Мечо Пух и неговите мъдрости за радост

 

winnie_pooh_01А.А. Милн е автор на Мечо Пух през 1926та година. През 1925та Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също върху реално съществуващи плюшени играчки на малкия Кристофър) – Прасчо, Ийори, Тигър, Кенга и Ру. Други герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.

на рисунката е Кристофър Робин с Мечо Пух


 

873599ca0af52bdbb5630522d6563fd5_L1.- Пух? – каза Прасчо.

– Да! – отговори Пух.

– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

 

2. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

 

3. Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

 

4. – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.

– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

 

5. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

 

6. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

 

7. Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

 

8. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

 

9. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

 

10. Колкото повече, толкова повече!

 

11. С каквито се събереш – с такива се събираш.

 

12. Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

 

13. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

 

14. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.

 

15. Прасчо:

– Знаеш ли, Пух. Мислех си…

– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

 

16. Какво трябва да… трябва?

 

17. По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…

 

18. – Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!

 

19. Прасчо пита Мечо Пух:

– Пух, какво е любовта?

– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.

– А до края ли продължава? – попита Прасчо.

– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!

– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.

– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

 

20. – Как се пише любов? – попита Прасчо.

– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

 

21. -Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?

-Не Прасчо, кажи ми.

-Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!

 

22. – Кой ден сме? – Попита Пух..

– Сега е ДНЕС!!

– Отговори Прасчо!

– Любимият ми ден!!! – Каза Пух…

 

23. Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.

 

24. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…

 

25. Всяко нещо струва друго нещо.

 

26. Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!

 

27. Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места…

 

28. Мечо Пух :…искам да имам истински мозък, за да ми разказва разни интересни неща.

 

29. Понякога седя и мисля, а понякога просто си седя.

 

30. Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Някой ден ще пристигнем.

 

31. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

 

32. Когато видиш някой да си слага Големите Ботуши, можеш да си доста сигурен, че ще се случи приключение.

 

33. Ето го Южния полюс – каза Кристофър Робин. – И предполагам, има и Западен полюс, и Източен полюс, макар че хората не обичат много да говорят за тях.

 

34. Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

 

35. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

 

36. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли.

 

37. – Когато се събуждаш сутрин, Пух- каза Прасчо -какво си помисляш най-напред?

– Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?

– Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.

Мечо кимна замислено:

– То е все същото!-каза той.“

 

38. – Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.

После мисли още дълго и си каза: – А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!

 

39. Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.

 

40. Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?

 

41. – Как си, Йори?

– Не много как, Пух Мечо…

 

42. – Засада!

– Какво е засадено там? – пошепна Пух на Прасчо. – Да не би да е хвойна?

– Засада – каза Бухала – е един вид Изненада.

– Такава е и хвойната понякога – каза Пух.

 

43. Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

 

44. Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.

– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.

– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.

– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден.

Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:

– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!

 

Източник Спиралата

Подготвила Инанна

Related posts

Преподобна Стойна-един истински разказ

Преподобна Стойна-един истински разказ

из разказа на Неда Антонова от „Съвършената“ Къщата на Димитър и Велика Великови била иззидана от кирпич и дебело измазана с глина, а вместо от желязо решетките на прозорците били от дърво. По-голямата от двете стаи служела за кухня, за гостна и за спалня на родителите, а в малката направо върху рогозката спели трите им

Posted
Който вижда светлина, привлича светлина…

Който вижда светлина, привлича светлина…

Съчинил: Див Посев Да си представим за миг, че сме на 30 милиарда години. Не на 30 години, не на 30 века, не на 30 хиляди, не на 30 милиона, а на 30 милиарда години! На такава възраст изчислява Алберт Айнщайн времето, което е започнало да „тече“ от момента на Първичното Зачеване. В друга публикация

Posted
Oткъс от народната приказка „Неграмотният поп“

Oткъс от народната приказка „Неграмотният поп“

Oткъс от народната приказка „Неграмотният поп“ изнамерена от Антон Георгиев илюстацията е на Чудомир В далечно село бил назначен нов поп . Човекът бил неграмотен, но броил достатъчно пари на владиката, за да го назначи. Още първия ден миряните препълнили черквата – да видят новия си пастир. А той понеже нищо не разбирал от църковните

Posted
Континентите на Древните Българи!

Континентите на Древните Българи!

Автор Алия Ошова Древните български имена на Континентите Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език – българския, най-древния език на земята, https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/, можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти. Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали

Posted