Славян Стоянов и неговата История в Шевици

ддПреди повече от година ви представихме художника Славян Стоянов. Тогава искрено се радвахме на приноса му към българското чрез неговите чудесни познати на всички ни дигитални картини на българи в народни носии, получили множество международни награди и чрез усилията му, свързани с възстановяването на Кромлеха на село Старо Железаре- Старо Железаре: Страницата има за цел да информира относно случващото се с кромлеха при „Чолакова могила“ в с.Старо Железаре

 

Една година по-късно Слави издаде книга: “Голяма книга на древните цивилизации по българските земи” със собствени илюстрации.

За тази година Слави направи много за България, за културата ни и за възраждане на българското. Ако все още не сте чули или прочели за усилията му и за постиженията му, ще научите за тях от нашето интервю с него.

Влъхвите:

Слави, осъзнаваш ли какво чудо сътвори за скромния период от една година-издаде книга, която прекрасно систематизира десет от най-емблематичните праисторически обекти по нашите земи и получи първа награда „Пазител на традициите“ в категория “Личност”.

Освен това опитваш заедно с любимата си да възродите българската шевица в новото ви изследване “Българските шевици – произход и значение”.

Разкажи ни моля за това. За българските шевици и какво представлява това ново ваше занимание.

Славян Стоянов:

Дали го осъзнавам? Всъщност правя най-естествените неща, които смятам, че трябва да прави всеки, който обича България и иска да продължи да я има. Книгата, която написах е изготвена на популярен и достъпен език за широката аудитория читатели. Стараех се да извлека ценното от академичните публикации и да представя тематиката интересна дори за хора, които не са толкова запалени по древната история на земите ни.

Първа награда „Пазител на традициите“ в категория „Личност“ получих за комплекс от различни дейности, с които се занимавам. Благодаря на организаторите на този формат, както и на огромната аудитория от познати и приятели, които решиха да присъдят тази титла на мен. За мен е огромна чест.

Относно българските шевици, ние не сме единствените, които работят за тяхното популяризиране. Истински се радваме на всеки, който го прави. Все повече хора намират в себе си жар и сили да посветят време и сърце за да възродят българската везба. Нашето изследване „Българските шевици – произход и предназначение” е само нюанс от проекта ни “История в шевици”. Част от труда ни цели да представи на българския читател по-детайлно какво древно знание е вшито от българката, и че това не е пошла спекулация, а е и научно обосновано. За това са писали почти всички наши етнографи. Да ги запознаваме по-систематизирано, както с етнографските изследвания по темата, така и с най-обикновените житейски истории зад изработването на една везба.

Влъхвите:

1-250x150Разкажи ни също каква е ролята на твоята приятелка в работата за възстановяването на знанието за българските шевици.

Славян Стоянов:

Едно време казваха „другарката ми в живота“. Та моята другарка, ха-ха, има основна заслуга за стартирането на това наше начинание. Везбарката е тя, аз съм квадратната глава. Познанията ми по история и значението на елементите в изобразителното изкуство, ползвано като изразно средство от дълбока древност и вплитано както в обредната практика, така и в предметите от бита на хората, ми помага изключително много. Но нищо от това нямаше да има значение, ако всъщност не изчитах литературата на учени, историци, археолози етнографи, та дори и краеведи. Разбира се, моят поглед на художник е в услуга на „четенето“ на шевиците, както и работата ми по реконструкции и схеми на шевици. Моята сила е в това да анализирам едно изображение и да го доведа от сложния, развит във времето образ, до неговия архаичен структурен грабнак от прости графични пиктограми. Този, който обаче постоянно ме сръчква: „Хайде, давай, действай, чети, рисувай, пиши…“ е везбарката. Тези книги, които не са достъпни в мрежата, тя ги открива по библиотеки и музеи. Сканира, принтира, купува, веза, а аз чета, изучавам, рисувам, правя схеми. Всъщност двамата правим схеми.

Дълбоко уважавам, всеки етнограф, който е писал и работил в тази посока да съхрани и предаде паметта, но разбира се имам и любим автор, който съм щастлив да познавам. Една мила дама в достолепие и вече бели коси (показател за мъдрост!) – д-р. изк. Юлия Боева. Нейните студии са като скъпоценни съкровища. Господ здраве да й дава и сили, за да продължава да пише невероятните си анализи на българската везба в контекста на най-древната ни история.

Влъхвите:

Усляхте ли двамата да достигнете до важно знание свързано със символите, закодирани в българските шевици?

Би ли го споделил с нас така, че да бъде от полза за хората и което да могат да приложат в живота си?

Славян Стоянов:

Информацията е огромно количество. Някой хора мислят,че везбата има единствено и само декоративен характер и я отнасят основно към османския период и Възраждането. Това е изключително погрешно схващане. Да, тя търпи своето развитие във времето, но всъщност е може би от малкото така добре съхранили се свидетелства за най-древната история на човешката цивилизация. Изумително е, но е факт, до който достига всеки безпристрастно изучаващ я етнограф. Ето например, какво казва Юлия Боева в своята книга „Богинята и рогатите глави“:

„Археологическите разкопки по нашите земи и на Балканите показват, че през неолита и халколита (т.е. новокаменната и каменно-медната епохи, през VІІ-VІ и V хилядолетия пр. н. е.) букрании се откриват като строителни или погребални дарове, като украса на съдове и като част от инвентара на сгради, които могат да бъдат определени като храмове. Това ме кара да приема, че свилениците от Софийско са проява на културна приемственост в продължение на един немислимо дълъг период от около 90 века. Културната приемственост става възможна поради следването на традицията, а това е най-същностната черта на селската земеделска култура. В нея основен е стремежът културните ценности да се предават във времето с възможно най-малки изменения. Изглежда, независимо от всички катаклизми на 90-вековното историческато развитие, традиционната селска култура по нашите земи, започнала като неолитна селска земеделска култура, е била до такава степен устойчива, че е съхранила цели комплекси от неолитни изображения. Щом като комбинацията от Раждащата богиня и Рогатите глави е достигнала до наши дни, значи през неолитния период от развитието на традиционната селска култура тя е носела важен мирогледен смисъл.“

С две думи, в шевиците са „вписани“ стародавните вярвания и представи на предците ни за функционирането на света и вселената. Взаимодействието между видимия и невидимия свят. Ще използвам един съвременен компютърен термин, за да дам по-ясна представа на вашите читатели. Шевиците са като оперативна система, посредством която може да се оперира и влияе на видимия и невидимия свят. Някои от тях са с функция на благословия за плодородие към носителят им. Други имат предпазен характер – вид защита, която трябва да опази целостта и здравето на човека, за да може той да продължи да се възпроизвежда. Родът да продължава, животът да не спира. Има и такива, които увеличават и чисто физическата сила на ръцете, колкото и странно да звучи. Поне с такава цел са създадени. И пак да използвам нещо от речника на IT поколението: те мога да бъдат сравнени с програмен език-код, който знаещите използват, за да визуализират определени функции за действие и въздействие на потребителя във виртуалното пространство. Разбира се, предците ни не биха разбрали подобно сравнение, защото не познават нашите технологии, но пък за повечето от нас – хората на техническата ера, то работи и е разбираемо. Някои хора гледат просто картинки в интернет. Цъкат по нарисувани със софтуер за графична обработка бутони, гледат филми, играят игри с движещи се анимации и герои, слушат песни. Всичко това им въздейства и предизвиква емоции. Не всички знаят обаче, че нарисувания бутон, работи и се вижда защото зад него има код от програмен език. Други пък го знаят като факт, но не владеят програмните езици. Те боравят и се интересуват единствено от следствието и ефектите, предизвикани от предназначението и оперирането с програмните езици. Обяснете на прабаба си, че картинките в компютъра са цифри. Че всичко, което се случва на екрана на телефоните ви и таблетите ви е код. За тях това ще си остане единствено картинки и нищо повече. Така е и за хората, които считат шевиците основно за декорация.

Влъхвите:

Предстои ли да издадеш нова книга, но този път за шевиците и ще има ли втори том на “Голяма книга на древните цивилизации по българските земи”?

Славян Стоянов:

Втори том на „Древните цивилизации по българските земи“ едва ли. В момента пиша краеведска книга за моето родно село. Също така пиша и на темата за шевиците. Изследванията ни ще излязат и в сборник, а част от тях ще са и в друга книга, за която все още не е напълно ясно как ще бъде оформена.

Влъхвите:

Слави, в първото си интервю с нас разказа за дълбоките си български корени и за дядо си, който е имал неслучайна роля в съдбата ти да те научи да обичаш и цениш българското. Няма нищо случайно. Вярваш ли, че той те е подготвял за важна мисия и успяваш ли да предадеш същото на децата си?

Славян Стоянов:

Всеки човек има мисия. Никой не съществува безцелно. Дали дядо ми е смятал, че ме подготвя за важна мисия, не мога да кажа. Това беше част от самата му природа, вяра, възпитание. Подготовката разбира се е много важна. Тя възпитава качества, но решението дали ще бъдеш само потребител или ще си и програмист, който да прекроява реалността около себе си, е избор, който прави всеки човек сам за себеси.

Някои владеещи тези познания ги използват за да рушат и тероризират (хакери, кракери). Други – за да творят живот, да носят светлина, познание, красота и т.н.

С всяко познание е така. Кухненския нож е създаден за да е в услуга на живота, подсигурявайки определени удобства в храненето, но всеки знае, че с него може и да се убие човек. Моята мисия е да прекроявам света около мен за добро и в частност – за доброто на България.

Влъхвите:

Освен силното влияние на дядо ти, какво друго все те води към българското? Има ли интересни съдбовни, кармични събития, които те тласкат към корените ни и за които да ни разкажеш?

И друго – вслушваш ли се, вглеждаш ли се самият ти в древните български символи и на къде те водят?

Славян Стоянов:

Има да. Но както написах и по-горе, познанието е двуостър меч. Не казвам всичко на всеки от нещата които зная, както и не казвам всичко за себе си на всеки. В тази посока, в която ми задавате въпроса, разказвам само на хора, които са спечелили доверието ми и не биха се подиграли със споделеното. Има една библейска истина, която добре илюстрира какво казвам. „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.“

На втория въпрос ще отговоря така. Древните символи са променени нови. Символът сам по себе си е знак. Той е носител на информация. Всяка буква, която изписвам дори в това интервю е такъв символ. За да следваш нещо, първо трябва да разбереш какво означава и към къде те води, ако те води въобще. Едва след това преценяваш дали следваш или дали самия ти водиш. Ако не можеш да четеш, сиреч не разбираш какво е написано, вложената информация не те ползва по никакъв начин, тоест ти не можеш да оперираш с нея. Аз разсъждавам така: Нека първо излезем на светло, а после ще преценим за какво иде реч. Твърде много е забравено и изгубено, но не е невъзстановимо. Така смята и Иван Коев един от най-значимите български етнографи.

“Символи – орнаменти. Ние днес сме отвикнали и трудно можем да отгадаваме символите и на най-простия човек из народа през средновековието. Днешният век е на книгопечатането и на една обща образованост, проникнала във всички обществени слоеве, при което една ръководна мисъл на нашия трезвен и чужд на всякакви мистерии светоглед би могла да бъде предложена всекиму леко и в логически ясна обосновка чрез печата, но людете на средновековието и особено от християнския Изток са живеели в един мистичен свят, насочен към отвъдното, чиито тайни могли да бъдат предадени чрез един подходящ символ, близък до всекидневието, дори и на най-обикновения неграмотен човек и в такъв случай да му окажат несравнимо внушително въздействие.

Щом като ние сме в състояние да схванем един символ, една формула, едно сравнение от средновековието и да проследим неговия развой, ние също бихме могли с помощта на орнаментните извори да изтълкуваме скритата мисъл зад един или друг символичен знак, да ПОЗНАЕМ и да разкрием действуващите духовни сили на едно движение или на една духовна проява. Наистина, такива символи, които в началото са изпълнени със смисъл, избледняват, стават предмет на всекидневието и на навика, докато престанат най-сетне да бъдат носители на известни идеи и да бъдат целесъобразни. Но хвърлим ли поглед върху тяхната история, можем да установим за колко далечни понятия у древния човек те ни загатват.“

Влъхвите:

Слави, къде могат читателите ни да се насладят на дигиталните ти картини и на цялостното ти творчество?

В следните линкове:

https://kreksofin.artstation.com/

www.facebook.com/Kreksofin.Art

От сърце благодарим за прекрасното интервю на Слави Стоянов!

Влъхвите

Related posts

БЪЛГАРИ ОТВСЯКЪДЕ!!!

БЪЛГАРИ ОТВСЯКЪДЕ!!!

Разговор със Симеон Христов, композитор на песните и бас-китарист на родолюбивата рок-група „Епизод” (Подборът на снимките тук е направен от списанието, а не от членове на „Епизод“. За избора носим ние отговорност!) Рок-група „Епизод” има особена, българска съдба. Наречена от Би Би Си „най-българската рок-група”, през тази година тя прави 28 години от „зачеването си”

Posted
Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част I

Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част I

Анна Елазарова и Веселин Герджиков са пример за едно българско семейство от истински съмишленици, които с постоянството, упоритостта и честния си труд успяват да осъществят мечтата си да имат и ръководят своя собствена конна база. В „Адгор“ те, заедно с отбора си от верни приятели и отдадени професионалисти, провеждат обучения на коне и хора, предлагат

Posted
Историята на храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява

Историята на храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява

Цветанка Митрева е една родолюбива и смела българка, която преди осемнадесет години създава храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява, състоящ се от една реставрирана ранно-християнска черква – тип параклис от римско време на името на Св. Петка и един нов храм на името на Св. Панталеймон. Цветанка Митрева е жена на 82 години, останала

Posted
Представяме ви българина Любомир Чолаков

Представяме ви българина Любомир Чолаков

Любомир Чолаков е българин. По рождение, по убеждение, по душа и по дух! Независимо, че живее в Португалия! Писател, издател, драматург, актьор, преводач, журналист, ценител на животворните идеи и образи в литературата, изкуството, историята, политиката – мислещ българин! Много опасна сплав! Свободолюбива натура. Задълбочена и непокорна! И най-вече – търсеща и творяща! Будител! А това

Posted