АЛЕКСАНДЪР СЕЛКИРК! Истинското лице на Робинзон Крузо!

Untitled

Мислил ли си е 27 годишният шотландец Александър Селкирк, постъпил през 1703 година в експедицията на Уилям Дампиер – знаменитият, дали офицер от британската флота, дали „пиратско куче“, но най- главното – страстен пътешественик, вторият след Магелан, осъществил околосветско пътешествие и издател на списание, в което разказва за собствените си приключения и пиратски премеждия с описанието на природата на далечните страни, забележки по география и навигация? Мислил ли е Александър Селкирк, че скоро самият той ще стане герой в книгата на Даниел Дефо, но вече под името Робинзон Крузо?!

 

И ето в началото на 1703 година в „Лондонски вестник”, Селкирк прочита, че знаменитият капитан Дампиер с два кораба се готви да отплува към Западна Индия за да търси злато. Такава перспектива устройвала „Заболелият” по морето и приключенията шотландец и Александър се записва като член на екипажа. Предстои му да служи като боцман на галерата „Сенк пор“.

Целта на похода – нападение над испанските кораби, завземане на градове на сушата. Курс – южните морета, страните от Латинска Америка. С една дума, обичайната за онези времена грабителска експедиция под лозунга, борбата на Англия с враждебната Испания.

Първоначално плаването протича спокойно, но умира капитанът на кораба. Назначен е нов – Томас Стредлинг, човек с суров и жесток характер. От тук започва трудното плаване. Но не само, защото капитан и боцман не се разбират, а и защото започва плаване в неизследвани води.

Година и половина корабът се скита из Атлантическия океан, извършвайки дръзки набези над испански кораби. След това, следвайки пътят на Магелан, навлизат в Тихия океан. Край Чилийското крайбрежие двата кораба се разделят. „Сенк пор“ взима курс към островите на архипелага Хуан Фернандес, където разчита да се запаси с прясна вода. И именно тук се разиграват събитията, благодарение на които името на Александър Селкирк остава в историята.

След поредният скандал Александър решава да напусне кораба. През октомври 1704 година корабния дневник се появява запис: „Александър Селкирк е отписан от екипажа по собствено желание.”

Натоварват лодка с оръжие, фунт барут, дрехи и бельо, тютюн, нож, котле, не забравят и Бибилията.

В душата си Александър се надява,че няма да престои на острова дълго време. Островът, на който е, се намира на 600 мили западно от Чили. Времето минава, а избавлението не идва. Той обследва своите владения и установява, че островът а покрит с гъста растителност, дълъг е 20 км и широк, 5 км. Костенурки, изобилие от птици, лангусти и тюлени. Минават повече от 4 години. Хиляда петстотин и осемдесет дни и нощи насаме с природата. Какво напрежение на физическите и морални сили, за да не изпаднеш в униние, да не се отдадеш на отчаянието.

В началото на 1709 година на отшелничеството на Селкирк идва край. На 31 януари по пладне от своя наблюдателен пост, той забелязва точка. Платна! За първи път след толкова години. Корабът държи курс към брега на Мас Тиера.

На 2 февруари 1709 година, корабът хвърля котва, спускат лодка ….това са първите хора, които вижда след 4,5 години самота. Можете да си представите какво е учудването на моряците, които виждат на брега „дивия човек” облечен в дрехи от кожа на зверове, обрасъл, не можещ да произнесе нито една дума. Едва оказвайки се на борда на корабът – спасител, „Дюк”, той придобива дар слово и разказва какво се е случило с него.

На 14 октомври 1711 година, Александър Селкирк се връща в Лондон. Когато лондончани разбират за преживяванията на своя земляк, той става много популярен. Но това не трае дълго. Просто става скучен на публиката – пребиваването на острова не минава без последствия. Неговият угрижен поглед, мълчаливост и вглъбеност отблъскват хората. Той не умее да разказва ярко и увлекателно за своите преживявания.

Осем години след това с този проблем блестящо се справя Даниел Дефо, написвайки книгата „Животът и удивителните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”, която почти три столетия се чете по цял свят.

ssАвтор Елена Тодорова

 

Related posts

Богът на българите

Богът на българите

Изследване на езиковедът Алия Ошова   Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога – за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход

Posted
О’Хенри

О’Хенри

Представяне от Мила Милева   Връзка към разказа „От любов към изкуството”. Връзка към разказа „Виолетовата рокля”. Връзка към разказа „Даровете на влъхвите”.   Уилям Сидни Потър, по-известен с артистичното си име О’Хенри (11.09.1862 – 05.06.1910), е американски писател на кратки разкази с неочакван край, чиито остроумие, игра на думи и богато използване на речниковия

Posted
Световната конспирация срещу здравето – част II

Световната конспирация срещу здравето – част II

Раздел II.  Ваксини и имунизации Глава 4. Имунизациите – ефикасни ли са те действително?   В медицината и изобщо в здравната култура един от най-вредните, но за съжаление пуснал дълбоки корени митове, е то­зи за предпазния характер на масовите имунизации. На меди­цинската професия и на обществеността от десетилетия се внушава, че те са главният фактор,

Posted

Тройната ДНК верига е закодирана в Розетата от Плиска, Магурата също има кодове

Автор Патриция Кирилова Тройната ДНК верига е закодирана в Розетата от Плиска, Магурата също има кодове Екип от български изследователи прави  впечатляващи открития Тройната ДНК верига е закодирана в Розетата от Плиска, Магурата също има кодове Специалисти от различни области се обединиха в социалната мрежа Фейсбук и за около 18 месеца направиха серия от открития,

Posted