„ЛУДОСТ“ ОТ ЛЮБОВ

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов

Един ден българският министър-председател се събуди рано сутринта с особена, с нова, с необикновена, с „луда“ мисъл в леглото си: „Аз обичам България! Аз обичам българския народ! Обичам своя скъп народ! Моят народ е прекрасен!“
И се изненада на самия себе си: „Леле, какво ми става??? Полудявам ли? Трябва да ида на лекар…“
След като стана от леглото и отиде до банята за сутрешната си чистота, там отново „лудите“ мисли го „нападнаха“ :“Аз съм син на Майка България! Българска майка юнашка мен ме е родила! Гордея се, че съм българин!“
Да беше се порязал при бръсненето, не би се втрещил толкова! „Боже мили, какво ми става? Полудявам ли? Откачам ли? Да не би да превъртам?“
Бръснат-недобръснат, мъжът позвъня по червената линия на личния си лекар и му нареди спешно да дойде в дома му. Беше здравата изплашен. „Каква е тази „любов“? Каква е тази „България“? Каква е тази „майка юнашка“? Врели-некипели!!! И никъде не чух „Европейски съюз“, „евро-атлантически ценности“, „мултикултуралистичен подход“, „интеграция на малцинствата“, „да посрещнем загрижено бежанците“… Дали някой от екипите от бункерите не е сбъркал програмата?“
И веднага позвъня на военния министър и си уговори среща още същия ден с него.
Лекарят влезе тичешком, защото никога не беше чувал българският министър-председател толкова уплашен. И почти извика:
„Господин премиер, какво ви е? Какво се е случило? Звучахте сякаш ще умирате?“ И извади слушалките, уреда за измерване на кръвното налягане (не вярваше на „новите“ електронни уреди и ползваше онези „стари“, но надеждни :) гумени приспособления…) и пристъпи към болния…
Седейки в синьото кресло до прозореца, вече малко по-спокоен, министър-председателят направи един странен жест на възпиране. И каза: „Виж сега, Кирчо. Няма да ми мериш нищо. Просто искам да си поговорим, а ти като лекар да ми кажеш дали не полудявам! Не ме гледай така! Какво се пулиш? Не си измислям. Чакат ме много важни срещи с посланици, с чуждестранни гости, а тази сутрин някаква лудост ми навлезе в ума, още докато се събуждах…! Представяш ли си???“
Направи малка почивка и продължи: „Не ме питаш каква лудост. Чакаш да ти кажа сам… Ти винаги си един такъв търпелив, спокоен, уравновесен, уверен, силен и винаги ми е приятно да си говоря с теб. Впрочем, да ти кажа честно, много от хапчетата, дето ми ги даваш, не винаги ги пия редовно. Но винаги мисля за нещата, които ми казваш. И даже не знам защо си учил медицина, а не си завършил нещо по-така… да кажем … абе нещо за душата…Та да се върна на сутринта. В главата ми прозвуча глас, който не познавам… или по-скоро … съм забравил от много отдавна. Нещо много старо, много ненавременно, много смущаващо. Абе, направо да кажа: „“Аз обичам България! Аз обичам българския народ! Обичам своя скъп народ! Моят народ е прекрасен!“ Ето така кънтеше в ушите ми тази сутрин! Представяш ли си??? Ни в клин, ни в ръкав! Какво сега? Ще ида на среща с посланиците и ще им говоря за любов ли? Към родина, към народ? Ще вземат да ме помислят за луд, за болен, за умопобъркан! Аз да не съм превъртял, за да им говоря такива глупости? А те … Боже и сега пак се започва… Кире, я ела по-близо и ми хвани ръката. Не, не съм гей – знаеш много добре отношението ми към „обратните“, – просто ми хвани ръката, за да не полудея. Аз съм син на велик народ! Кире, ти носиш ли нещо по-така, по-силно, по-спешно и даже да ми биеш някоя по-така инжекция съм готов, само да не слушам тези дивотии! Аз обичам България!…“
Лекарят държеше вече здраво ръката на министър-председателя и аха почти да се засмее, когато началникът започна да се тресе силно, сякаш е болен от треска, сякаш е вдигнал много висока температура.
Стисна ръката му още по-силно и му каза: „С теб съм, не полудяваш. Просто май наистина започва да се сбъдва предсказанието!…“
„Какво предсказание???“ – почти извика министър-председателят, – „Защо не си ми казал? Казвай, сливи ли имаш в устата?“
Лекарят си пое дълбоко дъх, без да пуска ръката на началника, и рече: „Преди време, доста години минаха оттогава, отидох до една „гледарица“ – много известна е в целия свят. Наша е. Българка. Тя много помогна на семейството ми, когато аз и колегите ми се бяхме ошашавили и не намирахме изход от една ситуация. Тогава ми рече нещо много странно: „Ти ще върнеш българската душа в Първия. Той ще повярва в себе си като българин. Той ще се събуди и ще зарази с любов към България и другите край себе си.“
Тогава не разбрах нищо. Помислих си, че ми говори врели-некипели, за да ме впечатли. Но сега – с тебе се познаваме от около 30 години, – мисля, че разбирам за какво е говорила!“
„Какво приказваш? Каква любов към България? И ти ли полудяваш? Я остави тези клишета! Много добре знаеш, че пред Световната банка и Международния валутен фонд никакви подобни приказки не вървят. И онези от Брюксел ще се изсмеят, ако им представя голите си чувства като „насрещна стойност“ и „погасителна вноска“… Я стига глупости!“
Лекарят пусна ръката, която държеше и стана. Разкърши снага и се обърна към началника: „Я ти вземи, просто ме уволни! Не, не ме гледай такъв! Просто ме уволни още сега! Аз какво ти казах още преди 30 години? Казах ли ти, че или ще ме слушаш за лечението, или да си търсиш друг доктор? Досега излъгал ли съм те за нещо? Подвел ли съм те някога? Щом не вдяваш, че ти говоря сериозно и че май е време за тази любов, просто ме смени!“
И започна да си прибира инструментите…. Беше решен да излезе.
Министър-председателят познаваше много добре своя лекар, с когото бяха приятели от много години. И знаеше, че не е честолюбив човек, но има граници, които не позволява на никого да бъдат прекрачвани.
И каза: „Кире, ти какво сега? На важен ли ще ми се правиш? Аз те питам човешки дали не полудявам, а ти ми говориш за някаква гледарица? Кой, бе, човек, ще повярва на такива глупости? Откога в държавната политика е навлязла любовта? Откога синовното ни чувство към родината е важен фактор в политиката? Кой ще ме вземе на сериозно? Да кажем, че си прав и че аз съм този „Първи“ – ти знаеш ли как ще ме разкъсат медиите? Ще започнат едни подигравки, обиди, насмешки, ще ми претърсят и първата капка от майчиното мляко, за да ме осмеят и представят за „умопобъркан“. Ти представяш ли си заглавията? „Българският министър-председател полудя! Превъртя!“ С огромни букви. С по няколко „очевидци“… Те пред нищо не се спират, само да направят поредната сензация и да си докарат още публика… Я дай нещо по-трезво!“
Кирил спря да прибира нещата в чантата си. Обърна се към приятеля си и седна.
„Господин премиер, време е за нещо истинско! Аз ви предлагам да дадете незабавна пресконференция, на която да призовете целия народ към същите мисли, които ви „са влезли“ в главата!“
Началникът скочи светкавично и почти изкрещя: „Абе, ти луд ли си? Какво ми предлагаш? Самоубийство ли? Аз ти споделям, а ти ми се подиграваш? Какви са тези глупости? Пресконференция? Ти мене съвсем откачен ли ме имаш? Нали там ще бъде пълно с провокатори, с платени и безплатни провокатори! Които ще се кефят да задават от садистични, по-садистични въпроси! Ще дойдат и техните чуждестранни господари и те ще издевателстват! И ушета ще има… Ти направо вземи пистолета и ме гръмни. Я стига! Лекар ми било това!?“
Кирил вече по-спокойно продължи: „И ще си напишеш предварително речта, И на никой няма да я даваш да ти я проверява, редактира, ще я напишеш хей така, от сърце, от цялото си сърце! Този наш народ чака! Все чака. И май успя да дочака. Довечера пак ще дойда. Ще те прегледам. А и ти да не си се обаждал на военния? Той ми позвъня да ме пита дали ще идвам при теб днес…“
Министър-председателят вече не чуваше нищо. Гледаше през прозореца към вековния дъб, от който падаха жълъди, а сойките, които бяха накацали върху клоните му шумно обсъждаха на коя по колко жълъди се падат…
Лека усмивка се появи на лицето му: „Аз съм син на велик народ! Моят народ е прекрасен! Аз обичам своя народ! Готов съм да живея и работя за неговото благо! Аз съм достоен син на своя народ! България е моята славна родина!“
Луд, не луд, психясал, не психясал, той постави дясната си ръка върху сърцето и вече на глас, само на себе си, рече: „Време е! Май досега само съществувах. Май животът едва сега започва! Аз съм българче, обичам наште планини зелени… Абе планини ли беше, долини ли?“
И се чу, сякаш от някакъв друг свят, да си подсвирква радостно :) :) :)
А Любовта, като видя, че и в тази душа започва Възраждането, истинското, намигна на сойките съзаклятнически и отлетя към военното министерство….
…. На орбиталната станция „Мир“ наблюдаваха странно явление: от областта на Балканския полуостров, непосредствено на запад от Черно море, сякаш излизаше тъмен дим. Огромен змиевиден пушек сякаш бягаше оттам към небето. Космонавтите не знаеха, че от българската народна душа бягаше един многовековен зъл дух, бягаше и не искаше дори да се обръща!
Аз го видях тук – от моя прозорец, – и му помахах с ръка за сбогом. И си казах: „Никога повече да не се завръщаш!“
А в мене закънтя същият глас: „Аз обичам България! Аз обичам българския народ! Обичам своя скъп народ! Моят народ е прекрасен!“ :) :) :)
И няма да звъня на личния си лекар… :) :) :) Май ми е хубаво, че полудявам от любов :) :) :) :) :)
А ти??? :) :)

Related posts

Зулуският духовен водач Кредо Мутуа за водата

Зулуският духовен водач Кредо Мутуа за водата

 Редакционна бележка: Уважаеми читатели, за зулуса Кредо Мутуа ние научихме от смелия английски писател Дейвид Айк и тук ви предлагаме негово послание. Госпожа Емилия Манолова беше така благородна да ни разреши да публикуваме безвъзмездно нейния превод на тази знаменита реч, за което й благодарим сърдечно. Тя има своя уеб-страница „http://www.iskri.net/zefira/„, където можете да прочетете изумително

Posted
Сламената къща – признак на хармония, а не на бедност

Сламената къща – признак на хармония, а не на бедност

Въведение във ведическото строителство от Див Посев Уважаеми читатели, Вероятно сте свикнали с представата, че бедните хора живеят в колиби. Нали така? А богатите – в мощни, огромни палати? От най-ранна възраст ни е внушавано това – най-напред, чрез приказките, в които изобилстваха такива образи, а по-подир – и чрез хилядите други измамни прийоми за

Posted
КЪМ КАКВО И ЗАЩО НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ТЪРПИМ

КЪМ КАКВО И ЗАЩО НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ТЪРПИМ

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов (четивото е за търпеливи натури, които имат време за четене ) Родих се в род на учители (на гръцки „даскали” – отвсякъде ме учат: татко – даскал, мама – даскалка и тя, а на всичко отгоре и библиотекарка. Децата ми – повече от даскали – учат ме на какво

Posted
ЗАЩО РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА! (Част 1-ва)

ЗАЩО РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА! (Част 1-ва)

Публикуваме от профила на Росен Ангелов във Фейсбук (текстът не е кратък – за търпеливи читатели е ) Преди не много време писах тук, на стената си във Фейсбук, за незрялото русолюбие (филство) и неговите мечешки услуги, от които трябва да се пазим много повече, отколкото от сатанизма на „световното задкулисие“. Почувствах се разбран от

Posted