„Искам – значи МОГА!“ Пример за чисти помисли!

Тълкува за вас Живорад Родовлад :)

Вероятно сте сънували някога, поне един път в живота си досега, че летите. Не, че падате. А, че летите. Летите като птица, че даже и по-добре от птица, защото се издигате без крила високо над всички птици. Летите над планетата и можете да летите из целия Космос….

Затичвате се и неусетно и много радостно започвате да тичате във въздуха над земята, над полета и долини, над планини, над цялата Земя. Усещането е прекрасно, вълнуващо, без никакво чувство за опасност.

Сега ще ви разкажа едно съновидение на мой приятел. В него има не само летене. Има и стрелба по летящия. Има и премятане във въздуха, за да избегне куршумите. Има и спасение. Съновидение с дълга история. Дълга, но поучителна. И най-важното – с добър край.

Сънят: „Сънувам, че съм в града, в който живея със семейството си. Излизам от дома, за да StrelbaPoPatici1отида на работа. Ти знаеш, че много обичам работата си и се затичвам, за да не закъснея. Искам да съм точен. И неусетно вместо да тичам по улицата, се издигам във въздуха и … политам. Летя над улиците и сградите, обаче наблизо, край една сграда виждам долу на повърхността моите тъст и тъща и те имат пушка и стрелят по мен. Аз се чувствам като патица, по която стрелят ловци и започвам да се премятам във въздуха, за да избегна куршумите. Чувствам, че могат да ме убият. Виждам ги как се насочват към мен, но ги избягвам. Накъде сега да летя, за да не бъда убит? И политам към гората, където усещам, че те не могат да ме стигнат и намерят…“

Горният сън не е плод на отделна случка, нито е „припомняне на вече преживени случки“ (както се опитват да ни залъгват редица „научни авторитети“), защото този човек в будно състояние не е нито летял като птица с тялото си, нито пък са стреляли с пушка по неговото тяло, докато е летял като птица.

Тогава за какво става дума? Какво показва този сън?

Ами е крайно време да Осъзнаем, да Запомним и да започнем всеки миг да го имаме предвид, че ние, преди да имаме Тяло, имаме първо Душа и Дух. И всяка тъмна мисъл, тъмно чувство по отношение на тях могат да се възприемат като „куршуми“. Всяко осъждане от близки хора  Душата улавя и на своя най-съвършен образен език ни го представя като „филм-пиеса-съновидение“, в която пиеса ние играем главна, а понякога и второстепенна, че дори и няколко второстепенни роли.

Когато си говорехме с моя приятел за съня му, го попитах дали неговите тъст и тъща уважават искрено онова, с което той се занимава, неговата „професия“. Той веднага ми отговори: „Не, те уважават единствено професии, които са доходоносни, в които се получават големи заплати. За тях парите са най-важното нещо на света….“ Аз: „А казвали ли са ти някога, че твоята професия не е достойна?“ Той: „Не. Но никога не са проявявали интерес към нея, тя не съществува за тях. А аз имам чувството, че в мое отсъствие внушават на жена ми, тяхната дъщеря, своето презрително-снизходително отношение към нещата, които обичам и за които живея.

Е, какво трудно има в тълкуването на това съновидение? Просто едно поредно „неодобрение“ на „духовните стремежи“ на зетя от страна на „прекалено материалистично настроените тъст и тъща“, бихме могли да си кажем. Обаче, нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.

Защо птицата, по която се „стреля“ е патица, а не орел, например?

Защото патицата успява да се преметне така, че да избегне всички куршуми?

Защото полита към гората, а не обратно към дома?

Може да бъдат зададени още въпроси, за да се разбере колкото се може по-добре посланието на това съновидение.

Да започнем отзад-напред? Ами „дивата“ гора е символ на пълната свобода от „обществените ограничения“ и „условности“, които „у дома“ продължават да съществуват. Гората е символ на истинското завръщане към Божествения първообраз за самите нас – такива, каквито Бог ни е замислил и създал. По Негов образ и подобие – Божествени деца, Деца на Бог. Българската дума „див“, „дива“ са производни от „дев“, „дева“, „девствен“, които са стари корени на санскритските думи за „божество, богиня, божествен“. А Георги Сава Раковски, пък и други Личности със Свободен Дух, признават, че санскритският език произхожда от древно-българския!

Ха сега де! Какво да правим тогава с „гората“ в този сън? Ще трябва да я видим в цялата картина. Моят приятел много обича да ходи в Природата. Това е много важно. Защото, ако беше обратното, гората би била символ на нещо тъмно, застрашаващо го. В нашия случай „гората“ указва, че той бяга към „себе си“, към „истинското себе си“, към онези неща, които са му истински приятни и които той обича.

Тъстът и тъщата символизират не конкретните му сродници (родители на съпругата му, които може и да са много добри хора, но с твърде далечни интереси и склонности), а един чужд за Духа му свят: свят единствено на Задължения, на Изисквания, на Робство, на Несвобода, на това все някой да те одобрява, а ти все да търсиш неговото одобрение. Свят, в който личната свобода е престъпление, а робството – нещо много приемливо и считано за „добро“. В този смисъл тъст му и тъща му символизират и всяко негово съмнение, отклонение от собствените му съкровени мечти. Всяко колебание от типа „ами дали пък няма да се проваля?“ се отразява в този сън като неговите „критици“ – хората, за които „мечтите са празна загуба на време“… Затова не бива да се тълкува съновидението повърхностно, че тези конкретни двама души, сродниците на сънуващия, трябва да бъдат избягвани, отстранени от живота му и всичко ще е наред. Не. Създателят ни е дал тази велика възможност да сънуваме, не за да си набелязваме „врагове“, за да си набелязваме „лекове“ :) :) :) .

Премятането, което води до избягването на куршумите ни сочи, че моят приятел има изключително издръжлива воля за живот, за щастие, за истински смисъл на живота си и ще се бори докрай, за да ги постигне. Няма да позволи да бъде унищожен духовно – да бъде превърнат в поредната порция за трапезата. Кой яде орлово месо? Но патешко месо сервират домакините на ловците, които са донесли „плячката“ у дома си. Значи той винаги успява да усети кое работи за мечтите му и кое – не! А докато човек мечтае, има за какво да живее!

За голям процент хора семейството не е свещен съюз между двама влюбени мъж и жена, а е „бизнес сделка“, в която собствеността на единия род се обединява със собствеността на другия. И, не дай си Боже, ако единият род няма кой знае каква собственост! Тогава „бизнесът е губещ“, е „провал на инвестициите“, е голямо разочарование за родителите на младоженците… Защото за тях семейството не е храм на любовта, а е „плячка“, която всеки от младоженците се полага да подели с другия… Като патица на трапезата…

Защо не е кокошка, например? Че кой стреля по кокошките, които и без това можеш да хванеш и да заколиш, нали са ти собственост?! :)

Докато патиците уж са свободни птици. Само дето май не уважаваме свободата им и все още се кефим на лова им… :( :( :( Или просто нищо не правим, за да бъде той спрян…

Моят приятел дълги години отстоява духа си – да работи само неща, които обича, които го вдъхновяват, които го радват, макар и … да не са много печеливши откъм парични доходи. И е здрав, и е сърдечен човек, човек, който има време за себе си вече достатъчно, за да може да се зарежда, когато е нужно да помогне и на теб. И винаги ми е било чудно как така успява да оцелява в свят, в който от много страни ни се внушава, че „парите са най-важното нещо“, че „всичко е бизнес“, че „онова, което не може да се купи с пари, ще се купи с повече пари“, че „каквото и да ти казват, знай, че става дума за пари…“, че… , че… все програмни внушения: „Бъди роб на парите! Бъди роб на парите!“

Той иска да е свободен човек, да не е роб на парите. И аз вярвам, че може. Вярвам, че ще го постигне, защото го познавам все пак относително добре: досега всяко нещо, за което е мечтал, се е сбъдвало!

Сега накрая ще споделя и една негова друга мечта: той каза, че си мечтае да създаде частен голям, много голям резерват за диви животни, в които никой – нито Държавата, нито горските стражари, нито лесничеите, нито ловци, нито който и да е друг, освен хора с чисти намерения,- да не може да влиза без негово разрешение. Резерват, голяма гора, в която животните да могат да живеят без ужаса от усещането, че можем да ги убием, когато „законът ни разрешава“… Резерват, в който „дървената мафия“ да не може да праща наемници, които да палят гори, за да им бъде „дадено разрешение за евтина сеч“… Резерват на истински живи творения – творения без страх и без смърт.

Като го познавам, знам че тази му мечта също е символ на желанието му да живеем в свят като Хора, като свободни и щастливи същества, а не като био-роботи и роби. И по отношението ни към животните можем до голяма степен да съдим за истинското ни отношение към себе си, към народа си, към цялото човечество, към цялата Земя.

Дали всеки един от нас си има подобна мечта?

Мечта, която е близка до тази на Бог: за свят без убийства и без страх?

Между другото, само между другото :) – в английския език за „сън“ и за „мечта“ се използва една и също дума – „dream„. Дали е случайно ? :) :) :)

 

 

 

 

Related posts

Рисуването като лечение

Рисуването като лечение

Представяне на Петка Русева Като малко момиче обичах да рисувам. Гледах мама как шета вкъщи и как постоянно се притеснява, че си нямам занимание, и реших да й вдъхна увереност като стоя на едно място (давайки й необходимото спокойствие, че няма да падна от терасата или да се изгоря на котлона с къкрещата на него

Posted
КЪДЕ Е ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ЗА КРАДЕНЕТО ОТ НЕЯ?

КЪДЕ Е ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ЗА КРАДЕНЕТО ОТ НЕЯ?

автор Патриция Кирилова линк към блога на авторката Един въпрос, който ми бе зададен в далечната 2011-та година от Иво Грънчаров – перфектен икономист и лаик в историята, но с по-добри анализи и познания от 99 % от официалните ни историци. Той написа всичко това, след като чете мои коментари във фейсбук, свързани с агресивното

Posted
Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

Изследване на корените на българсия народ на езиковедът Алия Ошова   Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са

Posted
Исус, който пише върху скала

Исус, който пише върху скала

Действителна случка и съновидение на Живорад Родовлад Бях спрял да крада. Обещах си по-добре да гладувам, по-добре да жадувам, по-добре да живея по-скромно и дори оскъдно, но повече да не пипам чуждо, за да мога вечер, когато си лягам, да заспивам сладко и спокойно. А и да мога да гледам децата си право в очите,

Posted