БЪЛГАРИЯ ОЗДРАВЯВА!

(Размисли във връзка с проведените президентски избори в България – ноември 2016-та година)

Публикуваме от профила на Росен Ангелов във Фейсбук

 

Част първа: БЪЛГАРИЯ ОЗДРАВЯВА (след първия тур, 8 ноември, 12ч.51м)

Страховете на хиляди и хиляди „анализи“, които се правят от десетилетия наред, че „България си отивала безвъзвратно„, се събират в едно „кошче за духовен боклук“, което германският мислител Хегел е сътворил с думите: „Всеки народ заслужава управлението, което има„.
Горчиво, не горчиво, но справедливо е да бъдем силни и да си признаем, че колониалната система не се сваля с избори, а с огромна и светла промяна в мисленето на всички ни.
Когато мнозинството от нас МИСЛИМ РАЗЛИЧНО от робските калъпи, натрапвани ни поне от 1100 години насам, тогава и ще сътворим не-робска, а свободна и щастлива действителност.
Радостното за мен е, че с последните избори България, според мен, доказва на себе си, че оздравява и пораства. Не на „цивилизования свят“, а – на себе си!
Не защото кандидатът на лявата ръка на ЦРУ е победил кандидата на дясната му ръка…(който има очи, ще види, който има уши, ще чуе), а защото за първи път се появиха кандидати, които не са партийни кукли на конци, не са душевно болни, не са пряко зависими от тайни служби или платени поръчки, а им личи, че искрено и чисто обичат Майка България и нещо повече: предлагат не високопарни и невъзможни за приложение неща, а честни, практически сработили на много други места по света идеи за излекуването на Родината.
Да, не бяха избрани от мнозинството, защото, според мен, мнозинството все още вярва повече на телевизиите и другите средства за масово оглупяване, а не на собственото си МИСЛЕНЕ. Но и времето на тези заблуди ще свърши!
Този прекрасен знак е като първата лястовичка: зимата на нашето робство започва да отстъпва! Нашият народ се пробужда за истински нов, честен, свободен и щастлив живот. Колкото по-смели и чисти са нашите мисли, толкова по-кратко ще бъде времето на „царуване“ на колониалната система! Да, напълно прав е колегата Хегел: КОГАТО ИЗПЪЛНИМ НАРОДНИЯ ДУХ И НАРОДНАТА ДУША САМО СЪС СВЕТЛИ МИСЛИ, ТОГАВА ЩЕ ПРИВЛЕЧЕМ (ИЗБЕРЕМ) ТАКОВА УПРАВЛЕНИЕ, КОЕТО ДА ОТГОВАРЯ НА НАШИТЕ НАЙ-ПРЕКРАСНИ МЕЧТИ! Няма сила, която може да победи чистите помисли!
Да недоволстваме и да се възмущаваме е не само безполезно. То е даже вредно. По-добре да работим в себе си до пълното изчистване на своята душевност, за да спазим Божествения закон: каквото горе – такова и долу! Душата и духът „отгоре“ определят материята и тялото „отдолу“ :) :) :)
Радвам се като дете на нашия прекрасен народ. Защото, сега, във времена на най-разнообразни отрови, той показва невероятна жизнеустойчивост, чувство за действителност и жажда за по-добър, истински щастлив живот. И воля за промяна. Чакат ни прекрасни времена!
Упойките на „евроатлантизма“ не са способни да приспят българската душа и дух. Впрочем никакви упойки не могат да го направят!
Благодаря на всеки мой приятел, който МИСЛИ САМ! Независимо от това, дали имаме сходни или не разбирания за света и за България. По-рано или по-късно нашето самостоятелно мислене ще ни обедини, защото съвестите ни ще са останали неподкупни!
Да живее во век и веков непобедимият и чист БЪЛГАРСКИ ДУХ

 

Част втора: ПОНЯКОГА ПРАВИМ НЯКОИ НУЖНИ НЕЩА С ОГРОМНО ОТВРАЩЕНИЕ… (преди втория тур, 11 ноември, 15ч.39м.)

Чистил съм обори и кошари. Много пъти. Вонящи и пълни с животински говна. Чистил съм влакове и автобуси, пълни с прояви на нашата безотговорност, която също вони силно. Чистил съм човешки тоалетни не само у дома, сменял съм памперси не само на бебета… И знам какво е отвращение, което е неизбежно, когато трябва да чистиш някаква отвратителна мръсотия! Но съм го правил с дълбокото съзнание, че след това ще е по-добре!
….
Така пристъпвам и към изборите на 13-ти ноември. Ще гласувам с огромно отвращение за единия от кандидатите, не защото го одобрявам, а защото за мен е „по-малкото зло“. Няма да правя никаква характеристика на нито един от двамата. Не ги познавам лично, а на СМО – средствата за масово оглупяване, – изобщо не вярвам. Каквито и „образи“ („имиджи“) да им лепят, каквито и мантри да множат, каквито и „разобличения“ да оповестяват, изобщо не се и докосвам до тази психо-отрова!
Ще гласувам с огромно отвращение, но с дълбокото съзнание, че България се нуждае от гигантско почистване! И със слабата надежда, че съответният кандидат, когато бъде избран, може, подчертавам, „може“, „възможно е“ да започне да МИСЛИ НАРОДОПОЛЕЗНО.
Наивност? Безизходица? Не! Не! И пак не!
В препълнена с нечистотии тоалетна няма място къде да си оставиш букета с цветя за любимия човек. Там си с друга цел! Или да увеличиш нечистотиите, или да започнеш да ги чистиш!
Винаги съм гласувал, независимо, че винаги досега съм бил или излъган в очакванията си, или наясно, че избирам „по-малкото зло“. Това, обаче, ме е учело. Обучавало. Не съжалявам за нито едно свое гласуване, защото горчивината след него е по-добър учител от сладникавия опиум.
Понякога правим някои нужни неща с огромно отвращение. Но само така израстваме.
Нямаме Тезей, който да пробие две дупки в Авгиевите обори и да пусне реката през тях. Имаме малка лопатка, кофа с вода и …. много силна вяра, че някога тази „тоалетна“ ще я изчистим напълно!
Който не му понася вонята, може да си запуши носа :) :)

 

Част трета: ПРИЗОВАВАМ КЪМ БЛАГОРОДСТВО ПОБЕДИТЕЛИТЕ (в деня на втория тур, 13 ноември, 8ч.13м.)

Каквито и да са резултатите от днешните избори, призовавам победителите от тях към БЛАГОРОДСТВО.
Не злорадствайте над победените. Не ги поливайте с ехидност и назидателност. Не ги сплашвайте с отмъщение! Не ги обиждайте! Не загубвайте мярата в радостта от победата!
Българският народ има велики и безсмъртни корени.
Един от тях, кан Крум, когато узнава за заговора против него, не нарежда да бъдат избити заговорниците, а, напротив, помилва ги и даже прави нещо изумително за днешните стеснени духовни „пространства“: назначава водача на заговорниците като втори човек в държавата: като кавхан!
Великият благоевградски поет Николай Алакин (моля ви, не ровете в политическите му търсения и пътеки, а обърнете внимание на поезията и драматургията му! ) написа гениална, според мен, пиеса (и още няколко), посветена на кан Крум със заглавието „И слънцето изгрява„. Имах невероятното щастие да я прочета и да търся дарители за нейното поставяне на сцена (което засега не се е състояло), да почувствам чрез изящното и правдиво слово на твореца духа на Крум, защото поетите и писателите по-добре от историците разбират духа на Времето! Тогава разбрах, че „Крум Страшни“ е по-добре да бъде наричан „Крум Великодушни“!
Благородство проявете, бъдни победители, и наградата ви ще бъде искреното уважение от страна на народа!
А каква по-голяма награда от тази???!!!

 

Част четвърта: И СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА…. (16 ноември, 9ч.11м.)

С тези думи завършва една прекрасна пиеса (засега невидяна от българския зрител) на гениалния благоевградски поет Николай Алакин. Рядко използвам думата „гениален“, но Николай напълно я заслужава. Който сам се докосне до поезията и драматургията му, ще разбере защо… Да чуете само поемата му „България„, без нищо друго от неговите съкровища, ще се убедите…
Авторът телом не е сред нас вече десетилетие, но силният му и невероятно родолюбив дух бди над нашите съдби и ни буди ДА НЕ ПРЕДАВАМЕ БЪЛГАРИЯ на никакви тъмни мисли, чувства и злоби.
Той ни кара, обаче, да не предаваме не само Родината, а да не предаваме и семейството си, и самите себе си. Защото истинската любов е здрава и вечна само тогава, когато в нея са налице поне тези три измерения: любовта към рода и родината, любовта към любимия човек и любовта към децата. Минало, настояще и бъдеще в единство! В щастливо единство. Без да е чел книгите на Владимир Мегре, Николай усещаше сам, че любовта има нужда и от трите измерения.
Приятелят ми Николай не доживя да види „апогея“ на сатанизма с неговите крайно уродливи напъни да ни накара да забравим кои сме всъщност! Той се бореше Любовта да оцелее, но истинската, цялостната, вечната, а не разни привидности на любов, които сатанизмът „щедро“ ни предлага чрез средствата за масово оглупяване (медии, филмова индустрия, обезобразителна система, реклама и т.н.).
Днес съм безкрайно благодарен на Николай за решителността му да се самовглъби във времената на всеобща лудост и да намери в безсмъртната си Душа и покаже нам безценните бисери, вечните устои на българския дух. Пожелавам на всеки да има повече такива приятели като Николай Алакин! Чувствам се богат с всички свои приятели, но особено място сред тях заема именно той, защото той ми завеща дългове… Които с радост ще изпълня!
В дните след второто гласуване за президент се сещам именно за кан Крум, защото той е главният образ на пиесата „И слънцето изгрява…“ – решителен, доблестен, благороден, справедлив, загрижен за народа, далновиден, човеколюбив, но и безкрайно прозорлив и неподкупен, суров, но и милостив, мъжествен (а не „политкоректно“ мекотело, от което те хваща гнус!!! ), но и с искрено и дълбоко уважение към жената, посветен на щастието на България.
Кан Крум, но не онзи някакъв неопределен или само „страшен“ от учебниците, а кан Крум от душата на Николай Алакин ще се завърне един ден тук, в България! Цялостен, съвършен, могъщ и животворен!
Дълбоко съм убеден, че ведрусата Анастасия не случайно казва „Добрите спомени връщат душите на Земята“ – тя не си хвърля думите никога на вятъра. Затова злобите я обявиха за „секта“ :) :) :) , защото искат да ни заблудят и да не се научим да МИСЛИМ САМИ ТВОРЧЕСКИ И РАДОСТНО. Защото вещаеха гибел на Земята, на човечеството, на България!
Но майка, която е раждала синове като кан Крум и дъщери като съпругата му Дебора (описани по прекрасен начин от Николай Алакин), е вечна и безсмъртна. България е безсмъртна, приятели!!! Кан Крум казва на Дебора: „Да, аз отивам на бой. Ще вляза в битка, но ти виждаш ли в очите ми смърт! Не за смърт го правя това, а за да защитя живота!“ (пиша го по спомен, не го привеждам дума по дума).
Семейството на безсмъртния поет (съпруга и син) живее в Благоевград и смирено носи на плещите си всеобщата ни орисия. А пиесата чака търпеливо цялостни българи (богати и мъдри) да я прочетат, да се вдъхновят и да я поставят на сцената.
Приживе нашите опити да го сторим се оказаха неуспешни, но аз съм обещал на Николай, че пиесата му (и другите също) някога ще се играят на сцена.
Защото той вложи в тях една чиста и свята любов към България, към любимия, към децата. Любов особена, понякога трудна и доста нелицеприятна, но истинска!
А над България наистина Слънцето започва да огрява… :) :)
Част пета: С МАЛКИ СТЪПКИ, НО … С ГОЛЯМА ЛЮБОВ! (18 ноември, 20ч.21м.)

Сега, когато Вапцаровият идеал (“ …ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя…“ от прекрасната му „Пролет“) започва наистина да се сбъдва и приближава все повече, според мен, ние, българите, сме длъжни да овладеем болката си, огорчението си, обидата си, чувството за ограбеност и пренебрегнатост от страна на колониалната администрация и всички други наши тъмни мисли и чувства, ако искаме да продължаваме достойно и успешно да изпълняваме предназначението ни като народ.
Живеем до Черно море. Никак не е случайно. Открай време живеем тук, а не „с идването на Аспаруховата конница…“. Пазим нещо безкрайно важно. И радостта ни от Великата зора, която все повече напредва, не бива да ни подвежда: доброто в нас и около нас ще расте с малки стъпки, но с огромна любов. Малки добри стъпки водят към Светлината, а не огромни скокове, които понякога разкъсват „мускули“ и „сухожилия“…
Не приемам за добра стъпка обругаването на нито един българин – бивши президенти, бивши премиери, бивши министри, бивши банкери, бивши депутати и т.н., и т.н., само защото страхът от тяхното административно-политическо отмъщение все повече и повече изчезва.
Щом сме мълчали, когато са били на власт, трябва да имаме достойнството да стиснем зъби и да задържим езика си зад тях с вярата, че можем да дадем по-добър пример ние самите, а не да ги обливаме с насъбраните в нас тъмни чувства и мисли. Ако искаме децата да ни помнят с добро, ще преработим всичко тъмно в себе си и ще бъдем благодарни на всички „бивши“…, че ни показаха по един недвусмислен начин огромен брой неща, които не трябва да правим! Това са отлични и незабравими уроци! Ние как щяхме да се справим на тяхно място? По-добре ли? Не е сигурно! Никак не е сигурно…
Призовавам всеки здравомислещ българин, когато се сеща за някой от „бившите“… да благодари! За уроците! А не да ругае и проклина! Здравият разум се гради върху благодарността, а не върху проклятието!
Богатството на един народ не е толкова в недрата на земята, която населява, а най-вече в дълбините на неговата душевност! Защото душата на народа може да превърне в Рай всяка пустиня, когато в тази душа на първо място са Любовта и Съзидателността! Такава народна душа може да изпълни земните недра с каквито си иска съкровища. Чистата любов създава златото под краката ни, а не обратното! Ще възстановим откраднатото многократно повече, когато си върнем истинското народно управление!
Нека чистим в себе си и около себе си, но с много малки, много внимателни стъпки, изпълнени с голяма любов към всичко живо! Без никакво изключение! Всякакви заклеймявания отравят народната ни душа! Нека се опитваме да се поставим на „тяхно място“…, преди да ги съдим!
Нека първо видим гредата в собственото си око, преди да сочим сламката в чуждото!
Ако писаният закон е бил така устроен, че да защитава и поощрява грабежа, нека променим закона така, че да не позволява повече никакъв грабеж, но да не допускаме мъст!
Има достоен начин да си върнем откраднатото. Има и недостойни начини, които няма да ни направят истински богати.
Гневът е добър съветник само дотогава, докато ни показва несправедливостите. Но след това трябва да бъде усмирен и вързан добре: справедливостта трябва да се въвежда без никакъв гняв, а с добре премерена и далновидна мисъл за бъдещето! Гневът умее да ни показва какво не трябва да съществува, но не е силен в соченето на онова, което трябва да пребъде!
Народ, който иска да бъде щастлив, умее да прощава, умее да мечтае, без да позволява на болката да го заслепи. Прошката винаги лекува по-добре от наказанието! Когато е истинска, а не привидна! Но… само силният умее да прощава!
Нека бъдем силен и достоен народ! Народ, който не унищожава своите деца, колкото и да се сгрешили. А ги превъзпитава любящо, понякога строго, но винаги ЛЮБЯЩО!
Великият Антон Макаренко (много погрешно разбиран като „баща на педагогиката на насилието“ от онези, които не са чели неговата безсмъртна „Педагогическа поема“ със сърцето си) ни даде светъл пример: превърна десетки малолетни престъпници в достойни хора! С любов, която се заслужава, с дисциплина, която не унижава, с осъзната задружност на детските групи, с ясни и човечни правила, които се спазват, с грижа за Човека в човека!
Бюрократичната машина не беше така напреднала, както днес и затова Макаренко успя. Но ние днес имаме много повече горчив опит и нима не можем да сторим същото като него – да превъзпитаме националните престъпници в достойни хора???
Нека помним, обаче, и още нещо: превъзпитанието трябва да го започнем от самите себе си! А не – от другите! За да не позволяваме на „безвластието“ да ни изкушава и повежда към всепозволеност и безредие!
Диктатурата на сатанистите си отива с всеки следващ миг все повече и повече. Но не бива да я заменяме с каквато и да е следваща диктатура, освен една: „диктатурата“ на съвестта! А човешката съвест винаги изисква най-напред да се попитаме: „А аз какво щях да направя на негово място?“
С малки, но любящи стъпки ще стигнем до идеала на Вапцаров! Стъпчица по стъпчица, но с огромна любов!
Любовта винаги върви ръка за ръка с дисциплината! Ако нямаме отлична самодисциплина на собственото си слово, как можем да дадем добър пример в превъзпитанието?
Вярвам в човешката съвест! И нека бъдем народ с чиста съвест!
Приятна вечер и благодаря на всеки, който стигна в прочита дотук :) :) :) .

 

Related posts

Онаследява се единствено … глупостта

Онаследява се единствено … глупостта

  (Предупреждение: някога древните хора са използвали едни и същи думи с противоположен смисъл, като са ги изказвали с противоположни чувства. Пример: „Ти си много умен!“ може да означава точно обратното – „Ти си много глупав!“, – когато мелодията на думите е подигравателна. Всеки читател сам може да определи в следващия текст кое е шега,

Posted
Ода за моя български Дзен-народ!

Ода за моя български Дзен-народ!

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов Част от послеслова на преводача „Българският Дзен – непобедимата ни воля за щастие“ към превода на книгата „Психоанализа и дзен-будизъм“ от Ерих Фром Писмо-отговор на един българин до английската кралица, фамилии Ротшилд, Рокфелер, Дюпон, Варбург, Карнеги и съдружие…   Уважаеми дами и господа, които сте влезли в капана да

Posted
Професор Иван Неумивакин потвърждава, че всеки може да бъде здрав като космонавт!

Професор Иван Неумивакин потвърждава, че всеки може да бъде здрав като космонавт!

Професор Иван Неумивакин потвърждава, че всеки може да бъде здрав като космонавт! Най-добрите сред добрите попадат в космоса, но да има добро здраве всеки може! Иван Павлович Неумивакин е известната руски професор, който се грижи за здравето на астронавтите, и е разработила специална система, която позволява на космическите изследователи никога да не се разболяват. Неговите

Posted
Училище, а не мъчилище

Училище, а не мъчилище

Публикуваме със съгласието на Росен Ангелов УЧИЛИЩЕ, А НЕ МЪЧИЛИЩЕ Една лична гледна точка, с която авторът не обвързва никого, освен себе си Но подарява на Българската Родна партия   Уважаеми българки и българи, Тук ще споделя как виждам бъдещото българско училище като желано място за деца и възрастни, в каквото може и трябва да

Posted