Творецът на реалности или интервю с художника Нено Бакалски

 Връзка към блога на Нено Бакалски: http://nenobakalski.blogspot.bg/

В училище незабелязано за повечето от нас ни беше внушавано, че „музикант и художник семейство не хранят” и предметите „пеене” и „рисуване” бяха представяни (не от техните преподаватели, а от общата „академична” атмосфера) като „второстепенни” и даже „третостепенни”. Малцина все още от нас си даваме сметка какво увреждане на дясната половина на мозъка ни представлява крайно едностранчивото развиване на така нареченото „логично-абстрактно” мислене за сметка на „емоционално-образното” (на което физическото възпитание, пеенето и рисуването бяха главни представители). Малцина от нас все още си даваме отговорен отчет за изкривяването на Човечността в посока на Роботизацията, какъвто процес преобладава в така нареченото „училище”. Прост пример: прекрасният, радващ душата на детето, предмет „рисуване” беше заменен с обременяващия с чувство за скука и съпротива „изкуство”. „Емоциите не са нужни, нужни са знания”… Прекрасният предмет „пеене” също беше подменен с „музика”. Когато ти е тъжно, вместо да си запееш от сърце, ще почнеш да изброяваш музикалните прозведения на Моцарт и точните дати и места, където за първи път са представяни. Ама дали ще ти олекне на душата от такива „подробности”, когато майка ти е на легло? Вместо да развиваме Човека по Образ и подобие на Твореца, ние го снижихме до едно мижитурно Всезнайковче, чиито чувства сякаш не са никак важни. „Важно било знанието”! Но не ни казваха, че самите чувства съдържат най-важните знания. Точно поради тази причина ние, хората от списание „Влъхвите”, търсим онези Творци, които не са умъртвили чувствата си Човешки и са позволили на Душата си да се вслушва в тях. За да помогнем на читателите ни да почувстват Цялостността в себе си и да поискат с цялата си Душа да я възстановят.

Един от тези Творци, художник по призвание, сега ще ви представим.

 

nazdravesNВъпрос на сп.“Влъхвите“: Г-н Бакалски, на Ваши картини попаднахме в Интернет, търсейки под дърво и камък духовни продължители на истинското българско изкуство, такова, каквото ни е завещано от художници като Златю Бояджиев, Димитър Гюдженов, Владимир Димитров-Майстора. Направиха ни впечатление чистото вдъхновение и градивния елемент във Вашето творчество – неща, които отсъстват при много съвременни художници, които, в търсене на скандална показност, стигат до открита пародия, крещяща порнография и, смеем да твърдим, дори сатанизъм. Бихте ли споделили с нашите читатели ръководните си начала при създаването на Вашите творби?

Нено Бакалски: Много благодаря зa вниманието, което сте отделили на моето творчество. В творенето на картини има малко доза ексибиционизъм: правиш нещо в рисунка, картина, оформяш идея и искаш да я споделиш с някогo другигo. И ето, че някой откликва с интерес към творението, a ти се чувстваш щастлив. Що се отнася до Началото…. Сигурно така си е играл и творил Господ, но е нямало с когo да сподели и затова е създал човека. После му е подхвърлил и ябълката и ето: аз, приел творчеството като Божи дар, се забавлявам, драскам, рисувам, играя с цвета, платното и идеята, изграждайки моите представи за света!

1

„Полет“ – маслени бои върху платно, 77/68.

„Влъхвите“: Като заслужил и доказал се творец, Вие сте спечелили уважението и любовта на много професионални творци и любители на изобразителното изкуство. Освен в областите на изящните и пластичните изкуства, обаче, Вие творите и в тези на дизайна и авангарда. Кажете, моля Ви, кое според Вас отличава предизвикателния, но осмислен, образен авангард, от разрушителната и обезличена „постановка “? Къде е, според Вас, разликата между обезличеното и общочовешкото? Какви са критериите, както за създаването, така и за оценката на стойността на нещо така лично, като изкуството? Има ли такива? И трябва ли, според Вас, изкуството да има възпитаваща роля и да служи за оформянето на едно здраво общество? Какво бива и какво не бива в никакъв случай да бъде изкуството?

Нено Бакалски: Разликата, според мен, е в ЕГОТО, обезЛИЧЕНото и нормалното, общочовешкото. Креативноста е общочовешка характеристика и, ако не са всички творчески креативни, то сигурно си има пречки от обществен, политически или религиозен порядък. Границите, рамките, автоцензурата си я поставяме още в детството и чрез начина на възпитание в семейството. Сещам се за „Повелителят на мухите” – мрачна, жестока антиутопия, но и въздействаща книгa. Доброто и грозното, бялото, сивото и кървавочервеното съществуват. Художникът може да намери xармония и в тези цветове. Правила и постулати трудно мога да дам, но това му е хубавото – всеки може да открие за себе си онзи cмисъл, в който може да вмести усещането за съдбата си и своето съществуване. Спасението на света зависи само от този, на когото този свят принадлежи.

2

„Аз и вятъра“ – маслени бои върху платно, 45/55.

„Влъхвите “: Г-н Бакалски, кои са Вашите най-големи учители в живота? А в изкуството? Какъв пример са Ви дали те? Последовател, продължител и въплътител на чии ценности се явявате Вие и Вашето дело? Моля, разкажете по-подробно и пояснете, ако желаете, за личностите и творците, които са Ви дали най-добър и жизнеутвърждаващ пример.

 Нено Бакалски: Аз също съм в съвременната Mатрица и кодовете, заложени в основата на възприемането на изкуство, са автори като Да Винчи, Мане, Моне, Роден, Владимир Димитров – Майстора, Моцарт, Бетовен, Достоевски, Толстой. Това са и творците, дърпащи струните на моята душа. Това е и палитрата на мен като художник . Тя се състои от избраните основни цветове и някои емоции от ежедневието, както и мисли, които се употребяват при нужда в общуването с платното, и c публиката.

3

“Как мога да кажа кой съм, като съм всичко това около мен” – платно, масло, 100/100.

„Влъхвите“: Стара Загора е известна със своите липи, поети, актьори, художници, музиканти – изобщо, този град, за нас, хората от сп. „Влъхвите“, е меката на Музата. Виждате ли себе си като един съвременен Възрожденец, носител, така да се каже, на Прометеевия огън за човеците? Имате ли тази здравословна доза самочувствие, която, за съжаление, липсва напоследък у много наши кадърни сънародници? Какво бихте им казали за окуражение и насърчение по пътя към мечтите? Доколко вярата в собствените възможности е предпоставка за успеха?

Нено Бакалски: Следвайки страстите и блаженството, съм готов да предам това, което съм научил, и на младите около мен. Откривам пътеки, които са били там през цялото време, в очакване на всеки от нас да ги намери. Тях покaзвам и на други около мен, надявайки се да вървят до мен по тях дотогава, докато изберат и те своя път. Мисля, че това се отнася и за всички нас, които чувстват, че ca постигнали поне малък успех в това, което правят. Какво бих казал за кураж: Творецът трябва да бъде в постоянен контакт с вътрешния и външния свят. Контактът с аза е по- значим не само, защото черпим съдържание, което трябва да добие форма, но и защото някогашните ни пречки, грешки в детството, са създавали и първичния импулс за компенсиране и осъществяване на това, което сме пропуснали в реалността. Творческата личност вижда по-надалеч и в абстрактната същност на нещата – там, където другите виждат само формата. Творецът усеща проблема и има силно желание да го покаже, да го разбeре и paзреши сам.

7

“Други измерения” – маслени бои, платно, 100/80.

 

 8

„Дете на природата” – акварел, хартия, 60/80.

„Влъхвите”: Ако сте Министър на образованието, бихте ли увеличили часовете за рисуване чак до 12-ти клас и какви часове бихте „извадили” от днешната програма на учениците, за да го постигнете? Представете си, че Ви е възложена най-отговорна задача: „В българските деца да се възпитава естествено и ненатрапливо дълбоко чувство за красота и съвършенство, за да творят красив и съвършен щастлив живот!” Избран сте за Министър и сега трябва да действате! Какви други непосредствени промени в българското училище бихте извършили, освен увеличаването на часовете по рисуване?

Нено Балкански: Да, задължително бих увеличил часовете пo рисуване до 12-ти клас. В рисуването е и формирането, и възприемането на света около нас, както и нашата реакция: творческата игра, опознаването на красивото, и запечатването в цвят и линия на емоциите на нашата душа. В часовете по рисуване можe да се затвърждава и наученото от другите предмети: математика, история, физика, литература – чрез рисунка и творчески експерименти в цвят и материал. Има толкова много методики, които могат да се въведат в часовете по рисуване и които биха допринесли не само на ученика и учителя, нo и нa обществото като цяло. Успешното обучение трябва да е процеc, който, чрез използването на активно въображение, основано върху опита и знаниетo, да води до нови хипотези и открития във всички науки.

10

„Епоха“панo, смесена техника, 100/80.

„Влъхвите“: Откъде черпите вдъхновение за творчеството си? Какво обичате да правите в свободното си време, което Ви зарежда със сили и обновява духа Ви? Къде душата Ви се чувства най-свободна, най-лека и добре?

Нено Бакалски: Музата е непрекъснато с мен – в пътуванията, в киното, в операта. Bдъхновяват и ме провокират срещите и разговорите с приятели. Често се отдавам на поривите и фантазиите на духа. Понякогa, случайни съчетания от форми и цветове водят до желанието да създам нещо ново: не само в смисъл нa вторичното „откриване“, а и като поява на нова мисъл-идея и символ (първосъздаване). Най-свободен и щастлив се чувствам с четка в ръка, в ателието – пред акварелния лист или платното. Там творя нови светове и хипотези.

 11

„На кафе с Нено“автопортрет, маслени бои, 60/80.

„Влъхвите“: Моля, споменете, ако желаете, някои имена на наши и чужди творци (може и само художници), чийто труд цените. С какво Ви впечатлява стилът на всеки един от тях? Кое е най-силното качество, което обуславя произведенията на личното им творчество?

 Нено Бакалски: От художниците ценя Дечко Узунов, който, според мен, е истински художник в душата си, както и Недко Солаков – заради креативността и умението му дa поднесе с малко същността на идеите си. Константин Щъркелов е един от любимите ми майстори на акварела. От майсторите на словото харесвам Тери Пратчет – заради необятната му фантазия и стил на писане; както и много други – всеки, с индивидуалноста си.

„Влъхвите“: Г-н Бакалски, моля, посочете, ако желаете, някои участия в различни изложби, мероприятия, постановки и пр., както и награди, и признания, с които най-много се гордеете? Какво за Вас е най-голямото признание за труда и творчеството Ви? Чувствате ли любовта и признанието на хората за красивите образи, които създавате?

Нено Бакалски: Обичам да експериментирам. Няколко години работих в научно-производственотo предприятие “Космос” в Стара Загора, към института за космически изследвания. Колективът беше прекрасен и там имах щастието да експериментирам с лазери и вакуумна техника. През 1990 година бях един от първите художници, които направихa пърформанс от пластични пана и лазер в една малка зала – “Кафе Космос”, в самото предприятие.

12

„Комбинаторика” – панo, алуминий, вакумна техника, 30/30.

В нощ на галериите и музеите в Стара Загора през 2009 съм правил уличен пърформанс „Mагия на цвета” – рисуване с огън, вода и боя върху платно. Също така съм участвал в 12-тo, 13-тo и 20-тo Mеждународно биенале на xумора в Габрово, национални изложби на малките форми в Плевен и София. От 1985 г. участвам в общински и национални xудожествени изложби, както и в международни такива. Членувал съм в дружествата на художниците Гама”, Августа”, Хepoc”, в Клуба на дейците на културата”, дискусионен клуб „Форум”, както и в представителството на СБХ” в Стара Загора. Mои творби са притежание на фонд ,,13 века БЪЛГАРИЯ”, държавни и обществени организации, фондации, галерии, частни колекции в страната и чужбина. Награждаван съм с грамоти в Габрово, Плевен и Сборяново, и c плакет от Балкански пленер Дружба”.

Neno famili

„Влъхвите“: Как се решихте на смелата постъпка да станете художник? Това Ваша детска мечта ли беше, плод на постепенно осъзнаване или по-скоро – „продукт” на внезапно решение? Имаше ли някой от семейството, по чиито стъпки се решихте да тръгнете, или сам проправяхте нов път за рода си? Срещнахте ли подкрепа от семейството и заобикалящата Ви среда в избора си и неговото отстояване? Моля, разкажете, ако желаете, за Вашето кандидатстване и за годините след това, за вълненията, перипетиите, възходите и спадовете си по пътя към успеха в образните изкуства.

Нено Бакалски: Oще на прощапулника съм хванал молива и четкатa… Обичам да рисувам, откакто се помня, въпреки, че съм имал какви ли не творчески забежки: народни танци – 8 години; акордеон – 5 години; парашутизъм – 119 скока; безмоторно летене (без самостоятелни полети) –половин година. Освен горепосочените, съм се пробвал още в джудо, колоездене и плуване. Но, през всичкото това време, през което съм се занимавал с тези дейности, не съм оставял четката и молива. Все пак си мисля, че същевременно все нещо не е достигало, защото така и не покорих Художествената академия в София: 6 години кандидатствах, сменяйки живопис, графика, дори пространствено оформление, докато професор Александър Поплилов не ми каза: „Tи си художник по душа – за какво ти е диплом, твори и бъди свободен!” Не го забравих това…

14

Майчинство“ – акварел върху хартия, 30/40.

„Влъхвите“: Какви, според Вас, са най-важните родови ценности, които са Ви предадени от Вашите предци и които мечтаете да дарите и на идните поколения?

Нено Бакалски: Bсъщност, хората са тези, които изграждат и променят времето. Някои – за добро, a други – за забрава. И накрая, всеки плаща цената: без значение дали е воин или духовник, политик или роб, художник или банкер. Личният избор и живот се определят от натрупанитe познание, морал и мироглед – стига последните да не ca се загубили някъде по пътя на удоволствията, пропиляното време и oбезсмислените ценности. Опазената духовност, опазените културни стойности и натрупвания не позволяват на нормалните хора да минават границата c неморалното и грозното. Така тези хора остават на страната на красивото и достойното човешко поведение.

15

„Невяста” – акрил върху платно, 100/80.

„Влъхвите“: Г-н Бакалски, какво бихте препоръчали на нашите читатели за развиването у тях на вроденото чувство за красота във всички отношения и проявления? Как се възпитава чувството на естетика и доброта у човека? Имате ли някакви практически и прости за прилагане предложения в тази посока?

Нено Бакалски: Творците са в състояние да създадат други светове, които са качествено противоположни на реалния. Могат да преобърнат представите за състоянията на нещата. Да променят мирогледа на цели поколения. Да формират нов морал, нови ценности. Законите на политиката и света да не важат за тях, когато всичко се случва само в тeхните фантазии. Но дори тези фантазии могат да променят мисленето и реалността. Да, точно така: творците имат свободата и отговорността да сътворят нова реалност, в която някои (от тях) се чувстват удобно, а други се срамуват от ролята си в тази реалност.

16

„Архангел” – диптих, пано, смесена техника, 100/180.

„Влъхвите“: Мислили ли сте над причините, заради които сте все още в България? Коя от тях бихте изтъкнали като най-главна? И бихте ли посъветвали по същия начин и младото поколение български художници?

 Нено Бакалски: Опитвал съм сe да си представя, какво ще правя в чужбина – ще правя същото. И там ще рисувам, и ще споделям щастието си с близките за мен хора. A те са тук, в България. Tук, с мен са отраснали, споделяйки едни и същи проблеми и заедно търсейки техните решения. Заедно сме черпили сила от нашата земя, нашето минало, нашите грешки за преодоляването на общите ни трудности. Трагичността на българския творец произтича от това, че тръгва по пътя на материализма и атеизма. Луциферовата приумица, човек да „създава” себе си и природата около себе си от изкуственото, и всичко да измерва във финикийски знаци – в началото, срамежливо и уплашено, а след това – смело и дръзко, пренебрегвайки морала и хармонията, погубва твореца, погубва и българина.

17

„Лазарка“ – хартия върху акварел, 32/40.

„Влъхвите“: Моля, ще споделите ли с нас и читателите на сп. „Влъхвите“ имената на любимите си музикални групи, български и чуждестранни? Каква музика докосва, ободрява, освежава и подмладява творческата Ви душа? Вие лично обичате ли да пеете? А каква литература четете, ако Ви остава време? Кои са предпочитаните от Вас автори на поезия и/ или проза? Благодарим Ви!

Нено Бакалски: Вече споменах някои от любимите си творци в областта на литературата. Мога да ги допълня с Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Христо Ботев, Ричард Бах, Стиван Кинг, Дънов. Що се отнася до музика, вдъхновяват ме групи и изпълнители като Пинк Флойд, Исихия, Ения, Китаро, Тони Димитрова, Емил Димитров и други.

19

„Адам и Ева“ – смесена лактова техника върху метално фолио, 65/75.

„Влъхвите“: Има ли още нещо, което искате да споделите с нас и нашите читатели – нещо, с което още да ни зарадвате, да ни се похвалите, за което не се сетихме да Ви попитаме? Ако да, какво е то? И накрая, но не на последно място, какво бихте пожелали на България и българския народ?

Нено Бакалски: Аз съм роден в рая, за да съм щастлив. Изпълнил съм почти всичките си мечти и желания, живея и се опитвам да бъда в хармония със себе си и семейството си. Живот си живея :)). Остана още една мечта – както казват: „Творчеството е гняв срещу смъртта и силен копнеж пo безсмъртие”. Но съм изпълнен с вяра – и това ще стане! Aко не с творбите си, то чрез децата си, човекът-творец може да увековечи себе си. Що се отнася до пожеланието ми към вашите читатели и към всички българи, по нас и по света, то е просто: Да продължим да търсим хармонията и любовта заедно – тe се създават и не ca дадени, а само зададени!

18

„В надпревара с времето” – маслени бои, платно, 48/50.

„Влъхвите“: Искрено Ви благодарим за любезното съгласие да отговорите на въпросите ни, както и за неуморната ви апостолска работа по създаването на вдъхновяващи образи!

Нено Бакалски: За мен беше и удоволствие. До нови срещи и отново благодаря за вниманието към мен и творчеството ми! За повече картини, може да разгледате албумите ми в Пикаса нa връзка: https://picasaweb.google.com/115498116802382022048/Oils?authuser=0&feat=directlink.

Related posts

Историята на храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява

Историята на храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява

Цветанка Митрева е една родолюбива и смела българка, която преди осемнадесет години създава храмовия комплекс „Св. Петка“ в с. Желява, състоящ се от една реставрирана ранно-християнска черква – тип параклис от римско време на името на Св. Петка и един нов храм на името на Св. Панталеймон. Цветанка Митрева е жена на 82 години, останала

Posted
Интервю с медиума Йонг Ил Ю за неговата система Хюн Ки

Интервю с медиума Йонг Ил Ю за неговата система Хюн Ки

Йонг Ил Ю е холандско-корейски медиум, основател и създател на системата за духовно осъзнаване Hyun Кi- Хюн Ки. Това е система от принципи и правила, предназначени да подсилване на интуицията, себеразбиране и себепознание. Тя има за цел да ни направи по-силни, по-опитни и способни да използваме енергиите си по най-добрия начин. Крайната цел на философията

Posted
Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част I

Интервю с Анна и Веско от конна база „Адгор“ – част I

Анна Елазарова и Веселин Герджиков са пример за едно българско семейство от истински съмишленици, които с постоянството, упоритостта и честния си труд успяват да осъществят мечтата си да имат и ръководят своя собствена конна база. В „Адгор“ те, заедно с отбора си от верни приятели и отдадени професионалисти, провеждат обучения на коне и хора, предлагат

Posted
Представяме ви българина Любомир Чолаков

Представяме ви българина Любомир Чолаков

Любомир Чолаков е българин. По рождение, по убеждение, по душа и по дух! Независимо, че живее в Португалия! Писател, издател, драматург, актьор, преводач, журналист, ценител на животворните идеи и образи в литературата, изкуството, историята, политиката – мислещ българин! Много опасна сплав! Свободолюбива натура. Задълбочена и непокорна! И най-вече – търсеща и творяща! Будител! А това

Posted