Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част II

ВРЪЗКА КЪМ „ИНТЕРВЮ С АННА И ВЕСКО ОТ КОННА БАЗА „АДГОР“ – ЧАСТ I: http://vluhvite.com/bg/2016/04/26/3084/

„Влъхвите”: На какво ни учат конете? Как е повлияло общуването с тях на личния ви светоглед? Можете ли да посочите три качества, които сте развили най-вече благодарение на общуването си с тези прекрасни животни?

Анна: Конете ни учат на наблюдение и самонаблюдение, на изобретателност и комбинативност. Поне аз от тях това съм взела.

ra4Веско: Съгласен съм с Ани. И лично аз бих добавил, че те ни припомнят връзката с природата чрез естествените взаимоотношения между човека и коня – този „natural horsemanship”, за който говорихме преди малко. Също така, от тях се учим как да бъдем водачи на стадото, да сме целеустремени и неотклонни по пътя към мечтата си. Или по-скоро – към мечтите си, защото мечтата не е само една, а са много.

„Влъхвите”: Можете ли да намерите общ език с всеки кон или, подобно на хората и те имат свой личен характер, и могат да бъдат инатливи, неразбрани? Има ли „лоши, злобни” коне или особеното поведение при тях най-често се дължи на незаздравели рани, които са получили преди това в нездравословно общуване с хора, тоест като плод на стресови преживявания?

Анна: За мене лоши коне няма, както и лоши животни. Обикновено конят се държи агресивно с човека тогава, когато е видял нещо лошо в него. Тогава, когато конят помни, че от двукраките нищо добро не е видял, независимо, дали това е конкретно човекът, който му е причинил съответното страдание или някой друг, то той започва да се пази от хората. Неговата уж агресивност е ясен знак, че с него е бико злоупотребено. И трудно се работи с такива животни, които са стресирани и наранени. Трудно, но не и невъзможно. Те първо трябва да бъдат излекувани.

Веско: Първо трябва да премахнеш този стрес и това, което е било причинено на коня, да спечелиш доверието му и да го излекуваш. После почваш наново да градиш една връзка. Много по-трудно се работи с травмиран кон, отколкото с непипан кон, защото травмирания кон е загубил доверие към хората. Кажи ти, Ани, за характера на конете.

Анна: За характера на конете, бих каза, че има различни типажи така, както и при хората има различни типажи. И това е всъщност работата на човека, обучаващ конете, т.е. на треньора – да усети един кон в дадения момент от какво има нужда, за да го излекува от това, че например рита или хапе. Рецепта универсална няма – всеки кон е индивидуалност сам за себе си, по същия начин, както и всеки човек е индивидуалност. Де факто, човекът трябва да измисли на момента това, което трябва да направи, за да реши проблема.

Веско: Освен това, наблюдателността е много важна. Няма ясно и точно разписано: в този случай правиш това, в другия – друго. Трябва да наблюдаваш поведение, характер, особености. И ако виждаш, че това, което правиш, не работи, моментално го сменяш, за да получиш по-добри резултати. Има принципи, но не и рецепти. Ето защо треньорът трябва да умее да бъде комбинативен.

Анна: И при подхода с децата е същото. Като родители това ни е помогнало при възпитанието на децата. Ясните и точни правила и за животните, и за децата, са изключително важни и даващи резултати. Благодарение на същите тези правила, децата ни са не само деца, но и наши приятели. Също искам да добавя, че никога не съм крила грешките от децата си, каквито и да са били те. Не съм слагала ореола над главата си, твърдейки: „Майка ти или родителите ти винаги е правила или са правили еди-как си, съответно и вие трябва да сте така.”

Не сме искали да се правим на перфектните и безгрешните, защото, в крайна сметка, децата прозират всеки фалш. Можеш да ги заблуждаваш само до време. Споделяйки нашия опит с тях, ние им помагаме да не повторят същите грешки, без да им забраняваме. Аз, например, казвам: „Тази грешка доведе до такива и онакива последици – ако искаш да пробваш и да минеш по същия път, моля, заповядай!“

Веско: Искам само да добавя, че както вечерите обичаме да се събираме с екипа и да обсъждаме преживяното и наученото през отминалия ден, по подобен начин обичаме и да разговаряме с децата си. Най-хубавите разговори се получават, когато и двете деца присъстват. Да седнем, да анализираме кой какво е правил, защо го е направил, как го е направил.

siАнна: Тях не ги е страх и срам да ни признаят, че нещо са свършили нередно. Дъщеря ми, например, която в момента е на 20 години, е идвала и ми е казвала: „С еди-коя си приятелка се скарахме и аз не мисля, че постъпих правилно, като направих еди-какво. Ти как мислиш? Така ли е или не е така? Или ми звъни вкъщи и ме пита: „Целият клас ще избяга от час, може ли и аз да избягам?” И съучениците й не вярват, че тя се допитва да майка си, дали може да избяга. Затова ме пуска на високоговорител и ми казва: „Мамо, кажи им, че си ти, защото не ми вярват!“ И съответно аз заявявам: „Майката на Мони съм. Да, ако целият клас ще бяга, може и ти да избягаш. Ако ще бягат само двама-трима, тогава ти оставаш да присъстваш в часа!“

Ето още един пример: веднъж дъщеря ми е признавала: „Дръпнах си малко от една цигара.“ Или като ме види, че пия някое питие по-странно, различно от вино и ракия – например, мастика, и й е интересно, й давам да си пийне от него. По-добре да опита и да й мине меракът, отколкото в мое отсъствие да се напие. Както в „Под игото“ на Иван Вазов, чорбаджи Марко казваше: „Пийте бре, маскари! Пийте, да не станете пияници!“, по същия начин и ние възпитаваме децата си. Даже в Холандия тя учеше и работеше два дена в седмицата, за да си изкара, примерно, някакви джобни. На служителите, както и на нея, им е разрешено да си пият каквото си поискат. Но тя не пипа алкохол. Точно това е истинското: те сами да си сложат граници.

Веско: Разкажи, моля те, как я научи да не пуши!

Анна: Тя беше в детската градина и й беше много интересно пушенето. От нас го е видяла и от мен, разбира се. Аз тогава пушех интензивно. Но сега пуша по една-две цигари на ден – понеже почнах, когато бях на тринадесет, дробовете ми не издържат. Като тийнейджърка бях голяма калпазанка. Баща ми беше музикант и с него и пиехме, и пушехме. Аз тогава си мислех, че правим голямо нещо… Но не искам същото за децата си.

Та, бях тръгнала да разказвам за дъщеря ни. Веднъж, когато беше в детската градина, на четири-пет години, ми поиска да пуши. Разхождаше се със солетата в ръка и имитираше пушене с някакъв маниер на голяма мацка. Не знам, от кого е видяла второто, но не е от мен. Аз нито се гримирам, нито нещо по-особено се старая, но тя има тази женска суета заложена у нея.

Тя ми потърси цигара, а аз й отговорих: „Добре, щом искаш да пушиме, маме, ще пушим.“ Тя се зарадва, помисляйки си, че нещо кой знае колко хубаво ще й се случи. Не знаеше, че майка й е замислила план. Излизайки двете на терасата, свекърва ми ни видя и изпадна в шок, започна да тропа с ръката на прозореца: „Ти, да не си полудяла, че да даваш на детето цигари?“ Аз й се ядосах и й отвърнах: „Не ми се бъркай във възпитанието на детето, прибери се вкъщи – с теб после ще се караме!“

Запалих аз цигарата, подавайки й я със съвета: „Сега, маме, вдишай много силно и много надълбоко, да усетиш хубаво аромата на цигарата!“ И то, детето, горкичкото, слуша, щом мама е казала. Като се почнаха едни кашлици, едни сълзи, едни сополи – в продължение на пет минути, тя не можа да се освести. И ето, и до ден-днешен, дъщеря ми не пали цигара. Просто лошият спомен, неприятното усещане, се завръща и не позволява. Веднъж само си е запалвала като голяма, но ми сподели, че има неприятен вкус в устата. Надхитрих го детето тогава, но за хубаво. Ето, още действа.

„Влъхвите”: Какви са най-често срещаните грешки във встъпителните етапи на овладяването на конната езда, за които предупреждавате начинаещите – както за собственото им здраве и безопасност, така и за тези на коня?

PH1A9431Aнна: Значи, първо ги предупреждаваме да не ги е страх. Второ, когато ние ги учим на езда, неслучайно конят на обучавания е завързан с въже за седлото на коня на обучителя, за да може те да работят единствено върху баланса и стойката си върху седлото. След като те вече владеят ходене в тръс, в галоп и т.н., без да се държат за седлото, чак тогава, на манежа, започват да учат управление на коня: да подкарват коня, да го спират, да завиват и прочее, използвайки ръцете си и юздите. Защото още от началото, когато дадеш поводите на човек, който не знае какво прави и не знае как да седи върху коня, той неволно, съвсем инстинктивно, се хваща за устата на коня. Това се опитваме да избегнем – болката, която човекът съвсем несъзнателно причинява на коня.

Веско: А най-големите грешки, според мен, са двете крайности: прекалената самоувереност и прекалената неувереност.

Анна: Крайностите, изобщо, са най-големите пречки. Изобщо, всеки човек, ако успее да преглътне егото си, ще жъне успехи с каквото и да се занимава.

Влъхвите”: Ще се съгласите ли да ни разкажете как помагате на наранени коне – наранени душевно и физически? Досещаме се, че всеки един от работещите в конна база „Адгор” е и психолог, специалист по душата на конете и хората. Разговаряте ли с конете и с думи или при общуването с чистите им души, думи не са нужни, защото ви разбират? Имате ли ветеринар в екипа си, който да ви помага при различни заболявани, или травми?

Анна: С конете разговарям най-вече с езика на тялото. Разказахме вече за това, как един треньор трябва да бъде наблюдателен и комбинативен, за да изгради връзка с коня, да му помогне, да го превъзпита. Или просто, за да отнеме напрежението, което се е натрупало в него като резултат от лош спомен в общуването му с човека. Ветеринар нямаме в екипа, но се научихме, с течение на времето, да се справяме с най-честите здравословни проблеми, които възникват при конете. Например, слагаме венозни и мускулни инжекции, обезпаразитяваме ги сами, почистваме и превързваме рани… – понеже се нараняват понякога по пасищата. Имаме аптечка от четири шкафа, в която има какво ли не. Използваме хомеопатични лекарства, билкови настойки и отвари. Неволята учи.

Влъхвите: А за себе си и семейството си, използвате ли хомеопатични лекарствени средства?

Анна: Използваме, да, поне аз.

Веско: Аз не. Само, когато ме заставят (смях). Аз съм на мнение, че организмът е най-добрият лечител за самия себе си. Когато съм болен, се стремя да не употребявам никакви медикаменти, включително и хомеопатия, защото искам да оставя организмът ми да се самовъзстанови.

„Влъхвите”: Бихте ли ни разказали каква е раждаемостта на кончета в конната база? Занимавате ли се с развъждане или това е по-особен процес, изискващ сериозни познания по генеалогия, т.е. на самите породи? Ако да, сътрудничите ли си с други конни бази и хора, отглеждащи коне, за осъществяването на този процес? Внасяте ли семе от чужбина, ако се наложи? Скъпо ли едно такова предприятие?

Анна: С развъдна дейност не се занимаваме. Иначе, в базата са родени около 14-15 кончета за тези 10 години – и наши, и чужди. Това не е голяма бройка. Има си специфични особености, които трябва да се знаят, за да може човек да развъжда животни. Просто това не е естеството на нашата дейност – естеството на нашата дейност е най-вече провеждане на обучения на коне и хора. Ще ви разкажа един интересен случай обаче. Имаме една клиентка, която редовно посещава базата от 4-5 години. И дъщеря й също идва да язди. Обаче, в един момент клиентката реши, че трябва да купи кон на дъщеря си, защото малката от много време заявява това си желание.

Това, което направиха те, е следното. Настояха пред мен с думите: „Искаме малко конче!“ От своя страна, аз им отговорих, че ние бихме могли да съдействаме като се свържем с хора, занимаващи се с развъдна дейност и т.н. Те държаха на своето: „Не, искаме кон, роден от кобила, която вие да сте отгледали тук, което конче да се роди също тук“. И аз отново им казах: „По принцип, ние не предлагаме такава услуга“, опитвайки се деликатно да откажа. Те настояха отново, аргументирайки се с думите, че за тях са важни: мястото, където конят се ражда; хората, които го посрещат на бял свят и кобилата, която го ражда, и която трябва да бъде спокойна. Заявиха най-категорично: „Не, искаме при вас да се роди кончето, ние много харесваме и обичаме вашите коне, харесваме и вас, защото сте добри хора!“ Е, направихме го. Заплодихме една наша кобила и сега те чакат своето конче. Но това не беше развъждане, това си беше… поръчка!

Веско: Но трябва да кажа, че това ние не го правим за всеки! Не може някой да дойде при нас и просто да каже: „Искаме конче!“ и хайде, давай! Просто тези хора са много мили, идват от няколко години тука… пък и като са решили, че ние сме много готини – как да им откажеш (смях)?

„Влъхвите”: Съществува ли, подобно на растениевъдството и животновъдството, практиката за кръстосването на различни породи коне за получаването на такива с определени характеристики или това е тема табу в коневъдството? Знаем, че чистите породи са най-ценени. И все пак, какво е мнението ви относно човешкото вмешателство в гените на конете?

Анна: Такава практика, разбира се, съществува, за да се извадят на повърхността определени белези, дадени отличителни черти, които са ценени от човека. Тъй като ние самите не се занимаваме с коневъдство, не смятам, че е уместно да коментираме надълбоко и нашироко. Човекът, общо взето, се меси навсякъде – дори в природата на животните. Понякога това дава добри резултати, защото изкарва ценни за определени дисциплини качества. Така се прави селекцията при конете.

„Влъхвите”: Кои, според Вас, са най-подходящите породи коне за нашите географски ширини? А кои са най-неподходящите породи за отглеждане? Кои породи са най добри за състезания, изложения? А за работа? Същите ли са като тези за обучения по езда?

Веско: Това е интересен въпрос. Значи, най-неподходящите за нашите условия са най-изнежените породи, което значи, най-чистите породи.

 ra5Анна: Всяка порода е селектирана и подходяща за определени направления. Ако човек се занимава със спортна езда или участва с коня си по състезания, то този кон седи в бокса по цял ден и вижда слънце само тогава, когато го изкарват, правейки му тренировка в рамките на един час. След тази тренировка отново го вкарват в бокса. Ако искаш да правиш с кон за гладки бягания преходи в планината по една седмица, направо се откажи, защото няма смисъл – ще почне да дава проблеми, например разтежения на сухожилия и т.н. Така че, ако гледаш порода за дадена дисциплина пример – гледай си я, стига да се съобразяваш с и да полагаш съответните грижи, които тя изисква.

Веско: Или както, все едно, с пинчер не можеш да ходиш на лов, така и не всеки кон е подходящ за всеки тип дейност. А подходящият кон е и добре тренираният кон, което също трябва да се има предвид.

Анна: Коне, отглеждани в бокса, са загубили част от инстинктите си. Ако пуснеш такива коне на свобода в природата, дори и да няма хищници, то те трудно биха оцеляли. Те са свикнали да бъдат обгрижвани от хората и храната им да бъде доставяна, а не те самите да си я набавят. Имаме коне, които ги водят от бази, където им хвърлят сено. Такива коне не могат да се научат да пасат. Те три дена седят и се чудят, защо тревата не тръгва сама към устата им. Те са загубили естествените си инстинкти.

Що се отнася до кон за работа на село, каракачанският кон е добър кон.

„Влъхвите”: Участват ли конете от базата в състезания – надбягвания и такива с препятстви или предпочитате да не ги натоварвате по този начин? Какви награди, ако има такива, са печелили конете от „Адгор”?

Веско: Не ни е приоритет. Ние не се занимаваме с такива неща. Имаме коне на клиенти, които са участвали в състезания и са печелили награди.

Анна: Балканският шампион по Еndurance е трениран в базата. Той е собственост на Мирослав Боршош, който в момента е директор на НДК. Преди две години негов кон спечели този балкански шампионат, който всъщност е състезание по издръжливост – мисля, че беше 120 км за един ден. Ние сме помагали на този кон в тренировките му тук, в базата.

„Влъхвите”: Ще Ви зададем въпрос от чисто любопитство. В каква горе-долу ценова рамка се движи цената на един хубав кон, например, за работа на село? Можем ли, ако решим, да си го купим от Вас? И колко би ни излизала неговата целогодишна поддръжка – разходи за фураж, хранителни добавки, медикаменти и медицинско обслужване? Има някакви „скрити разходи”, които е добре да имаме предвид?

Анна: Трудно е да се отговори на този въпрос. Имали сме конче на 6 месеца, което струва 6000 евро. Също така, можеш да си вземеш кон, който струва 3-4 хиляди лева, на 3-4 години. Пак зависи, защото добрата кръв струва пари. Например можеш да закупиш семенна течност, едната доза на която да е 1500 евро. Тоест, зависи към какво се стремиш – колко да е чиста тази кръв.

Веско: Казано накратко и за 3 хиляди лева можеш да си купиш, и за 3 милиона можеш да си купиш. Много е широк диапазонът.

Анна: Въпросът е вече, след като го купиш този кон, как ще бъде трениран той. Тогава вече добрата тренировка прави добрия кон. Какво време ще отделиш, за да направите връзка, за да изградите достатъчно добро партньорство, за да го направиш достатъчно сигурен за себе си? Една торба пари да дадеш – това не зависи от парите, а от усилията, които положиш и времето, което си готов да му заделиш.

„Влъхвите”: Как, според вас, се промениха условията в България през последните няколко десетилетия за отглеждането на коне? Успяхте ли да се възползвате от различни програми на ЕС, с помощта на които да подпомогнете делото си? Съществува ли организация, била то на национално или международно ниво, която да се грижи да имате всичко необходимо за поддръжката на „Адгор”? Каква е най-голямата Ви мечта, свързана с развитието на базата, ако искате да я споделите на глас?

Веско: Не успяхме да усвоим средства от европроектите – от нито един от тях. Въпреки, че сме се опитвали. Не сме се възползвали и сме се отказали, поне за сега. Тук проблемът пак е бюрокрацията, за която вече говорихме преди малко: за това, как всеки гледа не да ти помага, а да ти пречи. Това касае множество разрешителни, режими и т.н. Когато започнахме да създаваме базата, идеята беше тя да се развие малко повече: например, хората, които идват тук, да могат да останат, да хапнат, да преспят тези, които тренират. Дори външни хора, които искат евентуално да се насладят малко повече на природата, да могат да сторят същото.

Затова, когато променяхме статута на земята, заложихме да има изградени 3 къщи за гости. Това нещо е записано в документ, който е съгласуван с 6 министерства. Значи, във въпросния документ е записано, цитирам: „конна база, конюшни с манеж, сгради за персонала с офис, [където се намираме в момента] и 3 броя къщи за гости.“ Миналата година хранехме надеждата, че може би новият програмен период няма да е толкова пропит от корупция и ние ще можем да се „закачим“ някъде. Решихме да си издадем виза за къщата за гости, за да може с тази виза да кандидатстваме по проекта.

Отивайки в Общината, се оказа, че в документа, подписан от 6 министерства и в който фигурират 3 броя къщи за гости, зоната за застрояване е обозначена с едно съкращение „с.ж.п“, което вместо „смесена жилищно-производствена зона“, значи „смесена зона за животновъдно производство.“ И въпреки, че всичко друго беше направено както трябва и отговаряше на критериите, тези 3 букви се оказаха проблем за администрацията. Оттам ни заявиха, че трябва да изготвим наново ПУП (подробен устройствен план), да го съгласуваме наново и т.н., която процедура по съгласуване отнема отново 12 месеца. Поради тази причина ние се отказахме. Мога да давам много такива примери.

Анна: Значи, това съкращение на тези 3 букви – те са го сбъркали, административните служители. Грешката е тяхна. За тези общо 10 години сме се опитвали няколко пъти да кандидатстваме, но всеки път нещо такова, от бюрократично естество, ни възпрепятства.

Веско: Що се отнася до най-голямата ни мечта, веднага я споделям. То не е само мечта, ами някой ден ще го направим на дело – не знам кога, но ще го направим! Искаме да изградим най-големия закрит манеж в България, който да има всички условия за обучения на коне и хора. Също така, мечтата ни е този манеж да бъде годен за демонстрации, на които да присъства публика. Хора както от България, така и от чужбина, ще идват да показват уменията си. Ще бъде едно вълнуващо преживяване както за самите участници, така и за зрителите.

„Влъхвите”: Разбрахме, че предоставяте възможността конна база „Адгор”, заедно с конете и част от екипа, да участват в телевизионни продукции в случай на интерес от кинопродуценти. Бихте ли посочили някои свои участия в игрални и научно-популярни филми и предавания, било то български или чуждестранни?

Анна: Имаше един сериал – „7 дена в седмицата“, част от който се снима тук.

Веско: За Румена войвода филмът се снима миналата година – не знам, дали е излязъл на екран.

bazaАнна: Историческата поредица „Непозната земя“ снимаме изключително често тук, защото правим възстановки по истински събития, които са се случвали. Много детски предавания са снимани тук, включително и „Сънчо“. Част от заглавията на предаванията са: „13+“, „За животните с любов“, „Езда 365“ и т.н. Непрекъснато идват медии за интервюта – почти няма телевизия, от която не са идвали тук. Даже в сряда, на 20 април, ще идват да снимат от „България он еър“.

„Влъхвите”: Анна, разбрахме, че на 25 януари 2015 година сте участвали в предаване по БНТ като водеща – обновеното „Непозната земя” (“Terra incognitа”), излъчено с помощта на Министерството на Културата и под патронажа на ЮНЕСКО. Това еднократно участие ли беше за Вас или част от по-продължително сътрудничество? Ще ни разкажете ли повече за предаването, за темите, които засяга и за личната си роля в него?

Анна: В това предаване аз съм помощник-водещата, тоест, не се занимавам непрекъснато. Не всеки път, когато предаването се излъчва, аз съм на екрана. Когато става въпрос за животни, за езда или за коне, където трябва да се взима интервю от някого, аз изпълнявам тази задача. Между другото, като заплащане е почти нищо – участвам заради самата идея.

Веско: Много рядко се срещат тези стойностни предавания и от тази гледна точка го правим. Комерсиалните телевизии правят комерсиални предавания, докато БНТ се опитва, доколкото може, да предоставя на зрителите си качествени неща. Ето защо ние напълно ги подкрепяме с нашето участие.

„Влъхвите”: Бихте ли ни споделили, кои според Вас са най-силните качества на българския мъж? А на българската жена? И може ли да се направи, дори да е шеговит, паралел с българския кон и българската кобила? :) Конете имат ли чувство за хумор, според вас?

Анна: Надявам се българските мъже да не се повлияят от тази масова тенденция в световен мащаб – т.нар. „метросексуалност“, а да останат мъжете, които винаги са били.

Веско: За българската жена нямам много познания и не мога да твърдя, но за своята мога да кажа. Значи, тази изобретателност, която има, находчивостта и талантът й в отношенията с хората, засвидетелстването й на уважение, разбиране, приятелство. Всичките тези качества, заедно с всеотдайността й към децата и семейството, са основните й силни черти, които има и които лично аз ценя. Между другото, за българските жени, искам да вметна нещо, което е хубаво да се знае – 70% от клиентките в базата ни са жени. Тоест, българките са смели, предприемчиви и имат желание да се учат. Не съм забелязал конете да имат чувство за хумор.

Анна: Значи, имаше един случай, когато ципът на якето ми беше разкопчан и едно малко конче, което се роди тук от моята кобила, със зъбите си започна да го тегли нагоре-надолу, нагоре-надолу. Има случаи, в които те се закачат с нас или ни побутват, търсейки някакво внимание. Според мен има някаква закачка и заиграване в тях.

„Влъхвите”: Кои са заветите, които сте успели да усвоите от вашите предци и родители, и които бихте искали да предадете на идните поколения?

Анна: Трудолюбието и упоритостта, за които говорихме по-напред, както и целеустремеността към мечтите.

„Влъхвите”: Моля, споделете любимата си музика с нас и нашите читатели (напр. изпълнител, група, песни и т.н.), ако сте съгласни, разбира се!

Анна: Обичам народна музика, както обичам и джаз, и рок. В общи линии това. Слушам и класическа музика понякога, също кънтри.

Веско: Аз съм по-скоро почитател на рока. Обичам рок балади. А от групите харесвам:
„Пинк Флойд“, „Цепелин“, „Юрая Хийп“ и т.н. В същото време, колкото и да е странно, пък харесвам руски групи. „Любе“ например, които пеят за съвсем други неща. Обичам хубавата музика и не обичам чалгата. Категорично. Даже мога да кажа, че я мразя.

„Влъхвите”: Има ли нещо, за което не се сетихме да Ви попитаме и което искате да споделите с нас и нашите читатели? Бихте ли пожелали нещо на нашите читатели?

Анна: Преди всичко, да не забравяме да бъдем хора и да се вслушваме повече в себе си.

„Влъхвите”: Ако нашето списание може да направи нещо за Вас и благородното ви дело, какво е то?

Веско: Нямаме нужда от нищо.

Анна: Само от един музей на коня (смях).

Веско: Е, като е тръгнало така – и от един закрит манеж (смях).

„Влъхвите“: И да няма война, нали?
Анна и Веско (в един глас): Да, разбира се!

„Влъхвите“: Благодарим ви, Анна и Веско, за прекрасната беседа! Желаем ви успех и ви стискаме палци за осъществяването на всичките ви светли мечти!

Анна и Веско: И ние благодарим! До нови и все по-истински срещи!

Related posts

Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част I

Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част I

Анна Елазарова и Веселин Герджиков са пример за едно българско семейство от истински съмишленици, които с постоянството, упоритостта и честния си труд успяват да осъществят мечтата си да имат и ръководят своя собствена конна база. В „Адгор“ те, заедно с отбора си от верни приятели и отдадени професионалисти, провеждат обучения на коне и хора, предлагат

Posted
Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

 Връзка към блога на Нено Бакалски: http://nenobakalski.blogspot.bg/ В училище незабелязано за повечето от нас ни беше внушавано, че „музикант и художник семейство не хранят” и предметите „пеене” и „рисуване” бяха представяни (не от техните преподаватели, а от общата „академична” атмосфера) като „второстепенни” и даже „третостепенни”. Малцина все още от нас си даваме сметка какво увреждане

Posted

Славян Стоянов и неговата История в Шевици

Преди повече от година ви представихме художника Славян Стоянов. Тогава искрено се радвахме на приноса му към българското чрез неговите чудесни познати на всички ни дигитални картини на българи в народни носии, получили множество международни награди и чрез усилията му, свързани с възстановяването на Кромлеха на село Старо Железаре- Старо Железаре: Страницата има за цел

Posted
Интервю с медиума Йонг Ил Ю за неговата система Хюн Ки

Интервю с медиума Йонг Ил Ю за неговата система Хюн Ки

Йонг Ил Ю е холандско-корейски медиум, основател и създател на системата за духовно осъзнаване Hyun Кi- Хюн Ки. Това е система от принципи и правила, предназначени да подсилване на интуицията, себеразбиране и себепознание. Тя има за цел да ни направи по-силни, по-опитни и способни да използваме енергиите си по най-добрия начин. Крайната цел на философията

Posted