отново на Дора по същия начин, както преди тази игра-състезание на пъзел. Дори и да си играеха заедно, между тях тегнеше споменът за предателството. Или поне така си мислеше Дора, на която й беше трудно дълги години сама да си прости за раната, която е нанесла върху душата на своята първа братовчедка.

Елисавета и Дора са пораснали сега. Едва ли някой от едновремешните отбор 1 и отбор 2 си спомня за това състезание преди няколко десетилетия. Най-малко си спомня за това възпитателката Корнелия Георгиева, която имаше възможността да преподаде урок на всички деца в жълтата сграда на детската градина, но го пропусна заради цвета на ноктите си. Въпреки това, урокът не остана ненаучен. Дора помни и знае, че дори това, да си „първи” в нещо не може да изкупи безценните сълзи на хората, които обичаме и които по детски чист начин ни даряват частичка от сърцата си.

Нашите минали грешки, които наричаме с романтичното име „опит”, са нашият най-голям учител. Хубаво е, ако направим някои грешки още като невръстни деца, защото по-бързо ни ги прощават. А и ние по-лесно си ги прощаваме. Стига, когато пораснем, да помним безценните уроци, на които са ни научили тези грешки. Една осъзната и поправена грешка е наше безценно съкровище, учител, от когото можем да се учим отново и отново в живота. Предателството е предателство независимо, дали го извършва дете на пет години или възрастен на 50. Прошката е прошка независимо от това, дали идва от наше невръстно другарче или от някой възрастен. Да, хубаво е човек да побеждава, да е първи, да получава награди, похвали, възхищение, уважение. Но още по-хубаво е да остане достоен човек независимо от обстоятелствата. Много често ние, възрастните, забравяме уроците от детството. Забравяме, че моралът е над всичко и се поддаваме на тъмни чувства като злоба и завист, алчност и гордост в името на привидния успех.

Съпруги оставят съпрузите си, защото заедно не са могли да изплатят ипотеката на къщата си и първите си хващат нови любовници, с които могат да създадат „по-стабилно” семейно гнездо. Съпрузи-бизнесмени оставят съпругите си, защото телата им след четиридесетгодишна възраст вече не изглеждат така, както са изглеждали на двадесет, а първите могат да привлекат желания креватен партньор благодарение на общественото си положение и финансови възможности. И така нататък, и така нататък. Примерите за предателство от нашето ежедневие, дори, понякога, за съжаление – и от собствения ни живот, сякаш са безброй. Но не трябва да забравяме, че примерите за възвърнатата доблест и прошката също ги има. Ако не ги виждаме навън – нека ги потърсим в детето в себе си – в Дора, в Елисавета и още в хиляди детски сърчица на българчета, за които любовта е по-голямото богатство от успеха. Децата знаят кое е правилното, защото не са загубили способността си да чувстват.

Related posts

ЕЗИКЪТ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК (къс вид)

ЕЗИКЪТ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК (къс вид)

Росен Ангелов Извадки от послеслова на преводача към книгата „Забравеният език“ от Ерих Фром     Човешкото тяло често пъти ни безпокои с необясними на пръв поглед неща – неочаквано главоболие, болезнено сърцебиене, повишено или понижено кръвно налягане, световъртеж, задушаване, прилошаване, прималяване, присвиване, болки в корема, болки в гърлото, болки в гърдите, болки в кръста,

Posted
НАЧАЛЕН КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ С ПРАНA (втора лекция)

НАЧАЛЕН КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ С ПРАНA (втора лекция)

Представя сборно Радмила   „Когато тялото е остаряло и кръвта е изчерпала жизнената си енергия, възможно ли е все още да се постигнат добри резултати? Не, тъй като не е останала жизнена енергия….жизнеността и жизнената енергия се считат за основата на живота …. и как тогава едно заболяване може да бъде излекувано, когато не е

Posted
Дъжд и джихад  или Преображението на един джихадист

Дъжд и джихад или Преображението на един джихадист

Разказ от Мила Милева Хора и животни се задъхваха под парещите лъчи на следобедното сирийско слънце, което не беше учудващо, защото горещината му караше въздуха да трепери. Жегата блокираше свободния ход на мисълта,  а оттам и убиваше в зародиш всяко желание за физическа дейност. Хората се бяха скрили по палатките си, разговорите им бяха кратки,

Posted
ДЪЛГАТА РЪКА НА … ДОБРОТО

ДЪЛГАТА РЪКА НА … ДОБРОТО

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов от неговия профил във Фейсбук Преди няколко десетилетия, през детството и юношеството ми бях около двадесетина години „програмиран“ от Партията-Държава да виждам „Дългата ръка на Вашингтон“ навсякъде, където има злини. Сега пък, от около двадесетина години „демон-кратичните медии“ и „демон-кратичните партии“ програмират днешните младежи да виждат „Дългата ръка на

Posted