Омар Хаям и красивите му четиристишия

033-Earth-could-not-answer-nor-the-Seas-that-mourn-q75-829x1159Омар Хаям е живял в Персия през 1ви век и е бил философ, математик, астроном и известен по цял свят поет. Създал е най-точния календар. По време на Селджукския султан, Омар Хаям е оглавявал група астрономи, а които създава слънчевият календар. Тоест, приравляват началото на годината с есенното равноденствие- Календар Джалали. Този календар е много по-точен от Юлиянския и от сегашния Грегориански.

Омар Хаям е творил през целият си живот и е известен и до днес със своите Рубаи-стихотворни афоризми в четити стиха.


 

 

 

 

Да започнем с най-красивито стихче на Омар Хаям:

Откъснах цвете и то умря.

Хванах пеперуда и тя умря.

И тогава разбрах, че да е докоснеш до красотата

можеш само със сърцето.


И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.

Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.

Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.

И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.

Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…

 

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

* * *

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

* * *

Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.

***

За сбогом искам само чаша – от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.

***

И още: моята могила сравнете до земята чак –
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.

***

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!

***

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

***

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

***

Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.

***

Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.

***

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.

***

Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.

***

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

***

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

***

Търси мъдреца, пий от него вяра,
а видиш ли глупак, завий веднага,
От мъдрия и чаша със отрова ще е блага,
А глупавия мед да ти предлага… бягай!

***

Да пием, весели красавици да любим,
туй по-приятно е от пост и дамаскин,
не бойте се от Ада! Няма що да губим!
Във Рая не допускат девствени! Амин!

***

Да пием вино! Стар и млад
на грешната земя едно ще види:
Дойдохме без да си платим на този свят
и без да плащаме ще си отидем.

***

Ти знаеш ли защо в предутриния час,
петелът през сълзи надува тъжен глас?
В стъклото на зората съгледал той е вече,
че и отминалата нощ, простила се е с нас…

***

Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.


 


 

Подготвила Инанна

Related posts

На 11 декември честваме Международния ден на ТАНГОТО!!!

На 11 декември честваме Международния ден на ТАНГОТО!!!

Елена Тодорова   „Моля те, заради мен, забрави за стъпките… Прегърни ме, почувствай музиката и ми дай душата си. След това и аз, ще мога да ти дам моята.“( Сали Кет’с) На 11 декември честваме Международния ден на ТАНГОТО!!!  Един от най-чувствените и емоционални танци! „Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват,

Posted
ЕЗИКЪТ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК (къс вид)

ЕЗИКЪТ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК (къс вид)

Росен Ангелов Извадки от послеслова на преводача към книгата „Забравеният език“ от Ерих Фром     Човешкото тяло често пъти ни безпокои с необясними на пръв поглед неща – неочаквано главоболие, болезнено сърцебиене, повишено или понижено кръвно налягане, световъртеж, задушаване, прилошаване, прималяване, присвиване, болки в корема, болки в гърлото, болки в гърдите, болки в кръста,

Posted
Аз помня

Аз помня

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Посвещавам на 3-ти март – Ден на Освобождението от турско и османско робство Аз помня   Аз помня кървавите сълзи на жената, чието чедо от гърдата вземаха насила. Помня ужаса в очите на децата, бити, клани пет столетия от тъмна сила.   Аз помня стиснатите зъби на хайдутина, безхлебните

Posted
„Записки по българските въстания“ – част II

„Записки по българските въстания“ – част II

Резюме и размисли от Петка Русева „Записки по българските въстания“ разказват за растежа и развитието на обикновените хора, на „кръглите нули”, които намират необикновени сили в себе си за Истинско Въз–раждане на българския Дух, започвайки от себе си, превръщайки тези нули не в ореоли, а във венци на Свободата — Бенковски, Волов, Каблешков, Икономов, Кънчев,

Posted