Винценц Присниц за лечебната сила на водата

Див Посев представя родоначалника на съвременното водолечение Винценц Присниц

Успехите на другите, неподчинени на академичната логика, подходи за лечение, които се използват и досега в природната медицина, до голяма степен са заслуга не на лекари, а на самоуки в тази област лечители.

Един от първопроходците в тази област е Винценц Присниц – син на бедни селяни, роден през 1799 jesenik_3150година във Фрайвалдау (днес Йесеник или Есеник) край планината Грефенберг. Есеник днес се намира в Чешката република и е световно известен курорт по водолечение. За рождена дата на курорта се смята 1822 година – когато Винценц Присниц поправя дома си с оглед на нарасналите нужди да лекува все повече повече хора чрез водолечение.  Чешкият курорт Есеник 

Писмени съчинения Винценц Присниц не ни оставя. Не знае да пише човекът. Но знае неща за водата, каквито ние все още не знаем :) . И може би си струва да разменим способността да пишем за тези знания :) !? Други знаят да пишат и ние сега черпим знания за него от спомените и свидетелствата на излекуваните от него хора, както и от свидетелствата на негови последователи като свещеника-лечител Себастиян Кнайп (1821- 1897) – считан от други автори също като родоначалник на съвременното водолечение. Днес сведения за лечителските подходи на Винценц Присниц могат да бъдат намерени на 11 езика.

На практика на будното селско момче Винценц напълно му липсват каквито и да е предпоставки за придобиване на лечителски знания, защото училищното му образование е твърде недостатъчно. Причината за това се състои в това, че от най-ранна възраст Винценц трябва да помага в стопанството на своите родители. И точно това явно изиграва главната роля той да открие, че Природата е най-добрият учител.

Както става при наблюдателните хора, които не изгубват способността си да откриват новото, интересното навсякъде, така и при Винценц една случка от неговото детство насочва вниманието му към лечебната сила на водата.

Веднъж той е наблизо до ловуващи ловци и вижда след лова им как една простреляна от тях сърна отива до един извор, където измива раните си. А след това Винценц внимателно наблюдава същата сърна как всеки ден ходи до този извор, за да мие отново и отново раните си, докато те напълно зараснат. Схватлив като всяко трудолюбиво селянче, той веднага разбира защо ветеринарните лекари тогава увиват болните говеда в мокри кърпи. Разбира също и защо загръщат болните коне със сухи одеяла, за да се изпотят. Това обстоятелство подтиква Винценц да направи извод: „Това, което е добро за животните, няма да навреди и на хората“.

Както следва за всеки буден човек, който определя действителността само чрез самия себе си, така и Винценц Присниц започва да изпробва постепенно все повече и повече лечебното действие на водата върху себе си. Някой навехнат пръст на ръката, някоя рана от охлузване на коляното или други наранявания и изкълчвания – във всички случаи водата помага! Той успява да излекува с мокри компреси на гърдите си дори контузия на ребрата, получена при злополука.

Винценц попада под колелата на талига, която преминава през неговите гърди поради това, че конете се изплашват. Лекарят, който е повикан, казва, че раните на гърдите на Винценц са смъртоносни и че изходът ще бъде фатален. А ако случайно прескочи трапа, то ще остане осакатен до края на живота си.

Добре, че шестнадесетгодишният вече младеж е виждал как водата е спасила ранена сърна и не послушва доктора, а за една година с мокри компреси върху гърдите си оздравява напълно. Съселяните му възприемат това като чудо. И постепенно започват да го търсят за лечение на техните недъзи. Натрупва достатъчно обилен опит във водолечението и славата му започва да се разнася все по-далече и по-далече. А селяните вярват повече на „човек от нашата черга“, пък и Винценц не взема пари за лечението, което предписва. И добрите резултати растат и растат.

За три години славата му на „водния доктор“ се разнася из цялата страна и при него започват да идват LechSilaVoda1хора от далечни краища, за да ги излекува от най-различни страдания. При спешни случай сам той предприема далечни пътувания, за да помогне със своето водолечение на лежащо болни хора. Почти без изключение пациентите му били търсили преди това години наред изцеление при различни доктори, но напразно.

В началото Винценц лекува с помощта на бани и мокри компреси само външни болестни симптоми. Но с течение на времето той установява, че от тези лечебни подходи се повлияват благоприятно и вътрешни смущения, като например отоци, парализи, чернодробни и стомашни страдания, запек, хемороиди и слаби нерви.

По настояване на многобройните нуждаещи се от помощ хора той продължава да усъвършенства лечебните си подходи и ги прилага успешно срещу все повече и повече заболявания. Така се получава целесъобразно съчетаване на изпотяването на човешкото тяло със студените бани, раздвижването и студените душове, мокрите превръзки и компреси и поемането на вода през устата. Наред с това Винценц препоръчва катерене из планините, физическа работа и редовен начин на живот. Тези способи помагат не само за дълбоко и основно почистване на организма, но и за задействане на вътрешните му лечебни сили.

По-късно, опирайки се на своята практика, Винценц Присниц издига твърдение, което днес принадлежи към най-важните стълбове на природната медицина: хроничните заболявания могат да се лекуват, като се върнат обратно към действения, към открито острия стадий на развитие!

Това твърдение на Присниц е противоположно на вярването на лекарите, които чрез потискането на болестните симптоми предизвикват често пъти точно обратното – превръщат острото заболяване в хронично.

„Приспиването“ на болестта от остра в хронична може да се обърне: хроничната болест може да се пробуди като остра и тогава да се излекува напълно! Винценц осъзнава, че водолечението може да влияе на хода на хроничното заболяване по такъв начин, че то отново може да се върне към острия си стадий и да бъде излекувано по естествен начин!

В древната ведическа епоха водата е разглеждана като Майката на Паметта и днес все повече хора осъзнават тази истина: чрез паметовите заложби на водата може да си припомним всичко! Напълно всичко – не само от вчера, не само отпреди една година, не само отпреди век! А наистина всичко! Което ще рече – и от времето на самото Сътворение преди много милиарди години! Е, Винценц не се впуска в толкова далечни мисловни пътувания, защото по негово време природата не е толкова замърсена и унищожавана, за да има нужда пряко и непосредствено да призовава за нейното опазване и да предупреждава за възможността от планетарна катастрофа! Но неговият подход към водолечението се основава именно на осъзнаването на това, че водата съдържа цялата информация за живота, за възстановяването, за опазването на живота! Разбира се, чистата изворна, езерна, речна, морска, океанска, дъждовна вода. Чистата!

LechSilaVoda2Независимо от вида на болестта начинът на приложение на водолечението си остава повече или по-малко един и същ, така че всъщност се лекува не болестта, а самият човек, чието здраве е нарушено. Хипократ и Присниц не се срещат :) никога или поне не ни оставят свидетелства за тяхна среща отвъд времето и пространството. Проектът „Филаделфия“ на Айнщайн за телепортиране на цял кораб и преместване във пространството още не е осъществен, пък и теориите за машини за пътуване във времето не са толкова интересни нито за Хипократ, нито за Присниц :) . Както и да е, Винценц Присниц на практика повтаря водещата мисъл на Хипократ: „Лекуват се хора, а не болести!

Пречистване и укрепване, това са двете най-съществени, главни основи на лечението му.

Най-напред, посредством изпотяването организмът трябва да се пречисти и да изхвърли отровните вещества от себе си. След това студената вода укрепва сърдечната дейност, кръвообращението и работата на жлезите с вътрешна секреция, стимулира нервната система и дишането. Следователно, водолечението е цялостно лечение на организма! То задейства, пробужда, припомня, възстановява собствените оздравителни сили на организма по такъв начин, че те сами могат да се справят с болестта.

Винценц ясно осъзнава, че лечебният му подход е доста изморителен и не може да се прилага при всеки човек. Затова разработва подход за предварителна проверка на болните хора, които се обръщат за помощ към него. Този подход не следи толкова за болестта, от която се оплаква болният човек, колкото за начина, по който той откликва на различните лечебни процедури. Ето защо Присниц не поставя диагноза на заболяването, а поставя диагноза на отклика на човека на лечебния подход („на реакциите“, казано с чуждицата „реакция“ :) :) ).

По резултатите от проверката той съди за това, дали сърцето, кръвообращението и нервната система на страдащия човек са достатъчно силни, за да издържат на лечението, а оттам – и за резултата, който може да се очаква. При случаи, които са явно безнадеждни, като например напълно парализирани хора, които очакват от него да извърши някакво чудо, той въобще не провежда това изпитание.

Парализата на тялото винаги е последица от парализа на мисленето на страдащия човек, започнала от една анти-мисъл: „Аз не мога повече сам!“ Тази враждебна на живота анти-мисъл може да се прояви в нашия организъм като частична или пълна парализа на нашето тяло. И Присниц много правилно осъзнава, че на такъв човек и студеният воден душ едва ли ще помогне, ако най-напред не се осъществи един вътрешен мисловен „водопад“, който да отнесе в небитието тези пагубни мисли като „Аз не мога повече сам!“

Винценц предпочита да лекува пациенти с остри температурни заболявания. Високата температура, възпалителните процеси и изпотяването според него са доказателство за това, че съпротивителните сили на организма действат и е необходимо само да бъдат подсилени и подпомогнати.

Лечението протича обикновено по следния начин:

Рано сутрин страдащият човек бива увит в топли завивки, докато се изпоти. След това идва баня с температура на водата от четири до шест градуса, при което кожата силно се зачервява. После болният получава закуска, която се състои единствено от домашно приготвен пълнозърнест хляб, масло и чаша студено прясно мляко.

След закуската боледуващите изкачват заедно в енергично темпо планината Грефенберг, независимо от климатичните условия в момента, при което отново здравата се изпотяват. Горе на върха биват подложени отново на душ – този път от изкуствено създадени малки водопадчета с различна сила на водната струя.

На обяд страдащият човек си хапва порядъчно. Дават му печено или варено месо, планинска пъстърва, пудинги и кремове, плодове и салати. Зеленчуците са рядкост, защото не се отглеждат в планината, а за набавянето им от други места по времето на Присниц все още не са налице нужните бързи превозни средства. Напитката е изворна вода, а за десерт се дава пълнозърнест хляб с масло и козе сирене.

LechSilaVoda5През втората половина от деня се повтаря сутрешната програма. Това е, общо взето, пътека, която едва ли би въодушевила съвременния страдащ човек, който е обвързал лечението си с така наречените „здравни каси“, защото този вид пътека на лечение изисква голяма степен на осъзнатост и силна воля. Тогава, преди около два века и нещо, Винценц Присниц е на мнение, че „който няма воля, трябва да стои далеч от водното лечение„.

Успехите му говорят сами за себе си и го правят много известен. Токова известен, че при него прииждат хора от цяла Европа на коне и на каруци, защото по онова време все още няма самолети, влакове, леки коли, автобуси :) . Търсят го и „благородници“ като князе, графове, херцози и висши офицери… Тогава все още няма Световна здравна организация, няма компютри, които да те следят всяка минута и да дебнат дали няма да се отклониш от „правата лечебна линия“ :) и много лекари, наистина много на брой, предпочитат да бъдат лекувани от „водния доктор“ без диплома :), а не от някой свой дипломиран колега. :)

От само себе си следва сблъсъкът на интереси: лекарското съсловие е подложено на страх – „Ами ако всички страдащи престанат да идват при нас? Ами ако наистина водата може да лекува всички болести и ние останем без прехрана?“ „Водният доктор“ става ябълка на раздора. А днес – през ХХ-ти и ХХІ-ви век всеки, който не се подчинява на „официалната медицина“ е подобна „ябълка на раздора“…

Но да се върнем при Винценц и обстоятелството, че не взема пари от страдащите, а покрива разходите по тяхното лечение чрез дарения, които прииждат в предостатъчни количества и които го превръщат в заможен човек: „Ние се бъхтим ден и нощ, получаваме пари и не сме толкова богати като него! А той не взема пари, плаща лечението на болните от дарения и му остават достатъчно средства, за да е богат! Нещо не е както трябва!“ – е най-меката форма на негодувание в ума на лекаря, съвременник на Присниц.

Той е магьосник! Той е шарлатанин! Той е мошеник! Той е заклинател! Той е престъпник! Той подкопава сигурния живот на човека! Той уронва авторитета на лекарското съсловие!“ са вече по-яростните форми на това негодувание. Нападките към Винценц стигат до такива смешни и жалки неща като това, че гъбата, с която той обтрива болните, я наричат „инструмент на дявола“. След като завистта и злобата се обединяват с коварството, работата стига до съд.

„Инструментът на дявола“ – гъбата на Винценц, – бива разсечена на най-малки парченца пред съда върху съдийската маса. Но!!!!!! Но!!!! Оказва се, че „инструментът на дявола“ не съдържа нищо различно от другите, най-обикновени гъби за баня.

LechSilaVoda4Съдията вижда, че завистниците лъжат, но, за да не ги разгневи, едвам сдържа смеха си, докато забранява на Присниц да използва в лечението си гъба. А по всички останали точки от обвинението оставя завистниците с пръст в устата – просто ги обявява за неоснователни! Затова от този момент нататък Винценц ще облива болните хора с голи ръце, без „инструмента на дявола“ :)! Бедничката гъба за баня! Как ли се е чувствала, докато е попивала толкова тъмни мисли и чувства! :) Внимавайте и днес, докато ползвате този опасен „инструмент на дявола“! :)

Но връхната точка в живота си Винценц има, когато посещава императорския дворец във Виена, където по личното желание на ерцхерцога Антон отива, за да го осведоми за своя подход – водолечението. Негово императорско височество е толкова силно впечатлен още отдавна от отзивите за водолечението, че е подготвил изненада на Винценц: съобщава му за предстоящо посещение на комисия, която трябва да даде официална преценка на дейността му! В случай, че оценката е положителна, за което няма никакви съмнения – височеството е подготвило всичко достатъчно добре! :) – Винценц Присниц ще получи от най-високо място (тогава явно Бог не се е считал за „най-високото място“, а – „неговите наместници на земята“ :) били считани за „най-високото място“ :) ) разрешение за построяване на голям санаториум за водолечение.

Въпреки гневните протести и нападки, интриги и злоба от лагера на „ощетените“, след едноседмичен престой в Грефенберг императорската комисия под председателството на придворния съветник д-р барон фон Туркхайм стига до заключението, че Винценц Присниц е изключително заслужил човек!

Тогава все още няма Европейски съюз, чиято Комисия да разрешава в коя посока може да ви растат краставиците и в каква е разрешено да пикаете :) и тази императорска комисия отсича: лечебните подходи на Винценц Присниц трябва да се приемат сериозно, не бива да се подценяват и не само, че не вредят, а даже помагат на хората!

Нещо повече, вместо наказание, че е „шарлатанин“ или „сектант“, Присниц получава орден и е отличен от Виенския университет за заслугите си „за опазване здравето на народа“! Забележи, уважаеми читателю, за опазване здравето на народа! Тук имперската комисия работи за народа, а не против народа! Не „за развитието на бизнеса“, а „ЗА ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО НА НАРОДА!

Скоро след това се сбъдва голямата му мечта – новопостроеният санаториум е открит, осветен и започва да работи за здравето на народа! Целият санаториум се изгражда по личните указания на Присниц – помещения за вани, ниши с душове, голяма столова, отделения за лежане и изпотяване, за компреси и т.н., и т.н.

jesenikНовите помещения са спешно необходими, защото с всяка изминала година броят на пристигащите за помощ от всички страни на света нараства все повече и повече. Между тях има много известни личности – руският писател и поет Николай Гогол, живеещият във Франция полски композитор Фредерик Шопен…

Познанията и опитът на „водния доктор“ са съставна част от съвременната природна медицина. Така нареченият „компрес на Присниц“ се използва и днес при температурни състояния, при възпаление на гърлото, при смущения в обмяната на веществата.

„Компресът на Присниц“ се прави така: парче груб ленен плат се потапя във вода със стайна температура, изстисква се добре и се увива, по възможност без да има гънки, около болната част на тялото. Върху него се слага суха ленена кърпа, а най-отгоре – вълнен шал или друг вълнен плат. Оставя се да престои един час. При нужда се повтаря след половин час отново за един час.

И често в живота се случва така: онзи, който обича другите хора, понякога забравя да обича и себе си. С нашия герой става точно това. За съжаление човекът, който дава толкова много на другите за лечението на най-тежки болести, не спазва собствените си правила. Самият Винценц, погълнат от грижата си за другите, забравя да се грижи за собственото си здраве и жизнени сили. Работният му ден продължава от четири сутринта и приключва в късна вечер. Свободно време не си планира. Дори когато обядва, диктува писма на секретаря си. И когато се разболява от туберкулоза на белия дроб, не намира време да се лекува.

През 1851 година тялото на Винценц Присниц казва на собственика си: „Аз бях дотук! Ти ме изтощи! Разделяме се, щом не се грижиш за мен!“ и на 52-годишна възраст душата на Присниц напуска тялото! Защото и Душата на Присниц не е доволна от неговото отношение към тялото му…

Но все пак нищо не ни пречи, докато си правим водни бани, да кажем едно благословено „Благодаря ти, Винценц! Помня те! С благодарност и любов! Ти си част и от мен!:) :) :)

 

 

Related posts

Човекът, победил невежеството и … смъртта

Човекът, победил невежеството и … смъртта

Съчинил за вас: Живорад Родовлад За него един жълт вестник, издаван на българска земя, написа преди време, че бил „секта„: „сектата Норбеков„… Обърнете внимание, не „сектата на привържениците на Норбеков„, а направо „сектата Норбеков„… В ужаса си, в паниката си, че светът на измамата си отива, неговите строители и поддръжници вече не съгласуват нито имена,

Posted
Каролис Динейка – вълшебникът от Друскининкай

Каролис Динейка – вълшебникът от Друскининкай

Живорад Родовлад   Не много далеч от Вилнюс, столицата на Литва, е разположена курортната местност Друскининкай. По време на съветската система, имперска и враждебна към човека в много отношения, тук, по начинание на лекаря Каролис Винцевич (Викентиевич) Динейка, съветски физиолог и психолог, се построява чуден парк. Парк на здравето. Парк на изцелението. Парк не на

Posted
Едгар Кейси за сродните души или как “Заедно всичко се постига!”

Едгар Кейси за сродните души или как “Заедно всичко се постига!”

Едгар Кейси е американски лечител и ясновидец наричан „Спящият пророк“, защото е получавал повечето от пророчествата си по време на сън и в състояние на транс. Тук Едгар Кейси съветва как да разпознаем сродната си душа и как да я задържим. Според Кейси висшият израз на истинската любов е „действено отдаване“, в което човек не

Posted
Зулуският духовен водач Кредо Мутуа за водата

Зулуският духовен водач Кредо Мутуа за водата

 Редакционна бележка: Уважаеми читатели, за зулуса Кредо Мутуа ние научихме от смелия английски писател Дейвид Айк и тук ви предлагаме негово послание. Госпожа Емилия Манолова беше така благородна да ни разреши да публикуваме безвъзмездно нейния превод на тази знаменита реч, за което й благодарим сърдечно. Тя има своя уеб-страница „http://www.iskri.net/zefira/„, където можете да прочетете изумително

Posted