Омар Хаям и красивите му четиристишия

033-Earth-could-not-answer-nor-the-Seas-that-mourn-q75-829x1159Омар Хаям е живял в Персия през 1ви век и е бил философ, математик, астроном и известен по цял свят поет. Създал е най-точния календар. По време на Селджукския султан, Омар Хаям е оглавявал група астрономи, а които създава слънчевият календар. Тоест, приравляват началото на годината с есенното равноденствие- Календар Джалали. Този календар е много по-точен от Юлиянския и от сегашния Грегориански.

Омар Хаям е творил през целият си живот и е известен и до днес със своите Рубаи-стихотворни афоризми в четити стиха.


 

 

 

 

Да започнем с най-красивито стихче на Омар Хаям:

Откъснах цвете и то умря.

Хванах пеперуда и тя умря.

И тогава разбрах, че да е докоснеш до красотата

можеш само със сърцето.


И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.

Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.

Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.

И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.

Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…

 

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

* * *

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

* * *

Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.

***

За сбогом искам само чаша – от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.

***

И още: моята могила сравнете до земята чак –
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.

***

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!

***

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

***

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

***

Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.

***

Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.

***

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.

***

Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.

***

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

***

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

***

Търси мъдреца, пий от него вяра,
а видиш ли глупак, завий веднага,
От мъдрия и чаша със отрова ще е блага,
А глупавия мед да ти предлага… бягай!

***

Да пием, весели красавици да любим,
туй по-приятно е от пост и дамаскин,
не бойте се от Ада! Няма що да губим!
Във Рая не допускат девствени! Амин!

***

Да пием вино! Стар и млад
на грешната земя едно ще види:
Дойдохме без да си платим на този свят
и без да плащаме ще си отидем.

***

Ти знаеш ли защо в предутриния час,
петелът през сълзи надува тъжен глас?
В стъклото на зората съгледал той е вече,
че и отминалата нощ, простила се е с нас…

***

Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.


 


 

Подготвила Инанна

Related posts

Капитан ПЕТКО ВОЙВОДA

Капитан ПЕТКО ВОЙВОДA

Елена Тодорова Той, който участва в повече от сто боя с турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми, издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управляващата, дворцова камарила на Фердинанд: “ Те погребаха България!” 18 декември (6 декември стар стил)1844 година

Posted
Образуване и разрушаване

Образуване и разрушаване

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Глава от послеслова на преводача „Българският Дзен – непобедимата ни воля за щастие“ към превода на книгата „Психоанализа и дзен-будизъм“ от Ерих Фром Уважаеми читателю, Щом четеш тези редове, значи си „ходил на училище” и си придобил нужната „грамотност” – способността  да четеш тези букви, чрез които сега се

Posted
Бялата вещица – част II. В търсене на съвършенството

Бялата вещица – част II. В търсене на съвършенството

Спомени от окултното минало Разказ от Белослава Руменова Бяха минали стотици години, откакто Лира беше напуснала лагера на соларисите. Времената, климатът и релефът се сменяха и тази смяна се отразяваше върху всичко наоколо, от изграждането на селищата, през стопанската дейност, до нравите и традициите на народите, обитаващи земите на Астрея. Тези плодородни и стратегически разположени

Posted
Който вижда светлина, привлича светлина…

Който вижда светлина, привлича светлина…

Съчинил: Див Посев Да си представим за миг, че сме на 30 милиарда години. Не на 30 години, не на 30 века, не на 30 хиляди, не на 30 милиона, а на 30 милиарда години! На такава възраст изчислява Алберт Айнщайн времето, което е започнало да „тече“ от момента на Първичното Зачеване. В друга публикация

Posted