Омар Хаям и красивите му четиристишия

033-Earth-could-not-answer-nor-the-Seas-that-mourn-q75-829x1159Омар Хаям е живял в Персия през 1ви век и е бил философ, математик, астроном и известен по цял свят поет. Създал е най-точния календар. По време на Селджукския султан, Омар Хаям е оглавявал група астрономи, а които създава слънчевият календар. Тоест, приравляват началото на годината с есенното равноденствие- Календар Джалали. Този календар е много по-точен от Юлиянския и от сегашния Грегориански.

Омар Хаям е творил през целият си живот и е известен и до днес със своите Рубаи-стихотворни афоризми в четити стиха.


 

 

 

 

Да започнем с най-красивито стихче на Омар Хаям:

Откъснах цвете и то умря.

Хванах пеперуда и тя умря.

И тогава разбрах, че да е докоснеш до красотата

можеш само със сърцето.


И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.

Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.

Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.

И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.

Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…

 

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

* * *

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

* * *

Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.

***

За сбогом искам само чаша – от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.

***

И още: моята могила сравнете до земята чак –
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.

***

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!

***

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

***

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

***

Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.

***

Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.

***

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.

***

Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.

***

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

***

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

***

Търси мъдреца, пий от него вяра,
а видиш ли глупак, завий веднага,
От мъдрия и чаша със отрова ще е блага,
А глупавия мед да ти предлага… бягай!

***

Да пием, весели красавици да любим,
туй по-приятно е от пост и дамаскин,
не бойте се от Ада! Няма що да губим!
Във Рая не допускат девствени! Амин!

***

Да пием вино! Стар и млад
на грешната земя едно ще види:
Дойдохме без да си платим на този свят
и без да плащаме ще си отидем.

***

Ти знаеш ли защо в предутриния час,
петелът през сълзи надува тъжен глас?
В стъклото на зората съгледал той е вече,
че и отминалата нощ, простила се е с нас…

***

Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.


 


 

Подготвила Инанна

Related posts

Радостното сърце

Радостното сърце

Разказ от Белослава Руменова Телефонът иззвъня. Веднъж, втори, трети път. Радост тъкмо оправяше сложната си плитка, идеята за която беше взела от едно филмче в Ютюб. Не беше сега моментът да пусне грижливо подредените по особена схема между пръстите на всяка ръка кичурчета коса. Телефонът продължаваше да звъни настойчиво. Родителите й, заедно с брат й Янко,

Posted
На 11 декември честваме Международния ден на ТАНГОТО!!!

На 11 декември честваме Международния ден на ТАНГОТО!!!

Елена Тодорова   „Моля те, заради мен, забрави за стъпките… Прегърни ме, почувствай музиката и ми дай душата си. След това и аз, ще мога да ти дам моята.“( Сали Кет’с) На 11 декември честваме Международния ден на ТАНГОТО!!!  Един от най-чувствените и емоционални танци! „Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват,

Posted
Който вижда светлина, привлича светлина…

Който вижда светлина, привлича светлина…

Съчинил: Див Посев Да си представим за миг, че сме на 30 милиарда години. Не на 30 години, не на 30 века, не на 30 хиляди, не на 30 милиона, а на 30 милиарда години! На такава възраст изчислява Алберт Айнщайн времето, което е започнало да „тече“ от момента на Първичното Зачеване. В друга публикация

Posted
Бялата вещица – част II. В търсене на съвършенството

Бялата вещица – част II. В търсене на съвършенството

Спомени от окултното минало Разказ от Белослава Руменова Бяха минали стотици години, откакто Лира беше напуснала лагера на соларисите. Времената, климатът и релефът се сменяха и тази смяна се отразяваше върху всичко наоколо, от изграждането на селищата, през стопанската дейност, до нравите и традициите на народите, обитаващи земите на Астрея. Тези плодородни и стратегически разположени

Posted