Душата може

Душата може

Стихотворение на Сиво врабче Може би душата само леко да се натъжава, да шепне тихо: „тате, мамо…“, но да диша не престава. Може би на нея също понякога да е студено, но с енергия могъща да надмогва всяко време. Може кротичко да плаче. Да облича се в думи. Да се чувства кат сираче, безпътно по

Морето се чисти

Морето се чисти

Стихотворение на Сиво врабче Може би морето днеска за нещо да е натъжено, сънувах страшно го нощеска в мастило сякаш пременено. В съня ми буйно се пенеше да изхвърли всичката отрова, луна лечителка му беше, отдалече чу се плач на сова. В пясъка сребрист и мокър зарови едрите си пръсти, под вълните синьо-морски одеало сплете

Душа и дух

Душа и дух

Стихотворение на Сиво врабче Душата за милувка зажадняла среща в духа взаимност топла – от умора малко прималяла, от пост, вода, сухари, вопли. Той я лекичко повдига и помага й да се умие, че сама молитва тук не стига, душа с лъчи се храни и лъчите пие. Сетне тихо разговарят. Душата тук-таме проплаква. Жарта в

View moreLoading ...