ПОД ПОВЪРХНОСТТА РАСТАТ КЪЛНОВЕТЕ…

…Публикува се със съгласието на един български учител – Росен Ангелов

Преди петнадесет години спрях да преподавам в училище по „учебници“! През зимата на 2001-ва се разделих телесно с един от най-важните учители-будители в живота ми – баща ми (самият той, също учител по философия), и това ме накара с болезнени „шамари“ да осъзная, че така наречените „учебници“ не просто не помагат, а пречат, вредят и унижават децата в училище! Особено, когато са писани, за да угодят на поредния политически „караул“ в страната.

През пролетта на същата година реших, че каквото и да ми струва „някога“ (мисълта, че някога може да ме „уволнят“ ми мина … и замина), аз ще поема ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ за всичко, което казвам, правя, показвам, изисквам, настоявам от учениците си.

Написах през лятото на 2001-ва писмо до всичките си ученици, в което им обясних каква промяна искам да направя и защо, и от 15-ти септември 2001-ва, след като им го прочетох, започнах да преподавам без „учебници“.

Защо постъпих така? Защото на така наречените „учебници“ пишеше „Одобрено от МОН“, а не „одобрено от мен“, от отделния учител, от човека.

МОН (тогавашното съкращение на „министерство на образованието и науката“) представляваше и продължава да представлява политическата предавка, лост, остен, средство на господстващата класа за програмиране на детското съзнание в желаната от нея посока. Бутон за промиване на мозъка на детето. Който, когато му поискат сметка, може да се оправдае с думите „Такова беше времето…“ и да не поеме никаква отговорност.

Тогава заявих на учениците си, че искам и след десетки години да мога, когато се срещаме, да ги гледам в очите, защото не съм ги лъгал с нещата, които съм им преподавал, не съм се крил зад надписа „Одобрено от МОН“, а съм им предлагал проверени от мен знания и умения, които наистина ще им потрябват за живия живот, макар и да не им служат за „дипломата“.

Повечето ученици тогава ме разбраха. С това мнозинство от прекрасни бивши ученици и досега поддържам топла и все по-хубава връзка. Мнозина от тях се превърнаха в мои приятели, съратници и учители в много отношения, дават ми чудесен пример на будни Човеци, жадни за и решени да водят достоен и щастлив живот. Прелестни Творци, с които се гордея и чувствам пребогат.

Допуснах не една и две грешки. Направих много грешки. За някои се извинявах още тогава, когато ги осъзнавах, че са грешки. Заставах пред класовете и споделях грешката си. Не срещнах насреща нито едно обвинение – децата бяха по-мъдри от мен… и по-благородни. Започнах да усещам истинска обич към тях едва тогава, когато осъзнах, че учителят просто не бива да им пречи да се развиват към … мечтите си! А да им помага с всичките си възможни сили! Те сами ще намират, усвояват, утвърждават и развиват нужните им знания и умения! С тяхната си скорост. Стига учителят да не им пречи!

Други свои грешки осъзнах по-късно…, когато не можех вече да ги споделя лично с тях – очи в очи в класната стая.

Затова го правя сега и тук. Ще споделя само онази своя грешка, която намирам за най-голяма…. Най-голямата ми грешка беше, че не осъзнавах, че всъщност се опитвам да намеря „квадратурата на кръга“ (онези, които обичат математиката, лесно ще ме разберат), тоест да възпитавам свободни хора с поробващи средства! Най-поробващото от тях беше ПИСАНЕТО НА ОЦЕНКИ! От мен – на тях! За което искрено моля всичките си ученици, които съм обучавал и възпитавал от 1988 до 2013-та година да ми простят!

Търсех, мили, пораснали вече, деца… Търсех изход, но не осъзнах тогава, че този изход трябваше да го намеря още през 2001-ва, като си подам оставката като „надзирател“ (в какъвто все повече и повече се опитват да превърнат днешния учител не само в България, а и в много други страни) и като напусна доброволно една поробваща Система, която нарича себе си „образователна“. Трябваше отново да получа „шамари“, за да го разбера по-късно…. Твърда чутура J – бавно увира J. Всички „оценки“, които сте получили от мен устно и/или писмено и се различават от „Отличен 6“, ги обявявам за погрешни, дълбоко сбъркани и съжалявам, че съм ви ги давал!

Всичките ви оценки при мен да се считат за „Отличен 6“!!!!

Защо?

Защото всеки един от вас има безкрайни творчески възможности! Които се развиват с различна скорост при всеки. „Оценките“, които ви давах, сега съм напълно убеден в това, ви лишаваха от възможността свободно и спокойно, търпеливо и радостно да разгръщате своите заложби и всъщност ви вливаха … напрежение. А понякога и … страх…., колкото и да не съм го искал съзнателно.

За някои може би това сега ще прозвучи като „след дъжд – качулка“… Но аз вярвам, че ще дойде ден, когато в България ще бъдат премахнати оценките във всички училища, във всички университети и ще остане единствено правилният, според мен, подход: човекът сам да се оценява! Сам да си поставя оценка според онова, към което се стреми и според там, докъдето е стигнал! Оценка в себе си – на себе си. Не е нужно да я разгласява…

Самооценката учи на отговорност! Умният човек никога не лъже себе си и винаги си поставя точна самооценка! Самооценката никога не унижава, никога не сплашва, никога не служи за камшик, никога не спъва нашето истинско развитие!

Простете ми за всички „оценки“, различни от най-високата! Вие всички я заслужавате! Защото сте Човеци – създания с безгранични дарби и способности!

Имах много, наистина възможности да се убедя във вашата светла сила, съпричастност, съчувствие, справедливост, учудваща оригиналност, човечност и достойнство! За което съм ви безкрайно признателен! Представям си бъдещето на образованието в България напълно свободно от страх, лицемерие, фалш, неискреност, робски условности, робуване на документи и „авторитетни“ невежи, мулти-идиотско безродничество, политическо угодничество и подлизурство, всякаква духовна нищета на неговото управление.

Представям си всички онези кълнове на самоуважението и достойнството, които сега „дремят“ под повърхността, как растат, как бавно, но неотклонно пробиват почвата и премахват пласт по пласт робските навици, стереотипи и механизми в образованието!

Вие, мили пораснали деца, ми подарихте 13 години за осъзнаване на най-голямата ми грешка като учител. Затова и аз съм длъжен да ви се отплатя.

Днес започвам с извинение!

Но ще продължавам да изплащам дълга си не само с него.

До много нови бъдни и все по-щастливи срещи!

J J J

 

Related posts

И превъзпитанието трябва да започнем от самите себе си!

И превъзпитанието трябва да започнем от самите себе си!

Размисли пак от Див Посев Истинското възпитание се извършва от възпитани възпитатели. Ако вникнем в смисъла на старата дума „възпитание“ ще стигнем до „правилно хранене на духа, душата и тялото„. Глаголът, от който произлиза тази дума е старобългарски, а днес е останал единствено в руския език като „храня“, но за съжаление понякога е близо и

Posted
Почистването трябва да започнем от себе си

Почистването трябва да започнем от себе си

Размисли на Див Посев Махатма Ганди, за когото се знае избирателно малко, обича да казва: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света„. И е повече от прав. Ако искаме да видим Земята със запазени гори, значи ние първи трябва да започнем да залесяваме. И без да чакаме „държавно разрешение“ или „мощни финансирания“. На родната

Posted
„ЛУДОСТ“ ОТ ЛЮБОВ

„ЛУДОСТ“ ОТ ЛЮБОВ

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Един ден българският министър-председател се събуди рано сутринта с особена, с нова, с необикновена, с „луда“ мисъл в леглото си: „Аз обичам България! Аз обичам българския народ! Обичам своя скъп народ! Моят народ е прекрасен!“ И се изненада на самия себе си: „Леле, какво ми става??? Полудявам ли? Трябва

Posted
КОМУНИЗЪМ ИМАШЕ… САМО НА ДОКУМЕНТИ

КОМУНИЗЪМ ИМАШЕ… САМО НА ДОКУМЕНТИ

Публикува се със съгласието на Росен Ангелов Вече 27 години слушам хиляди пъти да се повтаря една и съща неистина: „по времето на комунизма“, „през комунизма“, „когато бяхме при комунизма“…. Неистината, когато се повтаря сто пъти, на сто и първия път може и да започне да се приема за истина… от дезинформирания! А дезинформиран е

Posted